Р Е Ш Е Н И
Е № 67
гр. Търговище, 20.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията адм. д. № 108 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. във връзка с чл.129, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба
на А.Е.П. ***, представляван от адв. П.С., обективираща искане за прогласяване
на нищожността на АПВ № П – 03002517013348-004-001/09.02.2017г. Актът е бил
оспорен по отношение на валидността си по административен ред. С решение № 232
от 10.02.2020г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна искането за
прогласяване нищожността на акта е отхвърлено. Жалбоподателят твърди, че
оспореният акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на надлежно
сезиране на административния орган от жалбоподателя за издаването му.
Жалбоподателят твърди, че въз основа на договор за цесия с „Мизия милк“ ЕООД е
кредитор на парично вземане в размер на 20 450лв., длъжник по което е дирекция
„ОДОП“ – Варна, представляващо присъдени съдебни разноски по адм. дело №
1302/2013г., по описа на Административен съд Варна. По повод на направеното
искане до длъжника за изплащане на задължението, наместо да му платят сумата,
бил издаден оспореният АПВ, с който се отказвало „възстановяване“ на сумата, с
аргумент, че А.П. не е представил оригинал на изпълнителния лист и поради това,
че разноските по дело не попадали в обхвата на чл.129, ал.5, т. 1 и т.2 от ДОПК
и не подлежат на прихващане или възстановяване. По подробно изложени
съображения прави искане съдът да прогласи нищожността на оспорения АВП. Аргументира
правният си интерес от настоящото производство с възможността да търси вреди от
този акт по реда на ЗОДОВ, доколкото предпоставка за допустимостта на
производството по ЗОДОВ е отмяна на акта, въз основа на който се претендират
вреди, респ. прогласяването му за нищожен. Разноски по делото не се претендират.
Ответникът - Директор
на дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез процесуален представител оспорва искането за
прогласяване на нищожността на акта. Обосновава, че актът е издаден от
компетентен орган и не е нищожен. Претендират се разноски по делото в размер на
500лв.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед №
Д-1282/01.09.2016 г. на директор на ТД на НАП Варна, Н. М. А. на длъжност
началник сектор в отдел „Проверки” при ТД на НАП - Варна е упълномощена да
издава резолюции за възлагане извършването на проверки по реда на чл. 110, ал.3
от ДОПК.
Съгласно Заповед № Д-568/22.04.2016
г. на директора на ТД на НАП Варна, с която е определен съставът на служителите
от Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна и разпределянето им по функции и
екипи, считано от 01.05.2016 г., Н. М. А., на длъжност началник сектор в отдел
„Проверки” при ТД на НАП Варна и З. К.С., инспектор по приходите в сектор
„Проверки” в същата дирекция, са посочени като екип в сектор „Проверки” от
Дирекция „Контрол“.
Административното
производство е започнало по повод на подадена молба от жалбоподателя на
15.12.2016г. до дирекция „ОДОП“ – Варна. С молбата се сочи, че същият въз
основа на договор за цесия с „Мизия милк“ ЕООД от 30.11.2016г., е кредитор на
парично вземане в размер на 20 450лв., длъжник по което е дирекция „ОДОП“ –
Варна, представляващо присъдени съдебни разноски по адм. дело № 1302/2013г., по
описа на Административен съд Варна. В качеството си на цесионер по договора е
поискал да му бъде приведена дължимата сума.
С Резолюция за
извършване на проверка № П-03002517013348-0РП-001/18.01.2017г., издадена от Н.
М. А. на длъжност началник сектор в отдел „Проверки“ при ТД на НАП Варна, е възложено
на З. К. С., на длъжност инспектор по приходите в отдел „Проверки“ при ТД на
НАП Варна, да извърши проверка на А.Е.П. с ЕГН **********, за задължение -
разноски, за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 20 450,00
лв. Резолюцията за извършване на проверка от 18.01.2017 г. е подписана с
валиден електронен подпис. В същата е посочен срок за извършване на проверката
до 09.02.2017 г. Проверката е приключила с издаване на Акт за прихващане и
възстановяване от 09.02.2017 г., издаден от З. К. С., на длъжност инспектор по
приходите в отдел „Проверки” при ТД на НАП Варна. Актът е подписан с валиден
електронен подпис.
С АВП № П –
03002517013348 – 004 – 001 от 09.02.2017г. е прието, че лицето няма недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване срещу изискуеми публични задължения и респ. е отказано „възстановяване“
на поисканата сума в размер на 20 450лв.
Съдът намира, че с
оглед ограничения предмет на делото – проверка на валидността на процесния АВП,
мотивите за неговото постановяване не следва да се обсъждат, нито следва да се
установяват обстоятелствата предхождащи подаването на молбата за изплащане на
сумата, свързани с възникване на задължението за разноски в размер на 20 450лв. и последвалите отношения по този
повод между дирекция „ОДОП“ – Варна и „Мизия милк“ ЕООД до прехвърлянето на
вземането на жалбоподателя чрез договора за цесия. Достатъчно е да се посочи,
че по делото е безспорно установено, че с молбата от 15.12.2016г.
жалбоподателят в качеството си на кредитор на вземане за съдебни разноски, е
поискал от ОДОП – Варна да му ги изплати.
Въз основа на
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Доколкото предявяването
на искане за прогласяване на нищожност на административен акт не е скрепено със
срок, съдът приема, че производството по делото е допустимо, като инициирано от
надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, но при съществено процесуално нарушение и при
пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата
материално-правна норма. Съгласно чл. 128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или
събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите
по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение,
когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде
погасено по давност. Вземането за съдебни разноски не е сума за възстановяване
съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция
за приходите, нито е сред някое от другите видове вземания, изброени в чл. 128,
ал. 1 от ДОПК. На следващо място, нормата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК
регламентира, че прихващането или възстановяването може да се извършва по
инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В конкретния
случай не е налице искане от страна на лицето за издаване на акт за
възстановяване и прихващане и покана за плащане на кредитор към длъжник, нито,
както сочи самият издател на акта, по отношение на П. са налице недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите.
При тези обстоятелства съдът приема, че процесният АВП е
издаден при съществено процесуално нарушение и при пълна липса на
предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма,
поради което е нищожен. Порокът материална незаконосъобразност в конкретния
случай е толкова тежък – пълна липса на материално-правни основания за издаване
на акта, че обуславя нищожността на акта, която следва да бъде прогласена от
съда.
От страна на жалбоподателя не са претендирани разноски по
делото, затова те следва да останат в тежест на страните така, както са
направени.
По изложените съображения и на основание чл. 160, ал.1 и ал.
6 от ДОПК във връзка с чл.129, ал.7 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по
искане на А.Е.П. ************-004-001/09.02.2017г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден по отношение
на валидността си с Решение № 232/10.02.2020г. на Директора на Дирекция “ОДОП”
– Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: