и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС /отм./. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора /наричана по-нататък за краткост КЗП – РД/ против Решение № 110/13.11.2006 год. по Н.а.х.дело № 580/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 22463/30.06.2006 год. на Директора на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „17-Сиракови” ООД – гр.Кърджали, представлявано от управителя Христо Светославов Ламбев, с ЕГН **********, за нарушение по чл.55 ал.1 от Закона за туризма, на основание чл. 87 от ЗТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилни констатациите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин жалбодателят да е нарушил цитираните законови разпоредби. В решението си Съдът констатирал, че към 12.06.06 г. – датата на извършване на проверката, проверявания туристически обект бил с утвърдена категория три звезди. НП било издадено за нарушение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 от Закона за туризма, вменяваща задължението категорийната символика на категоризираните туристически обекти да бъде поставена на видно място в обекта. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказало, че в проверявания обект не е била поставена към момента на проверката категорийна символика съответстваща на притежаваната категоризация от туристическия обект. В този смисъл несъмнено била нарушена разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗТ. Счита, че издаденото наказателно постановление съдържа изискуемите съгласно разпоредбите на ЗАНН реквизити – в него били посочени описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, посочена е нарушената законова разпоредба, както и вида и размера на наказанието – имуществена санкция в съответен размер. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касатора не изпраща процесуален представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, съобразено с доказателствата по делото, които съдът е обсъдил както поотделно, така и в тяхната цялост. Въз основа на тях съдът е достигнал до обосновани изводи. Не било установено по несъмнен начин, ответникът по касация да е нарушил чл.55 от ЗТ. Сочената разпоредба също така не съдържала административно задължение. Развива доводи, че посоченият в НП чл.87 от ЗТ не е санкционна норма и основателно съдът бил приел, че без да е посочен текста, на основание на който се определя наказание, се нарушава правото на защита. Моли обжалваното решене да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС /отм./ и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Релевираните с жалбата касационни основания, макар и не изрично формулирани в жалбата, са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. По същество същата е неоснователна. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 22463/30.06.2006 год. на Директора на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „17-Сиракови” ООД – гр.Кърджали, представлявано от управителя Христо Светославов Ламбев, с ЕГН **********, за нарушение по чл.55 ал.1 от Закона за туризма, на основание чл. 87 от ЗТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за установено, че в деня на извършване на проверката в ресторант „Главатарски хан”, находящ се в с.Главатарци и стопанисван от дружеството-ответник по касация, не е било намерено и не е представено удостоверение за утвърдена категория три звезди, но такова е било представено при извършената документална такава, поради което е направил извод за недоказаност и необоснованост на констатациите на административнонаказващия орган за допуснато нарушение по чл. 55 ал.1 от ЗТ. Приел е също, че административнонаказващият орган не е посочил основанието, на което е наложил съответното административно наказание, като е изложил съображения, че посочения в НП чл. 87 от ЗТ не е административнонаказателна норма, от която да се извлече фактическият състав на нарушението и откъдето съдът да провери дали наложеното наказание съответствува с констатираното нарушение. Направил е извода, че описаното водело до незаконосъобразност на атакуваното НП, тъй като се явявало съществено нарушение на административнонаказателните процесуални правила. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на 12.06.2006 год. била извършена от служители на КЗП – РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Кърджали, Хасково и Стара Загора проверка на ресторант „Главатарски хан”, находящ се в с.Главатарци, общ.Кърджали, стопанисван от „17-Сиракови” ООД – гр.Кърджали. При проверката констатирали, че не е намерено и не е представено удостоверение за утвърдена категоризация три звезди, а на видно място в обекта била поставена табела символика и удостоверение за утвърдена категория две звезди. При продължилата проверка по документи на 20.06.2006 год. на проверяващите били предоставени от управителя на дружеството временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект с валидност до 08.05.2005 год., както и Удостоверение за утвърдена категория три звезди на ресторанта, издадено от Министерство на културата и туризма на 12.10.2005 год. За констатациите от проверката, на 20.06.2006 год. на ответника по касация бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който била описана изложената фактическа обстановка, която проверяващите квалифицирали като нарушения по чл. 46 т.4 и по чл. 55 ал.1 от ЗТ. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, на 30.06.2006 год. административнонаказващият орган издал обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което описал фактическия състав на твърдяното нарушение по чл. 55 ал.1 от ЗТ – за не намерено и не представено към момента на проверката – 12.06.2006 г. удостоверение за утвърдена категория три звезди на обект – ресторант „Главатарски хан”, за което е наложил на юридическото лице „17 – Сиракови” ООД – гр.Кърджали „имуществена санкция” в размер на 500 лв., на основание чл. 87 от ЗТ. При така установената фактическа обстановка /за която, впрочем, няма спор между страните/ настоящата инстанция намира, че крайният извод на решаващият съд за незаконосъобразност на наказателното постановление е обоснован и съобразен с материалния закон. Това е така, тъй като действително в НП е посочена като основание за налагане на посочената имуществена санкция разпоредбата на чл. 87 от ЗТ. Същата разпоредба, обаче, установява само оправомощените за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление лица, както и препраща към разпоредбите на ЗАНН за установяване на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановление. С други думи, посочената в НП като основание за налагане на имуществената санкция на ответника по касация законова разпоредба, не е санкционна такава, поради което не би могла да послужи като основание за налагане на конкретна административнонаказателна санкция, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. В тази връзка следва да се посочи, че именно във санкционните разпоредби, предвидени в различните нормативни актове, се определя обхвата на приложението им, т.е. субекта на нарушението /дали административнонаказателно отговорни са физически лица, юридически лица, или и двете/, фактическия състав на нарушението със съответните му обективни и субективни признаци, вида и размера на наказанието за съответното нарушение. Изложеното налага извода, че при издаване на НП за извършено нарушение административнонаказващият орган е длъжен да посочи конкретна санкционна административнонаказателна отговорност, на която основава наложеното наказание /санкция/, в изпълнение на изискването на чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН, а и с оглед възможността на посоченото за нарушител лице да организира защитата си по начин, който счита за най-ефективен за него, респ. с оглед и на възможността за упражняване на съдебен контрол от съда върху правилното приложение на материалния закон от наказващият орган в хода на производството по жалба на нарушителя против издаденото наказателно постановление. Като не е посочил конкретна санкционна административнонаказателна разпоредба от Закона за туризма в настоящият случай, наказващият орган е допуснал особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо и нарушаващо правото на защита на ответника по касация, който несъмнено следва да знае на какво законово основание му се налага административното наказание, предвидена ли е наказуемост на твърдяното деяние, представляващо административно нарушение, в тази разпоредба, и с какво точно по вид и размер административно наказание /респ. имуществена санкция/ се наказва същото, което в случая не е сторено от администативнонаказващият орган, и което опорочава наказателното постановление до степен, налагаща неговата отмяна, какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е направил и първоинстанционния съд. Следва да се посочи също, че в случая е без значение дали установената по делото фактическа обстановка сочи на извършено административно нарушение, или не, тъй като съществено процесуално нарушение е допуснато при налагане на санкцията на ответника по касация, като настоящата инстанция не споделя довода на касатора, изложен в жалбата му – че след като в НП били посочени изискуемите реквизити, вкл. и вида и размера на наказанието, то неправилно било отменено НП. Това е така, тъй като при непосочване на основанието за налагане на съответното наказание в НП, съдът не е оправомощен сам да издирва и прилага материално – правната санкционна норма /каквато всъщност съществува в Закона за туризма – разпоредбата на чл.77 от ЗТ, в която изрично е посочено, че лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект по чл.3 ал.3 т.1, 2, 3, 5, 6 и 10, в който на видно място не е поставено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5 000 лв./, а има компетенцията само да упражни контрол върху законосъобразността на издаденото НП, в т.ч. относно вида и размера на наложеното наказание, както и относно основанието за неговото налагане така, както са посочени от административнонаказващият орган. Ето защо, и като е направил извода, че обжалваното пред него наказателно постановление е незаконосъобразно и отменяйки го, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, т.е. не е допуснал нарушение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното решение, каквото е възведеното касационно основание. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС/отм./, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/28.11.2006 год. по Н.а.х.дело № 580/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |