РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 31.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4998 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на депозирана искова молба от П.Д.С. ЕГН **********,***,
в качеството си на баща и законен представител на детето М.П. Д. ЕГН **********
срещу М.М.К. ЕГН ********** *** с правно основание чл.127, ал.2 СК, вр.
чл.142, ал.1, вр. чл.143, ал. 2 СК и чл.149 СК: за предоставяне
упражняването на родителските права
по отношение на детето М.П. Д.; за
определяне на режим на лични отношения с майка му; за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200 лв. месечно за бъдеще време, считано от
датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху нея,
както и издръжка за минало време за периода от 08.07. 2017 г. до 08.07.2018 г.
в размер на 150 лева, ведно със законната лихва.
В обстоятелствената част
на исковата молба сочи, че преди дванадесет години е заживял на съпружески
начала с ответницата, в дома на неговите родители в с. ясен. Излага, че от
съвместното им съжителство се родило детето ни М.П. Д.. Твърди, че в началото
на 2009 г. ответницата ги е напуснала и не живее с тях, като от този момент
изобщо не е давала средства за издръжката на детето им. Сочи, че единствено той
се грижи за него и му осигурява всичко необходимо. Излага, че за период от
близо десет години майката е идвала само два пъти за по няколко часа, като последният път е бил преди две-три
години. Счита, че на тази възраст детето се нуждае изключително от него и, че
той с помощта на родителите му ще може да полага много по-добри грижи за
отглеждането и възпитанието му. Поради изложеното моли съда да уважи иска и да
му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
Сочи, че към моменти за детето се грижи баба и дядо му, условията при които
живее са добри. Твърди, че ищецът се грижи правилно и адекватно за детето си и
същото е свикнало с него.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения по делото особен представител на
ответника. Счита, че исковата молба е допустимо, но на този етап
неоснователна. Сочи, че предвид сравнително ниската възраст на детето нормално
би било родителските права да се упражняват от майката. Излага, че ищецът е
следвало да предяви и искане за определяне на местоживеенето на детето,което
трябва да е съобразено с възлагане упражняването на родителските права, а
съответно другият родител да има право на лични отношения с детето и ще дължи
издръжка. Счита, че в случай на уважаване на претенцията, съда задължително
следва да се произнесе относно личните отношения на майката с детето, както
ежемесечно, така също да определи и един месец през лятото, който да не съвпада
с отпуска на другия родител, каквато е стандартната съдебна практика. Твърди,
че исковата претенция за издръжка в размер на 200 лв., считано от м.юли 2017
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
датата на изискуемостта й, до окончателното й изплащане издръжка е недопустим
/"ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от м.юли 2017 г./.
Излага, че при всички случаи, съдът трябва задължително да се произнесе относно
издръжката на детето, поради което и следва да се разгледа обективно съединен
иск с правно основание чл.143, ал.2 от СК, който е иск за издръжка за бъдеще
време, считано от подаване на ИМ в съда/09.07.2018 г./ занапред. Счита, че при
уважаване на претенцията за родителските права, обективно съединеният
осъдителен иск за издръжка е основателен, тъй като задължението за издръжка е
безусловно, т.е. родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали притежават и могат да се
издържат от имуществото си. Излага, че
осигуряването на издръжка следва да се поеме и от двамата родители. Оспорва
иска по размер, като твърди, че претендираната издръжка от 200 лв. е завишена.
Излага, че съгласно чл.142, ал.1 от СК, издръжката се определя съобразно
нуждите на детето и възможностите на родителите да я дават, като конкретният размер
на дължимата издръжка следва да се определи от съда с оглед възрастта и нуждите
на малолетното дете, както и да бъде съобразена е възможностите на двамата
родители, като нуждите, респективно възможностите се отчитат към момента на
постановяване на съдебното решение. Сочи, че нуждите от издръжка на детето М.
следва да са съобразени с неговата 11 - годишна възраст, обикновените условия
на живот, потребностите му от здравословна храна, подходящи за сезона облекло и
обувки, учебни пособия, развлечения, предвид което необходимата обща издръжка
може да се определи на 250 лв. месечно, като се вземат предвид утвърдената
съдебна практика и статистическите данни за необходимите средства за издръжка
на едно лице, адаптирани към възрастта на детето. Счита, че с тази обща
издръжка от 250 лв. е напълно възможно на детето да му бъдат осигурени такива
битови условия в с.Ясен, които да му гарантират нормален живот и развитие,
каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. Излага, че от тази сума
майката следва да заплаща 150 лв., а разликата да се осигури от бащата, който
полага и непосредствените грижи по отглеждане на детето. Счита, че искът е
основателен в размер 150 лв. Навежда доводи, че ищецът не е ангажирал
доказателства за своите доходи, както и дали получава месечна помощ за деца по
ЗСПД, т.нар. „детски надбавки”, която за 2018 г. за семейство с едно дете
възлиза на 40 лв. Сочи и, че не са ангажирани доказателства за доходите и
имуществото на ответницата. Излага, че като особен представител не е в състояние
да представи Удостоверение за доходите на ответницата, като моли съда в този
случай да приеме, че след като ответницата е в трудоспособна възраст, може да
реализира месечен доход в рамките поне на една минимална работна заплата, която
понастоящем е 510 лв.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да
предостави упражняването на родителските права на бащата, който полага грижи за детето чрез своята
майка. Моли съда да определи местоживеенето на детето да е при бащата, както и
да се определи режим на лични отношения с майката. Изразява становище, че претендираната издръжка на детето за минало
време е основателна, като за тази за бъдеще време счита, че следва да е в
размер на 150 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетото по делото
удостоверение за раждане на детето М.П. Д. ЕГН ********** се установява, че негови родители са М.М.К. и П.Д.С..
Установява се от приложената по
делото служебна бележка, че детето е записано в четвърти клас за учебната
2017/2018 г. в ***.
Видно е от служебно изготвената справка за родствени
връзки, че ответницата по делото няма други деца освен детето М..
Установява се от представените по
делото отчети за доходи и какви са доходите на ищеца.
В представения по делото Социален
доклад от ДСП гр. Плевен се сочи: че основни
грижи за детето се полагат от ищеца и от неговите родители; че за период от 10
години майката се е обаждала само два пъти по телефона, не е виждала сина си и
не се е интересувала от него; че и близките на майката също не са се
интересували от М.; че ищецът изцяло се грижи за сина си и му осигурява нужната
издръжка.
В проведеното по делото о.с.з.
социалният работник *** сочи, че детето не познава своята майка, като я е
виждал само на снимка, но не знае как изглежда сега. Излага, че бащата работи и
осигурява потребностите на детето
По делото са ангажирани и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите ***.
Свидетелката ***, майка на ищеца
и баба на детето М. сочи, че, когато П. го няма тя се грижи за М.. Сочи,
че работното време на ищеца е следното : две седмици работи в чужбина и две
седмици е България. Разказва, че ответницата е заминала в в чужбина, когато М.
е бил на 10 месеца и оттогава не се е връщала. Твърди, че веднъж се е свързала с нея и тогава
тя заявила, че не желае да се връща. Излага, че не е правила опити да се свърже повече
със снаха си, защото няма нейни координати. Сочи, че детето не я търси, не пита вече за нея. Излага, че когато
е бил по – малък е питал, но че вече не се интересува. Твърди, че тя се грижи
за внука си, докато синът й работи. Сочи, че детето е здраво и на месец за
разходи около него отиват около 200 лева. Твърди, че синът й осигурява
издръжката на детето, като ответницата не е изпращала пари нито за издръжка, нито за празниците.
Свидетелката ***, директор на
училището, в което учи детето сочи, че познава само бащата, но не и майката на
детето. Разказва, че познава много добре
детето М., тъй като е била негова учителка в ъпрви клас. Твърди, че бабата е
тази, която го води посреща от училище. Сочи, че бащата също идва
много често в училище, говори с учителите и се интересува от него М.. Твърди, че детето не споделя нищо за майка си. Сочи, че детето в момента спротува. Излага, че на него е осигурено всичко. Сочи, че впечатленията й са, че детето е добре гледано и обгрижвано
По делото е изслушано и детето М.
Д., което споделя, че е виждал майка си
само на снимки и, че не е идвала отдавна. Твърди, че получава джобни около 5-10
лева на ден. Излага, че при баща си се чувства добре.
По делото не са изслушани родителите на детето, поради
трудовата ангажираност на бащата и невъзможността да се открие майката.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.127, ал.2, вр. с
чл.59, ал.4 СК, при произнасяне по предявената искова молба, съдът следва да прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на му, възможността
за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности.
Не е спорно по делото, че детето
от години се отглежда и възпитава единствено от бащата, който полага
ежедневните грижи за детето с помощта на членовете на семейство си. Установи
се, че детето е силно привързано към баща си, чувства се добре в дома, в който
се отглежда, където има всички необходими условия за неговото пребиваване.
