Решение по дело №11475/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 март 2025 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20241110211475
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1087
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211475 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. С. срещу наказателно постановление №
24-4332-016553/17.07.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР - Отдел
"Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200. 00 лева.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, доколкото по делото не са
представени доказателства за връчването на наказателното постановление, и е
допустима.
В жалбата си С. С. навежда твърдения за незаконосъобразност
(материалноправна и процесуалноправна) и необоснованост на наказателното
постановление. Жалбоподателят изразява несъгласие с описаната в НП
фактическа обстановка, като посочва, че не са събрани никакви доказателства
в подкрепа на твърдението, че той е отнел предимството на движещо се по път
с предимство МПС и не е съобразил поведението си с поставен знак Б2. В
тази връзка посочва, че е предоставил запис от видеорегистратор, монтиран в
неговия автомобил, като при внимателен анализ на този запис се вижда, че
жалб. С. е спрял на знак Б2 и на монтираното огледало за непряко виждане на
ул. „Бистришко шосе“ не се вижда приближаващ автомобил в момента, в
който той тръгва да извършва маневрата. Твърди още, че на записа се вижда и
това, че вече след като е навлязъл в средата на платното, докато извършва
маневрата автомобилът, с който е реализирано ПТП се е приближил към него
1
със значително завишена скорост, както и че водачът на това МПС е „отсякъл“
завоя. В жалбата се навеждат твърдения за нарушаване на разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочено конкретно и правилно
извършеното нарушение, мястото на извършването му, обстоятелствата, при
които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В
тази връзка, жалбоподателят моли съда да вземе предвид, че село Бистрица не
е мястото, където е извършено нарушение, а мястото на нарушението е
точката, на която се пресичат ул. „Арх. Никола Лазаров“ и ул. „Бистришко
шосе“, намираща се в район Витоша на Столична община. В жалбата се
навеждат твърдения и за нарушение на нормата на чл. 57, ал. 3 от ЗАНН, тъй
жалбоподателят не е бил уведомен за правата си по чл. 79б от ЗАНН. Въз
основа на изложеното в жалбата, моли съда да отмени издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано и да му присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява. Моли
съда да отмени наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че е
спрял преди пътния знак Б2 и след като е започнал да извършва маневрата и е
навлязъл в платното за движение се е появил другият автомобил, който до
преди това не е бил видим за него, включително чрез огледалното стъкло на
монтираното изпъкнало огледало. Предвид тези обстоятелства и това, че
преди да започне да извършва маневрата в огледалото не се е виждал
приближаващ автомобил, жалбоподателят твърди, че е съобразил поведението
си с правилата за движение. Допълва и това, че автомобилът на другия
участник в ПТП е бил разположен по такъв начин на пътното платно, че част
от него е била в неговата лента за движение, както и че същият не е направил
опит да намали скоростта или да спре. Отново акцентира върху това, че
мястото на ПТП не е в село Бистрица, както е посочено в АУАН и НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като
по делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен
процесуален представител на АНО, с които е взето становище по съществото
на делото, като се моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е
направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски.
В съдебно заседание е проведен разпит в качеството на свидетели на
актосъставителя Д. Е. Т. и свидетеля по акта – П. В. В..
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, въз основа на събраните доказателства в хода на
производството, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 13.02.2024 г., в гр. София, жалбоподателят С. управлявал лек
автомобил, марка ***************, като се движел в район Витоша на
Столична община, по ул. „Архитект Никола Лазаров“, с посока на движение
от комплекс „Белеар“ към Околовръстен път. В края на ул. „Архитект Никола
2
Лазаров“ се намирало Т-образно кръстовище, образувано с ул. „Бистришко
шосе“. Пътната настилка била асфалтова, мокра и без неравности. В края на
ул. „Архитект Никола Лазаров“, преди кръстовището, имало поставен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Срещу изхода от
същата улица било монтирано изпъкнало пътно огледало, посредством което
се осигурявала видимост за изтеглящите се от ул. „Архитект Никола Лазаров“
МПС, в което огледало се отразявало движението на движещите се в двете
посоки по ул. „Бистришко шосе“ пътни превозни средства и най-вече
идващите от ляво спрямо МПС, движещи се по ул. „Архитект Никола
Лазаров“ и излизащи на ул. „Бистришко шосе“.
Около 13:40 часа жалбоподателят С. достигнал до края на ул. „Архитект
Никола Лазаров“ и предприел маневра „завиване наляво“ по ул. „Бистришко
шосе“. Преди да навлезе в Т-образното кръстовище, жалб. С. спрял преди
поставения пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, огледал се в двете посоки, погледнал и в монтираното насреща
пътно огледало и след като се уверил, че по ул. „Бистришко шосе“ нямало
приближаващи ППС, които той е длъжен да пропусне, съобразно поставения
пътен знак, същият предприел навлизане в Т-образното кръстовище и
извършване на ляв завой.
Непосредствено след навлизането в кръстовището, от лявата страна на
МПС, управлявано от жалбоподателя, спрямо посоката му на движение,
внезапно се появил друг автомобил, марка „Ф.“, с рег. № ********,
управляван от Ю.П като същият не се движел в определената за движение
лента, спрямо посоката му на движение, а навлязъл с част от автомобила в
тази за насрещно движение, в която се изтеглял жалб. С.. Между двете МПС
било реализирано ПТП, като водачът на МПС, марка „Ф.“, с рег. № ********
ударил в задната лява част управлявания от жалб. С. лек автомобил, марка
***************. Вследствие на удара, управляваното от жалб. С. МПС
отскочило и се ударило в монтираната в близост мантинела.
За настъпилото ПТП били уведомени полицейски органи, като на мястото
на ПТП бил изпратен екип на ОПП-СДВР, в чийто състав били свидетелите Д.
Т. и П. В.. Същите извършили оглед на мястото на произшествието и
изпробвали жалб. С. за употреба на алкохол с техническо средство ARDM
7510 с фабр. номер 0210, като извършената проба не отчела наличие на
алкохол. Свид. В. съставил скица на ПТП въз основа на попълнените от
водачите декларации и протокол за настъпилото ПТП, в който била отразена
схема на настъпване на ПТП и причинените материални щети по двете МПС.
Въз основа на констатираните обстоятелства, свид. Т., на длъжност
„младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, в присъствието на свид. П. В.,
съставил против жалб. С. АУАН, серия GA, № 1201475/13.02.2024 г., в който
констатирал като нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил
връчен на жалбоподателя срещу негов подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН са постъпили писмени възражения срещу АУАН, с които
3
жалбоподателят взел становище по констатираната в акта фактическа
обстановка, като изложил подробни аргументи.
Като взел предвид съставения АУАН и депозираните писмени възражения
срещу него, Началник Група към СДВР - Отдел "Пътна полиция" издал
обжалваното наказателно постановление № 24-4332-016553/17.07.2024 г., с
което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1, т. 5, предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200. 00 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Д. Т. и П. В., приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за ПТП и
скица, справка „картон на водача“ за С. Н. С., копия на заповед №
7575/25.10.2017 г. на Директор на СДВР, заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.
на министъра на вътрешните работи, справка за организацията на движението
от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ-София, схема за организацията на
движението в процесния пътен участък, справка от Столична община, район
Панчарево, както и заключението на изготвената по делото СТЕ.
Свидетелите Т. и В. са полицейските служители, които са били изпратени
на мястото на произшествието и същите не са очевидци на самото ПТП, но от
техните показания се установява, че са посетили процесното ПТП, като
посочват, че на място са установили две МПС и водачите им. От показанията
им се установява, че на ул. „Архитект Никола Лазаров“ е имало пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и изпъкнало пътно
огледало срещу изхода на ул. „Арх. Никола Лазаров“, тъй като видимостта там
е била ограничена. Установява се и това, че са снети сведения от водачите на
МПС, които са отразени в попълнените от тях декларации, като въз основа на
тези сведения, свид. В. е съставил протокол за ПТП и схема към него, а свид.
Т. е съставил АУАН против жалбоподателя. Съдът намира, че показанията на
двамата свидетели са последователни, логични и информативни, поради което
следва да бъдат кредитирани, като отчита това, че те не са очевидци на
настъпилото ПТП.
От предоставената от АПИ, ОПУ-СОФИЯ справка за организацията на
движението и схема към нея се установява, че в края на ул. „Арх. Никола
Лазаров“, преди навлизането в Т-образното кръстовище, образувано с ул.
„Бистришко шосе“ е имало поставен отдясно пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Установява се и това, че на ул.
„Бистришко шосе“, с посока на движение от гр. София към с. Бистрица, преди
кръстовището с ул. „Арх. Никола Лазаров“ има поставен пътен знак Б3 „Път с
предимство“. От справката за организацията на движението се установява, че
срещу изхода на ул. „Арх. Никола Лазаров“ има монтирано пътно огледало за
изтеглящите се от улицата, осигуряващо обзорен поглед към ул. „Бистришко
4
шосе“.
От заключението на СТЕ, която е изследвала видеозапис от записващо
устройство, монтирано на сграда на ул. „Арх. Никола Лазаров“ с обсег
процесното кръстовище, се установява, че МПС на жалбоподателя, в което е
имало монтиран видеорегистратор е извършил маневра „завиване наляво“
спрямо посоката си на движение. Установява се още, че на кадрите се
наблюдава пътно огледало, в което не се забелязва друг автомобил към
момента на тръгване на жалб. С. след като е бил спрял на знака Б2. В хода на
съдебното следствие, вещото лице пояснява категорично, че жалб. С. е спрял
преди знак Б2, което ясно се вижда от записа, но не го е упоменал в
заключението на експертизата. От заключението става ясно още, че на
изследваните кадри не се забелязва настъпването на процесното ПТП,
доколкото същото е станало извън обсега на камерата.
Съгласно заключението на същата СТЕ, при изследване на предоставените
кадри от записа на видеорегистратора, поставен в автомобила на
жалбоподателя, е установено, че на кадрите се наблюдава как автомобилът
/условно обозначен под №1/, в който е монтиран видеорегистраторът
извършва маневра наляво, на Т-образно кръстовище. Преди да извърши
маневрата срещу автомобила се наблюдава външно пътно огледало. На кадър
№1 в огледалото не се забелязва друг автомобил. В кадри №2, 3 и 4 се
наблюдава лек автомобил, тъмен на цвят, по външни белези марка „Ф.“, модел
„Голф“ /условно обозначен под №2/. На кадър №5 автомобил №2, се забелязва
да е в непосредствена близост до автомобил №1 и да извършва маневра
наляво, гледано от към автомобил №1. От последното се потвърждава
твърдението на жалбоподателя, че л.а. Ф. не се е движел в собствената си
лента, а е навлязъл в съседната лента за насрещно движещи се, а това се вижда
и на кадрите, изследвани то експертизата /л.5/17 от същата/.
Настоящият съдебен състав кредитира така изготвената експертиза, като
изготвена от компетентно вещо лице и отговаряща пълно, ясно и компетентно
на поставените въпроси.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които бяха
подробно обсъдени по-горе и съобрази разпоредбите на закона, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е изцяло
основателна, по съображенията, изложени в нея.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, въз основа на
представените заповеди за компетентност. При съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, а също и съществени
5
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. По делото категорично се установи от обективна страна, че жалб.
С. е съобразил поведението си с поставения знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, като преди да навлезе в Т-образното
кръстовище, образувано от ул. „Арх. Никола Лазаров“ и ул. „Бистришко шосе“
е спрял и след като се е уверил, както непосредствено, така и чрез използване
на изпъкналото огледало, че не се вижда идващо отляво или отдясно ППС по
ул. „Бистришко шосе“ е предприел маневра „завиване наляво“ и е навлязъл в
Т-образното кръстовище. С оглед на това се явява безспорен изводът, че жалб.
С. е изпълнил нормативно вменените му задължения с разпоредбите на ЗДвП.
Предвид тази констатация, съдът намира, че извършването на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП се явява недоказано, а материалният закон се явява неправилно
приложен, което налага отмяна на наказателното постановление.
Съдът констатира още едно нарушение на материалния закон, във връзка с
посоченото в АУАН и НП място на нарушението. В двата основни за
производството акта е посочено като място на извършване на нарушението с.
Бистрица, а от приложените по делото писмени доказателства се установява
безспорно, че мястото на извършване на нарушението е в гр. София, р-н
Витоша, с оглед на което наведеното от жалбоподателя твърдение за
неправилно посочване на мястото на ПТП се явява основателно. В тази връзка
следва да се има предвид, че тежестта на доказване в
административнонаказателното производство се носи от АНО, който следва
да събере и представи пред съда доказателства, от които да се установят
фактите, свързани с извършване на нарушението. В
административнонаказателната преписка липсват каквито и да било
доказателства, въз основа на които може да бъде направен извод, че мястото
на произшествието е в село Бистрица, каквото място на нарушението е
посочено в АУАН и НП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че административната
отговорност на жалбоподателя евентуално е могла да бъде ангажирана за
неизпълнение на задължението, което му е вменено с разпоредбата на чл. 36,
ал. 2 от ЗДвП, съгласно която при завиване наляво за навлизане в път с
двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да
навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.
Следва да се отчита и поведението на другия участник в ПТП, който с
автомобила си е навлязъл в лентата за движение на жалбоподателя С., с което
е допринесъл за формирането на причинния процес, довел до възникването на
ПТП, тъй като по този начин е ограничил възможността си за предприемане
6
на маневра, която да предотврати настъпването на ПТП.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено, поради недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
С оглед изхода на делото, разноските за изготвяне на СТЕ следва да бъдат
възложени в тежест на СДВР, в чиято структура се намира наказващият орган.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят, който
още с жалбата е направил искане на присъждане на такива, с оглед на което
СДВР, в чиято структура се намира АНО следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 7.30 /седем лева и 30 стотинки/ лева,
заплатени по сметка на СРС за издаване на съдебно удостоверение по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-016553/17.07.2024 г.,
издадено от Началник Група в СДВР - Отдел "Пътна полиция", с което за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5,
предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 200. 00 лева, като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд сумата в размер на 564.03 /петстотин шестдесет и четири лева и
03 стотинки/ лева, представляваща разноски за изготвяне на експертизата в
хода на производството.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да
заплати на жалбоподателя С. Н. С., с ЕГН: ********** сумата в размер на 7.30
/седем лева и 30 стотинки/ лева, представляваща разноски, направени в хода
на производството.
Веществените доказателства, а именно електронни носители - да останат
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7