Решение по адм. дело №369/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. Ц. К., [ЕГН], чрез адв. С. Р. от *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1436152/05.06.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - Временно спиране от движение на пътно превозно средство, което е технически неизправно, до отстраняване на неизправността и е отнето СРМПС № *********.

В жалбата се твърди, че заповедта не съдържа ясни и разбираеми мотиви от фактическа страна. Не става ясно какви са техническите неизправности и то опасни, които като фактически обстоятелства обосновават заедно или поотделно налагането на ПАМ. Твърди се, че заповедта не съдържа ясно и точно какво се разпорежда спрямо жалбоподателя като принудителна административна мярка и как той следва да я изпълни. От съдържанието на диспозитивната част само може да се предполага каква е точната воля на административния орган. Счита оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като обективно не са налице фактически основания за налагането на ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени същата.

В о.с.з. Д. Ц. К., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. С. Р. от ***, който поддържа жалбата. Намира, че не е ясно каква точно и къде е техническата повреда, която органът квалифицира като опасна техническа неизправност. Посочвайки в заповедта и рамата и каросерията, не било ясно коя е техническата неизправност, и къде е тя според органа, издал заповедта: дали това е повреда по рамата; дали е повреда по каросерията. Не ставало ясно и от посоченото в скоби (скъсано укрепване на резервоар за гориво), доколкото резервоарът за гориво не бил част нито от рамата, нито от каросерията. Моли съда заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответникът по жалбата - Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, ОДМВР – Сливен, редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Д. Ц. К. е с. на специален автомобил Форд Транзит 190л с регистрационен номер [рег. номер], видно от данни за 26.03.2024 г. – служебна промяна на регистрацията на МПС. /л. 15/. На 05.06.2025 г. бил съставен АУАН серия GA № 3837405 за това, че в [населено място] на бул. Ц. С. до л. Б. посока към центъра К. управлява л. си специален автомобил Форд Транзит 190л с регистрационен номер [рег. номер], като се движи с опасна техническа неизправност изразяваща се в повреда по рамата и каросерията на МПС, които могат да окажат влияние на безопасността на движението на автомобила (скъсано укрепване на резервоар за гориво). АУАН е съставен във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6, б. А от ППЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Акта е подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1436152/05.06.2025 г., от Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - Временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността и е отнето СРМПС № *********. Като мотиви в заповедта са възпроизведени констатациите от съставения АУАН серия GA № 3837405/05.06.2025 г. против Д. Ц. К., и е прието, че същият е извършил : движи се с опасна техническа неизправност на ППС, с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Заповедта е връчена на лицето на 05.06.2025 г. С жалба вх.№ СД-01-01-1958/20.06.2025 г., подадена по пощата на 19.06.2025 г. е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.

По делото са приети заверени копия на Справка нарушител/водач на лицето Д. Ц. К., АУАН серия GA № 3837405/05.06.2025г., НП № 25-0804-005557/26.06.2025г., Справка Регистрация и Заповед № 343з-1516/05.06.2023г. на Директора на ОДМВР - Сливен.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална компетентност.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, буква "а" от ЗДвП.

Изложените съображения за липса на ясни и разбираеми мотиви от фактическа страна, съдът намира за неоснователни. Както в АУАН, така и в оспорената заповед е посочено, че ППС управлявано от жалбоподателя се движи с опасна техническа неизправност, изразяваща се в повреда по рамата и каросерията на МПС, които могат да окажат влияние на безопастността на движението на автомобила с конкретизирана неизправност, а именно (скъсано укрепване на резервоар за гориво). Посочено е, че АУАН е съставен във връзка с чл. 10, ал.1, т.6, б.А от ППЗДвП, съгласно която разпоредба моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности т. 6. а) има повреди или деформации по рамата, кабината или каросерията, които могат да окажат влияние на безопасността на движението на моторното превозно средство. Така описаното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – движи се с опасна техническа неизправност. На първо място, налице е императивна норма в ЗДвП – чл. 139, ал. 1, т. 1, която въвежда задължение за водачите да управляват по пътищата само технически изправни пътни превозни средства. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно - Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се съдържа легално определение на опасна техническа неизправност. Съгласно дадената в § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП легална дефиниция, "Опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда, а съгласно чл. 37, ал. 4 от цитираната Наредба, опасни са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда. Според чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г., за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Видно от Приложение № 5 на Наредбата, част 6.1. „Шаси или рама и оборудване“ са описани възможните неизправности и нивото на тяхната тежест (оценка на неизправностите), като в т. 6.1.3. Резервоар за гориво и тръбопроводи (включително резервоар за гориво и тръбопроводи на отоплителната система), б.а) неизправност: „Несигурно закрепен резервоар или тръбопроводи, създаващи особен риск от пожар“ е квалифицирано в съответната графа като "опасна неизправност". Видно от описанието в оспорената заповед – (скъсано укрепване на резервоар за гориво), съгласно цитираната уредба, е съотнесено към възможните неизправности по „Шаси или рама и оборудване“, както правилно е описано в обстоятелствената част на оспорения акт.

Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, оспорената заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като законосъобразна – постановена в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171, т. 2 б. "а" от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171, т. 2 б. "а" от ЗДвП мярка на административна принуда, в относимата й редакция е временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

На следващо място, според нормираното от законодателя в приложената разпоредба на чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, издателят на заповедта действа в условията на обвързана компетентност и няма право на свободна преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. Възприетите от органа фактически основания за постановяване на атакуваната заповед са потвърдени и от приложения АУАН. Следователно, при наличие на въведения с нормата юридически факт, компетентният административен орган е нормативно обвързан със задължението да постанови акт от вида на процесната заповед.

На следващо място, съдът намира, че оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Същата е ясно очертана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В контекста на така очертаната цел на закона следва да се отбележи, че управлението на превозно средство с несигурно /скъсано укрепване/ закрепен резервоар, какъвто е настоящият случай създава особен риск от пожар и потенциален риск за живота и здравето на неограничен кръг от лица - участници в пътното движение, както може и да окаже влияние на безопастността на движението на самия автомобил. Това нормативно разрешение, създаващо гаранции за защитата на описания значим обществен интерес обосновава напълно въведената в закона мярка на административна принуда, обективирана в чл. 171, т. 2 б. "а" от ЗДвП като временно спиране от движение на пътно превозно средство за определен времеви период – до отсраняване на неизправността. В синхрон с този принцип, въведен и в ЕКПЧ е и цитираната норма от националното законодателство, според която прилагането на принудителна административна мярка от категорията на процесната регламентира действията на компетентния орган в условията на обвързана компетентност. Задължението на държавата да охранява обществения интерес се явява разумен аргумент за законосъобразното използване на предвидената ПАМ по временно спиране от движение на ППС.

При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената принудителна административна мярка е приложена при спазване на изискванията за компетентност и форма, надлежно е мотивирана, а при издаване на заповедта са спазени материалноправните основания и всички съществени административнопроизводствени правила. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1436152/05.06.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, ОДМВР – Сливен е законосъобразна, а подадената срещу същата жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски в производството.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Ц. К., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1436152/05.06.2025 г., издадена от Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, ОДМВР – Сливен, с която на Д. Ц. К., на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - Временно спиране от движение на пътно превозно средство, което е технически неизправно, до отстраняване на неизправността и е отнето СРМПС № **********

Решението не подлежи на обжалване.