№ 12603
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110158491 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 389 от ГПК и е образувано по искова молба подадена от Т. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД , ЕИК: 11111111111, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС и „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: АДРЕС с петитум да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответниците сумата по изпълнителен лист, издаден
съгласно разпореждане от 27.06.2012г. по ТД № 4182 по описа за 2012г. СГС, а именно
1423.67 лева, ведно със законната лихва от 19.11.200г. - датата на постановяване па
арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, за сумата от 90 лева,
представляваща арбитражни разноски по делото, както и за сумата от 50 лева,
представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване па
изпълнителен лист и за сумата от 225.42 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в резултат на който лист е образувано ИД № 7439 по описа за 2012г. на
ЧСИ МБ
В серия от постановени от СЕС решения по дела С-869/19, С-600/19, С-693/19, С-831/19, С-
725/19 се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи
принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на
ефективност, т. е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на
потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална
неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването
на предоставените с Директива 93/13 гаранции, поради което в цитираните решения е приел,
че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата
на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери
неравноправния характер на договорни клаузи. В случай, че е постановено съдебно
решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори
в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на
неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде
1
прилагана. В тази посока е и разрешението, дадено с определение от 17.01.2023 г. по дело
С-379/21 г. на СЕС, игнориращо процесуални правила, които обвързват съдебна
юрисдикция с дадени от по-горна инстанция указания, които не отчитат правни последици,
свързани с неравноправни клаузи от договор с потребител./ в т. см. и Определение №
1246/07.12.2023 г. по т. д. № 489 по описа за 2023 г., I Т.О. на ВКС./
В процесния случай по делото не е приложен съдебния акт, въз основа на който е издаден
изпълнителен лист съгласно разпореждане от 27.06.2012г. по ТД № 4182 по описа за 2012г.
СГС, който е необходим за преценка за частичната допустимост на производството.
Мотивиран от горното съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗИСКА от СГС - ТД № 4182 по описа за 2012г. за прилагане по настоящото дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2