Р Е Ш Е Н И Е
№
2023
г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
административен съд, двадесет и втори
състав, в публично съдебно заседание на десети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретар Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 2652 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на
„ЛА ФОРТЕССА ДЕЛЛ АРТЕ“ ЕООД, гр. Варна бул. „******“ № ***, тяло *, ЕИК *******,
против Заповед № 212-ФК/15.11.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Финансов контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на
Националната агенция за приходите /НАП/. С оспорената заповед на „ЛА ФОРТЕССА
ДЕЛЛ АРТЕ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ –
запечатване на търговски обект – кафе-аперитив „Ла Фортесса делл арте“, находящ
се в гр. Варна, бул. „**** № ***, тяло *, ***, стопанисван от „ЛА ФОРТЕССА ДЕЛЛ
АРТЕ“ ЕООД, и е забранен достъпът до него за срок от 5 /пет/ дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа,
че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
Установените от административния орган факти, както и допуснатото нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС, не се оспорват от жалбоподателя, но същият счита, че това
нарушение, макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква
„а“ от ЗДДС, не може да обуслови издаването на заповед за налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Твърди , че срокът на приложената ПАМ е
необоснован, като изложените в заповедта мотиви не кореспондират нито с вида на
установеното в обекта нарушение, нито на останалите, констатирани в хода на
проверката, обстоятелства. Сочи, че доколкото от нарушението не са произтекли
никакви вредни последици за фиска, обжалваният административен акт е постановен
при несъобразяване с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Аргументира, че
изпълнението на ПАМ по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на
държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително
реализирани приходи. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на
оспорения акт.
Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез процесуален представител, в депозирани писмени бележки поддържа, че
жалбата е неоснователна, а оспореният акт е правилен и законосъобразен. Счита,
че от събраните по делото доказателства е установено извършването на търговска
продажба, за която не е издаден фискален касов бон, което е отразено в
съставения протокол за извършена проверка, представляващ официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно
чл.50, ал.1 от ДОПК. Намира за доказано извършването на нарушение по чл.25 от
Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което е достатъчно, за
да обоснове законосъобразното налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС. Сочи, че налагането на ПАМ запечатване на обект има
преустановителен и превантивен характер и цели предотвратяване укриването на
приходи и отклонение от данъчното облагане. Изтъква, че констатираното
нарушение – неиздаване на фискален касов бон, винаги води до ощетяване на бюджета,
тъй като неотразяването на извършените плащания винаги води до неправилно
определяне на дължимите данъци. Твърди, че обжалваната заповед е мотивирана
като срокът на ПАМ от 5 /пет/ дни е определен под средния размер съобразно вида
и тежестта на извършеното нарушение – неиздаване на касов бон, последиците от
него – щета за фиска, установената разлика между разчетната касова наличност от
фискалното устройство и фактическата наличност на парите в размер на 92,88
лева, както и целта на закона – защита на обществените интереси. Счита, че при
определяне срока на ПАМ не е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК,
като е съобразена сериозността на извършеното правонарушение, водещо до
недостоверно отчитане на счетоводни приходи с касателство към данъчното
облагане на задълженото лице. Навежда доводи, че засягането в случая е
съразмерно спрямо преследваната с налагането на ПАМ легитимна цел по чл.22 от ЗАНН. По изложените съображения моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 14.11.2022 г., в
11:30 часа, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС – кафе-аперитив „Ла Фортесса делл арте“,
находящ се в гр. Варна, бул. „*****“ № ***, тяло *, **, стопанисван от „ЛА
ФОРТЕССА ДЕЛЛ АРТЕ“ ЕООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството
си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./,
не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/ Datecs WP-50 X рег. № 4471526, с
което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Този извод е обоснован с
извършена по време на проверката контролна покупка от И. К. СИП на две салати,
два сандвича и две безалкохолни напитки на стойност 49,97 лева, заплатена в
11:35 часа с една банкнота от 50 лева, и върнато ресто от 3 /три/ монети по 1
/една/ стотинка, като плащането е прието от Г.М.Ж. – управител, но за
извършената продажба и приетото плащане не е издаден фискален бон. Установено
е, че последният фискален бон е издаден с № 0011381/14.11.2022 г., в 11:13
часа, на стойност 8,99 лева, след което липсват фискализирани касови бележки до
извеждането на дневен отчет в 12:14 часа. За установените факти и обстоятелства,
на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК, е съставен Протокол за извършена проверка № 0062614/14.11.2022 г.
/л.7-9 от адм. преписка/, като доказателство е изведен КЛЕН /л.3-5 от адм.
преписка/. Съставен е опис на фактическата наличност на паричните средства в
касата към момента на проверката /л.6 от адм. преписка/, съгласно който същите
са в размер на 192,88 лева, като е установена разлика между касовата наличност
и отразените във фискалното устройство парични средства в размер на 92,88 лева.
Преценено е, че е налице нарушение на чл.25 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
При тези установявания е
издадена оспорената заповед, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе-аперитив „Ла
Фортесса делл арте“, находящ се в гр. Варна, бул. „***“ № ***, тяло *, *,
стопанисван от „ЛА ФОРТЕССА ДЕЛЛ АРТЕ“ ЕООД, и е забранен достъпът до него за
срок от 5 /пет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.187, ал.1
от ЗДДС.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – адресат на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок
– заповедта е връчена на 18.11.2022 г. като жалбата е депозирана на същата
дата, и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.2 от адм. преписка/,
издадена на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване
на обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в изискуемата съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС форма
– мотивирана писмена заповед, като съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2, т.4
от АПК, включително фактическите и правните основания за неговото издаване.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката
и установяване на нарушението, са документирани по надлежния ред – с Протокол
за извършена проверка № 0062614/14.11.2022 г., съставен в присъствието на Г.М.Ж.,
представляваща „ЛА ФОРТЕССА ДЕЛЛ АРТЕ“ ЕООД, в който са посочени извършените
действия, проверените документи и събраните при проверката доказателства.
Между страните по делото
не се спори, че процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл.25, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС – неиздаване на
фискална касова бележка във връзка с продажба на стока, както и че и за продажбата
не е издаден фискален бон.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Според чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8 – наименование и
адрес за кореспонденция на лицето по чл.3; идентификационен номер по чл.84 от ДОПК; наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги; обща сума за плащане и начин/и на
плащане. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
За неизпълнение на
горепосочените задължения разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата
или имуществената санкция, разпоредбите на чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС
предвиждат и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на
обект за срок до 30 дни“, както и „забрана достъпа до обекта“, като в
конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е издаден съответен документ за продажба по чл.118. Така дадената в
оспорения акт правна квалификация на нарушението съответства на посочената в
издадения срещу оспорващото дружество акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F685571/18.11.2022 г. /л. 10-11 от адм. преписка/, с който е
констатирано нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
а именно: неиздаване на фискален касов бон.
Принудителната
административна мярка е израз на административна държавна принуда, поради което
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
т.1, буква „а“ от ЗДДС мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че във всички
случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и
фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да се изведе
обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение.
Настоящият съдебен
състав преценява, че нарушението, за което е наложена обжалваната ПАМ, се
установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, като
извършването на същото дори не се оспорва от подателя на жалбата. От съставения
в хода на проверката и неоспорен от жалбоподателя Протокол № 0062614/14.11.2022
г., притежаващ материална доказателствена сила по отношение на описаните в него
факти и обстоятелства /аргумент от чл.50, ал.1 от ДОПК/, се установява, че на
14.11.2022 г. в стопанисвания от „ЛА ФОРТЕССА ДЕЛЛ АРТЕ“ ЕООД търговски обект е
извършена контролна покупка на стойност 49,97 лева, която не е отчетена в
регистрираното ФУ, в който смисъл са данните от изведените междинен отчет и
КЛЕН за 14.11.2022 година. Съставеният при проверката протокол установява с
доказателствената сила на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ установените от приходните органи факти и
обстоятелства, а именно, че за направената контролна покупка, респ. извършена
от дружеството продажба на стоки, не е издаден фискален касов бон. Само по себе
си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да
наложи ПАМ. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите
по приходите разлика в размер на 92,88 лева между наличните парични средства в
касата и тези, отразени във фискалното устройство, която е индиция за системно
неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, непозволяваща
нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета.
Необходимостта от
налагане на ПАМ следва да е обоснована от административния орган съобразно
преследваната от закона цел. В тежест на административния орган е да установи
всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, при
това именно за определения в заповедта срок. Органът съобразява
продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в
конкретния случай, т.е. при определяне продължителността на срока, органът
действа при условията на оперативна самостоятелност.
Противно на твърденията
в жалбата наложената в случая ПАМ изцяло съответства на целта на закона,
предвидена в чл.22 от ЗАНН, както и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Целта на мярката е да се преустанови и предотврати извършването на
административни нарушения от същия вид с оглед защита интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения и в случая правилно административният орган е приел, че запечатване
на търговския обект за срок от 5 дни, при максимално предвидени в закона срок
до 30 дни, би постигнало тези цели. Срокът на ПАМ е определен към
законоустановения минимум при съобразяване на конкретните особености на
констатираното нарушение – характера и тежестта на нарушението – неиздаване на
фискален касов бон; последиците от нарушението – нанасяне щета на фиска;
стойността на неотчетената продажба в размер на 49,97 лева; вида на търговския обект
– кафе-аперитив, както и неговото местоположение – в гр. Варна, на главна улица
с голям човекопоток. Изложените в заповедта съображения относно срока на
запечатването отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с
чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ. В същия
смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 12854/17.10.2012 г. по адм.
дело № 402/2012 г., Решение № 11926/27.09.2011 г. по адм. дело № 2177/2011 г.,
Решение № 2371/24.02.2017 г. по адм. дело № 13978/2015 г., Решение №
15001/05.12.2018 г. по адм. дело № 9818/2018 г., Решение № 4615 от 21.04.2020
г. по адм. д № 969/2020 г., Решение № 7568 от 23.06.2021 г. по адм. дело №
1411/2021 година.
Налага се извод за
законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, поради което
жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
правния спор и предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143,
ал.4 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Национална агенция за
приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид
фактическата и правна сложност на делото възнаграждението следва да бъде
определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, а именно 100 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛА ФОРТЕССА ДЕЛЛ АРТЕ“ ЕООД, гр. Варна бул. „******“ № ***,
тяло *, ЕИК *********, против Заповед № 212-ФК/15.11.2022 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на
НАП, с която на „ЛА ФОРТЕССА ДЕЛЛ АРТЕ“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе-аперитив „Ла
Фортесса делл арте“, находящ се в гр. Варна, бул. „*****“ № ***, тяло *, *****,
стопанисван от дружеството, и е забранен достъпът до него за срок от 5 /пет/
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ЛА ФОРТЕССА ДЕЛЛ АРТЕ“ ЕООД, гр. Варна бул. „*****“ № ***, тяло *, ЕИК *********,
да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: