Определение по дело №420/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2009 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20091200100420
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

5

Година

31.01.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.12

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Марлена Миткова Йорданова

ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ВАСКА ХАЛАЧЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Въззивно гражданско дело

номер

20065100500382

по описа за

2006

година

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 57/05.10.2006 г.,постановено по гр.д. № 779/06 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Бреза- Н” ООД,гр. Кърджали,да заплати на Димо Маринов Славилов,сумата в размер на 336 лв.,от която 160 лв.,съставляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2006 г.,160 лв. ,съставляващи обезщетение по смисъла на чл.220 от КТ ,за неспазено едномесечно предизвестие,и 16 лв. ,съставляващи обезщетение за неползван годишен отпуск за 3 работни дни за 2006 г.,ведно със законна лихва върху тази сума,считано то 01.03.2006 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил иска в останалата част и за горницата до пълния предявен размер от 630 лв.,като неоснователен и недоказан. Решаващият съд е осъдил ответника да заплати на ищеца направените в производството разноски в размер на 80 лв., определени съразмерно уважената част от предявения иск,а по сметка на КРС и държавна такса в размер на 15 лв.

Настоящото производство е образувано по повод депозираната от процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство, Славилов,частична въззивна жалба. В същата се твърди,че постановеното решение в частта му ,с която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата от уважената част от 336 лв. до пълния размер от 630 лв.,е необосновано и противоречи на закона. Излагат се доводи,че тъй като редовно призования за първото съдебно заседание ответник не се явил чрез своя представител и не изпратил друг процесуален представител,който да го представлява,означавало че същият нито устно,нито писмено бил оспорил иска. Това пък от своя страна означавало ,че ответникът е признал иска,и то в пълния му предявен размер. Поради изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част,вместо което да постанови друго ,с което искът,ведно с разноски и законни лихви бъде уважен напълно.

В съдебно заседание,жалбодателят Славилов ,редовно призован не се представлява. От процесуалния представител на същия е постъпила писмена защита .

В съдебно заседание,ответникът по жалбата, “ Бреза- Н” ООД,гр. Кърджали,редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното :

Жалбата като подадена в срок и от лице имащо правен интерес от това , е допустима ,и подлежи на разглеждане по същество.

Пред първоинстанционния съд е поставен за разглеждане трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ. Първоинстанционният съд е сезиран с разглеждането на искова претенция с цена 630 лв.,съставляваща сбор от сумите : 400 лв.,съставляващи дължимо неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2006 г.-по 200 лв. за всеки от посочените месеци; 200 лв.,съставляващи обезщетение по чл.220 от КТ в размер на една брутна месечна заплата; 30 лв.,съставляващи дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2006 г. в размер на 3 дни . Ищецът търси и законна лихва върху общата сума от 630 лв.,считано от 01.03.2006 г. до окончателното й изплащане.

В първоинстанционното производство да били приложени и приети по делото като доказателства заверени копия от заповед № 6 / 01.03.06 г. на Управителя на “Бреза – Н” ООД и от стр. 1 ,22 и 23 от Трудова книжка на ищеца Славилов. От цитираната заповед се установява,че ,считано от 01.03.2006 г. е прекратен трудовия договор между ищеца и ответника в първоинстанционното производство ,на основание чл.328,ал.1 от КТ-поради намаляване обема на работа. Предвидено е в заповедта да бъдат изплатени на работника- “пазач-невъоръжена охрана” ,обезщетения по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на една брутна заплата и по чл.224 от КТ за неползван отпуск за 3 дни за 2006 г. От трудовата книжка се установява,че трудовото възнаграждение на ищеца Славилов за изпълняваната от него длъжност за периода от 03.01.2006 г. до 01.03.2006 г., е била в размер на 160 лв.

В §ода на тези констатации съдът изгради своето становище. Намира предявената въззивна частична жалба за неоснователна,а решението на първоинстанционния съд в атакуваната му,отхвърлителна част за правилно и законосъобразно. По делото не се установява както твърди жалбодателят, ответникът по иска да е признал същият и при това в пълен размер. Макар и редовно призован,право на ответника в гражданското производство е да прецени дали да се яви и участвува в производството по делото,непосредствено или не. Този негов избор да не се яви,в конкретния казус,тъй като ответникът е ЮЛ ,да не изпрати надлежен свой представител да участвува непосредствено в производството,не е и не може да бъде обвързан от последицата,посочена от жалбодателят ,че с това си поведение той е изразил своето признаване на иска,изцяло. Това твърдение е неоснователно. В този ход на мисли и въз основа на така представените доказателства по делото,решаващият съд правилно е приел,че брутната работна заплата на ищеца Славилов за исковия период е в размер на 160 лв. Правилно съдът е приел и обстоятелството,че тъй като трудовия договор с работника Славилов е прекратен ,считано от 01.03.2006 г., за месец март 2006 г. същият не е в трудово правоотношение,не полага труд по надлежно трудово правоотношение,поради което и не му се дължи трудово възнаграждение. И само за информация ,следва да се обърне внимание на обстоятелството,че първоинстанционният съд в решението си в частта му за периода на присъждане на законна лихва върху главницата ,е приел друга дата, различна от датата на завеждане на исковата претенция. Следвало е като надлежна дата за определяне периода на присъждане на законна лихва върху определената главница да се приеме датата на завеждане на исковата претенция. Но решението в тази му част като необжалвано е влязло в сила,поради което като такова е изключено от правомощието на настоящата инстанция да го промени.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №57/05.10.2006 г.,постановено по гр.д. № 779/06 г. по описа на Кърджалийския районен съд,в обжалваната му част.

На основание чл.218а, ал.2, б.”б” от ГПК като неподлежащо на касационно обжалване,решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.