РЕШЕНИЕ
№ 10675
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110170096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма) против М. Г. З. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
1568,08 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с абонатен № ****, за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 25.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 186,17 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 31.03.2023 г., сумата в
размер на 30,92 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,78 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до
31.03.2023 г., които суми представляват 2/4 част от общо начислените задължения за
процесния имот и период, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
23964/13.08.2023 г. по ч. гр. д. № 21486/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав, срещу която длъжникът М. З. е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
1
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението
на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание. В
подадения отговор са изложени твърдения, че между страните по спора не е налице валидно
облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия, тъй
като М. З. не притежава качеството собственик на процесния недвижим имот. Страната
поддържа, че лицата Г.К.П и М.Д.П притежават право на собственост върху ½ идеална част
от имота по силата на наследствено правоприемство, а останалата ½ идеална част от имота
придобили по давност видно от постановление от 13.09.2017 г. на нотариус И.Д във връзка с
образувано производство за издаване на констативен нотариален акт. По изложените доводи
е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат
възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен нотариален акт за право на собственост върху жилище в сграда
построена от строителна организация върху държавна земя от 19.04.1961 г., по силата на
който Г.И.П и П.Д.П са придобили право на собственост върху апартамент на втори етаж /
от към югозападната страна на сградата/, находящ се в гр. (АДРЕС), за който по делото не е
спорно, че е идентичен с процесния. От представеното по делото удостоверение за
наследници № РСК19-ТД26-2002/31.12.2019 г. се установява, че приобретателката П.П е
починала на 14.05.2000 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници М. Г. З. /
дъщеря/, М.Д.П / преживяла съпруга на починалия К.Г.П син на наследодателката// и Г.К.П /
внук/. Като писмено доказателство е прието постановление от 13.09.2017 г. на нотариус И.Д
2
във връзка с подадена молба-декларация от М.Д.П и Г.К.П за съставяне на констативен
нотариален акт за право на собственост върху ½ ид. ч. от процесния имот по силата на
упражнено давностно владение. С постановлението е прието, че М.Д.П и Г.К.П притежават
право на собственост върху ½ ид. ч. от процесния имот по силата на наследствено
правоприемство от наследодателя П.П, като искането за признаване за установено, че М.Д.П
и Г.К.П са собственици по силата на упраженено давностно владение, касае останалата ½
ид.ч. от имота, която е била придобита от ответника по наследство от П.П. С нот. акт № 64,
том IX, нот. дело № 1351/13.09.2017 г., по описа на нотариус И.Д, М.Д.П и Г.К.П са
признати за собственици на основание давностно владение на ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот. По делото няма представени доказателства ответникът да е оспорил
правото на собственост на М.Д.П и Г.К.П върху имота.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не притежава право на собственост
върху процесния недвижим имот, респ. не притежава качеството „потребител“ на топлинна
енергия за битови нужди. Ищецът, комуто е доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдението си за наличие на облигационна връзка между
страните през исковия период и следва да понесе неблагоприятните последици от това.
Пълното и главно доказване на наличието на облигационна връзка между страните, предвид
и направените оспорвания, предполага установяване в производството на този факт по
непораждащ съмнение начин. В конкретния случай несъмнено се установява, че ответникът
не е собственик на имота през исковия период, не се твърди и установява да е бил вещен
ползвател на същия, както и да е сключил договор за доставка на топлинна енергия до него.
Предвид изложеното исковата претенция се явява неоснователна.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в размер на 470 лева - заплатено
в брой съгласно представен на лист 53 от делото договор за правни услуги адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), срещу М. Г. З., ЕГН **********, с адрес в гр.(АДРЕС),
обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1568,08 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с абонатен № ****, за период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 25.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 186,17 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 31.03.2023 г., сумата в размер
на 30,92 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,78 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до
31.03.2023 г., които суми представляват 2/4 част от общо начислените задължения за
процесния имот и период, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
23964/13.08.2023 г. по ч. гр. д. № 21486/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)
да заплати на М. Г. З., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 470 лева, представляваща сторени в производството съдебни
разноски.
3
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 21486/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4