№ 186
гр. С., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500289 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 3773/6 от 20.05.22 г. на „ВиК – С.“ ООД, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от управител инж. С. Р.,
срещу Разпореждане от 01.06.2022 г. по ИД № 154/2022 г. по описа на ДСИ при РС С., в
частта на събраните от ДСИ разноски.
В жалбата се твърди, че 03.05.2022 г. е получена покана за доброволно изпълнение по
ид № 154 при ДСИ при РС С. с дължима сума към 21.04.2022 г. в размер на 920 лв., в която
е указано, че е наложен запор на банковите сметки на дружеството в „Р. (Б.)“ ЕАД. След
справка жалбоподателят установил, че запорът е наложен още с ПДИ, като е запорирана
сумата от 920 лв. Жалбоподателят твърди още, че на 05.05.2022 г. в срока за доброволно
изпълнение с платежно нареждане е платил по сметка на РС С. – ДСИ по-горе посоченото
дело сумата от 824 лв., съгласно съдържанието на връченото ПДИ. Не внесъл сумата от 96
лв. за такса по чл. 53 от ТДТССГПК, тъй като платил задължението в срока за доброволно
изпълнение и посочената разпоредба го освобождава от такса. На 19.05.2022 г.
жалбоподателят твърди, че е получил съобщение изх. № СД-03-03-4497/17.05.2022 г. за
технически пропуск при изготвяне на ПДИ, обоснован с това, че в размера на задължението
не е включена сумата от 18 лв. за приключване на изпълнителното дело. Жалбоподателят
счита сумата от 18 лв. за недължима и е възразил срещу нейното плащане, но съдебният
изпълнител не се е бил произнесъл по това възражение. Наложеният запор още с поканата за
доброволно изпълнение бил незаконосъобразен, тъй като такова искане не се съдържало в
1
молбата за образуване на изпълнително производство На 17.05.2022 г. от банковата сметка
на жалбоподателя „Р. (Б.)“ ЕАД извършила превод по сметката на РС С.-ДСИ на сумата от
920 лв., която жалбоподателят счита, че била надвнесена. Жалбоподателят сочи, че на
02.06.2022 г. по банковата му сметка е постъпилата сумата в размер на 806 лв., преди да е
изтекъл срока за обжалване на разпореждането за прекратяване на изп. Д. № 154/2022 г..
Счита, че е ощетено с 114 лв. – 96 лв. такса по чл. 53 от ТТДТССГПК и 18 лв. за наложения
запор на банкова сметка, като сочи, че именно на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
обжалва разпореждането за прекратяване в частта за разноските. Счита още, че съдебният
изпълнител неправилно е разпределил сумата от 920 лв., като е удържал 114 лв. – 96 лв. за
държавна такса и 18 лв. за наложения запор. Иска от съда да отмени обжалваното действие
на съдебния изпълнител и да му възстанови цялата сума от 920 лв., тъй като още в срока за
доброволно изпълнение е платил сумата в размер на 824 лв. Сумата от 18 лв. за наложения
запор счита, че е недължима, тъй като същият е наложен преждевременно.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя – В.
ОГН. АНГ., ЕГН **********, чрез адв. М.М. от АК С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С.
Р.“ № 13. Счита възражението за недължимост на сумата от 114 лв. за неоснователно, тъй
като с молбата за образуване на изпълнително производство от 19.04.2022 г. е поискано от
съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение чрез запор на банкови
сметки на длъжника, ако в срока за доброволно изпълнение длъжникът не плати
задължението си. С допълнителна молба от 21.04.2022 г. е поискано от съдебния изпълнител
с изпращането на ПДИ да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника, като е
представена и касова бележка за платена такса в размер на 18 лв. В изпълнение на тези две
молби съдебният изпълнител наложил запора на банковата сметка на длъжника и изпратил
ПДИ. След като сумите по изпълнителния лист били събрани е постановено и обжалваното
разпореждане, в което съдебният изпълнител посочил, че приключва изпълнителното
производство поради цялостно изпълнение на задължението от страна на длъжника; връща
надвнесената сума от 806 лв. и вдига наложения запор на банковите сметки на длъжника.
Счита, че по този начин съдебният изпълнител е действал правилно и в изпълнение на
искането на взискателя, който не е ограничен от закона относно способите на принудително
изпълнение, предвидени в ГПК, т.е. няма вменена забрана и с нова, последваща молба да
промени своето процесуално поведение, преди изтичане на срока за доброволно изпълнение,
да поиска от съдебния изпълнител да извърши конкретно изпълнително действие. Преди да
извърши тези действие съдебният изпълнител е длъжен и да събере таксите за тях, както
било сторено в настоящия случай. В заключение се иска от съда потвърди обжалваното
разпореждане като правилно и жалбата да се остави без уважение.
Постъпили са и мотиви от ДСИ И. А. К., с които е изразено становище за
неоснователност на жалбата, тъй като взискателят на основание чл. 427, ал. 2 от ГПК след
образуване на изпълнителното дело може да поиска налагане на запор и ако такъв бъде
наложен в ПДИ се съобщава на длъжника за наложения запор. Искането на взискателя е
направено на 21.04.2022 г. като е представен и платежен документ за внесена държавна
2
такса, поради което и в ПДИ е съобщено на длъжника за наложения запор.
С оглед въведените твърдения и доводи, както и от събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 154/2022 г. по описа на ДСИ И. А. К. при РС С., е образувано по
молба от 20.06.2022 г. на В. ОГН. АНГ. и въз основа на представен изпълнителен лист №
89/12.04.2022 г., по гр. д. № 5634/2021 г. по описа на РС С., с който длъжникът „ВиК – С.“
ООД, е осъден да заплати сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. С молбата е поискано след изтичане на срока за доброволно
изпълнение на задължението, да се пристъпи към принудително изпълнение чрез запор на
банкови сметки, собственост на длъжника. Поискано е и да бъдат събрани и такси и
разноски в размер на 24 лв., направени за образуване на изпълнителното производство,
както и сумата от 400 лв., представляваща адвокатски хонорар.
С допълнителна молба от 21.04.2022 г. взискателят чрез адв. М.М. от АК С., е поискал
заедно с изпращането на ПДИ до длъжника, да бъде наложен и запор в банковата му сметка
в ТД „Р. Б.“ АД гр. София, като е приложен и документ за платена държавна такса в размер
на 18 лв. за налагане на запор върху банкова сметка.
С разпореждане от 21.04.2022 г. по делото съдебният изпълнител разпоредил да се
изпрати ПДИ длъжника, като е посочен, че размерът на задължението е 400 лв. за адв.
възнаграждение по гр. д., 400 лв. за адв. възнаграждение по изп. Дело, 24 лв. д. т. за
образуване на дело и 18 лв. за запор на банкова сметка. С разпореждането съдебният
изпълнител е наложил и запор на посочената от взискателя банкова сметка.
От поканата за доброволно изпълнение се установява, че длъжникът е получил същата
на 03.05.2022 г., както и че върху поканата е отразено, че е наложен запор върху банковите
сметки в „Р. Б.“ ЕАД. Изрично в поканата е посочено, че съгласно чл. 53 от ТДТССГПК не
се дължи държавна такса, ако задължението бъде изпълнено в доброволния срок.
От справка № 721 от 09.05.22 г., съставена от Г.Д.И. – секретар СИС при РС С., се
установява, че служителят е направил справка на 05.05.2022 г. по набирателната сметка на
РС С., както и че сумата в размер на 824 лв. е постъпила по сметка на съда, като същата
била внесена от В. ОГН. АНГ. – взискател и „ВиК С.“ ООД – длъжник.
По така посочената горе справка съдебният изпълнител е обективирал свои
разпореждания от 10.05 и 17.05.2022 г. върху лицевата и част, като е констатирал, че
държавната такса по чл. 53 не е в срок
От справка № 779 от 19.05.2022 г., направена от И.ка Т.Д. – счетоводител на РС С., от
набирателната сметка на РС С., се установява, че на 18.05.2022 г. сумата в размер на 920 лв.
е постъпила от „ВиК С.“ ООД
На 19.05.2022 г. съдебният изпълнител уведомил длъжника, че поради технически
пропуск при изготвяне на ПД в размера на задължението не е включена сумата от 18 лв., и
за приключване на производството следва да бъде внесена по сметка на РС С. – ДСИ сумата
3
от 18 лв.
Със заявление от 27.05.2022 г. длъжникът възразил по отношение на сумата в размер
от 18 лв., считайки, че е недължима.
С обжалваното разпореждане от 01.06.2022 г. съдебният изпълнител приключил
изпълнителното производство поради изпълнение на цялото задължение на длъжника.
Разпоредил е надвнесената сума в размер от 806 лв. да бъде върната на длъжника и е
вдигнал наложените запори на банкови сметки на длъжника ТД „ ВиК – С.“ ООД, ЕИК ***,
и да бъде вдигнат запора върху банковата сметка на длъжника в "Р. Б." ЕАД.
Доказателствата, които не са анализирани са неотносими към настоящия спор.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и същата е установено от приложеното
изпълнително дело, като съдът дава пълна вяра на съдържащите се в делото писмени
доказателствени средства. Не са налице данни, които да обуславят по-ниска доказателства
стойност на събраните доказателства, поради което същите бяха ценени по отделно и в
тяхната съвкупност с оглед доказателствената стойност, която им придава ГПК.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице в срока по
чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК акт.
Обжалваното разпореждане е частично неправилно.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след
започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си
след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно
чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния
изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса
върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение / Решение № 640
от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК/. Такъв е и разглеждания случай, в
който в срока за доброволно изпълнение по надлежната сметка са постъпили две плащания
на задължението, за което е образувано изпълнителното производство. Първото плащане е
на стойност от 824 лв. и е постъпило на 05.05.2022 г., а второто на 18.05.22 г. на стойност от
920 лв. Всяко от плащанията по отделно погасява задължението на длъжника. По делото
безспорно се установява, че съдебният изпълнител е върнал част от сумата по второто
плащане, но според настоящия съдебен състав неправилно е възстановил само сумата от 806
лв., приемайки, че сумата от 96 лв. е държавна такса съгласно чл. 53 от ТДТССГПК. Такава
4
пропорционална такса не се дължи ако задължението е изплатено в срока за доброволно
изпълнение съгласно чл. 53, ал. 2 от ТДТССГПК, поради което сумата не е следвало да бъде
удържана от съдебния изпълнител и същата следва да бъде възстановена. Разпореждането е
неправилно в тази част и следва да бъде отменено, а на длъжника възстановена сумата от
902 лв., като надвнесена за погасяване на паричното задължение.
Не така стои положението по отношение на наложения запор по сметката на длъжника,
за който е направено искане преди да бъде изпратена поканата за ПДИ, приложено е
доказателство за платена такса в размер на 18 лв., и запорът е наложен. В тази част
разпореждането на съдебния изпълнител е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, респ. жалбата оставена без уважение в тази част.
Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 01.06.2022 г. по ИД № 154/2022 г. по описа на ДСИ при
РС С., в частта, с която е върната надвнесената сума в размер от 806 лв. на длъжника по
посочената от него банкова сметка в ТБ „ Р. Б.“ ЕАД, като вместо това постановява:
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на длъжника „ВиК – С.“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от управител инж. С. Р., надвнесената
по изп. д. № 154/2022 г. по описа на ДСИ към РС С., сума в размер на 902 лв., по посочената
банкова сметка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част жалба с вх. № 3773/6 от 20.05.22 г. на
„ВиК – С.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***, ЕИК ***,
представлявано от управител инж. С. Р..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5