№ 352
гр. Плевен, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500601 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от A.M.A. чрез адв Л.П. от ВАК
срещу Решение № 437/ 26. 05. 2021 г. по гр. д. № 1416/ 2021 г. по описа на
Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Въззиваемата страна В.С.Л. не е изразила становище по въззивната
жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е осъдил на основание чл. 109 ЗС A.M.A. да
преустанови неоснователното преграждане на достъпа на В.С.Л. до входа към
таванското помещение, покрив и комини на жилищна сграда, построена в
поземлен имот с идентификатор 56722. 661. 545 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен, като предостави ключ за вратата към
този вход. С решението A.M.A. е осъден на основание чл. 78, ал.1 ГПК да
заплати на В.С.Л. сумата от 380 лв. направени по делото разноски.
За да постанови решението си районният съд въз основа на
доказателствата е приел, че отделните етажи на жилищната сграда са
придобити от различни собственици, сградата се е превърнала в етажна
собственост съгласно правилото на чл. 37 ЗС. В съответствие с разпоредбата
на чл. 38, ал.1 ЗС и Тълкувателно решение № 34/ 15. 08. 1983 г. на ВС, ОСГК
първоинстанционният съд е констатирал, че процесното таванско помещение
е общо за двамата собственици и страни в настоящото производство, като
притежават идеални части. Съдът е установил, че достъпа до таванското
помещение, покрива и комините е бил осъществяван през годините през
отвор на тавана в жилището на въззивника с оглед на това, че преди
разпоредителните сделки с двата етажа жилищната сграда е принадлежала на
едно семейство. Въз основа на доказателствата районният съд е установил, че
въззиваемата няма достъп до таванското помещение, обслужващите й
жилището комини и покрива поради заключване от въззивника на входната
врата към втория етаж и тази на жилището му, впоследствие на което
въззиваемата не е имала достъп до таванското помещение. Съдът е приел, че
осигуряването на достъп на ищцата до входния отвор за таванското
помещение, а оттам и за поддръжка на комина би могло да бъде организирано
по начин, опазващ собствеността на ответника, доколкото този отвор се
намира на таванна стена в коридора на жилището на ответника и вратите към
останалите помещения биха могли да бъдат заключени. Въз основа на тези
фактически и правни изводи районният съд е уважил предявения негаторен
2
иск.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено по следните
съображения:
От доказателствата по делото се установява, че въззивникът живее на
втория етаж, а въззиваемата на първия етаж от процесната жилищна сграда,
като между двата етажа е поставена врата към втория етаж към жилището на
въззивника. От доказателствата по делото се установява, а това не се оспорва
и от страните, че входът към таванското помещение и обслужващите
жилището на въззиваемата комин и покрива се осъществява чрез отвор към
тавана в коридора на жилището на въззивника.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че
въззиваемата няма достъп до таванското помещение, тъй като често и за
продължително време въззивникът отсъствува и не предоставя ключ от
жилището си за достъп до таванското помещение.
Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. С ТР № 4/ 2015 от 06. 11. 2017 г. , т.3 на ВКС,
ОСГК съдът приема, че двете задължителни условия за уважаването на
иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния
иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело.
В случая съдът счита, че не е налице неоснователно действие или
бездействие от страна на въззивника, тъй като същият е заключил
3
собственото си жилище, в коридора на което се намира входът към
таванското помещение. Коридорът не представлява обща част на сградата, за
да се приеме, че неоснователно въззивникът възпрепятства достъпа до
таванското помещение за въззиваемата. Първоначално сградата е
принадлежала на едно семейство, впоследствие на двата отделни етажа
живеят различни лица и е формирана етажна собственост, като не са
извършвани конструктивни промени в сградата, така, че да е налице и друг
вход към таванското помещение извън жилището на въззивника. Въззивният
съд не възприема мотивите на първоинстанционния съд, че би могло
въззивникът да осигури достъп до таванското помещение, комина и покрива
на въззиваемата като заключи другите помещения в жилището си и осигури
достъп до коридора на жилището си, тъй като по този начин се ограничават
правата на въззивника при упражняване правото му на собственост върху
жилищния имот на втория етаж. В този случай би се стигнало въз основа на
обжалваното решение до ограничаване правото на собственост на въззивника
върху собственото му жилище, за да бъде осигурен достъп на въззиваемата
до таванското помещение, обслужващия жилището й комин и покрива на
сградата. Съдът счита, че не е допустимо от правна гледна точка, а и не е
житейски оправдано да бъде принуден въззивника да заключи всички
помещения в жилището си, за да осигури достъп на въззиваемата до коридора
на жилището, в който се намира единственият вход към таванското
помещение поради ограничението на правото му на собственост върху
жилището. В този смисъл е ТР № 4/ 2015 от 06. 11. 2017 г. , т.3 на ВКС,
ОСГК съгласно което са налице примери на неоснователни действия когато
ответникът осъществява такива действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без
да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут
върху този имот. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че, след
като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без
негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика,
без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото
4
си. Действително даденият пример е за неоснователни действия на ответник
спрямо имота на ищеца, но в случая същото правило за недопускане
ограничаване правото на собственост важи и за въззивника, чието право на
собственост ще бъде ограничено от изпълнението на първоинстанционното
съдебно решение.
С обжалваното решение въззивникът е принуден да търпи ограничаване
правото си на собственост върху жилището си на втория етаж с цел
осигуряване на достъп на въззиваемата до таванското помещение, т.е. с
преодоляване ограничаване правото на собственост на въззиваемата
районният съд е ограничил правото на собственост на въззивника, което не е
целта на иска по чл. 109 ЗС. В този смисъл е и
Решение № 11 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 954/2017 г., II г. о., ГК,
съгласно което в случаите, когато с негаторния иск се брани правото на
етажен собственик за достъп до обща част на сградата, от значение е дали
ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което
етажният собственик е лишен от достъп до обща част. Когато сградата е
построена като еднофамилна, а впоследствие е възникнала етажна
собственост, е релевантно дали ответникът е извършил действия, чрез които е
преустановен достъпът до обща част, или това състояние се дължи на начина
на изграждане на сградата, при който достъпът до обща част попада в
разпореден при възникването на етажната собственост самостоятелен обект.
В първия случай е налице промяна в сградата /преграждане или
преустройство/, поради която се ограничава достъпът до обща част и съдът
дължи преценка дали тези действия са основателни или не. Във втория случай
липсва промяна в сградата, дължаща се на действия на
ответника.Заключвайки самостоятелния си обект, собственикът упражнява
правомощието да го владее, охранявайки го и ограничавайки достъпа на трети
лица, които са длъжни да зачитат притежаваното от него абсолютно вещно
право. Действието по заключване на собствен самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост и отказът да се даде свободен и неограничен
достъп до този обект на друг етажен собственик не може да бъде прието за
неоснователно, дори чрез него други етажни собственици да са лишени от
достъп до обща част, осъществяван през този обект при построяването на
сградата и преди възникване на етажната собственост. Цитираното решение е
5
относимо за настоящия казус, тъй като е постановено по аналогичен правен
спор.
С оглед на изложената съдебна практика въззивния съд приема, че
въззивникът не е извършил неоснователни действия за оганичаване правото
на собственост на въззиваемата, поради което предявеният иск по чл. 109 ЗС е
неоснователен. Въз основа на тези правни изводи съдът счита, че решението
на районния съд следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото въззиваемата следва на основание чл. 273
вр. чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на въззивника направените по делото разноски
във въззивното производство в размер на 40 лв. Съдът не присъжда разноски
в полза на въззивника в първоинстанционното производство поради липса на
доказателства за направени такива.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБ-
РАЗНО Решение № 437/ 26. 05. 2021 г. по гр. д. № 1416/ 2021 г. по описа на
Плевенския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
на основание чл. 109 ЗС иск от В.С.Л. с ЕГН********** от гр. Плевен,
ул.“********** чрез адв. З.М. от ПАК с АДРЕС ЗА ПРИЗОВАВАНЕ
гр.Плевен, ул.“*************** – адв. З.М. СРЕЩУ A.M.A. с
ЕГН********** от гр. Плевен, ул.“********** с АДРЕС ЗА
ПРИЗОВАВАНЕ гр.Варна, кв.“********** за преустановяване на
неоснователно преграждане на достъпа на В.С.Л. до входа към
таванското помещение, покрив и комини на жилищна сграда, построена
в поземлен имот с идентификатор 56722. 661. 545 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Плевен, като предостави ключ за
вратата към този вход.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК В.С.Л. с
6
ЕГН********** да заплати на A.M.A. с ЕГН********** направените по
делото разноски във въззивната инстанция в размер на 40 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7