РЕШЕНИЕ
Номер 693/07.11. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На девети октомври Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар Биляна Миткова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01427 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 16-5314-000193 от 25.04.2016 г. (НП), издадено от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на С.Р.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесет лева) на основание чл. 177 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 150 от същия закон, извършено на 25.03.2016 г. на път Първи клас Е 79, в района на с. Драгичево, общ. Перник при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ******.
Жалбоподателят С.Р.С., по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Не участва лично или чрез свой процесуален представител в хода на съдебното производство, за което е редовно призован.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 25.03.2016 г., около 07:00 часа, по път Първи клас Е 79, в посока към гр. София С.Р.С. управлявал на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ******, когато бил спрян за проверка от свидетеля Я.Х.С.–на длъжност „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник. Същият съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 013844/25.03.2016 г., в който посочил, че жалбоподателя не представя свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Отговорността на С.С. била ангажирана за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.– началник сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52 ал.4 от ЗАНН приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл. 83 ал.1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на С.Р.С., в качеството на водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ****** за извършеното от него нарушение на чл.150 от ЗДвП, за което на основание чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесет лева).
НП било връчено лично за жалбоподателя на 08.08.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид АУАН бл.№ 013844/25.03.2016 г, заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г. на Министъра на МВР, справка картон на водача С.. Разпитан в хода на съдебното следствие актосъставителят Я.Х.С. дава бланкетни показания, че поддържа отразените обстоятелства в АУАН, обяснявайки, че не може да изясни фактическата обстановка при която е било извършено нарушението, тъй като не си спомня за случая.
От правна страна:
Съдът намира, че в хода на административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и опорочаващи законосъобразността на процесното НП, като съображенията са следните:
С АУАН на жалбоподателя е вменено, че управлява МПС без свидетелство за управление, въз основа на което актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. Същата предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, поради което и горната констатация логично сочи за неправоспособност на водача, т.е., че той не притежаване съответно СУМПС. В обстоятелствената част на процесното НП АНО, в нарушение на процесуалните правила, е изменил фактическите обстоятелства на нарушението като е посочил, че в действителност жалбоподателят е управлявал пътното превозно средство след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред. Включването в НП за първи път на нови фактически обстоятелства, дори и да са направени в опит за прецизиране на обвинението предявено на нарушителя със съставяне на АУАН, е недопустимо от гледна точка правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В същото време, в обстоятелствената част на наказателното постановление не са изложени съответните фактическите обстоятелства на нарушението релевантни към визираната санкционна норма на чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, като не е посочено кога е било отнето СУМПС на жалбоподателя и въз основа на какъв акт. Това от своя страна съществено е ограничило правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да организира защитата срещу фактите, въз основа на които е наказан. Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Настоящият състав намира, че нарушението не е и безспорно установено, тъй като изводът, че жалбоподателят е извършил същото, АНО е формирал въз основа на констатациите в съставения по ЗДвП АУАН, но същите не се подкрепят с каквито и да са други доказателства. Не е спорно, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените по този закон актове имат доказателствена сила, но до доказване на противното. Съдът е обвързан от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към чл. 14, ал.2 от НПК, по силата на който доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Ето защо и с оглед коментираните по-горе показания на свидетеля Я.С., съдът счита, че констатациите, обективирани в АУАН, не са защитени по убедителен начин.
Съдът констатира още едно основание за отмяна на процесното НП, тъй като при извършване на служебната проверка за законосъобразност намери, че административнонаказателното преследване на санкционираното лице е погасено поради изтичане на обикновения давностен срок за това, като съображенията са следните:
В чл.11 от ЗАНН е предвидено субсидиарно прилагане на общата част на Наказателния кодекс (НК) относно обстоятелства, изключващи отговорността, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, т.е. към разпоредбите на чл.80, ал.1, т.5 от НК (ред. ДВ, бр.26/2010 г.), касаеща обикновената давност от три години и към тази на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, касаеща абсолютната давност от четири години и шест месеца.
В конкретния случай, деянието е извършено на 25.03.2016 г., поради което и абсолютната погасителна давност от четири години и половина към датата на постановяване на съдебното решение не е изтекла, с оглед на което и не е налице хипотезата на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство на това основание. Същевременно обаче от издаването на процесното НП на 25.04.2016 г. до датата на връчването му на 08.08.2019 г. не са налице данни за предприети други действия за неговото връчване, т.е. тригодишния давностен срок по чл. 80, ал.1, т.5 от НК не е бил прекъснат с предприемането на конкретно действие от надлежния орган за връчване на НП на санкционираното лице, като същият е изтекъл на 25.04.2019 г. Осъщественото връчване на НП на 08.08.2019 г. е извършено именно след изтичане на този тригодишен срок, предвиден в чл.11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, т.е. в момент към който административнонаказателното преследване е било погасено с изтичането на обикновената давност за това.
Изложеното мотивира съда да намери, че при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-5314-000193 от 25.04.2016 г., издадено от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на С.Р.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесет лева) на основание чл. 177 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 150 от същия закон, извършено на 25.03.2016 г. на път І-1, в района на с. Драгичево, общ. Перник при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ******.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