№ 31
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря П. Ефт. Помакова
и прокурора П. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600303 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор П. К..
Жалбоподателят подсъдим А. Й. С., редовно призован, се явява лично и
с адв. Е. Б. – преупълномощен от адв. Д. М..
Адвокат Д. М., редовно призован, не се явява.
Жалбоподателите частни обвинители М. А. и В. А., редовно призовани,
не се явяват.
Не се явява повереникът им адв. А.. Б..
Съдът докладва, че по делото е постъпила писмена молба от адв. А. Б.,
пълномощник на жалбоподателите частни обвинители М. А. и В. А., с която
заявява, че няма възможност да се яви в днешно съдебно заседание, и моли
делото да се разгледа в негово отсъствие, като е взел становище по
основателността на представената от него жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход н делото.
АДВ. Б.: Не са налице процесуални пречки, моля да с даде ход на
делото.
1
Съдът намира, че няма законна пречка за разглеждане на делото,
включително предвид обстоятелството, че не се явяват частите обвинители и
техният повереник, същите са редовно призовани, а повереникът на частните
обвинители е представил писмена молба, в която заявява, че не възразява
делото да се гледа в негово отсъствие.
Поради изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателствата.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, защитата поддържа в
настоящото производство направените в последното съдебно заседание
доказателствени искания пред Сливенски окръжен съд, които според защитата
същият неправилно е оставил без уважение. Две от тези доказателствени
искания са били отправени от страна на представителя на прокуратурата. В
тази насока правя следните искания:
Първото и основното е - да бъде открито лицето Н.И., който е
действителният собственик на процесното МПС. Имената на това лице
разбрахме едва в последното съдебно заседание от разпитания в него
свидетел, който твърди, че единствено по документи автомобилът се води на
негово име.
На следващо място - направено е искане от болницата „Свети Георги“-
Пловдив да бъде изискана медицинска документация, която касае
причинените в резултат на ПТП и най-вече пожарът на процесния автомобил,
телесни увреждания на подсъдимото лице, които са във връзка с дадените от
него обяснения за възникнал пожар още по време на движение на МПС и
преди ПТП.
На следващо място – направено е искане да бъде изискано от
2
представителството на „Форд“ в България, това е дружеството „Мото Пфое“
относно конструктивните особености на горивната система на въпросното
МПС и най-вече, от какъв материал е изградена цялата горивна система, в т.ч.
най-вече резервоарът и гърловината.
Последното и най-важно искане според защитата е назначаването на
комплексна пожаротехническа и трасологична експертиза, която да даде
отговор, по какъв начин е възникнал пожарът и какъв е механизмът на
неговото разпространение в купето на автомобила. Основанията за
назначаването на тази експертиза, която е била поискана и от страна на
прокуратурата, са свързани с обстоятелството, че приетите по делото
пожаротехнически експертизи – първоначална и допълнителна такава, дават
разнопосочни отговори на поставените въпроси, като най-малкото, при
първоначалното изготвяне на експертизата се твърди, че същата е изготвена
въз основа на оглед на резервоара и гърловината на автомобила, което в
последствие се установява, че не съществува, а липсва при назначаването на
допълнителна задача. Към настоящия момент поради тази неточност на
експертните заключения, причината за възникване на пожара остава изцяло
неизяснена, а същата се намира в причинно-следствена връзка с крайния
резултат.
Други доказателствени искания нямам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам искането за събиране на нови
доказателства във въззивното съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че исканията са неоснователни. На първо
място, разпитано е лицето, в чието владение се е намирал процесният
автомобил.
По отношение на причинените, евентуално в резултат на възникналия
пожар, наранявания на подсъдимия дотолкова, доколкото същият е участвал
във ваденето на пострадалите от автомобила, считам, че няма как да бъде
установено, в кой момент точно – дали по време на управлението на МПС или
в последствие при оказване помощ на пострадалите, са причинени тези
наранявания.
По отношение на допълнителната пожаротехническа експертиза,
доколкото в отговора на третия въпрос е казано, че резервоарът на горивото е
напълно изгорял, считам, че такава комплексна трасологична експертиза ще
3
бъде безпредметна, поради което, моля да оставите направените искания без
уважение.
Към момента считам, че делото е изяснено от фактическа страна.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направените
доказателствени искания.
След проведено съвещание въззивният съд намира за неоснователни
направените от страна на защитата на подсъдимия доказателствени искания.
Съдът констатира, че тези искания са били направени в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция и окръжният съд е взел
отношение по всяко едно от тях, намерил ги е за неоснователни и ги е
отхвърлил. Настоящата съдебна инстанция се солидаризира с констатациите и
изводите на първостепенния съд относно това, че от една страна събирането на
тези доказателства не би допринесло за изясняването на значими за делото
обстоятелства, а от друга страна констатира, че обстоятелствата по делото са
изяснени в достатъчна степен от събраните в хода на първоинстанционното
производство гласни, писмени и други доказателствени материали.
Поради гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на защитата на подсъдимото
лице за събиране на нови доказателства.
Страните поотделно заявиха, че нямат други доказателствени искания.
С оглед становищата на страните съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам протеста на
Окръжна прокуратура-Сливен само в частта по отношение на чл. 20, ал. 2 от
4
ЗДвП. В останалата му част считам същия за неоснователен.
Аналогично, въззивната жалба на частните обвинители е основателна в
частта за неправилно оправдаване по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а въззивната жалба
на защитата на подсъдимия е основателна в частта за неправилно приложение
на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание,
като в останалата си част също така е неоснователна. Съображенията ми за
това са следните:
Считам, че правилно съдът в мотивите си е приел, че основната
причина за настъпване на ПТП и за запалването на автомобила, е
непредприетото от водача, в случая подсъдимият, намаляване на скоростта и
спиране след възникване на опасността за движение, а именно след разкъсване
на протектора на задната гума. Правилно Сливенски окръжен съд е отбелязал,
че разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП са взаимоизключващи се. Стигнал е
и до правилен извод, че само едно от тези нарушения е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Считам обаче, че от събраните по делото доказателства не е доказано
по безспорен начин, че именно нарушението на чл. 21 от ЗДвП е в пряка
причинна връзка и това е поради причината, че въпрос на вещите лица, дали
при управление с разрешената скорост от 140 км/ч е щяло да се стигне до
разкъсване протектора на гумата не е бил поставян, респективно изхождайки
от принципа, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиняемия
считам, че това нарушение на ЗДвП следва да бъде изключено поради
недоказаност. Съответно, задължението на водача да намали и/или да спре,
когато възникне опасност за движението, е разписано в разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП и считам, че именно с тази разпоредба следва да бъде запълнена
бланкетната норма на чл. 342 от НК, към която препраща чл. 343 от НК.
Единствено тази разпоредба е в пряка причинна връзка, като този извод се
базира на събраните доказателства по делото в тяхната съвкупност.
Като не е предприел намаляване на скоростта и спиране, подсъдимият
се е поставил сам в обективна невъзможност да избегне настъпването на ПТП,
респективно в хипотеза на неприложимост на разпоредбата на чл. 15 от НК,
каквото искане се съдържа в жалбата на защитата, тъй като става въпрос за т.н.
„неправилна спасителна маневра“.
На следващо място в протеста считам, че неоснователно се твърди, че
5
съдът е осъдил подсъдимия по неповдигнато и непредявено обвинение, както
и че е оправдан по обвинение, което обаче не е прецизирано, тъй като не е
посочено изречението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Безспорно, обвинителният акт е
този, който определя рамките на обвинението, но съгласно т. 7 от ТР № 2/2016
г. на ОСНК, съдът е компетентен да даде правилна квалификация на
нарушението, запълващо нормата на чл. 343 от НК, когато в
обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите
обстоятелства по извършването му. В случая това е сторено на л. 3 от
обвинителния акт. В този смисъл са посочените в мотивите на съда Решения
на Второ н.о. на ВКС.
Що се касае до оправдателния диспозитив, то е ясно, че той касае
повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП.
Тук само за прецизност ще маркирам, че както в диспозитива на обвинителния
акт, така и в диспозитива на присъдата, съответно привнесен от проблем в
обвинителния акт, липсва в цифровото изписване на квалификацията на
престъплението, липсва при връзката с нарушенията по ЗДвП, но доколкото
съдържанието на тези норми от ЗДвП, дори и текстово, се съдържа в
диспозитивите, считам, че този пропуск е несъществен.
На следващо място считам, че правилно от страна на Сливенски
окръжен съд е прието, че в случая не е налице нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1
ЗДвП, тъй като в случая не се касае за неизправен автомобил и този извод се
налага от един съществен факт, а именно, че автомобилът е преминал
технически преглед в деня, преди настъпването на ПТП – 15.08.2022 г. В
протокола е отбелязано, че автомобилът е технически изправен, а относно
гумите, с които е оборудван, че се допуска да се движи по пътища, отворени за
обществено ползване. Оттук, всякакви съждения и вменени съждения от
страна на вещите лица считам за ирелевантни.
По отношението твърдението за неуважени искания, направени от
защитата, които са довели до съществени процесуални нарушения, считам, че
това твърдение е неоснователно, доколкото според константната практика на
ВКС, не всяко неуважаване на направеното от защитата искане е съществено
процесуално нарушение. Както Вие споменахте, малко по-рано отхвърлихте
отново тези искания, съдът се е мотивирал, защо не ги уважава, а фактите и
обстоятелствата, които са от значение за разкриване на обективната истина по
6
делото, респективно за извод за съставомерност на деянието считам, че са
изяснени в достатъчен обем. Освен това, както каза и колегата, две от
неуважените искания са формулирани от прокуратурата, т.е. не можем да
търсим някаква неравнопоставеност на страните.
По отношение неоснователността на възражението от страна на
защитата за липса на анализ на доказателствата считам, че такъв безспорно е
направен. Съдът е посочил коя част от обясненията на подсъдимия кредитира,
коя не и защо, съответно съпоставил е тези обяснения с другите свидетелски
показания, пояснил е защо не кредитира показанията на съпругата му,
анализирал е и заключенията на изготвените по делото експертизи.
Действително, има известни непълноти в мотивите на съда, но считам, че не
са от степен, която да направи неясна волята на съда, респективно няма
пречка като въззивна инстанция, като инстанция не само по правото, но и по
фактите, да допълните мотивите на първоинстанционния съд. Така например,
в мотивите си на л. 13 съдът е посочил, че кредитира изцяло показанията на
свид. Е. Д., но са отразени само и единствено фактите, поднесени от този
свидетел на досъдебната фаза. Просто трябва да се допълни, че за движещ се
горящ автомобил този свидетел е заявил едва в съдебно заседание на
16.05.2024 г. и съответно след прочитане на показанията му на ДП е казал, че
всъщност нещата вече толкова са се размили, че, ако го питат след една
година, ще каже, че не си спомня.
Изложени от Сливенски окръжен съд са съображения за
неприложимост на разпоредбата на привилегирования състав на чл. 343а от
НК. Не споделям напълно тези съображения. Безспорно е установено, че от
автомобила са извадени другите деца, пътуващи в автомобила, излезли са и
съпругите както на подсъдимия, така и на семейните приятели. Считам, че
според практиката на ВКС не е задължително помощ да е оказана на
абсолютно всички лица пътуващи в автомобила, а в момента, когато са се
мъчили подсъдимият и неговият приятел да извадят спящото в автомобила
дете, то е било живо, т.е. няма как да приемем, че тази помощ е била
ненавременна.
При определяне на размера на наказанията считам, че правилно от
страна на Сливенски окръжен съд са отчетени необремененото съдебно
минало и искрено и дълбоко разкаяние. Не считам обаче, че това, че се касае за
7
четиригодишно дете, по някакъв начин рефлектира и повишава обществената
опасност на деянието. Освен това, след като е приел, че подсъдимият е
участвал в изваждането на другите три деца от автомобила – л. 4, абзац 2 от
мотивите, и не са налице предпоставки за преквалифициране на деянието по
чл. 343а от НК, съдът е следвало да го отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съгласно константната практика на ВКС.
Доколкото задължение на въззивната инстанция е да извърши цялостна
проверка на правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени
от страните, считам, че в тази връзка следва да бъдат съобразени следните
обстоятелства – съдът неправилно е посочил в мотивите си, че предвиденото
наказание е от 3 до 8 години лишаване от свобода. Приложимата към момента
на ПТП редакция на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, ДВ бр. 60/2012 г., несъмнено се
явява по-благоприятна в контекста на чл.2, ал.2 от НК, тъй като предвижда
по-ниско наказание от 2 до 6 години лишаване от свобода.
На следващо място, първоинстанционният съд в мотивите се е позовал
на заключението на тройната автотехническа експертиза, част от което
заключение обаче, се базира на показанията на подсъдимия, дадени като
свидетел. Безспорно, след привличането му като обвиняем тези показания
нямат никаква процесуална стойност, но доколкото обясненията дадени от
подсъдимия в хода на съдебното следствие в съдебно заседание на 18.10.
миналата година не се различават съществено от свидетелските показания,
считам, че може да се приеме, че тези обяснения няма да доведат до промяна в
заключението на автотехническата експертиза.
Последно, поставен е въпрос на вещите лица, това е въпрос № 1 от
тройната автотехническа експертиза, дали има връзка между управлението на
автомобила с превишена скорост от 151 км/ч вместо с разрешената, това е
правен въпрос, не считам, че вещите лица могат да отговорят, те съответно са
си го спестили, но може би за прецизност следва да се отбележи, че
преценката за наличие на такава причинна връзка, респективно за липсата й,
следва и може да бъде направена само и единствено въз основа на
установените факти и обстоятелства чрез събраните по реда на НПК
доказателства.
Ето защо, моля да измените присъдата, като признаете подсъдимия за
виновен за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съответно да го
8
оправдаете за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а като съобразите като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство оказаната от него
помощ на пострадалите, съответно предвиденото най-леко наказание в размер
на две години лишаване от свобода като несъразмерно тежко, да намалите на
основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК размера на наказанието му на 1 година
лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Съответно размерът и на кумулативно предвиденото наказание лишаване от
правоуправление също да бъде намален до размера на наказанието лишаване
от свобода.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, след толкова прецизен
юридически издържан анализ от страна на представителя на държавното
обвинение, аз съм до известна степен облекчен в своята пледоария.
По отношение на основателността на подадения въззивен протест, аз
също считам, че той е частично основателен, като ще се обоснова защо. В
случай, че съдът потвърди признаването за виновен на подсъдимия по
отношение на повдигнатото обвинение, то същото следва да бъде свързано с
нарушението на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП, която и според
защитата би могла, казвам би могла, да бъде в причинно следствена връзка с
настъпването на крайния резултат. Другите две нарушения, които са
инкриминирани с внесения обвинителен акт, а именно нарушение по чл. 21
ал. 1, и по чл. 139 от ЗДвП, дори и да приемем, че са били извършени, не се
намират в причинно-следствена връзка с настъпването на трагичния
инцидент.
В тази насока, на първо място по отношение на движението на
автомобила с превишена скорост следва да се отбележи, че същата във
внесения обвинителен акт се свързва с настъпването на ПТП, но разпитаните
вещи лица по първоначалната автотехническа експертиза и по назначената
комплексна тройна автотехническа експертиза, не дават становище по
отношение на въпроса, дали при скоростта, която е била позволена, а именно
140 км/ч, ПТП е нямало да настъпи. Именно поради това причинно-
следствена връзка между това нарушение и крайния резултат не може да бъде
изведена, и това е причина моят подзащитен да бъде оправдан за
нарушаването на тази разпоредба, която незаконосъобразно Окръжен съд-
9
Сливен е приел за съставомерна в настоящия случай.
По отношение разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, безспорно
установено е по делото, че подсъдимият е положил дължимите усилия, които
предвижда законът за установяване на техническата изправност на МПС,
посетил е пункт за технически прегледи, изготвен е документ – протокол за
извършения технически преглед, в който се установява, че колата е
технически годна за движение по пътищата, включително и по отношение на
автомобилните гуми, които са били поставени. Никъде в закона не се изисква
от моя подзащитен, и от който и да е друг, да разполага до такава степен със
специални знания за това, какво било товаро допустимото натоварване на
гумите съобразно теглото на автомобила, и съответно с каква максимална
скорост на движение може да бъде управляван този автомобил. Нещо повече,
вещите лица по автотехническата експертиза също не се обвързват със
становище, при каква друга скорост, включително в рамките на разрешената,
би могло или не, да настъпи разкъсването на автомобилната гума.
Не на последно място аргумент в тази насока е фактът, че три от
четирите автомобилни гуми са изцяло изгорели в рамките на ПТП, поради
което няма как да установим, дали всички гуми са били неизправни, или
конкретно тази гума, която се е спукала при движение. Това са основанията за
оправдаване на моя подзащитен по отношение на тези две разпоредби, и в
тази насока протестът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, защитата
все пак ще помоли съда в своите мотиви да обсъди още няколко
обстоятелства, които имат значение за това, дали действително подсъдимото
лице е виновно по така повдигнатото обвинение. Продължавам да твърдя,
както съм го направил и пред Окръжен съд-Сливен, че към настоящия момент
причината за възникване на пожара, който се намира и в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на смъртта на пострадалото лице, не е
установена.
На първо място следва да се подчертае, че е налице противоречие в
съображенията, които излага вещото лице по пожаро-техническата експертиза
и в допълнението, което същото е изготвило в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд. Отново ще посоча, че първоначалната
експертиза, която дава вероятна, подчертавам, вероятна причина за пожара, се
10
базира основно на аргументи, свързани с огледа и констатиране на определени
части на автомобила, в частност горивната система на същия, резервоара и
гърловината, въз основа на които вещото лице първоначално е констатирало,
че е било налице разхерметизиране на резервоара, респективно на
гърловината, в резултат на което е било налице изтичане на гориво, пък в
резултат на възникнала искра, която също е с неустановен безспорно произход
по делото, се е възпламенила тази течност и впоследствие това е
възпламенило и цялото купе на автомобила. При възлагането на
допълнителната задача се установява, че тази част от горивната система, въз
основа на която вещото лице прави своето първоначално заключение, не
съществува. Нещо повече, по време на разпита на това вещо лице безспорно се
установява, че мястото, където е възникнал пожарът, е отпред в двигателния
отсек на автомобила, което поставя въпроса, как при движение на автомобила
на заден ход, съприкосновение на резервоара при неговото разхерметизиране,
запалването възниква отпред, а не отзад, където е била в действителност т.н.
хипотетична разхерметизация и изтичане на гориво. Всички свидетели,
включително и подсъдимият отделно от това са категорични, че освен
автомобилът, нищо друго не е имало запалено по пътното платно. Ако е било
налице изтичане на гориво по посочения от вещото лице механизъм, няма как
същото това гориво, което да е било разлято по пътната настилка да не е
горяло и да не е било възприето от участниците в ПТП и от други лица, които
са били разпитани в хода на наказателното производство. В тази насока
изключително пестелив е първоинстанционният съдебен състав по отношение
на анализа на гласните доказателства, които са събрани в хода на делото, като
моля да обърнете внимание и на тях по отношение на възникването на пожара.
В тази насока, на първо място ще посоча обясненията на подсъдимия, който
внимателно в съдебно заседание дава и излага съображения за това, че
пожарът е възникнал по време на движението на автомобила, като същият е
видял пламък в краката си. Само за пълнота ще отбележа, че неговите ходила
са били изгорели, което е наложило лекуването му в болнично заведение в
Пловдив, където е бил приет. Именно тези медицински документи имат връзка
с твърденията на подсъдимия за мястото, където първоначално е възникнал
пожарът. Отделно от това са свидетелските показания на свид. М. А., който
също се е намирал във процесното МПС и е баща на починалото момче.
