Решение по дело №11081/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,08.07.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на  двадесет и девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА                                        

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 11081 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

               С решение от 16.06.2019 г. по гр.д. №26944/18 г., СРС, ГО, 74 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Л.Д.И. с ЕГН: ********** дължи на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК:*******сумата от 251.80 лева,представляваща общ сбор на неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 30.05.2015 г. към договор за мобилни услуги от 30.05.2015 г. с предпочетен номер +*******, ведно със законната лихва от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД за разликата над приетата като дължима сума от 251.80 лева до крайният предявен размер от 2534.52 лева, представляваща общ размер на задължения за суми за неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги и неустойки на основание допълнително споразумение от 30.05.2015 г. към договор за мобилни услуги от 27.11.2013 г. с предпочетен номер +*******, неплатени абонаментни такси и неустойка по договор за мобилни услуги от 30.05.2015 г. с предпочетен номер +*******, ведно със законната лихва от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и ОСЪЖДА Л.Д.И. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: *******на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 155.25 лева, представляваща общ сбор на сторените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част на исковата претенция.

                  Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано.Излага съображения,че съдът неправилно приел,че в исковата молба се признава плащане на три броя лизингови вноски по 12.59 лв.и остава само 251.80 лв.дължимо по лизинговия договор.Такова признание не е направено и трите вноски за предходен период не са заплатени.Неправилно са отхвърлени исковете за заплащане на абонаментни такси и мобилни услуги.Страните по договора  договорили особена доказателствена сила на фактурата,а това води до разместване на доказателствената тежест.Фактурата отразява ползване на мобилна услуга от ответника.

         Иска се от настоящата инстанция да отмени решението като неправилно и да се уважи исковата претенция за сумата 37.77 лв.неплатени три броя лизингови вноски и за сумата 306.01 лв.абонаметни такси и мобилни услуги. С въззивната жалба  се претендират разноски.

          По въззивната жалба не е постъпил отговор ,но в съдебно заседание същата се оспорва.

         Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима и следва да бъде  разгледана по същество .

Фактическите и правни констатации на СРС по отношение отхвърлената претенция за заплащане на мобилни услуги и абонаметни такси са правилни и съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.С оглед правилно разпределената доказателствена тежест ищецът не е доказал при пълно и главно доказване,че услугата реално е предоставена.Едностранно подписаните от ищеца фактури нямат доказателствената сила да установят обстоятелството,че ответникът реално е ползвал мобилните услуги и дължи да заплати потребление или абонаментен план.

В договора за лизинг от 2015 г. е отразено,че лизингополучателят получава мобилно устройство от ищеца и в тази част лизинговият договор има характер на приемо-предавателен протокол.Лизинговата вещ не е върната, а лизинговите вноски общо 23 на брой не са изплатени.Това са три вноски по 12.59 лв./общо 37.77 лв./,начислени по фактури от 20.06.2015 г., 20.07.2015 г. и 20.08.2015 г.и 20 вноски по 12.59 лв./общо 251.80 лв./,начислени по фактура от 20.10.2015 г.Вещото лице по допуснатата ССЕ е установило,че в счетоводството на ищеца няма постъпили плащания по фактурите.Следва да бъдат присъдени и първите три вноски в общ размер 37.77 лв.,за които не е направено признание да са платени,както и няма постъпило плащане при ищеца.

   Предвид изложеното, решението в частта,с която се отхвърля претенцията за признаване за установено,че ответникът дължи заплащане на лизингови вноски в размер на 37.77 лв. следва да се отмени и да се признае за установено,че ответникът дължи на ищеца претендираната сума.

  По разноските:В заповедното производство на ищеца се дължат 49.49 лв.разноски за д.т. и адвокат,в исковото производство му се дължат 129.06 лв. за д.т.,депозит за особен представител,експертиза и адвокатско възнаграждение.Общият размер на разноските е 178.55 лв.

  Въззивникът е сторил разноски за д.т.25 лв.,360 лв. разноски за адвокат,150 лв. за особен представител.Съобразно уважената част на жалбата му се дължи сумата 58.78 лв.  

  

             Водим от гореизложеното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И  :

 

              ОТМЕНЯ решение от 16.06.2019 г. по гр.д. №26944/18 г., СРС, ГО, 74 с-в в ЧАСТТА ,с която ОТХВЪРЛЯ исковата претенция чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД за разликата над приетата като дължима сума от 251.80 лева до сумата 289.57 лв., ведно със законната лихва от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и ОСЪЖДА Л.Д.И. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: *******на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 155.25 лева, представляваща общ сбор на сторените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част на исковата претенция и вместо това

                                        П О С Т А Н О В Я В А :

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Л.Д.И. с ЕГН: ********** дължи на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК:*******сумата горница от 251.80 лева до 289.57 лв.,представляваща  сбор на неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 30.05.2015 г. към договор за мобилни услуги от 30.05.2015 г. с предпочетен номер +*******, ведно със законната лихва от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

 ОСЪЖДА Л.Д.И. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: *******на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 178.55 лева, представляваща общ сбор на сторените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част на исковата претенция .

              ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

  ОСЪЖДА Л.Д.И. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК: *******на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 58.78 лева, представляваща разноски във въззивното производство .

               РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

          

                                                                          ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1                                 

 

 

                                                                                                                2 .