Установи се и, че не е виждало майка си и, че същата не го е посещавала от
години. Като съобрази всички тези фактори съдът намира, че на бащата следва да
бъде предоставено за упражняването на родителските права, като при него бъде
определено и местоживеенето на детето с оглед предметните предели на
правомощията на съда, визирани в нормата на чл.127, ал.2 СК.
По режима на лични контакти:
Съдът
като взе предвид възрастта, на която е детето, както и неговия пол
счита, че с оглед правилното и хармонично му развитие е необходимо същото да
общува пълноценно със своята майка, да не губи връзка с нея, както и същта да
участва пълноценно в неговото отглеждане. В този смисъл следва да се определи
обичаен режим на лични отношения, който да е в интерес на детето. С оглед на
изложеното съдът счита, че режимът на лични отношения следва да бъде определен
както следва: всяка първа и трета събота и
неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване
както и един месец през лятото, който да не съвпадат с платения годишен отпуск
на бащата.
По отношение на издръжката:
За да определи размера на нужната на детето издръжка
съдът съобрази разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК,
която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са възможностите на родителите, които я
дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност
на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност,
както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на
едно дете, което
всеки родител дължи, съгласно
чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е
127,50 лева, а от 01.01.2019 г. е в размер на 140 лева.
При така събраните по делото данни, като отчете индивидуалните нужди на
детето и тези, определени от възрастта му, посещаваните от него извънкласни
занимания, както и от обществено-икономическата обстановка в страната, съдът
счита, че необходимата месечна издръжка на детето *** е в размер на 250,00 лв. Такъв размер на издръжката
сочи, че е е необходима за месеца и бабата на детето.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да
бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал.
1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че бащата
упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и възпитание на
детето. Същият получава доходи единствено от трудово възнаграждение. По отношение на възможности на майката да заплаща издръжка съдът
съобрази, че за същата липсват доказателства за това какви доходи получава.
Съдът счита, че и двамата родители, които имат безусловно задължение да
издържат непълнолетното си дете, са в трудоспособна възраст, че не са налице
данни същите да страдат от заболявания, които да им пречат да работят и, че при
желание от тяхна страна могат да реализират доходи от своя труд в размер близък
до средния за страната, чрез който да задоволяват потребностите на своето дете.
Отчитайки обстоятелствата, че именно бащата полага постоянни и непосредствени
грижи за детето и поема непредвидените и извънредни разходи, свързани с
отглеждането му, съдът намира, че майката следва да поеме по-голяма част от
определения общ размер на издръжката, а именно сумата от 150 лева месечно.
С оглед на горните изводи, искът
за издръжка занапред следва да бъде уважен до размера от 150 лв и отхвърлен за
разликата над тази сума до предявения размер от 200 лв като неоснователен. Издръжката занапред се дължи от подаването на исковата молба – 09.07.2018 г., ведно със законната
лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване.
Доколкото страните не спорят за размерът на
издръжката за минало време искът с правно основание чл.149 СК следва да бъде
уважен до размера от 150 лв месечно за периода 08.07.2017 г. до 08.08.2018 г.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка за
бъдеще време в размер на 4% върху тригодишните платежи, по арг. за противното
от чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и държавна такса за определената издръжка за минал момент в общ
размер на 288 лева. На
ищеца следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски в общ размер на
652 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение
за особен представител и такса за превод на документи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето М.П. Д. ЕГН **********на неговия баща - П.Д.С. ЕГН **********,***, като ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето да е при баща му на адрес в ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката М.М.К. ЕГН ********** с детето
М.П. Д. ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и
неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване
както и един месец през лятото, който да не съвпадат с платения годишен отпуск
на бащата.
ОСЪЖДА М.М.К. ЕГН ********** ***
да заплаща в полза на детето М.П. Д. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, чрез неговия баща П.Д.С. ЕГН **********,
считано от датата на предявяване на исковата
молба - 09.07.2018 г., ведно
със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за горницата над 150 лева до претенидраните 200 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.М.К. ЕГН ********** *** да заплати издръжка за минало време в
полза на детето М.П. Д. ЕГН ********** в размер на 150 лева месечно за периода 08.07.2017 г. до 08.08.2018 г.
ОСЪЖДА М.М.К. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Плевенски районен
съд държавна такса в размер на 288.00лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА М.М.К. ЕГН ********** *** да заплати на П.Д.С. ЕГН **********,*** сума в общ размер
на 652 лева, представляващи
сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: