РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. гр. Хасково, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100257 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
**********, против К. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***********, с която е предявен иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за заплащане на уговорена сума за труд и извършени разходи за
геодезическо замерване в общ размер на 600 лева.
Ищецът твърди, че ответницата е съсобственик на недвижим имот, намиращ се в
гр.Хасково, местност „Каменец“, представляващ поземлен имот с идентификатор
77195.744.188, който имот бил съседен с негов собствен имот. В началото на 2021г. му
казала, че ще продават техния имот, представляващ земя с овощни дървета. Посочено е в
исковата молба, че имотът не бил поддържан от повече от 10 години и целият бил обрасъл с
треви и храсти като достъпът до него бил затруднен.
Ищецът посочва, че се договорил с ответницата да почисти от храсти имота с
идентификатор 77195.744.188 с площ от 1 365 кв.м. Договорката била да му бъде заплатена
сумата от 600 лева, като в тази цена влизала и сумата от 100 лева, която трябвало да заплати
на геодезисти за замерване на местото и уточняване на границите. Според описаното в
исковата молба, ищецът изчистил цялото место, което включвало изсичане на храстите и
изнасянето им от имота. След като почистил имота извикал геодезист - Д. Ч., който дошъл
на место, извършил замерванията и ищецът му заплатил със свои средства за услугата.
В последствие, ищецът разбрал, че на 02.03.2021г. ответницата и другите
съсобственици продали недвижимия имот, но сочи, че до момента и въпреки многократните
разговори помежду им и изпратена от него писмена покана, получена на 18.11.2021г.,
ответницата не била заплатила уговорената сума за труда и извършените от него разходи, а
именно сумата от 600 лева.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща договорена, но
1
неплатена сума за извършените от него дейности по почистване на имот с идентификатор
77195.744.188 в размер на 500 лева, както и направените разходи за геодезист в размер на
100 лева.
Ответницата счита предявеният иск за изцяло неоснователен и недоказан като се
оспорват всички твърдения, изложени в исковата молба.
Оспорва се обстоятелството, че между ищеца и ответницата са налице договорни
правоотношения, както и че последната е собственик на имот с идентификатор
77195.744.188. Оспорва се твърдението, че ответницата се е договорила с ищеца, последният
да почисти имот с идентификатор 77195.744.188 и да ангажира геодезист за заснемането му,
както и че е поемала задължение да заплати на ищеца сумата от 600лв., включващи 500лв. -
за извършени дейности по почистване и 100 лв. - разходи за геодезист. Оспорват се и
твърденията, че ищецът действително е почистил имота и геодезист е извършил неговото
замерване, както и че стойността на претендираните от ищеца за извършени дейности (по
почистване и замерване на имота) се равнява на сумата в размер на 600лв. Оспорва се
получаването от страна на ищцата приложената към ИМ покана.
Поддържа се в отговора, че ответницата е жена на възраст от 85г. и е трудно подвижна,
поради което и същата била напълно незаинтересована от почистване и замерване на имоти
от геодезисти. Ответницата не била възлагала каквито и да работи на ищеца във връзка с
посочения имот, нито била сключвала устни договори с него. Дори и ищецът да бил
сключвал договори, свързани с имот идентификатор 77195.744.188, то ответницата не била
участвала в тези правоотношения, а в случай, че са били извършвани замервания, то според
ответницата, те касаели собствения му имот, съседен на имот с идентификатор
77195.744.188 и замерванията били извършени по инициатива на ищеца, без възлагане, вкл.
и от страна на ответната страна.
Според ответника, претенцията на ищеца била напълно недоказана и по размер като
предвид липсата на договорка за възлагане на каквито и да е работи в имота, липсвала и
такава за конкретния размер на претендираните от ищеца суми. Ответницата счита, че
размерът на тази сума от 600 лв., включваща стойността на труда и извършени от него
разходи, е недоказан и прекомерен. Претендира направените по делото съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
В настоящото производство ищецът представи Покана от Н. И. Г. до К. С. М., с която
същият я кани в срок от 7 дни от получаване на същата, доброволно да му заплати сумата от
600 лева по направена договорка за почистване на храсти от имот с идентификатор
77195.744.188 с площ от 1365 кв.м. Към поканата също така е представено и известие за
доставяне № ИД Р S 6300 0183 QQ I с получател на пратката К. С. М., видно от която е че
същата е била получена от получателя на 18.11.2021г.
Видно от представения по делото протокол за трасиране на поземлен имот, съставен от
„Инж. Т. Ч.“ ООД на 05.02.2021г., на дата 05.02.2021г. било извършено трасиране на ПИ №
77195.744.188, собственост на К. С. О., К. С. М. и В. С. С. по Кадастралната карта на град
Хасково от „инж. Т. Ч.“ ООД - правоспособно съгл. Заповед № РД-15-94 от 05.12.2005г. на
ИД на Агенцията по кадастъра юридическо лице.
От представеното по делото копие на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални
части от недвижим имот №128, том 1, рег.№579, дело №70 от 2021г. на Нотариус И. Б. рег.
№125 по регистра на НК, със съдебен район РС – Хасково, се установява, че на 02.03.2021г.
е извършена покупко-продажба на 1000/1365 ид. части от ПИ с идентификатор
77195.744.188 по КККР на град Хасково, общ.Хасково, обл. Хасково, одобрена със Заповед
№ РД-18-63/ 05.10.2006г. на ИД на АГКК, с последно изменение засягащо имота от
2
22.02.2021г.,с адрес на имота гр.Хасково, ж.р. „Каменец“; с продавачи на имота К. С. О., К.
С. М. и В. С. С., действащи чрез пълномощника си Г. В. М.; и купувач Ф. К. С.
В хода на съдебното дирене са ангажирани и гласни доказателства от страните по
делото, като по делото са разпитани двама свидетели на ищеца – свид. Д. Т. Ч. и свид. С. Р.
Ю., както и един свидетел на ответницата – свид. К. В. М..
Свид. Д. Т. Ч. посочва, че е замервал имот с идентификатор 77195.744.188 в
гр.Хасково, за което го наел ищецът Н.Г., както и че знаел, че имотът не е негов, а като
причина ищецът му посочил, че иска да го купува, а трасирането му се наложило поради
наличието на спор с друг съсед за южната му граница. По принцип трасирането се възлагало
от самия собственик, но съгласно думите на ищеца, той щял да купува имота и имало такава
договорка, което било достатъчно за свидетеля. Достъпът до имота му бил осигурен от
ищеца, като свидетелят не познавал ответницата и посочва, че тя не му е възлагала такава
работа. Посочва също, че за извършеното трасиране на имота не били издавани писмени
документи, като уговорката на страните била устна, а за извършената от него работа той
получил около 100 лева. Свид. Ч. сочи още, че в момента, в който той трасирал имота,
ищецът „бай К.“ го почиствал, защото говорили преди това, че свидетелят не можел да
влезне там, където имало растителност.
Свидетелят С. Р. Ю., който е собственик на съседен имот, сочи че е виждал ищеца да
чисти чуждото място 4-5 пъти. Това станало през февруари месец 2021г Ищецът му казал, че
ще му плащат 600-700 лева за почистването. Свидетелят не познавал собствениците на
посочения имот.
Свидетелката К. В. М., роднина на ответницата, потвърждава, че процесният имот е
съсобствен на ищцата, както и на нейните брат и сестра. Никой не се грижел за него и бил
обявен за продажба като към настоящия момент бил продаден. Свидетелката сочи, че не й
било известно да е имало уговорки между ищеца и ответницата във връзка с почистването и
трасирането на имота, но намерила писмо от ищеца в дома и.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, който е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:
Основният спорен въпрос по делото е дали между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, което по своята
правна същност представлява вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД.
Договорът за изработка намира своята правна уредба в чл. 258 – чл.259 от ЗЗД. С този
двустранен договор изпълнителят се задължава срещу възнаграждение да извърши
определена работа по възлагане на възложителя. Страни по същия са изпълнителят и
възложителят на работата. Изпълнителят е лицето, на което се възлага извършването на
работата, а възложителят /поръчващия/ е лицето, което възлага извършването на тази работа.
По своето естество договорът за изработка е неформален договор, за който законът не
поставя изискване за спазване на определена форма за неговата действителност,
следователно - за да възникнат права и задължения за страните е достатъчно те да са
постигнали устна договорка относно съществените му елементи, а именно - вида на
работата, срока на договора и размера на дължимото възнаграждение.
С Определение № 608/19.04.2022 г. са дадени изрични указания на ищеца, че същият
носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно основание за възникване
задълженията на ответницата, както и техния размер, в случая - че между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение с твърдяното от него съдържание, че е
бил изправна страна по него, в т. ч. че е изпълнил възложената работа според уговореното.
