Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.10.2018 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Кристиян
Трендафилов при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Симеонова гр.дело № 1021 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.03.2015 г. по гр.д. № 55679/12 г.,
СРС, ІІ ГО, 74 с-в е допуснал съдебна
делба, която между Й.- О.К., роден на *** г. от една страна и Й.Г., ЕГН ********** ***,
В.Г., ЕГН **********
*** и Г.К., роден на ***,
от гр. Берлин, ******Германия от друга по отношение на следния недвижим имот
: апартамент, находящ се на първи етаж в гр. София, ул. „******,
застроен на около 75 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, тоалетна и коридор,
заедно с източно маза в сградата и с прилежащите към апартамента 38% иделни
части от общите части на сградата и 19% идеални части от мястото, върху което е
построена сградата, съставляващо УПИ 1-4 от кв. 14 по плана на гр. София,
местност ГГЦ-зона Г-14, с площ от 308 кв.м., при съседи по скица ул."***",
ул. „***", УПИ- XIII-3 и УПИ II-5 от същия квартал при следните
квоти от правото на собственост: 1,5/48 и.ч. за Й. - О.К.,
роден на: *** г. - на основание наследство; 24/48
и.ч. на Й.Г., ЕГН **********- на основание наследство и транслативни сделки; 9/48
и.ч. на В.Г., ЕГН ********** - на основание наследство и транслативна сделка; 7,5/48
и.ч. на Г.К., роден на ***- на основание наследство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответниците
Й.Г.Г. и В.К.Г. с мотиви, изложени в жалбата. Същите
твърдят, че първоинстанционният
съд не е взел предвид задължителната сила на мотивите на влязлото в сила
решение по гр.д.№ 2773/10 г. между същите страни по отношение на квотите между
страните и неправилно е определил квотите на съделителите, като общият им брой
е 42/48 ид.ч., а не 48/48 ид.ч. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
имотът на Г.К. е бил съпружеска имуществена общност към момента на
реституирането му, а не лична собственост на К..Молят съда да постанови
решение, с което да допусне делба на процесния имот при следните квоти: 24/48
ид.ч. за Й.Г.; 2/48 ид.ч. за Й.О.К.; 6/48 ид.ч.-за Г.К. и 16/48 ид.ч.-за В.Г..
Претендират разноски.
Въззиваемият
Й.-О.К., чрез пълномощгника си по делото адв. Г. оспорва въззивната жалба. Твърди, че договорът
за продажба на наследство, с който Т.К.е подала на Й.Г. ½ ид.ч. от наследството на съпруга си Г.К. е
нищожен, тъй като към момента на откриване на
наследството му е бил в сила СК от 1968 г. и тя не е негов наследник и не може
да прехвърли права, които не притежава. Не претендира разноски за въззивната
инстанция.
Въззиваемият
Г.П.К. оспорва въззивната жалба, с
твърдението,че установените от първоинстанционния съд квоти са
правилни. Процесуалният му представител адв. В. не претендира разноски за
въззивната инстанция.
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
Предявен е иск за делба с правно основание чл.34
ЗС във фазата по допускане на делбата.
Ищецът Б.Х.К. твърди, че с ответниците-В.К.Г./ по мъж Ш./, Й.Г.Г.
и Г.П.К. са съсобственици по наследство и правни сделки на следния недвижим
имот: апартамент, заемащ първи етаж
от сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, застроен на около 75 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня, тоалетна и коридор, заедно с източно мазе в
сградата и с прилежащите към апартамента 38% идеални части от общите части на
сградата и 19% идеални части от мястото, върху което е построена сградата,
съставляващо УПИ I-4 от кв. 14 по плана на гр. София, местност ГГЦ-зона
Г-14, с площ от 308 кв.м., при съседи по скица ул. „***", ул. „***",
УПИ XIII-3 и УПИ II-5
от същия квартал.Твърд и, че сградата е придобита през
1941 г. от Г. и Б. П.К.при равни части по силата на нотариален акт № 24, н.д. №
3219/41 г. Впоследствие през 50-те години частта от сградата, притежавана от Г.П.К.,
е отчуждена и предоставена на СГНС. С решение № 9 от 23.01.71 г. и решение № 73
от 19.03.71 г. по гр. дело 4565/70 г. на СРС в дял на наследниците на Б.К. са
поставени вторият и третият етаж от сградата, а в дял на СГНС е поставен
първият етаж, на който се намира процесният апартамент. Със заповед № РД
57-1424 от 20.10.1992г. на основание чл. 1 от ЗВСОНИ отчуждената идеална част
от сградата е възстановена на наследниците
на Г.К., като им е предадено владението на апартамента и на съответните идеални
части от общите части на сградата и мястото. Г.К. е починал през 1976 г. и е
оставил за наследници Т.П.К.- съпруга и две деца - П.Г.К. и Й.Г. К., като с
оглед на чл. 14 от действащия тогава СК от 1968 г. Т.К.не е получила дял от
частта на починалия си съпруг от общото имущество, а е собственик на ½ от
процесния имот поради прекратяването на съпружеската имуществена общност, а
децата наследяват по 1/4 идеална част. П.К. е починал през 1991 г. и е оставил
за наследници Б.Х.К. - съпруга и две деца - Р.-М.П.К. и Г.П.К.. С договор за продажба на наследство Й.Г. К.
е продала на дъщеря си В.К. К. 1/2 идеална част от цялото си наследство,
получено от баща й Г.П.К. /т.е. 1/8 ид.ч. от апартамента/. С нотариален акт за дарение № 62, н.д. № 70/99 г.,
нотариален акт за поправка № 68 по н.д. № 506/99 г. и нотариален акт за дарение
№ 69, н.д. № 77/99 г. Т.П.К. е прехвърлила
1/4 от процесния имот на дъщеря си Й.Г.Г..
Т.П.К. е починала през 2002 г. и нейни законни наследници са внуците й Р.-М.П.К.
и Г.П.К., както и дъщеря й Й.Г.. В.К.Г. /по мъж Ш./, се явява наследник на П.Г.К.,
като се позовава на допуснато с решение от 23.02.81 г. решение на СРС непълно осиновяване. Ищецът излага
доводи за нищожност на извършеното осиновяване, тъй като исковата молба по
гр.д.№ 433/80 г. е подадена два дни преди навършване на пълнолетие на
осиновяваната от адвокат Д.П., който към този момент не е била упълномощена да
представлява осиновителя П.К.. Счита, че упълномощаването е извършено едва на
13.02.81 г., като липсва потвърждаване на извършените процесуални действия.
Заявява още, че процесът за осиновяване е воден от наказателен съд и решението
е постановено от некомпетентен орган, както и че процедурата е била симулативна
и е имала за цел да заобиколи тогава действащите пречки В.Г. да се установи в
чужбина. Симулативността е видна и от направения отказ от наследство от В.Г. веднага
след смъртта на вуйчо й и неин осиновител П.К., тъй като между двете семейства
е имало уговорка да не бъдат нарушавани наследствените права на рождените деца
на „осиновителя". През 2006 г. с нотариален акт № 79, н.д. № 411/06 г. Р.-М.К.
е прехвърлила на Й.Г. притежаваните от нея идеални части- 6/48, като е
записано, че се прехвърлят 3/24 ид.ч. /или 6/48/, но действително
прехвърлителката е притежавала 7/48 идеални части от процесния имот. Моли съда
да постанови решение, с което да прогласи нищожността на допуснатото с решение
от 23.02.81 г. по гр.д.№ 433/80 г. непълно осиновяване на В.К.Г. и да допусне
делба при квоти: за Б.К.- 1/12 ид.част /4/48/, за Й.Г.-31/48 ид.ч., за В.Г. -
1/8 ид.ч. /6/48/, за Г.К. - 7/48 ид.ч.
С определение от 17.06.2014 г. на мястото на починалата ищца е конституиран
като ищец наследника й Й.-О.К..
С нотариален акт № 24 по н.д.№ 3218/41
г. е оформен договор, по силата на който Г. и Б. П.К.са закупили място заедно с
построената върху него масивна къща, находящо се в гр.София, ул. „******, ул. „***”,
кв.14, п-л XII. С решение от 19.03.71 г. по гр.д.№ 4565/70 г. СНС, 9 с-в е
поставил в дял на СГНС първия етаж от сградата на ул. „******, застроен на
около 75 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, клозет и коридор, както и
източното мазе в сградата, заедно с 38/100 ид.ч. от общите части на сградата и
19/100 ид.ч. от общите части от дворното място, цялото от 308 кв.м.,
съставляващо п-л XII от кв.14 по плана на гр.София при съседи: ул. „***”, ул. „***”,
наследници на Ж.Е., наследници на Й.Ч.. В дял на наследниците на Н.И.К. и Х.Б.К.
е поставен в дял втория етаж от сградата, а в дял на П.Б.К. и А.Б.К.-трети
/тавански/ етаж от сградата. Видно от решението от 23.01.71 г. по първата фаза
на делбата частта на Г.К. е била отчуждена по ЗОЕГПНС. С решение от 23.02.81 г.
СРС, 1-а с-в, по гр.д.№ 433/80 г. е допуснал осиновяване на В.К.Г., родена на
14.12.62 г. от родители Й.Г. К. и К.Н.Г.от П.Г.К. при условията на чл.55 СК.
Със заповед № РД- 57-1424/20.10.92 г. на основание чл. 1 ЗВСОНИ кметът на СГО е наредил
да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти акт № 129/51 г. и
да се предаде на наследниците на Г.П.К. владението на 1/4 ид.ч. от
къща на ул. „******, застроена на 189 кв.м.
Съгласно удостоверение за наследници № 4421/92 г. на СО Г.П.К. е починал на
05.09.76 г. и е оставил за наследници: 1.Т.П.К.-съпруга; 2.П.Г.К.- син и 3.Й.Г.
К.-дъщеря. От удостоверение за
наследници № 2579/04 г. на СО-р-н „Оборище” е видно, че Т.П.К. е починала на
23.02.02 г. и е оставила: 1. от починал през 1991 г. син-П.Г.К.: а/ Р.-М.П.К.;
б/ Г.П.К. в/ В.К.Г.-дъщеря и 2.Й.Г.Г.-
дъщеря.
П.Г.К. е починал на 15.01.91 г. и е оставил за наследници: 1. Б.Х.К.-съпруга;
2. .-М.П.К.-дъщеря; 3. Г.П.К.-син и В.К.Г.-дъщеря /удостоверение за наследници
№ 2577/92 г. на СО-р-н „Оборище”/.
С договор за продажба на наследство от 21.01.93 г. Т.П.К. е продала на Й.Г.Г.
½ ид.ч. от наследството на Г.П.К..
С договор за продажба на наследство от 30.07.93 г. Й.Г. К. е продала на
дъщеря си В.К. К. 1/2 идеална част от цялото си наследство, получено от баща си
Г.П.К..
С нотариален акт № 62 по н.д.№ 70/99 г., поправен с н.а. № 68/99 г. по
н.д.№ 76/99 г. е оформен договор, по силата на който Т.П.К. е дарила на дъщеря
си Й.Г.Г. ¼ ид.ч. от процесния
апартамент.
Видно от нотариален акт № 17 по н.д.№ 108/99 г. Т.П.К., Й.Г.Г., В.К.Г., Б.Х.К.,
Г.П.К. и Р.-М.П.К. са признати за собственици на процесния апартамент при
следните квоти: Т.П.К.-6/24 ид.ч., Й.Г.Г.-9/24 ид.ч., В.К.Г.-3/24 ид.ч., Б.Х.К.-2/24
ид.ч., Г.П.К.-2/24 ид.ч. и Р.-М.П.К.-2/24 ид.ч.
С нотариален акт № 79/06 г. по н.д.№ 411/06 г. е оформен договор за
продажба, по силата на който Р.-М.Х.по баща К. е продала на Й.Г. 3/24 идеални
части от процесния имот.
По развитите във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
Според нормата на чл.34
от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта. Предмет на делбата е имущество,
придобито при смесен юридически факт-наследяване и възмездна сделка.
Както бе посочено
по-горе, по силата на Заповед № РД 57-1424 от
20.10.1992 г. на основание чл. 1 ЗВСОНИ отчуждената идеална част на Г.К. от
сграда, находяща се на ул. „******, която е придобита от Г. и Б. К.през 1941 г.
при равни части, видно от н.а. 24, том 15, per. 3423,
дело № 3219/1941 г., след което идеалната част е отчуждена и предоставена на
СГНС, а с решение № 9 от 23.01.1971 г. и решение № 73 от 19.03.1971 г. по гр.
дело 4565/1970 г. на СРС е реално поделена, като в дял на наследниците на Б.К.
са поставени втория и третия етаж от сградата, а в дял на СГНС- процесния имот,
е възстановена на наследниците на Г.К., като им е предадено владението на апартамента, застроен на около 75
кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, тоалетна и коридор, заедно с източно маза
в сградата и с прилежащите към апартамента 38% идеални части от общите части на
сградата и 19% идеални части от мястото, върху което е построена сградата,
съставляващо УПЙ 1-4 от кв. 14 по плана на гр. София, местност ГГЦ-зона Г-14, с
площ от 308 кв.м., при съдеси по скица ул."***", ул. „***", УПЙ
XIII- 3 и УПИ II-5 от същия квартал. Сградата е била придобита през 1941
г. от братята Г. и Б. П.К.при равни части по силата на н.а. № 24, н.д. №
3219/41 г. През 50-те години частта от сградата, притежава от Г.П.К. е
отчуждена на основания ЗОЕГПНС и предоставена на СГНС. С Решение № 9 от 23.01.71 г. по гр.д. №
4565/70г. на СРС е допуснато да се извърши съдебна делба по иска на
наследниците на Б.П.К. срещу СГНС на следния недвижим имот: двуетажна жилищна
сграда с тавански етаж, 5 мазета заедно с 50/100 ид.ч. от дворното място, в
което е построена същата, сн площ от 308 кв.м., при п рава на СГНС от 4/8 ид.ч.
