Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, …...2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд – Х-ти
касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при
участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора МИРОСЛАВ
ГЕОРГИЕВ, като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. д. № 1759 по
описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Л.Е.Б. *** против Решение № 797/14.06.2022 година,
постановено по АНД № 1190/2022 година по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0460-000097/02.03.2022г. на Началник група в ОД на МВР гр.
Варна, Районно управление „Полиция“ 05, Златни пясъци, с което основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
С жалбата
се поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че в хода на въззивното производство не
са били изяснени всички факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване. Счита, че в производството пред въззивната инстанция ВРС се е
позовал единствено на данни, предоставени от ответника, на база на които е
изградил крайния си извод за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Счита също, че решението на ВРС е немотивирано. Решаващият
състав не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в
тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, които са от
значение за случая, не е изложил правни изводи и същински мотиви, съответно в
съдебния акт не е обективирана формирана правна воля на съда. С оглед
изложеното, моли съда да отмени въззивното решение, като постанови ново, с
което да отмени наказателното постановление.
Ответникът
в производството, Началник група в ОД на МВР гр. Варна, Районно управление
„Полиция“ 05, Златни пясъци, чрез писмени бележки оспорва жалбата и моли съда
да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивния съд.
Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и пледира да бъде
оставено в сила.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите
на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания
и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от
надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет
на обжалване в производството пред Варненски районен съд е било Наказателно
постановление № 22-0460-000097/02.03.2022г. на Началник група в ОД на МВР гр.
Варна, Районно управление „Полиция“ 05, Златни пясъци, с което основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца.
От
събраните в административнонаказателното производство и в производството пред
въззивния съд доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 19.02.2022 г. Б. управлявал автомобил в гр. Варна, по бул. „Княз
Борис I“. В района на спирка „Студентска“ бил спрян за проверка от екип на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. В хода на проверката касаторът
бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, с фабр. №
ARBB 0011, проба 07500, което отчело наличие на алкохол в издишания въздух в
размер на 1,11 промила. Издаден бил талон за медицинско изследване, но жалбоподателят
не се явил за изследване. Въз основа на резултата от проверката с техническото
средство бил издаден акт за установяване на административно нарушение. На
основание констатациите в акта за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Гореописаната
фактическа обстановка е потвърдена от разпитаните пред въззивната инстанция
свидетели и събраните в съдебното производство писмени
доказателства по АНП.
От правна
страна ВРС е приел жалбата за процесуално допустима, подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна. Административно наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено
в шестмесечния преклузивен срок от компетентен орган.
Приел е
също, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и конкретната
форма на изпълнителното деяние на същото, визирана в нормата на чл. 174, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, която се твърди, че е осъществена, а именно – управление на пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което е установено при извършена проверка с
техническо средство за установяване наличието на алкохол в кръвта. Описано е и
обстоятелството за издаден талон за медицинско изследване. Отразена е и липсата
на изпълнено предписание за даване на кръвни проби за химическо изследване.
Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани.
ВРС е
констатирал, че не е ограничено правото на защита на наказаното лице и наличието
на надлежно връчване на талона за медицинско изследване. Прието е, че в
резултат на неявяването на касатора да даде биологичен материал за
изследването, той сам се е лишил от възможността да обори доказателствената
сила на изследването с техническо средство.
Приел е, че
на посочената в НП дата Кирилов е демонстрирал поведение, чрез което с
конклудентни действия по несъмнен начин е реализирал отказ да изпълни
указанията на полицейските служители, съответно умишлено е възпрепятствал
реализирането на предприетата проверка с техническо средство за установяване
наличието на алкохол в кръвта на същия. Оценил е
като неоснователни доводите на процесуалния му представител, че се касае за
неуспешна проба, която не е установено да е в причинна връзка с виновното
противоправно поведение на водача. В обобщение е стигнал до заключението, че
жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е отказал да
бъде изпробван за алкохол с техническо средство, след което не се е възползвал
от възможността да му се извърши медицинско изследване, въз основа на издадения
му талон.
Приел е
за правилно вписано в талона за изследване час 02,46 часа, т.к. това е часа на
отпочване на проверката, като часът на извършената проба е 02,48 часа, когато е
установена концентрация на алкохол в кръвта 1,11 промила. Според мотивите на
ВРС, именно това е часът, на която става известно, че лицето управлява МПС с
определена концентрация на алкохол в кръвта и именно това е часът на
нарушението.
Констатирал
е липса на допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 5 и т. 7 ЗАНН, както и чл. 57,
ал. 1, т. 6 ЗАНН, чрез посочване на неактуален текст на чл. 5, ал. З, т. 1, пр.
1 ЗДП. Изложени са и мотиви относно възраженията на касатора относно ненадлежна
индивидуализация на свидетелите в АУАН.
Касационният
състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи
на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му. При разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната му. Същото е
правилно.
Всички доводи
на касатора досежно допуснати в административнонаказателното производство процесуални
нарушения и несъставомерност на вмененото административно нарушение - наведени
и като касационни основания, са обсъдени подробно и задълбочено от ВРС, като
изложените мотиви са обосновани от събраните доказателства и закона, изцяло се
споделят от настоящия касационен състав поради което в съответствие с чл. 221,
ал. 2, изречение второ АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Като
неоснователни се възприемат възраженията на касатора, че в нарушение на Наредба
№1/19.07.2017г. е издаден талон Приложение 1 към чл. 4, ал. 3, а не Приложение
1 към чл. 3, ал. 2. Видно е от приложения към административнонаказателната
преписка талон за изследване, е че е попълнен и издаден на жалбоподателя именно
такъв съобразно приложение №1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Същият е подписан
от касатора и в обстоятелствената част на талона
за изследване изрично е посочен избор на лицето да бъде извършено медицинско и
химическо изследване. Ето защо неоснователни се явяват и възраженията му в
жалбата срещу процесното решение за нарушаване правото на защита ограничаване възможността
да направи избор относно техническото средство, с което да бъде извършено
измерването. Липсата на положен от нарушителя
подпис срещу посочения предпочитан начин на изследване по никакъв начин не ограничава
правото му на защита, т.к. с връчване на екземпляр от талона за изследване същият
удостоверява и че е запознат с правото си на избор.
Правилни
и законосъобразни са и констатациите на ВРС относно часа, на започване на
проверката и часът на извършената проба, в който е установена концентрацията на
алкохол в кръвта на жалбоподателя.
Не се
споделят също и възраженията на касатора, за липса на доказателства относно
годността на техническото средство с което е извършено изследването за
концентрация на алкохол в кръвта. Видно от справка за калиброване и
метрологична годност на техническото средство Дрегер 7510 с фабричен № ARBB0011
към датата на процесното нарушение — 19.02.2022г. и разпечатка от паметта на
техническото средство относно резултатите от проба № 07500 (л. 33 и 34 от
преписката на въззивното дело), е че изследването за наличие на алкохол в
кръвта на касатора е извършено с техническото средство в метрологична годност.
Противно на твърденията в жалбата, настоящата инстанция намира, че правилно и в
съответствие със съдопроизводствените правила въззивният съд, след като е
констатирал непълнота в доказателствения материал, с Определение №
603/10.05.2022г., е възобновил съдебното дирене и е изискал допълнителни
доказателства. Съгласно чл. 302 НПК, приложим в съответствие с препращащата
разпоредба на чл. 84 ЗАНН, в случаите при които съдът намери, че
обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното
следствие.
Изложените
в жалбата доводи не оборват изводите на първостепенния съд, че от обективна и
субективна страна касаторът е осъществил състава на описаното в НП
административно нарушение. Следователно, основателно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
От
процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство
юрисконсулт е депозирал писмени бележки, делото не е с фактическа и правна
сложност, поради което на основание чл. 63в, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., което да се заплати от касатора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 797/14.06.2022 година, постановено по
АНД № 1190/2022 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Л.Е.Б., с ЕГН **********,***, да заплати в полза
на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.