О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136 02.04.2019г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
втори април 2019г.
в
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №750 по описа за 2018г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, образувано по молбата на
адвокат П. в качеството й на пълномощник на жалбоподателя по делото В.Л.Н. с
искане за допълване на Определение №55/13.02.2019г., постановено по настоящото
дело с осъждане на ответника НПГВМ „Иван
Павлов“ гр. Стара Загора да заплати възнаграждение за един адвокат в размер на
500лв., съгласно представените списък и договор за правна помощ и съдействие.
Ответника възразява против допустимостта на искането за допълване на
Определение №55/13.02.2019г. в частта му за разноските поради липса на предмет.
С посоченото определение съдът се е произнесъл по искането за осъждането му да
заплати разноските по делото като е намерил същото за основателно до размера на
сумата от 10лв., представляваща държавна такса. Алтернативно счита искането по чл.248
от ГПК за неоснователно, тъй като не е станал причина за завеждане на делото.
Няма доказателства, че на 01.11.2018г. жалбоподателя е подал заявление за
достъп до обществена информация, поради което мълчалив отказ по него не се е
формирал. Същевременно при получаване на писменото заявление, приложено към
жалбата против мълчаливия отказ, училището е предоставило исканата информация.
Твърди се и, че жалбоподателя не е платил реално възнаграждение на един адвокат
на основание чл.38 от ЗА, но същевременно води поне 20 съдебни производства
пред АС Стара Загора, за които е платил държавна такса в общ размер от 200лв.
Ответника е направил всичко необходимо, за да възстанови заплатената от
жалбоподателя сума в размер на 10лв, представляваща държавна такса по делото,
но пощенския запис не е приет, не е посочена и банкова сметка. ***, че
определение №55/13.02.2019г. не е влязло в сила и няма основание да се иска от
него да приеме възстановяване на заплатената държавна такса. Следователно тези
действия сочат на липса на основание по чл.38 от ЗА и на злоупотреба с право.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона намира за установено следното:
Искането
за допълване на определение №55/13.02.2019г, постановено по адм.д.№750/18г. по
описа на АС Стара Загора, с което на основание чл. 159 т.3 от АПК е прекратено съдебното
производство, образувано по жалбата на В.Л.Н. против мълчалив отказ на Директора
на Национална професионална гимназия по ветеринарна медицина „Иван Павлов“ гр. Стара Загора да предостави достъп до
обществена информация и ответника е осъден да заплати сумата от 10лв.,
представляваща заплатени разноски по делото, е неоснователно.
В
определението, чието допълване се иска съдът се е произнесъл по искането на
жалбоподателя за присъждане на деловодните разноски и на възнаграждение за един
адвокат като е осъдил ответника да заплати сумата от 10лв., представляваща
заплатена държавна такса. Следователно не е налице непълнота, която да бъде
отстранена на основанието и по реда на чл.248 от ГПК. В мотивите към
определението са изложени мотиви защо настоящия съдебен състав не приема за
основателно искането за осъждане на ответника да заплати възнаграждение за един
адвокат в размер на 500лв. по договор за правна помощ и съдействие, който не е
представен към жалбата от 14.12.2018г, а към молбата от 04.02.2019г. за отстраняване на
нередовността й. Жалбата от 14.12.2018г. е подписана от лице, посочено като
упълномощен адвокат, но без да е представен документ за упълномощаване –
пълномощно или договор за правна помощ и съдействие, поради което съдът е
приел, че липсват доказателства за реално понесени от жалбоподателя разноски
към момента на образуване на делото, представляващи възнаграждение за един
адвокат срещу извършена от него услуга – изготвяне на жалба срещу
административен акт. С изричен диспозитив – Определение №55/13.02.2019г. ответника
е осъден да заплати сумата от 10лв., представляваща заплатена държавна такса по
делото, предвид изложените към съдебния акт мотиви за липса на доказателства за
реално предоставена към 14.12.2018г правна помощ за изготвяне и подаване на
жалбата срещу възнаграждение от 500лв. С молбата за допълване на определението,
чиито петитум е в противоречие с изложените мотиви,
сочещи на искане за неговото изменение, не се представят доказателства, които
да установяват, че към 14.12.2018г. между адвоката и неговия пълномощник е
съществувал договор за правна помощ и съдействие с предмет изготвяне на жалба
срещу мълчаливия отказ на ответника. Само
за яснота следва да се каже, че отговорността за разноските по водене на
съдебни дела има фактически състав,
който изисква вредите от посочения вид да са реално понесени. Поради това, за
да се произнесе по основателността на искането за присъждане на разноски съдът
е длъжен да прецени дали същите са извършени. В хипотеза като настоящата, при
която оспорения административен акт е оттеглен след подаване на жалбата, но преди
образуване на делото и на това основание съдебното производство е прекратено,
съдът следва да провери дали са налице доказателства за изготвяне на жалбата от
адвокат, упълномощен към датата на подаването й в съда. В настоящия случай
жалбата е подадена на 14.12.2018г. и
носи подписа на трето лице посочено като адвокат, но без приложен договор за правна
защита и съдействие, поради което представения с молбата от 04.02.2019г.
договор с един адвокат има достоверна дата от този момент, след който не може
да бъде съставен, поради което и представлява потвърждаване на извършеното
действие по подписване на жалбата. Този договор с достоверна дата от
04.02.2019г. не може да служи като доказателство за изготвяне на жалба на дата,
предхождаща неговото съществуване. Договора за правна защита и съдействие,
който съдържа разписка за плащане или уговорка за освобождаване на
жалбоподателя от задължението да заплати, при което на адвоката се следват
разноските за възнаграждението му, е частен документ, който се противопоставя
на другата страна. По причина, че е частен диспозитивен документ същия няма
достоверна дата, и за такава се счита датата на представянето му по делото – от
този момент разноските са платени или се дължат на адвоката в хипотезата на
чл.38 от ЗА. Следователно от 04.02.2019г. без съмнение съществува договор за
правна помощ и съдействие, а жалбата е изготвена преди този момент, поради
което не може да се приеме, че е в негово изпълнение. Разноските са сторени не
по-рано от 04.02.2019г., а към тази дата жалбоподателя вече е получил достъп до
търсената обществена информация, поради което и предвид, че адвокатската защита
не е необходима по тези дела, се налага извода, че няма пряка
причинно-следствена връзка между оспорения акт и уговореното възнаграждение за
нает адвокат. Още на 20.12.2018г, един ден след получаване на жалбата и преди
администрирането и до съда, ответника е издал искания административен акт и
жалбоподателя към момента на получаване на съдебното разпореждане за отстраняване
на нередовността /28.01.2019г/ е знаел, че оспорения от него мълчалив отказ
вече не съществува и делото ще бъде прекратено, независимо от основанието,
което съда ще възприеме. Следователно нямал е и нужда от правна защита и
съдействие, поради което сключването на договора на 04.02.2019г. не е в
причинно-следствена връзка с поведението на ответника. Посочената в договора
недостоверна дата от 03.12.2018г. сочи и на още един факт, а именно че е налице
злоупотреба с право, чрез предявяване на искането за разноски, тъй като към
03.12.2018г. мълчалив отказ не съществува т.е. договора е нямал предмет. Достатъчно
е да се сравнят достоверните дати на документа за заплащане на държавната такса
– 14.12.2018г и на договора -04.02.2019г, за да се стигне до извода, че към
14.12.2018г адвоката не е имал нито представителна власт да упражнява чужди
права пред съд / като е положил подпис под жалбата/, нито на 03.12.2018г му е
възложено да изготвя жалба срещу мълчалив отказ, който не съществува.
Следователно разноски за правна защита и съдействие на жалбоподателя, съответно
на адвоката му не се дължат.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара
Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Л.Н. да бъде допълнено Определение №55/13.02.2019г,
постановено по адм.д.№750/18г по описа на АС Стара Загора
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Административен съдия: