№ 2086
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330205159 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 641550-F638743/15.06.2022г,
издадено от Директор на дирекция "****" в ТД на НАП Пловдив, с което на
Х. Ж. Х. е наложена глоба в размер на 1280.83 лв. на основание чл.180, ал.2 от
ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител е на
противното становище .Иска потвърждаване на наказателното постановление
и също претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и е процесуално допустима.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
Данъчнозадълженото по ЗДДС лице Х. Ж. Х., с ЕГН **********, не е
начислило ДДС в размер на 1283.83. по облагаеми доставки на обща стойност
7685,00лв., извършени за данъчен период 01.03.2020г. - 31.03.2020г., през
който лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало
заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. В хода на
възложената със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от 13.10.2021г., ревизия
се установило, че на Х. Ж. Х. е извършена проверка за установяване факти и
1
обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС от органите по приходите
към ТД на НАП Пловдив. Проверката е приключила с Протокол
№**********/17.09.2021г. В хода на извършената проверка за периода от
м.10.2018г. до м.08.2021г., съгласно изготвена справка от органите по
приходите е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот
по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. (54983,87лв.) към
30.04.2019г. Облагаемият оборот е формиран от дейността отдаване под наем
на недвижими имоти, собственост на Х. Ж. Х.. Съгласно чл. 96, ал. 1 от
ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на
страната, с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-
дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. През целия проверяван
период и до 31.08.2021г. Х. Ж. Х. поддържа оборот над 50 000лв.,
включително и към датата на извършената проверка- 17.09.2021г.
Предвид това е изготвен акт за регистрация по ЗДДС от 17.09.2021г.,
връчен на задълженото лице на 29.09.2021 г. Актът за регистрация е обжалван
и потвърден с решение №622/02.12.2021г. на Дирекция ОДОП гр.Пловдив. С
уведомително писмо лицето е уведомено, че първият данъчен период по
ЗДДС изтича на 30.09.2021г. За периода от датата, от която ЗЛ е следвало да
начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС,
следва да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на основание
разпоредбите на чл.102, ал.З от ЗДДС: „За определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобИ.ия и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало
да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по
приходите или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.“
За периода 01.03.2020г. - 31.03.2020г. реализирания оборот от Х. Ж. Х. е в
размер на 7685,00лв., формиран от дейността на ревизираното лице -
отдаване под наем на недвижимо имущество.
Съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с периодично или
непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал. 2 от
закона, всеки период , за който е уговорено плащане, се смята за отделна
доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането
е станало дължимо. Извършени са плащания по договори за наем: - Договор
от 05.10.2016г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „****" ЕООД,
ЕИК ****, като Наемател. Наемодателят предоставя на наемателя за
временно и възмездно ползване недвижим имот в с.Ягодово, ул. „Лангица“
№3. Имота ще се ползва за дом за стари хора. Договорен е за месечен наем в
размер на 4500,00лв. С Анекс от 05.01.2021г. е договорен месечен наем в
размер на 3500,00лв.; - Договор от 01.09.2018г. сключен между Х. Ж. Х., като
Наемодател и „**** ЕООД, ЕИК ****, като Наемател. Наемодателят
2
предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в
с.Калековец. Имотът ще се ползва за дом за стари хора. Договорен е месечен
наем в размер на 3500,00лв. През м.04.2021г. плащанията от наемателите по
горните два договора са извършени по банков път по сметките на Х. Ж. Х. в
Банка ДСК АД. Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало
да начисли ДДС в общ размер на 1283.83 лв. за извършените от него
облагаеми доставки за периода от 01.03.2020г. до 31.03.2020г., като на
основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС издаде данъчен документ - фактура за
получените наемни плащания и да отрази този документ в дневника за
продажби и справкатадекларация за месец 03.2020г., на основание чл. 125 от
ЗДДС. Справкатадекларация и дневника за продажби е следвало да се
подадат в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно: до 14.04.2020г. (включително).
Нарушението е извършено на 15.04.2020 г. в гр. Пловдив. Посочената
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя,
който в съдебно заседания потвърди издадения АУАН. Показанията на
актосъставителя се кредитират изцяло от съда, доколкото кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства – протокол №
**********/17.09.2021г. и представени от самия жалбоподател писмени
доказателства.
При така установените факти, правилно е приложен и материалния
закон, като е счетено, че жалбоподателят дължи данък за минал период, на
основание чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС, вр. чл. 86, ал.1 и 2 ЗДДС, вр. чл. 113 ЗДДС.
Вярната е и санкционна норма на чл.180, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1
от ЗДДС, като е спазен предвидения от законодателя механизъм за
начисляване на санкцията. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни,
доколкото твърденията: касаещо доводите, че действията по управление с
част от имуществото на жалбоподателката се извършвало всъщност от името
и за сметка на малолетните й деца. Тъй като процесните имоти реално са част
от патримониума на жалбоподателката и доходите от отдаване под наем на
тези имоти реално са постъпвали в същия този патримониум са изцяло
несъотносими към предмета на доказване.
Като именно името на жалбоподателката и е вписано в имотния
регистър се счита за нейно за данъчни цели, респективно доходите,
придобИ.и от отдаване под наем на тези имоти се отчита при формиране на
облагаемия й оборот.
Независимо от посоченото по-горе са налице други самостоятелни
основания за отмяна на НП, които ще бъдат обсъдени от съда .
ОТНОСНО ЧЛ. 40, АЛ.2 ЗАНН
Процесният АУАН се явява издаден при нарушение на чл. 40, ал.2
ЗАНН.В конкретния случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,
ксато не са налице предпоставките за това. В чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидена
възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на
нарушителя,но това може да бъде сторено при следните хипотези: 1.
нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; 2.
3
нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН,
въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от ****ните
органи. Във всички случаи ,обаче ако бъде съставен АУАН, без опит за
осигуряване личното присъствие на нарушителя още прсъставянето му
съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за
отмяна на НП.
Като липсата на покана или пък връчената покана по ненедлежния реде
ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на
административно наказателното производство. Този порок не може да бъде
преодолян в случай,че АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя,
Самото връчване на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с
повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу
него и да организира зашитата си. Именно с полагането на на подписите на
нарушителя ,свидетелите и актосъставителя приключва фактическия състав
на издаването на АУАН.
В процесния случай в АУАН и в НП са изложени следните мотиви,
които според наказващия орган обуславят приложното поле на чл. 40, ал.2
ЗАНН: „АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40,
ал.2 ЗАНН. Лицето е уведомено за съставянето му с Покана №
Р16001621005743-999-002 от 08.12.2021г„ връчена по електронен път на
09.12.2021г.“.Съгласно трайната съдебна практика електронното връчвпо
ДОПК изобщо е неприложимо в процеса по ЗАНН, като връчването на
поканата по този ред и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя
съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В случая аргумент за
допустимост на възможността електронното връчване, уредено в чл. 9 ДОПК,
да се прилага по аналогия и в процеса по ЗАНН не може да се изведе от
новата редакция на ЗАНН (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.), доколкото процесният АУАН е издаден на 17.12.2021г., тоест преди
посочените изменения да станат действащо право.
Допустимостта поканата за съставяне на АУАН да се връчва електронно
не може да се изведе и от новелите на чл. 178, ал.8 и ал.9 от НПК, към които
препраща субсидиарно чл. 84 ЗАНН. Посоченото налага извод за нередовност
на връчването на показната за съставяне на АУАН и доколкото не са
изложени нито твърдения, нито са представени доказателства на
жалбоподателя да е връчвана друга покана по реда уреден в ЗАНН, то
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя се явява съществено
процесуално нарушение и първо самостоятелно основание за отмяна на НП.
СРОКА ПО ЧЛ. 34 ЗАНН. Според чл. 34 ЗАНН не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Предвид Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл.
34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността
да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.
4
Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата
преследвателна давност по чл. 80 НК.
Според съдебната практика нарушителят се счита за открит, когато
наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото
извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани
факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или
бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на
допуснато административно нарушение. В този смисъл законодателят
разграничава понятията „открИ.е на нарушителя“ и „установяване на
нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените
активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН.
Въпросът за открИ.ето на нарушителя е чисто фактически, като във
всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е
разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна
административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителя.
Понякога е необходимо тези данни се добиват едва след извършване на
конкретна проверка по установяване на факти. Друг път - наказващия орган
разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент ,
предшестващ извършването на формална проверка.
Факти, които следват момента, в който наказващия орган е разполагал с
цялата необходима му информация за извършеното нарушение и
самоличността на нарушителя, са ирелевантни за преценка за спазване срока
по чл. 34 ЗАНН, като такива могат да бъдат –документалното приключване и
оформяне на проверката с констативен протокол, решение на колективен
орган, решение на висшестоящ орган и др. Предвид конкретните данни по
делото, гореизложените принципни положения водят до несъмнения извод, че
АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок от открИ.е на
нарушителя. В АУАН е посочено, че нарушението е открито със съставянето
на констативния протокол за извършена проверка № **********/17.09.2021г.
АУАН е издаден точно на 17.12.2021г. в деня на изтичане на 3-месечния срок,
ако той се брои от 17.09.2021г. От отбелязванията в самия протокол обаче /и
по конкретно на стр.3 от същия/ се установява, че нарушителят всъщност е
открит на една поранна дата, предшестваща 17.09.2021г. Видно е ,че в
Протокола е удостоверено, че поканата за представяне на до наказания субект
по подозрение за извършено данъчно нарушение е връчена на 25.08.2021г. -
голяма част от документите са представени на 07.09.2021г. След това, на
неустановена дата преди 17.09.2021г. (съдът приема, че тази дата е преди
17.09.2021г., доколкото видно от последната страница на протокола, той е
съставен на 17.09.2021г., но в отсъствие на нарушителя) от наказания субект
са представени допълнителни документи, описани в последния абзац на стр.3
от Протокола. Всички тези документи са обобщени и н анализирани в
посочения констативен протокол от 17.09.2021г. и въз основа на тях ****ния
орган е направил извод за извършено нарушение от жалбоподателката.
Доколкото обаче се посочи, че тези документи са били налични към един по-
ранен момент, преди 17.09.2021г., то нарушителят се явява открит от този по-
5
ранен момент, преди 17.09.2021г., респективно към датата на издаване на
АУАН- 17.12.2021г. тримесечният срок вече е бил изтекъл.
Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н. д.
№ 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, поради което и при констатация, че в
процесния случай отговорността на дееца е погасена по давност НП следва да
се отмени.
ОТНОСНО ПРИНЦИПА ЗА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА
САНКЦИЯТА
Тук следва да се съобразят задължителните указания на СЕС, дадени с
Решение на осми състав от 20 юни 2013 година по дело C 259/12 по отправено
от Български съд преюдициално запитване, точно във връзка с разпоредбата
на чл. 182 ЗДДС, като според същото:Принципът на данъчен неутралитет
принципно допуска данъчната администрация на държава членка да наложи
на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в
националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и
да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него
данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на
невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това
данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия
данък в пълен размер и съответните лихви.
Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да
предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да предвидят
в националното законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва
да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели , тоест в
съответствие с принципа на пропорционалност, държавите членки трябва да
използват средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за
борба с измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в
най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на
Съюза.
За да се прецени дали разглежданата санкция е съобразена с принципа
на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид: - видът и
тежестта на нарушението; -тежестта на налаганата санкция както и начинът за
определянето на нейния размер; -преследваните цели. Във всеки конкретен
случай, както пропорционалността, така и преследването на легитимна цел
следва да бъдат убедително доказани. Уточнено е, че такава легитимна цел
може да бъде пресичането и предотвратяването на данъчни измами. В
случаите, когато е налице данъчна измама, наказаният субект не може да се
защитава чрез позоваване на правото на съюза. Когато обаче не е налице
данъчна измама, преценката следва да е особено внимателно, доколкото
санкцията може и да е непропорционална.
В конкретния казус всички гореизложени принципни положения водят
до следните изводи: нормата на чл. 180, ал.2 ЗДДС санкционира
неначисляването на дължимия данък за минал период в резултат от
6
противоправно поведение на ДЗЛ, изразяващо се в липса на подаване на
заявление за регистрация по ЗДДС, като следва да се приеме, че
стимулирането на правните субекти: 1. своевременно да предоставят пред
приходната администрация необходимата информация, от която може да
възникне задължение за начисляване на ДДС и 2. своевременно да начисляват
и внасят това ДДС, принципно представлява легитимна цел, която да
обуслови налагането на санкция в завишен размер; видът на самото
нарушение, което се състои не в еднократно неотчитане на конкретна
облагаема доставка, а в създаване на едно трайно състояние, при което
поралипса на регистрация по ЗДДС изобщо не се внася дължимия ДДС за
неопределен период от време, принципно също предполага възможна по-
голяма суровост на санкцията; размерът на санкцията по чл. 180, ал.2 ЗДДС е
в твърдо определен размер- стойността на навнесеното ДДС; в нормата на чл.
180, ал.3 ЗДДС е предвидена привилегия за случаите, когато ДДС е начислено
със закъснение, като налаганите санкции са в чувствително занижен размер,
отколкото по основния състав. Тази привилегия, обаче е относима само за
лица, които вече са регистрирани по ЗДДС ( по аргумент от изричното
препращане само към чл. 180, ал.1 ЗДДС), но не намират приложение в
случаите на чл. 180, ал.2 ЗДДС- при начисляване на ДДС за минал период,
предшестващ регистрацията, независимо от обстоятелството дали ДДС е
доброволно начислено и в какъв срок е станало това, тоест независимо дали
нарушението е отстранено или не.
Тази уредба противоречи на принципна на пропорционалността,
доколкото така налаганата санкция има само наказателна, репресивна
функция, но е откъсната от стимулиращата функция, насочена към
отстраняване на правонарушението и избягването на такова за в бъдеще; в
процесния случай изобщо не може да се говори за данъчна измама или за
стремеж към избягване на данъчно облагане от ДЗЛ съобразно критериите
очертани в цитираната практика на СЕС. Видно е, че не е налице опит за
укрИ.е на облагаеми доставки или събития, свързани с тях от приходната
администрация. Данъчните събития са надлежно документирани, като цялата
налична документация е своевременно предоставена в хода на проверката на
проверяващите органи, които са имали неограничени възможности да
установят облагаемия оборот на наказаното лице и дължимия от него ДДС.
Нещо повече- нарушението е констатирано на база представените от самия
жалбоподател документи, извлечения от сметки и обяснения. Налага се извод,
че допуснатото нарушение се дължи не на умисъл за данъчна измама, а на
погрешните субективни възприятия на нарушителя, че доходът, придобит от
един от имотите, не следва да се отчита при формиране на оборота, след
който следва задължителна регистрация по ЗДДС.
С оглед всичко гореизложено се налага извод, че в конкретния случай и
минималната предвидена в закона санкция, която се равнява на размера на
доброволно внесеното ДДС и реално води до внасянето му в двоен размер), не
се явява безусловно необходима за постигане на целите на Директивата за
ДДС, а именно редовното начисляване и внасяне на дължимия д а н ъ к ,
поради което макар и законоустановена, тя се явява непропорционална.
7
Посоченото се явява допълнително основание за отмяна на НП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски.
Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят поради
следното :
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС.Нито в жалбата при стартиране
на производството ,нито в съдебното заседание е отправено е направено
искане .Липсва и договор за правна помощ ,налице е представена фактура за
плащане на сумата от 366 лева ,на л.15 от делото.Тоест разноските са
доказани в производството ,но не е поискано по надлежния ред тяхното
присъждане.Тоест не са налице всички кумулативни изисквания за
присъждането на разноските,тъй като самото присъждане не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 641550-F638743/15.06.2022г,
издадено от Директор на дирекция "****" в ТД на НАП Пловдив, с което на
Х. Ж. Х. е наложена глоба в размер на 1280.83 лв. на основание чл.180, ал.2 от
ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8