РЕШЕНИЕ
№ 6249
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110155945 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от [фирма-И], с която
против [фирма-О] са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19,32 лв., представляваща
дължима сума от предплатен баланс по договор от 06.03.2020 г. за предоставяне на
електронни услуги за събиране на пътни такси, и за сумата от 324 лв., неустойка по
договора за неизпълнение на задължение за връщане на бордово устройство и за
окомплектоването му.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор за предоставяне
на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на
база време с предплатен баланс, както и че същият е прекратен. Ответникът не
изпълнил задължението си да върне в предвидените срокове бордовото устройство,
предадено му от ищеца, поради което дължи и предвидените в ОУ неустойки. По
изложените съображения претендира заплащане на горепосочените суми, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното
изплащане, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното:
В проведеното открито съдебно заседание от ищеца е направено искане за
постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките на
чл.238, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество,
като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на
1
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238,
ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19,32 лв.,
представляваща дължима сума от предплатен баланс по договор от 06.03.2020 г. за
предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси, и за сумата от 324 лв.,
неустойка по договора за неизпълнение на задължение за връщане на бордово
устройство и за окомплектоването му.
Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главниците се дължи и
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021г., до
окончателното изплащане.
По разноските в производството.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 100 лв., представляваща разноски
по делото за заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], да заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [населено място], [улица] [адрес], партер, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 19,32 лв., представляваща дължима сума от
предплатен баланс по договор от 06.03.2020 г. за предоставяне на електронни услуги за
събиране на пътни такси, и сумата от 324 лв., неустойка по договора за неизпълнение
на задължение за връщане на бордово устройство и за окомплектоването му, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.09.2021г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2