3
За да изпълни това свое процесуално задължения, ищецът следваше при условията на пълно
и главно доказване да установи тези факти, което не бе сторено в настоящото производство.
Съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че между
него и ответницата е била налице облигационна обвързаност по повод на сключен в устна
форма договор за изработка. По този въпрос бяха събрани единствено гласни доказателства
от страна на извършилия заснемането геодезист и собственика на близък по
местонахождение до процесния недвижим имот, чиито показания съдът, макар да кредитира,
не доказват обстоятелството за наличието на такива уговорки между страните и за тяхното
конкретно съдържание.
От своя страна, ответницата в случая следва да проведе насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни
правни последици. Така, на твърденията на ищеца противостоят тези на ответницата за
липса на такива уговорки между страните, даващи основание да се приеме че между тях е
възникнала твърдяната облигационна връзка, за което обстоятелство се ангажираха гласни
доказателства чрез показанията на свидетелката К. В. М..
Тук следва да се посочи, че доказването е пълно, ако след неговото провеждане в
съзнанието на съдията се е създала пълна увереност, че фактът, който се домогва да докаже
страната се е осъществил. Непълно е доказването, когато от събраните доказателствени
средства може да се направи извод, че съществува вероятност фактът да се е осъществил, без
обаче тази вероятност да прераства в сигурност. При непълното доказване винаги
съществува алтернативната възможност, фактът да не се е осъществил, макар неговото
съществуване да е вероятно. Когато се провежда доказване с индиции доказването на
главния факт обикновено е непълно. Страната, която носи задължението за доказването на
определен факт се стреми да проведе пълно доказване за него. Насрещната страна може да
проведе непълно доказване, с което цели да постави под съмнение осъществяването на този
факт. Допускайки възможността, че фактът не се е осъществил, тя превръща доказването на
своя процесуален противник в непълно, защото в съзнанието на съдията не може да се
формира пълно и несъмнено убеждение в осъществяването на факта. Главното доказване на
един или друг положителен факт се извършва от страната върху която тежи задължението да
докаже съответния факт. Процесуалната роля е без значение за главното доказване. По
смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК страната трябва да осъществи главно доказване на онези
факти от действителността, от които извлича за себе си благоприятни правни последици.
Поради предназначението си да убеди съдията главното доказване винаги следва да бъде
пълно, като трябва да се изключи всяка друга възможност. За разлика от главното доказване
насрещното доказване има за предмет факти, за които провеждащата го страна не носи
задължение за доказване. Насрещното доказване може да бъде непълно, защото е
достатъчно да съществува вероятност фактът да не се е осъществил, за да се превърне и
самото негово главно доказване в непълно и да не постигне своето предназначение. Така в
настоящият случай, ищецът не успя да докаже изцяло положителните факти, за които е
носил задължението да докаже и от които черпи благоприятни последици и проведеното от
него главно доказване по отношение на тях е останало непълно. Насрещната страна
провежда непълно доказване като с цяла поредица макар и косвени доказателства успява да
внесе съмнение относно осъществяването на твърдените от ищеца положителни факти, от
който последният черпи благоприятни последици, а именно наличието на валидно
договорно правоотношение между страните и произтичащите от него задължения за
ответницата за заплащане на претендираната сума. От представените от ответника
доказателства може да се заключи, че е налице възможност, твърдените от ищеца факти да
не са се осъществили и проведеното от него главно доказване е непълно, защото в
съзнанието на съдията не може да се формира пълно и несъмнено убеждение в
осъществяването им.
С оглед на изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца остана недоказана, като
4
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, доколкото в случая се твърди единствено наличието на договорен
източник за възникването на твърдяната облигационна обвързаност, и съдът е обвързан от
изложените в исковата молба основание и петитум на иска, предопределил и предмета на
делото, че не следва да се коментират например воденето на чужда работа без пълномощие
/чл. 60 – чл. 62 от ЗЗД/ като извъндоговорен източник на облигационни отношения,
представляващ доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/, нито
чл.59 ЗЗС, уреждащ неоснователното обогатяване.
С оглед изхода на настоящото производство и че ответницата претендира разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива в размер на
300,00 лева – за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ********** против К.
С. М., ЕГН **********, с адрес: ***********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 600 лева, представляваща договорена, но
неплатена сума за извършените от него дейности по почистване на имот с идентификатор
77195.744.188 в размер на 500 лева, както и направените разходи за геодезист в размер на
100 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на К. С. М., ЕГН
**********, с адрес: *********** сумата от 300,00 лева, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
5