ПРОТОКОЛ
№ 19406
гр. София, 29.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Н. Ч.
при участието на секретаря Н. М. Ш.
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Н. Ч. Гражданско дело №
20221110126837 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. Г. Г. - уведомен от предходно съдебно заседание, за
него се явява адв. И., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ЗК „Л. И.“ АД – уведомен от предходно съдебно
заседание, за него се явява юрк. Г., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц. Н. Г. - редовно уведомен, явява се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА към изслушване на докладваното в предходно съдебно
заседание заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
1
СНЕМА самоличност на вещото лице както следва:
Ц. Н. Г., 52 години, неосъждан, без дела и родство със страните.
Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Представил съм
писмено заключение в срок, което поддържам.
Адв. И.: Представям на вещото лице ЕЕГ-то, което констатирахме, че
не се намира в кориците на делото, за да може вещото лице да се запознае и
дали това ще промени заключението му.
Вещото лице: Към момента на изготвяне на заключението не е имало
по делото такава документация. Аз го видях и отвън и успях да се запозная и
с него. Това е електрография, разчитането на която е, че от проведеното
изследване са налице дифузни неспецифични промени, датата на самото
изследване е 27.03.2017 г. Няма да промени с нищо моето заключение, нито
един отговор от него.
На въпроси на адв. И.: В момента, в който се диагностицира каквато и
да е било черено-мозъчна травма, както аз съм посочил в заключението си, се
назначават веднага широк кръг от изследвания, свързани с образна
диагностика, лабораторни изследвания и проследяване на пациента.
Електроенделоцефията, каквато е проведена, може да се отложи и да се
направи на по-късен етап. Но в деня на инцидента абсолютно задължително,
трябва да се проведе образно изследване, за да може да се определи травмата.
В практиката си за повече от 30 години съм виждал много такива случаи и
при подценяване на такава травма, може да доведе от смъртен изход. Аз съм
съдебен лекар и специалист по съдебна медицина, не съм невролог и съм го
посочил в титулната част. На първо място симптоматиката се разбира от
анамнеза и това е, което пациентът или околните, които са го наблюдавали
след мозъчното сътресение дават информация за състоянието му. Анамнезата
на претърпяни мозъчно сътресение е свързана с непълен спомен или липса на
случилото се с тях, световъртеж, гадене, повръщане и обща отпадналост,
боязън. На второ място, понякога и това е насочващо, пострадалият има
винаги съпътстваща травма на главата или лицето. От нея може да се
предизвика мозъчното сътресение и тя се описва. По-тежките травми
2
насочват лекаря за по-подробен анамнестичен анализ. Когато имаме такива
данни на последващо място е абсолютно задължително провеждането на
образни изследвания, т. нар. рентгенография или скенер на главата. Когато
имаме съмнение за черепно-мозъчна травма е абсолютно задължително да се
направи образно изследване. Непровеждането му, както казах преди малко,
води до груби диагностични грешки и по-тежките травми могат да струват
живота. След което на пациента се предлага хоспитализация за наблюдение,
за да може да се проследи дали няма да има някаква симптоматика в
условията на болницата. Когато е в съзнание може да откаже такава
хоспитализация и това се протоколира в самата медицинска документация.
Много рядко се получава това нещо, примерно при висока скорост в
автомобила, рязкото спиране на автомобила може да доведе до едни
движения предна, задна или странична посока на главата, които могат да
причинят такива дифузни увреди и те мога да се асоциират с т. нар.
„акционално увреждане“. В отговор на задача 2 съм дал отговор, какво
представлява функционално увреждане, наличие на видими промени. Това,
което задължава да се проведе изследване, е трудно различимото мозъчно
увреждане от една начална контузия на мозъка и да се изключи, затова при
една и съща симптоматика се провеждат задължително тези изследвания.
Пациентът не е длъжен да разбира. Това е диагноза, която се поставя от
медик. След като се съобщят тези оплаквания, лекарят поставя тези
изследвания за причинената травма. Възможно е да се отразят на
емоционалното състояние на пациента. Не е типично за мозъчните сътресения
да предизвикат смущение в психичното му състояние, но може да доведе до
такова. Документите, с които съм се запознал са изброени в предварителните
данни. Първият документ, който диагностицира т. нар. мозъчно сътресение е
от 21.03., т. е. три дена след инцидента. При него е отразен „синдром на
Ронберг“, той представлява, че при затворени или отворени очи има залитане,
това означава нарушение на фукнцията на вестибуларния апарат, което може
да се предизвика от една черепно-мозъчна травма и това е първият симптом.
На следващо място този симптом на смутена вестибуларна функция е
регистриран при издадения болничен лист от 26.10., това е доста месеци след
инцидента. При преглеждащ лекар на 22.03. са съобщени симптомите, които
могат да се асоциират със смутена вестибуларна функция. На базата на тези
документи, които съм цитирал, съм анализирал смущение на вестибуларната
3
функция. Когато тя е предизвикана от травма, диагнозата, която трябва да се
постави е „посттравматична вестибуларна вестибулопатия“. Когато тя е
свързана с мозъчно сътресение, диазнозата е „следмозъчно сътресение“ и
„вестибулопатия“. Такава диагноза с медицинската документация, която е
представена по делото не е посочена, поради което не може да се прецени,
особено толкова месеци по-късно, дали вестибуларната функция е била
смутена в следствие на травма или в следствие на болестен процес. Още
повече, че по делото няма данни за предходното състояние на ищцата.
Добрите практики изискват да има данни за предходното състояние на
пациента. В нашия случай не са отразени такива данни. Те се приемат още в
анамнезата. Болките в тило-теменната област на главата са характерни за
повишаване на артериалното кръвно налягане като симптом. Тези болки с
такава локализация не са типични за мозъчното сътресение, те са типични за
повишено кръвно налягане, а при мозъчното сътресение е на лице т. нар.
„дифузно или общо главоболие“, което засяга цялата област. Когато има
болки от общо гловоболие в следствие на черепно-мозъчната травма, било то
от мозъчно сътресение, е възможно да не се усещат други болки на фона на
тези болки. Диагнозата е поставена на 21.03.2016 г., а амбулаторният лист е
от 22.03.2016 г., нека да се чете от 21 и 22.03., техничека грешка.
На въпроси на адв. Г.: Главоболието при мозъчното сътресение се
получава веднага след получената травма. Болките в тилно-теменната част не
са типични за мозъчно сътресение, те насочват за други оплаквания. Веднага
след получаване на мозъчното сътресение се появяват тези оплаквания, които
постепенно се засилват във времето. Напълно е възможно да не е травматично
обособен, още повече, че не е поставена диагноза травматично обособена,
същия „шийно-вертебрален синдром“, „посттравматика“ е диагнозата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА изслушаното в днешното съдебно заседание заключение по
изготвената съдебно-техническа експертиза. На вещото лице да се изплати
възнаграждение в размер на внесения депозит 400 лв., за което се издадоха 2
4
бр. РКО.
Адв. И.: Считаме, тъй като вещото лице не е невролог, че не даде вярно
заключение относно поставената диагноза „мозъчно сътресение“, то не се
установява с образно изследване, а се установява по анамнеза и това е
категорично мнение на невролози, с които сме се консултирали. Въпреки това
няма да поставям допълнителна задача, защото така пожела ищцата. По нови
доказателства във връзка с изтичането на давността, представям календар за
2020 и 2022 г., от където се виждат броя на дните, в които давността е спряла
да тече.
Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания.
Съдът като счете делото за изяснено от фактическа и правна страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. И.: Моля изцяло да уважите исковата претенция и при
постановяване на съдебния акт, да имате предвид, че давността е спряла да
тече за период от 69 дни. Ако не беше спряла, тя щеше да изтече на 19.03., но
предвид спирането и удължаването й времево, тя изстича на 27.05.2022 г.
Претенцията на застрахователя е с дата на пощенското клеймо 18.03.2022 г., а
на исковата молба – 18.05.2022 г., т. е претенцията е в давност. Представям
списък на разноски. Ищцата не разполага с достатъчно средства,
производството е водено от мен безплатно по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Адв. Г.: Моля да отхвърлите предявения иск като неоснователен и
недоказан. Считам, че с изслушата днес съдебно-медицинска експертиза се
установи, че претендираните от ищцата увреждания не са настъпили в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП с оглед датите на
извършените прегледи и цялостната медицинска документация. Представям
списък по чл 80 ГПК. Правя възражение за прекомерност на адвокатския
5
хонорар.
СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.
Протоколът е изготвен в с.з., което приключи в 15:30 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6