Неговите показания са приобщени по реда на чл. 281 от НПК в хода на
11
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като в показанията си
същият посочва, че е чул взрив, много силен трясък и веднага след взрива е
възприел възникването на пожара, т.е. преди съприкосновението на
автомобила с мантинелата и т.н. “протриване“, което да е довело до
възникването на искри. В тази насока са показанията на свид. В. С. за
възникването на пожар по време на движение на автомобила и съществено
значение в настоящото производство са показанията на свид. Е. Д., който е
независим свидетел. Същият е пътувал в насрещното платно за движение и е
възприел отделни елементи от процесното събитие. По отношение на този
свидетел първоинстанционният съд в действителност е доста пестелив, както
правилно насочи вниманието Ви апелативният прокурор. Този свидетел
заявява две обстоятелства, които според първоинстанционния съд си
противоречат, но това не е съвсем точно, ако бъдат внимателно четени
показанията на този свидетел, дадени на ДП и съдебното следствие. На
съдебното следствие същият посочва, че вижда в насрещното движение
движещ се автомобил, който гори, който в последствие удря мантинелата. В
ДП свидетелят не казва, че автомобилът се е запалил след удар в мантинелата,
а че е видял, че той гори, след като се е ударил в мантинелата. Това по никакъв
начин не изключва възможността този автомобил да е горял и преди
съприкосновението му с мантинелата, просто свидетелят в хода на ДП не
заявява да е видял това обстоятелство, а не, че не е горял при първоначалното
си движение. В тази насока според защитата и към настоящия момент по
безспорен и категоричен начин не само не може да се установи каква е
причината за пожара, но не може да се отхвърли с нужната категоричност и
твърдението на подсъдимия, подкрепено от гласните доказателства, че
пожарът е възникнал още по време на движението на автомобила.
В тази насока, моля след като обсъдите всички тези доказателства, да
прецените дали в случая не е налице случайно деяние, т.к. при тези
обстоятелства, при гръмването на автомобилната гума и възникването на
пожар още по времето на движението на автомобила, подсъдимият в
действителност е разполагал с фактическата възможност да предприеме
дължимите по закон действия, а именно да намали скоростта и плавно да спре
в дясно, както посочват вещите лица, каквото е било технически правилното
поведение от негова страна.
Не случайно съм посочил пред окръжния съд наличието на движения,
12
които не протичат под контрола на съзнанието, под какъвто и да е контрол на
съзнанието, т.н. „безусловен рефлекс“ в такава ситуация, поради което моля
съдът да приеме, че в случая нарушението от страна на подсъдимия не е
извършено виновно и същият да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото
обвинение.
Алтернативно, в случай, че съдът все пак го признае за виновен, пак
подчертавам основателността на подадения протест, че това трябва да е въз
основа разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като моля съдът да отчете
обстоятелството, което е изводимо също от гласните доказателства по делото
и от обясненията на моя подзащитен и от свид. С., а и възприето от Окръжен
съд - Сливен, че след настъпване на ПТП, подсъдимият е направил всичко
възможно по силите си не само за изваждането на останалите деца, които са се
намирали в купето на автомобила, но и починалото момче. И той и бащата А.
са положили огромни усилия, дори са констатирани повреди по отношение на
моя подсъдим, които са във връзка с опитите му да извади от горящия
автомобил детето, опитите да счупи прозореца, които опити, въпреки че са
били напразни, се изчерпват с всичко, което е могъл същият според своите
възможности да направи в тази конкретна ситуация и в тази връзка съдът
счита, че са налице законовите основания, при установяване виновността на
подсъдимото лице, деянието му да бъде преквалифицирано по
привилегирования състав на чл. 343а от НК.
Алтернативно, в случай, че приемете, че не са налице законовите
основания за преквалифициране по по-лекия състав, аз ще Ви помоля да
отчетете това негово поведение като изключително смекчаващо вината
обстоятелство, нещо, което Сливенският окръжен съд незнайно защо не е
направил въпреки, че съществуват данни в тази насока, което в комбинация с
останалите смекчаващи вината обстоятелства, няма да ги изброявам, дават
основания да се наложи наказание на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под
минималния размер предвиден в закона. За това, моля за произнасяне в тази
насока.
По отношение на жалбата на частните обвинители, същата е изцяло
бланкетна. Пред Сливенски окръжен съд представител на частните
обвинители не се яви в последното заседание, за да направи претенция по
отношение на наказанието. Сега такава претенция се поддържа пред Вас, но
13
отново не се явява представител на частните обвинители. Такива каскадни
претенции пред съда аз не намирам за основателни, особено когато не почиват
на никакъв анализ на доказателствата, както и на действителните факти, които
са налични в кориците по делото.
Моля да оправдаете подсъдимия, а в случай, че го признаете за
виновен, това да е по привилегирования състав, и алтернативно да приемете,
че така наложеното от Окръжен съд-Сливен наказание е явно несправедливо и
да го намалите под минималния размер предвиден в закона, като отложите
изпълнението му за изпитателен срок от 3 години.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам казаното от моя
защитник.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля за постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14