Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260044
Гр.Бяла, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Бяла, втори граждански състав в открито заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател :Ивелина Бонева
при секретаря Мариета Й. като разгледа докладваното от съдия Бонева гр. дело № 700
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.341 ГПК –
първа фаза по допускане на делбата.
Постъпила е искова молба от И.Г.С. и С.К.С.
против Б.К.С. и М.С.С., с предявен иск с правно основание чл.34 ЗС. Молят съда
да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 07603.501.2551 по кадастралния план на гр.Бяла, обл.Русе,
одобрен със заповед № РД-18-130/27.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК,
и с адрес на поземления имот: *************, с площ 473
кв.м. при граници: 07603.501.2552, 07603.501.1705, 07603.501.2553, 07603.501.1707,
07603.501.2550, 07603.501.3079 с номер по предходен план 2551 в кв.92, заедно с
построените в него жилищна сграда-многофамилна, 07603.501.2551.1, пет етажа, всеки
със застроена площ от 122 кв.м и сграда 07603.501.2551.2 с предназначение -
селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 43 кв.м., а по
нотариален акт представляващ незастроено дворно място от 580 кв.м., вкл. и
придаваемите от съседни имоти общо 165 кв.м., от които сметните отношения са
уредени за придаваемите 135 кв.м., а не са уредени за придаваемите 30 кв.м., съставляващо
парцел XVI1-1631 в кв. 56 по регулационния план на гр. Бяла, при граници: улица,
Б.М.и М. М. Гореописаният имот е закупен с нотариален акт №
117, том първи, н.д. 265/ 1979 г.от 21.06.1979 г. по описа на БРС на името на
ищците и ответниците.Поддържат, че в имота е построена жилищната сграда и стопанската
постройка, видно от строително разрешение № 64 от 30.07.1980 г. на ОНС-Бяла и
протокол № 58 за дадена и проверена строителна линия от същата дата на служба
„Кадастър регулация“ на ГНС-Бяла.В съдебно заседание поддържат
иска, чрез упълномощените си представители.Представят в срок писмени бележки, с
които молят съда да се произнесе с решениес което да допусне имота до делба и
отхвърли установителния иск за собственост на главно встъпилото лице.
В срока
и по реда на чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който
излагат подробни съображения. Считат че искът за делба е основателен по
отношение на поземления имот и законно построените в него двуетажна двуфамилна
жилищна сграда и двата гаража.В писмени бележки изразяват коренно различно становище,
с което считат предявеният иск за делба за недопустим, а иска на главно
встъпилото лице за основателен.
С протоколно определение от 30.10.2019г. съдът е конституирал К.Б.С., ЕГН **********, като главно встъпила страна в производството и приел за съвместно разглеждане предявената от него срещу С.К.С. и Б.К.С. искова претенция, за признаване за установено, че ищеца е собственик на самостоятелен етаж от от процесната сграда, представляващ жилище от 122 кв.м. на база давностно владение.Със същото определение съдът е оставил без движение исковата молба на главно встъпилото лице, с указания да представи скица и данъчна оценка на имота, с оглед определяне и внасяне на дължимата д.т. по иска, да посочи като страни в производството лицата И.Г.С. и М.С.С., с оглед обстоятелството, че същите се явяват задължителни необходими другари, поради което съвместното им участие в процеса е предпоставка за неговата допустимост, както и да формулира надлежен петитум, като има предвид, че за да е допустимо и основателно главното встъпване, претендираните от третото лице права трябва да са несъвместими с правата, чиято защита се търси с главния иск, така че уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск, и обратно.
С молба от 05.11.2019г. К.Б.С. е представил изправена ИМ като съдът с определение от 04.12.2019г. е постановил да се изпълни процедурата по чл.131 от ГПК по отношение на ответниците С.К.С., Б.К.С., И.Г.С. и М.С.С..
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б.К.С. и М.С.С., с който изразяват становище по основателността на иска.
Ответниците И.Г.С. и С.К.С. в срока и по реда на чл.131 от ГПК считат иска на главно всъпилото лице за неоснователен. Поддържат, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. С отговора поддържат, че сградата е била проектирана като триетажна но при започване на строителството се е установило, че не е възможно изграждането й без да се направят два подземни етажа. Затова те били построени без да има одобрен цялостен проект. Твърдят, че за подземните гаражи страните били разпределили ползването както следва: втория подземен, където са водомера и парното по едно помещение което да се ползва като изба и по едно което да се ползва като склад. Първия подземен етаж е бил предназначен също за допълнителни помещения към основните жилище, като С. и И. Спирдонови са получили две по-малки стаи а ответника Б. брат на ищеца по иска за делба едно голямо помещение от към улицата като уговорката е била този етаж да се пригоди за живеене и там да се изнесат родителите на страните по първоначалния иск. Поддържат също, че през 2005 година С. посетил България и тогава установил, че племенникът му К. живее на етажа и е направен частичен ремонт. Категорично се противопоставил на искането на К. да му прехвърли собствеността като дал съгласието си да ползва етажа, докато се устрои на друго място.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по делото доказателства-гласни и писмени, както и доказателствени средства –експертизи, намира за установено следното от фактическа страна:
С нот.акт № 117 т. I н.д. № 265/21.6.1979 г., съставен от нотариуса при Беленския районен съд, по реда на чл. 15 и чл. 20 ЗСГ, както и на § 31 и § 47 ППЗСГ, ищците и ответниците по иска за делба са придобили при равни права правото на собственост върху празно дворно място в гр. Бяла, с площ 580 кв.м., представляващо тогава парцел XVII-1631 в кв. 56 по плана на града, а сега - ПИ с идентификатор 07603.501.2551 по КПКР на гр. Бяла, одобрен със Заповед № РД. 18-130/27.12.2016 г. на ИД на АГКК, с площ 473 кв.м.
На основание Строително разрешение № 64, издадено на 30.7.1980 г. от н-ка на служба „АБ” към Общ.НС-Бяла „ За строене на двуф.жилище върху 100 кв.м. ” и Протокол № 58/30.7.1980 г. за дадена и проверена от Служба „КР” към ГНС-Бяла строителна линия: „на желаемото в случая строене на двуфамилно жилище”, с площ 110 кв.м. и 1000 куб.м.“, страните са започнали изграждането на двуфамилна жилищна сграда в собственото си дворно място.
С нотариално заверен на 29.VI.1983 г. Договор за групов строеж същите са разпределили помежду си обособените в сградата самостоятелни обекти, както следва: в собственост на И. и С. С. - апартамент № 1, на първия жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня (столова и кухненски бокс) и сервизни помещения, със застр.площ 110 кв.м., заедно с избено помещение № 1 и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, както и северозападния гараж \№ 2 (за довършване), с площ 18 кв.м., а в собственост на М. и Б. С. - апартамент № 2, на втория жилищен етаж, състоящ се от две стаи, дневна, столова, баня и сервизни помещения (за довършване), заедно с избено помещение № 2 и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, както и югоизточния гараж № 2 (за довършване).
Видно от представеното по делото Удостоверение №ФС-01-28-529/20.06.2018г., издадено от община Бяла се установява, че имота описан в НА за право на собственост върху недвижим имот, придобит по реда на чл.20 от ЗГС №117, т.1, дела №265 от 21.06.1979г. на БРС, парт.книга том 55, стр.145 в СВ-Бяла, а именно парцел XVII-1631 в квартал 456 по РП на гр.Бяла е идентичен с ПИ с идентификатор 07603.501.2551 по КК и КР одобрени със Заповед РД18-130/27.12.2016г., собственост С.К.С., И. К. С., Б.К.С. и М. С.С..
По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от ВЛ Г.Ф. от заключението на която се установява, че за съществуващата жилищна сграда е издадено строително разрешение № 64/30.07.1980 година за 110 кв.м. Според ВЛ налице е несъответствие в размер на 12, 56 кв.м. между площта вписана в строителното разрешение (110 кв.м.) и площта на сградата, изчислена по данните от протокола за строителна линия и ниво (122, 56 кв.м.). На място построената сграда е със застроена площ от 120, 90 кв.м.Експерта сочи, че поради липсата на одобрени строителни книжа, не може да се установи, дали сградата е построена в съответствие с тях. На въпроса дали е възможно построяването на жилищната сграда на етажите без да се вземе предвид съществуващата денивелация, ВЛ е отговорило, че съществуващата денивелация на терена, не може да се пренебрегне и е необходимо техническо решение, за преодоляването й до котата на прилежащия тротоар към улицата. В настоящия случай преодоляването на денивелацията е станало с два подземни етажа, като построената сграда е на пет етажа. Съгласно ЗУТ, Допълнителни разпоредби § 5, т.18 в застроената площ на надземните етажи, се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. ВЛ е изчислило размера на застроената площ на сградата по етажи:
Втори подземен етаж с площ 120, 90 кв.м.
Първи подземен етаж с площ 129, 06 кв.м.
Партерен етаж с площ 144, 85 кв.м.
Първи жилищен етаж 149, 51 кв.м.
Втори жилищен етаж 149, 51 кв.м.
Височината на надземните етажи е 2, 75 метра, а на подземните 2, 65 метра.
Застроеният обем на сградата е 1812 кв.м.
От представеното и приобщено по делото като писмено доказателство, а именно Удостоверение № ФС 01-28-916/03.12.2018 година се установява, че построената двуфамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор 07603.501.2251.1, отговаря на изискванията на § 16 от ПЗР на ЗУТ за търпими строежи.
С
оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По иска на главно встъпилото лице, с
който се цели да се признае, че същият е собственик на първия подземен етаж под
гаражите и представляващ жилище от 122
кв.м. на база давностно владение, начиная
от 2002г. до датата на предявяване на иска.
По делото
не се спори обстоятелството, че ищеца
живее в този имот и до настоящия момент, заедно със съпругата си и двете си
деца. Спорен е въпросът дали той е бил
владелец или държател на имота до завеждането на иска с оглед
позоваването на 10-годишна придобивна давност, въз основа на което претендира
процесния етаж да бъде изключен от делбата, както и дали процесния първи
подземен етаж е изграден в съответствие с изискванията на чл.40 ЗУТ и има
характер на самостоятелно жилище.
С оглед установяване на тези обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства и изслушана СТЕ, с конкретно поставени въпроси, на които експерта е дал следните отговори:
1 Отговаря ли етажа под гаражите на самостоятелно жилище по чл. 40 ЗУТ и в тази връзка, самостоятелно жилище ли са първия и втория етаж на същата сграда?
На този въпрос експерта е отговорил така: етажът под гаражите е първият подземен етаж в сградата. В етажа е обособено жилище със самостоятелен вход от стьлбищната площадка на етажа, с жилищни помещения, с кухня, санитарно помещение с вход от коридора на жилището и складово помещение /килер/ в жилището. Така изпълнено жилището е в съответствие с изискванията на чл.40 ЗУТ като самостоятелно жилище.
На всеки от първия и втория надземни етажи от жилищната сграда е обособено по едно самостоятелно жилище, като всяко от тях е в съответствие с изискванията на чл.40 ЗУТ.
2. Каква е квадратурата на всеки от трите самостоятелни жилищни обекти?
Квадратурата на трите самостоятелни жилищни обекти в сградата е както следва:
• Жилище на първия подземен етаж - 115, 05 кв.м.
• Жилище на втория надземен етаж - 135, 89 кв.м.
• Жилище на третия надземен етаж - 135, 89 кв.м.
Квадратурата на всеки един от жилищните обекти включва и прилежащите към него балкони.
3.Какви нежилищни помещения принадлежат към съответните самостоятелни жилищни обекти в сградата /мазета, гаражи, складови помещения/?
На първи подземен етаж, на втори надземен и на трети надземен етаж от сградата е изграден по един самостоятелен жилищен обект. Във всеки от самостоятелните жилищни обекти има изградено по едно складово помещение /килер/, което е нежилищно помещение. Така е изпълнено едно от условията на чл.40 ЗУТ за обособяване на самостоятелно жилище. Нежилищните помещения на втори подземен етаж и на първи надземен етаж не са функционално свързани с нито едно от жилищата на останалите етажи, а връзката им с тях е единствено през стьлбищната клетка, която е обща част в сградата.
4.Да посочи има ли обща част в мазата, обслужваща и трите самостоятелни жилищни имота?
На втория подземен етаж от сградата са обособени три складови помещения с прозорци, входът към които е от общ коридор, в които се влиза през врата от стьлбищната клетка и едно складово помещение без прозорци /маза/, входът към което е през врата от стьлбищната клетка. Всяко едно от складовите помещения с прозорци обслужва съответно по едно от самостоятелните жилища в сградата.
Експерта е посочил, че към делото не са приложени документи удостоверяващи начина на разпределение между собствениците на отделните жилищни обекти в сградата и съответно на прилежащите към тях складови помещения и гаражи. Информация за начина на ползване на тези помещения от собствениците експерта е получил устно от присъствалите на огледа лица с оглед на което и ВЛ не е дало отговор на въпроса кои нежилищни помещения /мазета, гаражи, складови помещения/, намиращи се на втори подземен етаж и на първи надземен етаж принадлежат към съответните самостоятелни жилища намиращи се на първи подземен етаж и на втори и трети надземни етажи.
Във връзка
с установяване факта на владението са
допуснати до разпит свидетелите С.С. М. И., А.Г. и И.И..Същите установяват, че през 2002 год./ след
раждането на двете му деца/, с разрешението, дадено от родителите му-
ответниците по делото Б. и М.С., ищеца
започнал ремонти дейности относно
процесния приземен етаж, който според свидетелите тогава-2002г. се е
намирал в състояние на груб строеж.
Същите установяват, че К. изцяло със свои средства, труд и материали е привел етажа в състояние годно за обитаване. Според
тези свидетели ищеца продължавал да владее имота и до настоящия момент, като
това владение не му било оспорвано. Свидетелите установяват още, че сградата, част
от която ищеца претендира да е собственик по давност е собственост на неговия
баща и чичо. Св.Г. твърди: “ Знам, че
къщата е на баща му и чичо му, но те са му дали етажа да си живее там. Да си го
гласи, ремонтира и живее“, “ …За
чичо му знам, че в началото им бяха добри отношенията за този имот. На Красьо
на баща му и брат му отношенията. Чичо му като си идва единия път и каза, че е
много доволен от ремонта. Преди две - три години се развалиха отношенията. Чух
от К..“ Св.С. изнася следното:
„Доколкото знам, чичо му С. е в Австралия. Когато почнаха това, попитах К. и
той каза, че чичо му разрешил да направи ремонт и да живеят там. Така ми каза К..
Не съм виждала лично чичо му. После доколкото знам, 2005 година чичо му си идва
и не е имал никакви възражения по това, което е направено, но не знам
по-нататък как са се развили събитията“ Св.И. твърди:“ След като се настани К.
там, С. си идва на един сбор. Две - три години минаха и си идва С. тогава.
Зарадва се, че етажа е готов. Не го е питал какво прави там и не му е спорил.
Зарадва се, че е готово и живее там. За претенции не е ставало на въпрос“ .
Съдът
кредитира изцяло показанията на тези свидетели в частта касателно направените
ремонтни дейности от ищеца и привеждането на етажа в годен за обитаване, но
счита че тези показания не са относими към факта на владението, а биха имали
доказателствена стойност във втора фаза на делбата. Що се касае до
обстоятелството, че ответника С.С. не е оспорвал владението на своя племеник, съдът
счита, че свидетелите нямат непосредствени впечатления за това, а пресъздават
само това което им е казал ищеца.
За да се
признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение
на един изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС
установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в
период - по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната
вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6
месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона -
елементите от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 от ЗС, за признаване право на
собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно.
Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материално правни
предпоставки, изключва придобиването на собствеността и вещната претенция
основана на този придобивен способ следва да бъде отхвърлена.
В случая
съдът счита, че от събраните по делото доказателства фактическата власт на
ищеца не може да бъде окачествена като владение, а е от вида на държане.
Промяната в намерението, с която се държи имота следва да е манифестирана и противопоставена на собственика в случая
това са ответниците. По делото не се спори, че Б. и М. С., които са родители на
ищеца са дали изрично съгласието си за предоставяне процесния етаж на ищеца, но
същото не може де се презюмира и по отношение на другите двама ответници - С. и
И. С. По отношение на тях ищеца следваше при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на такива действия за променено и демонстрирано
явно собственическо намерение, което да доведе до придобиване собствеността на
имота.
В този смисъл следва да бъде посочено, че не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение
към вещта (съседи, приятели и т.н.) както и не е достатъчно и простото служене
с имота. В случая презумпцията по чл.69
от ЗС не е установена в полза на ищеца, поради което и ответниците не следва да
я опровергават. Бездействието на собственика няма за последица загубване на
вещното му право. Правото на собственост може да бъде изгубено само ако
собственикът му се откаже от него-чл.99 от ЗС и с нарочен акт във формата по
чл.100 ал.1 от ЗС. Правото на собственост се изгубва и ако друг го придобие –в случая на оригинерно
основание –чл.79 ал.1 т ЗС, за което не е достатъчно собственика да бездейства,
а следва новият владелец да прояви
активност, която ищецът видно от свидетелските показания не успя да докаже.
Тук е мястото да се посочи и също, че
владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги когато не може да
се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическата власт или дали
има намерение да държи имота като свой.
Освен това
владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се
противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин
намерението на владелеца да държи вещта като своя. То не може да има действие
спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта, тъй като е
недопустимо да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не
може да се защити. Доказателствата по делото безспорно установяват, че ищецът е
само държател на имота, като промяната в намерението и преобръщането на
държането във владение не е намерила външна изява в предприемане на конкретни
действиянасочени към съответния собственик, които да показват несъмнено, че
ищецът упражняващ в случая фактическата
власт отрича правата на останалите
двама ответници върху имота и го владее
само за себе си. В случая владението на
тези ответници /С. и И. Спирдонови/ не
може да се счете за изгубено, нито
застрашено до момента, когато държателят
- ищец не ги уведоми, че установява
самостоятелна фактическа власт за себе си, което е сторено според настоящия
съдебен състав едва с подаване на исковата молба.
Що се
касае до довода на ищеца, че процесния етаж отговоря на изискванията на чл.40 ЗУТ, съобразно експертизата и има
характеристики на самостоятелно жилище следва да бъде посочено следното:
По делото
не се спори, напротив налице са неоспорими доказателства и доказателствени
средства, че касателно спорния етаж липсват одобрени строителни книжа, но е налице
издадено от надлежните органи удостоверение за търпимост на цялата сграда под №
ФС 01-28-916 от 03.12.2018 година. В трайно установената
практика на ВКС, намерила израз и в решение
№328 от 29.11.2011г., постановено по гр.д.№1362/2010г. е посочено, че изграденият
без строителни книжа обект може да бъде годен обект на извършване на
прехвърлителни сделки, както и за придобиване право на собственост по давност
едва след издаването на удостоверението за търпимост по реда на § 16 ПР ЗУТ. В
този смисъл е и решение № 399/10.05.2010 г. по гр. д. № 1013/2009 г. на I ГО на
ВКС, в което е прието, че съставянето на
акта за узаконяване не е достатъчно основание за придобиване на собственост от
лицето, на чието име е издаден. Този акт касае статута на обекта и с оглед
изискването на устройствените закони и строителните правила и норми дава
възможност за последващо придобиване на собствеността, тъй като придава на
обекта характера на самостоятелна вещ. В същия смисъл е и решение №
532/06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на I ГО на ВКС, като настоящият
състав напълно споделя така изразените становища и приема, че едва от момента на узаконяването
започва да тече придобивна давност за упражняващото фактическа власт лице, а в
случая това е 03.12.2018г., когато и е било издадено съответното удостоверение
за търпимост на цялата сграда. До момента на издаване на удостоверението за
търпимост обектът, който представлява обща част по предназначение в сграда в
режим на етажна собственост, може да бъде предмет на разпоредителна сделка или
на придобиване на право на собственост по давност само в отношенията между лица,
които притежават самостоятелни обекти в сградата, в какъвто смисъл е и решение
№ 813/08.06.2011 г. по гр. д. № 1929/2009 г. на I ГО на ВКС. В подобна хипотеза
по категоричен начин следва да се установи, че е преодоляна презумпцията на чл.
92 ЗС, за да се приеме, че обектът е придобит на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
Всичко
изложено по горе налага извода, че ищецът не е установил пряко и пълно законовите
материално правни предпоставки на разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС, в резултат
на което и неоснователно претендира да е
придобил собствеността на процесния имот.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски
следва да се присъдят в полза на ответниците С. и И. С. Направено е съответно
искане и доказателства за сторени такива в размер на 800 лева – платено адв.
възнаграждение на процесуалните представители на ответниците съобразно ДПЗС, по отношение на което не е релевирано
възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото.
По
иска за делба:
Съгласно
чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини определени в закона.От представените по делото
доказателства се установява, че с нот.акт № 117 т. I н.д. № 265/21.6.1979 г., съставен
от нотариуса при Беленския районен съд, по реда на чл. 15 и чл. 20 ЗСГ, както и
на § 31 и § 47 ППЗСГ, ищците и ответниците по иска за делба са придобили при равни права правото на собственост върху незастроено
дворно място в гр. Бяла, с площ 580 кв.м.
Не
се спори същоче в резултат на разрешение за строеж и дадена строителна линия
страните са започнали изграждането на двуфамилна жилищна сграда върху 110 кв.м.
в собственото си дворно място. Установява
се също, че между страните по делото - ищци и ответници е бил сключен договор
за групов строеж по смисъла на чл. 192 от отменения ЗТСУ от
29.06.1983г.
По силата на чл. 192 ЗТСУ (отм.) договор за групов строеж могат да сключат две или
повече лица, които са съсобственици на парцел или са съсобственици на правото
на строеж. В договора се определят жилищата и другите обекти, които ще получат
участниците в груповия строеж след приключване на строителството. Правото на
собственост върху изградените обекти се придобива от участниците в груповия
строеж по силата на извършено разпределение - чл. 192, ал. 4 ЗТСУ (отм.). Разпределението изисква обособяването на
отделните жилища или други имоти като самостоятелни обекти на правото на
собственост и сключването на договор за доброволна делба, наричан, в случая, окончателен
разделителен протокол по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ (отм.). С оглед на
законодателната уредба, груповият строеж представлява договор, по силата на
който се поемат облигационни права и задължения за постигане на обща цел -
построяване на сграда в съсобствен имот. За действителността на договора -
съответствието с нормата на чл. 192, ал. 1 ЗТСУ (отм.) е необходимо
страните да са носители на вещни права - право на собственост върху терена, както
е в настоящия казус или право на строеж,
надстрояване или пристрояване. Изградените обекти в съсобствения терен или въз
основа учреденото право на строеж общо на участниците в договора са със статут
на съсобствени за страните по силата на приращението - чл. 92 ЗС. Прехвърлителният ефект за правото на собственост настъпва с
окончателния разделителен протокол, представляващ договор за доброволна делба, сключен
с нотариална заверка и вписан в книгите на службата по
вписванията. По делото не са представени доказателства, че е извършена
доброволна делба между участниците в груповия строеж, вследствие на което
да е прекратена съсобствеността между участниците в него и всеки от тях е
станал собственик на конкретен обект в построената сграда.
Действително в т.2 от процесния договор от 29.06.1983г.
участниците в груповия строеж са се уговорили за разпределяне на жилищата и
другите обекти в сградата, която ще построят.Разпоредбата на чл.192 ал.4 ЗТСУ
/отм./ е категорична-разпределянето на жилищата и др.обекти съобразно договора
трябва да се извърши след построяването на сградата, което по принцип може да
се осъществи по два начина: чрез доброволна делба, а ако се окаже трудно
постижимо съгласието между участниците в ДГС- тогава ликвидирането на
съсобствеността се извършва по съдебен исков ред/ чл.34 ЗС/.Правната последица
на делбата е, че се приключва договора за групов строеж и като последица от тази делба възниква етажна
собственост в сградата. Категорична е трайната съдебна практика, че при договор
за групов строеж съсобствеността върху сградата възниква по приращение на
основание чл.92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена/ какъвто е
процесния случай/ и следователно предмет на съсобствеността е цялата сграда. Тъй
като задълженията на страните по договора за групов строеж са само от
облигационен характер, по тази причина разпределението на обектите в самия
договор не създава самостоятелни вещни права върху конкретни обекти, а
съсобственост, която следва да се прекрати като се извърши делба между всички
участници в груповия строеж. В този смисъл договорът за групов строеж в частта,
отнасяща се до разпределението на обектите между участващите в строежа/ в
съответствие с чл.192, ал.1 ЗТСУ/отм/, а в конкретния случай материализирана в
т.2 от ДГС от 1983г. има значение на
предварителен договор за делба, т.е недопустима е делба на бъдещи или на още
несъществуващи обекти, каквато хипотеза би била налице, ако те все още се
изграждат в условията на групов строеж. А това към него момент безспорно е било
така, видно и от съдържанието на самия договор, като към описанието на обектите
подлежащи на разпределение изрично е посочено „за довършване“. Изложеното до
тук и липсата на доказателства за извършване на делба при приключването на
груповия строеж означава, че съсобствеността между страните в процесния ДГС
всъщност не е била ликвидирана. Поради това, не е възникнала етажна собственост
и следователно не е налице основание да
се говори за общи части от сградата по смисъла на чл.38 ЗС, каквито по принцип
са характерни само за етажната съсобственост. След като сградата не е в режим
на етажна собственост, т.е.такава не е
възникнала поради неизвършването на разпределяне на изградените обекти
съобразно разпоредбата на чл.192, ал.4 ЗТСУ/отм./, то следва да се приеме, че
имуществената общност между участниците в груповия строеж, основаваща се на
договора се е запазила. Следователно страните по цитирания договор, са
продължили да бъдат съсобственици на жилищната сграда, а право на собственост
върху отделните обекти в нея/жилища и други обекти/ са могли да придобият само
на оригинерно основание/ по давност/. В случая обаче ответниците с отговора на
ИМ не въвеждат такова основание, което пък от своя страна прави
безпредметно разглеждането на този
въпрос, предвид факта, че давността не се прилага служебно.
По делото е
установено че издаденото строително разрешение –л.13 от делото е за „строене на
двуфамилно жилище върху 110 кв.м.“, но денивелацията на терена е наложило
изграждането на два допълнителни етажи / под кота „о"/, без които е било
невъзможно изграждането на надземните етажи. Тава обстоятелство безспорно се
установява и от СТЕ изготвена от ВЛ Г.Ф.,
неоспорена от страните. Липсата на строителни книжа е дало основание както
жилищната, така и второстепенната сграда да бъдат признати за „Търпими
строежи" по смисъла на Параграф 16 от ПЗР към ЗУТ, за което е издадено и
удостоверение ФС 01-28-916 от 03.12.2018 година. Нормите на пар.127 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и пар.16 от ПР на ЗУТ, според които строежи, които са
незаконни и нетърпими по смисъла на ЗУТ, не могат да са предмет на
прехвърлителна сделка, а незаконните, но търпими строежи могат да са предмет на
такава сделка след представяне на удостоверение за търпимост, издадено от
компетентните органи са императивни норми, които следва да бъдат приложени в
настоящото производство за делба. В тази връзка направеното от ответниците
възражение релевирано с отговора на ИМ и допълнителна молба-л.43 от делото, че
до делба следва да се допуснат само законно построените сгради е
неоснователно, като до делба следва да
се допусне цялата сграда, като във втората фаза на делбата в зависимост от
приложимия способ за реалното й извършване следва да се изследва колко
самостоятелни обекти могат да бъдат образувани и съответно да се установят
конкретните размери от общите части на сградата, вкл. подпокривното пространство
и дворното място, припадащи се към всеки от самостоятелните обекти в сградата.
От заключението на вещото лице по втората съдебно-техническа експертиза действително
се установява, че три от етажите /първи подземен, втори и трети надземни/ са със
статут на самостоятелни жилища, на
втория подземен етаж има складови помещения и маза, а на първия надземен етаж -
гаражи и складови помещения, а до всеки
от етажите има самостоятелен достъп от стьлбищната клетка, като във всяко от самостоятелните жилища на първи
подземен етаж, на втори надземен и на трети надземен етаж има изградено по едно
складово помещение /килер/, като така е изпълнено едно от условията на чл.40 ЗУТ за обособяване на самостоятелно жилище, но пак според ВЛ към делото не са
приложени документи удостоверяващи начина на разпределение между собствениците
на отделните жилищни обекти в сградата и съответно на прилежащите към тях
складови помещения и гаражи, което дава основание на съда да приеме, че тези
въпроси следва да се изследват и преценят
във втората фаза на делбата, когато се обсъжда същинското извършване на делбата
с оглед възможността всеки от съделителите да получи реален дял от
съсобственото недвижимо имущество.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Б.С., ЕГН ********** против И.Г.С., ЕГН **********, С.К.С., ЕГН **********, Б.К.С., ЕГН ********** и М.С.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на следния недвижим имот- жилище от 122кв.м., находящо се на първи подземен етаж от пететажна жилищна сграда, с идентификатор 07603.501.2551.1, с предназначение жилищна, находяща се в ****************, и състоящо се от хол, две спални, кухня, баня, тоалетна, перално помещение и килер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.Б.С., ЕГН ********** да заплати на И.Г.С., ЕГН ********** и С.К.С., ЕГН ********** сумата в размер на 800.00лв. /осемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА следния недвижим имот, находящ се в град ************, представляващ по нотариален акт от 1979 година парцел XVII -1631 в квартал 56 по тогава действащия регулационен план на град Бяла, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-130/27.12.2016г. представляващ поземлен имот с идентификатор 07603.501.2551 с площ 473 квадратни метра с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра, при граници за имота 07603.501.2552, 07603.501.1705, 07603.501.2553, 07603.501.1707 и 07603.501.2550, заедно с построената в него пететажна жилищна сграда със застроена площ 122 квадратни метра и идентификатор 07603.501.2551.1, с предназначение жилищна сграда и сграда със застроена площ 43 квадратни метра с идентификатор 07603.501.2551.2 с предназначение селскостопанска сграда, между И.Г.С., ЕГН **********, С.К.С., ЕГН **********, Б.К.С., ЕГН **********, М.С.С., ЕГН **********, при права 1/2 идеална част за първите двама в режим на СИО и 1/2 идеална част за третия и четвъртата в режим на СИО.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-гр.Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/