№ 42
гр. Търговище, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. И.
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора М. К. А.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223500600242 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по ЖАЛБА на адвокат И. И. от АК-Търговище, защитник
на подсъдимия А. М. К. против присъда № 36/31.10.2022 год. постановена по
НОХД № 677/2022 год. по описа на РС - Търговище, с която подсъдимия К. е
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.211 във вр. с чл.209
ал.1 от НК и му е наложено наказание три години „лишаване от
свобода“,което на основание чл.58а ал.1 от НК му е било намалено д 1/3 и му
е определено наказание от 2 години лишаване от свобода, което наказание е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири
години.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци С. Х. и С. Х. от
с.Д. К. сумата от 79 000лева, ведно със законната лихва считано от
03.10.2018година.
Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото и д.т.
върху уважения размер на гр. иск.
В жалбата си защитника на подсъдимият адв. И. обжалва присъдата
както в наказателната, така и в гражданската част, като се моли подсъдимия
да бъде оправдан. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена при
нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Независимо, че делото е било разгледано по реда на чл. 371, ал. 2 от НК,
съдът не изпълнил задължението си да обсъди дали събраните доказателства
1
обективират виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Счита, че описаното в обвинителния акт, съпоставено със съответния анализ
на събраните доказателства, води до извода, че подсъдимият не е виновен в
извършването на посоченото деяние. Твърди се, че неправилно в мотивите на
обжалваната присъда е отразено, че подсъдимият се признава за виновен и
признава обстоятелствената част на ОА, тъй като същият не се признава за
виновен.
Твърди се, че алтернативно е налице и неправилна квалификация,
доколкото текстът на чл. 211 от НК изисква като квалифициращо
обстоятелство особено големите размери да представляват и особено тежък
случай, каквото твърдение няма в обвинителния акт и в самата присъда.
В съдебно заседание подсъдимият К. редовно призован се явява лично и
с адвоката си И., подържат жалбата, молят присъдата да бъде отменена, а
осъденият оправдан.
Гражданските ищци не се явяват, адв. М. като техен пълномощник
изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна.
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна предлага да
бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло
правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Жалбата е основателна, но на основания извън посочени в същата.
Въззивникът К. е обвинен в това, че за времето от 01.08.2018 г. до
03.10.2018 г. включително в гр.Търговище, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у С. Е. Х. и С. Е. Х. и двамата от с.
Д. К., общ. Омуртаг, обл. Търговище, като се представил за собственик на
апартамент в гр. Търговище, ул. „Паисий“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 10 и причинил
на С. Е. Х. и С. Е. Х. имотна вреда в особено големи размери - в размер на 79
000 лева – престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 от НК.
С обжалваната присъда е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.211 във вр. с чл.209 ал.1 от НК и му е наложено наказание
три години „лишаване от свобода“,което на основание чл.58а ал.1 от НК му е
било намалено д 1/3 и му е определено наказание от 2 години лишаване от
свобода, което наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от четири години.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци С. Х. и С. Х. от
с.Д. К. сумата от 79 000лева, ведно със законната лихва считано от
03.10.2018година.
Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото и д.т.
върху уважения размер на гр. иск.
Първоинстанционният съд, при разглеждане на делото е допуснал
2
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в
частност правото на защита на подсъдимия в производството, проведено по
реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, а и правото му да разбере как е било
индивидуализирано наложеното наказание, следващо от извода за неговата
виновност по повдигнатото обвинение. По същество тези нарушения се
свеждат до следното:
Районният съд е разгледал делото по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК -
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ в
хипотезата по чл.371 т.2 от закона, очевидно преценявайки, че подсъдимият е
направил признание изцяло относно фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.
Видно от съдържанието на съдебния протокол от 31.10.2022г. такова
изявление, представляващо признание от страна на подсъдимия на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не е било направено
преди съдът да прецени по кой процесуален ред да даде ход на съдебното
следствие. С определение на съда, делото е било насрочено за предварително
изслушване на страните, а редът за това е регламентиран в разпоредбата на
чл.372 от НПК. Анализът на тази разпоредба сочи, че преди да реши дали да
разгледа делото със съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК, съдът, след разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК,
трябва на първо място да е възприел самопризнание от подсъдимото лице на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което да е
надлежно документирано в съдебния протокол. На второ място подсъдимият
следва да се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Изявленията на подсъдимия трябва да бъдат направени лично и
непосредствено пред съдебния състав, разглеждащ делото в първата съдебна
инстанция в рамките на предварителното изслушване, т.е. преди даване ход
на съдебното следствие. Съобразно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК,
когато са налице самопризнания на подсъдимия и съдът установи, че те се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с
определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Едва след извършване на тези
процесуални действия, съдът пристъпва към даване ход на съкратеното
съдебното следствие, което провежда по правилата на чл.373 и сл. от НПК.
В конкретния случай самопризнания на подсъдимия не са налице в
рамките на предварителното изслушване, нито съдът е постановил
определение по чл.372, ал.4 от НПК.
По делото липсва каквото и да е изявление, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
липсва съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези
3
факти. Освен, че липсва самопризнание от страна на подсъдимия, в
предоставената му от ТРС възможност за „последна дума“ преди
постановяване на присъдата, същият е заявил, че иска да бъде оправдан.
От формална страна в съдебния протокол не е отразено и
определението на съда по чл.373 ал.3 от НПК.
Процедурата по глава XXVII от НПК е строго формална и спазването
на стриктно разписаните правила е гаранция от една страна за осигуряване
бързина на процеса, а от друга страна – за охраняване правата на страните.
Нарушения в процесуалния ред за провеждане на предварителното
изслушване от характера на допуснатите в настоящия случай – липса на
самопризнание на подсъдимия при предварителното изслушване, заявено
лично и непосредствено пред първоинстанционния съд относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, даване ход на
съдебното следствие по глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371 т. 2 от
НПК без да е налице непосредствено заявено самопризнание на подсъдимия и
констатация на съда дали същото се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, опорочава процедурата по начин, който я прави
негодна да произведе целените от законодателя последици – провеждане на
производството в кратки срокове без разпит на подсъдим, свидетели и вещи
лица, като респ. подсъдимият, ако бъде признат за виновен, би получил
наказание в намален размер, съобразно правилата в чл.373 ал.2 вр. чл. 58а от
НК.
Обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, не освобождава съда от задължението да изложи
надлежни мотиви към постановената присъда. В конкретния случай съдът е
признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като в мотивите
е приел, че обвинението е доказано от самопризнанието на подсъдимия.-
вж. мотиви - „Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. Дава съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и
вещи лица, като при постановяване на присъдата се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. Подс. К. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти„ , съдът е приел, че - „При направено и
удовлетворено искане от защитата на подсъдимия К., потвърдено от него, за
разглеждане на делото по реда на специалните производства, а именно по чл.
371, т. 2 от НК, то съдът изрично в съдебно заседание разясни на последния,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на ОА, факти
признати изцяло от него“. , както и – „В съдебно заседание подс. А. К. се
признава за виновен по повдигнатото обвинение, като признава изцяло
фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на ОА.
Предвид процедурата, по която се гледа делото, съдът обяви, че в мотивите
на присъдата ще приеме за установени обстоятелствата изложени в ОА, като
4
се позовава на направеното самопризнание и доказателствата събрани в ДП,
които го подкрепят“.
При определяне на вида и размера на наказанието, като смегчаващи
отговорността на подсъдимия е приел – „направеното самопризнание по
отношение на повдигнатото обвинение“, а реално липсва такова изявление от
подсъдимия.
Хо горе изложеното от ТРС не намира подкрепа в доказателствата по
дселото.
В допълнителна степен липсата на самопризнание се доказва и от
изявлението на подсъдимия пред ОС-Търговище – „последна дума“ – „ аз
считам, че съм невинен, моля съдът да ме оправдае“.
Горепосочените нарушения не могат да бъдат отстранени в хода на
производството пред въззивната инстанция, но са отстраними при ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Това налага
необходимостта присъдата на ТРС да бъде отменена и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В този
случай не е необходимо окръжният съд да се произнася по оплакванията,
съдържащи се в жалбата, с която е бил сезиран, касаещи съществото на
атакуваната присъда.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.1 и чл.335 ал.2 във връзка с
чл.348 ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 36/31.10.2022 г., постановена по НОХД №
677/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Търговище за ново разглеждане от
друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5