С решение № 73 от 19.03.71 г. по гр.д. № 4565/70 г. на СРС в дял на
наследниците на Б.П.К. са поставени вторият и третият етаж от сградата, а в дял
на СГНС е поставен първият етаж, на който се намира процесният апартамент. Това
е посочено в отменителното решение № 106/2017 г. по гр.д. № 268/2017 г. на ВКС
на РБългария, второ отделение на ГК, с което е отменено първото въззивно
решение от 12.08.2016 г. по в.гр.д. № 8203/2015 г. на СГС, с което е обезсилено
решение от 03.03.2015 г. по гр.д. №
55679/2012 г. на СРС по чл.344, ал.1 ГПК, а делото върнато за ново разглеждане.
ВКС е върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав по същество по
въззивните жалби на Й.Г. и В.Г. досежно правата н съделителите в
съсобствеността, допусната до съдебна делба, предмет на настоящето
производство. В цитираното решение на ВКС изрично е посочено, че Държавата/СО/
не може да има права в съсобствеността на делбения имот, доколкото е заменила
правата на отчуждения собственик Г.К. от другите етажи на сградата срещу правата
на наследниците на брата Б.К. при извършената съдебна делба на основание чл.292 ГПК/отм./, както и че само наследниците на Г.К. имат права в съсобствеността на
първия етаж. От тук се получава и разминаването при определянето на квотите в
съдебно решение от 15.08.2012 г. на СГС, ГО, ІІ „в“ състав, в което е прието,
че Г.К. е собственик само ½ ид.ч., а другата ½ ид.ч. е била
собственост на Б.К. и изчислението е било извършено при квота ½ ид.ч на
процесния имот за Г.К..
След смъртта на общия наследодател Г.П.К. през 1976 г., неговите наследници
съпруга Т.К.получава ½ ид.ч., а другата ½ ид.ч. се разпределя
между неговите деца Й. К./ по мъж Г./ и П.К., които получават по ¼ ид.ч.
Съпругата Т.К.не наследява част от ½ ид.ч. на Г.К., следствие
прекратяването на СИО при смърт на единия от съпрузите общото имущество се
превръща в обикновена съсобственост при равни дялове, като дела на Г.К. се
наследява от двете му деца-по ¼ всеки от тях. Съгласно чл.14 от СК от
1968 г. при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от
съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато
преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава
дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.
Синът П.Г.К. е починал на 15.01.1991 г. и е оставил наследници по закон:
съпруга Б.Х.К., дъщеря Р.-М.П., син Г.П.К. и осиновена дъщеря В.К.Г.. Съгласно
съдебно решение от 23.02.1981 г. по гр.д. № 433/1980 г., влязло в сила на
06.03.1991 г., е допуснато осиновяване на В.Г. от П.К. при условията на чл.55 от СК/отм./-непълно осиновяване. Възраженията относно законосъобразността на това
осиновяване не следва да бъдат разглеждани, тъй като силата на присъдено нещо е
задължителна за съда и за страните на основание чл.220, ал.2 от ГПК/отм./. От
това съдебно решение е видно, че осиновяването е непълно по смисъла на чл.62 от СК/отм./, поради което В.Г. е наследила осиновителя си П.К. при равни права с
останалите негови низходящи /деца/ и съпруга, като всеки от наследниците по
закон е получил равен дял от процесния имот на основание чл.5 и чл.9, ал.1 от ЗН. При това положение притежаваната от наследодателя ¼ ид.ч. от обекта
се разделя по равно-по ¼ между четиримата му наследници. Съпругата Б.Х.К.
е получила 4/48 ид.ч., Р.-М.П.-К.-4/48 ид.ч., Г.П.К.-4/48 ид.ч. и В.К.Г.-4/48 ид.ч.
С договор за продажба на наследство от 21.01.1993
г., Т.К.е продала на дъщеря си Й.Г. половината от наследството на съпруга
си Г.К.. Същата продажба не е нищожна, сключена е в изискуемата форма за
действителност, т.е. писмена с нот. заверка на подписите. Съпругата наследява ½ ид.ч., като не е налице СИО,
поради което може валидно да се разпорежда със своята идеална част. Важи
казаното по-горе. При тези данни Т.К.притежава 8/48 ид.ч., Й.Г.-24/48 ид.ч., Б.Х.К.-4/48
ид.ч., Г.П.К.-4/48 ид.ч., Р.М.К.-4/48 ид.ч. и В.Г.-4/48 ид.ч.
По силата на договор за продажба на наследство от 30.07.1993 г. Й.Г. К./ по мъж Г./ е прехвърлила на дъщеря си В.Г.
½ ид.ч. от наследството, останало й от Г.К.. При тези данни Т.К.притежава
8/48 ид.ч., Й.Г.-12/48 ид.ч., Б.Х.К.-4/48 ид.ч., Г.П.К.-4/48 ид.ч., Р.М.К.-4/48
ид.ч. и В.Г.-16/48 ид.ч.
Съгласно н.а. за дарение № 61, том I, per. № 479, н.д. № 70 от 1999г., н.а. за поправка № 68, том I, per. № 506, дело № 76 от 1999 г. и н.а. за дарение № 69, том I, per. № 507, дело № 77 от 1999 г. Т.П.К.
прехвърля 1/4 от процесния имот на дъщеря си Й.Г.Г.. При това положение Й.Г.
притежава заедно с прехвърлените общо 20/48 ид.ч., Б.Х.К.-4/48 ид.ч., Г.П.К.-4/48 ид.ч., Р.М.К.-4/48 ид.ч. и В.Г.-16/48 ид.ч.
По силата на н.
а. за продажба № 79, том № III, per. № 5223, дело № 411 от 2006 г. .-М.К. прехвърля на Й.Г. 3/24 ид.ч./1/8/ ид.ч./ от имоти, в които се включва и процесния
имот.
Б.Х.К. умира в хода на производството и остава за
наследници синовете Й.-О.К. и Г.К.. Настоящият състав не следва да взема
предвид депозирания в съдебно заседание договор за частична делба на
наследство, превод от немски, представляващ извадка без нотариално
удостоверяване на сделката, като неотносим към спора, а и късно представен.
При тези данни квотите са следните:
Й.Г.-24/48 ид.ч., Й.-О.К.-2/48
ид.ч., Г.П.К.-6/48 ид.ч. и В.Г.-16/48 ид.ч.
Ето защо решението следва да бъде отменено само в частта на определените
квоти, като същите следва да бъдат горепосочените такива.
Що се отнася до разноските, то следва да бъде отбелязано обстоятелството,
че съдът е
сезиран с иск за делба по чл.34 от ЗС, като разноски се дължат от страните, за които искът
е основателен съобразно стойността на дяловете им. Именно поради това, че
съгласно чл.355 от ГПК, размерът на разноските зависи
от стойността на дяловете, които стойности са предмет на определяне във фазата
по възлагане, то искането за присъждане разноски по делото за настоящата инстанция е неоснователно и не
следва да се уважава.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.03.2015 г. по гр.д.
№ 55679/12 г. на СРС, ІІ ГО, 74 състав в частта, в която съдът е допуснал съдебна делба, която между Й.- О.К., роден на *** г. от една страна и Й.Г., ЕГН ********** ***,
В.Г., ЕГН **********
*** и Г.К., роден на ***,
от гр. Берлин, ******Германия от друга по отношение на следния недвижим имот: апартамент, находящ се на
първи етаж в гр. София, ул. „******, застроен на около 75 кв.м., състоящ се от
три стаи, кухня, тоалетна и коридор, заедно с източно маза в сградата и с
прилежащите към апартамента 38% иделни части от общите части на сградата и 19%
идеални части от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ
1-4 от кв. 14 по плана на гр. София, местност ГГЦ-зона Г-14, с площ от 308
кв.м., при съседи по скица ул."***", ул. „***", УПИ- XIII-3
и УПИ II-5 от същия квартал.
ОТМЕНЯ решение от 03.03.2015 г. по гр.д. № 55679/12 г. на
СРС, ІІ ГО, 74 състав в частта на определените квоти и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следните квоти от правото на собственост:
За Й.-О.К., роден на *** г., на основание наследство-2/48 ид.ч,
За Й.Г., ЕГН **********- на основание наследство и транслативни сделки-24/48 ид.ч,
За В.Г., ЕГН **********
- на основание наследство и
транслативна сделка-16/48 ид.ч. и
За Г.К., роден на ***- на основание наследство-6/48 ид.ч.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.