Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260002
гр.Добрич
03.02.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На десети ноември 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:П. ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №976 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от К.Д.К. *** срещу решение
№260091/23.09.2020 г. по гр.д.№3678/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с
която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.,обл.Д.
иск в частта за горницата от 608,23 лева до 11 484 лева-сума,претендирана
като равностойност на дялова вноска,дължима при прекратяване на членственото
правоотношение на ищеца К. в кооперацията с решение на Общото събрание от 25.04.2015
г.,респ. в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на ПТК „У.“ разноски в размер на 852,33 лева
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.Сочи се в
жалбата,че първоинстанционният съд мотивирал решението си на база заключенията
на вещото лице по допуснатите експертизи.Въззивникът подробно е проследил колко
експертизи са били назначени и е изложил съображения защо счита заключенията на
експерта за неточни,непълни и недостатъчно мотивирани.Сочи,че в заключението по
първоначалната съдебно-икономическа експертиза не била отчетена разпоредбата на
чл.29 ал.3 от ЗК,в сила до 2003 г.Това че ответната кооперация не била
изпълнила задължението си по цитираната разпоредба да актуализира имуществените
дялове на кооператорите,не означавало,че вещото лице не можело да извърши
нужните изчисления.В допълнителното заключение с вх.№ от 21.01.2020 г. имало
редица неточности /грешки при математически изчисления/ и дяловата вноска била
отново неправилно актуализирана.Едва втори вариант на изчисленията по
последващата втора допълнителна експертиза удовлетворявал въззивника,защото
актуализацията на дяловата вноска не се свеждала само до деноминиране на
първоначалната дялова вноска,а се отчитал и фактът,че през годините
кооперацията реализирала печалби и загуби,изключвани били и приемани
член-кооператори,осъществено било вливане на Кооперация „С.“-с.Б..Настоява се
за отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно уважаване на
иска.Претендират се от въззивника сторените от него разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемата ПТК „У.“-с.Д. изразява становище за неоснователност
на жалбата и настоява за оставянето й без уважение.Цитираната от въззивника
норма на чл.29 ал.3 от ЗК била неприложима към момента на прекратяване на
членственото правоотношение с ищеца през 2015 г.,тъй като била отменена през
2003 г.През 2003 г. била изменена и нормата на чл.14 ал.1 от ЗК,като към
релевантния за спора момент се дължало връщане на дялови вноски,а не на
имуществен дял.Сочи се,че заключенията на вещото лице били мотивирани и
отговаряли на поставените задачи,поради което изводите на съда на база на
горните били правилни и обосновани.Претендират се сторените от въззиваемия
разноски в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
атакуваното решение на 29.09.2020 г.,а жалбата е подадена на 12.10.2020 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 13.10.2020 г./.Същата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното
решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е частично
основателна и частично неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната
част като постановено по предявения допустим иск.По същество е частично
правилно и частично неправилно в атакуваната част,като съображенията за горния
извод са следните:
Гр.д.№3678/2018 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба вх.№17417/13.09.2018 г.,уточнена с молба вх.№1504/23.01.2019
г. /на лист 52 от делото на ДРС/,с която е предявен иск на основание чл.14 ал.1
от Закона за кооперациите от К.Д.К. *** срещу ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.ка за
осъждане на ответната кооперация да заплати на ищеца сума в размер на
1 500 лв,представляваща парична равностойност на дялова вноска,сторена от
ищеца лично на негово име,и парична равностойност на наследствения му дял от
дяловите вноски на името на неговите наследодатели Д. К.Д.,К.Д. Г.и С.Г.Г.,всички
внесени от самия ищец при учредяване на ответната кооперация,дължими на ищеца
при прекратяване на членственото му правоотношение с кооперацията.Претендирано е
на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД присъждане и на обезщетение за забавено плащане
на горната сума в размер на законната лихва върху нея,считано от датата на
предявяване на иска,до окончателното й изплащане.На основание чл.214 ал.1 от ГПК с протоколно определение на ДРС,постановено
в съдебно заседание на 19.08.2020 г.,е допуснато по искане на ищеца увеличение
на исковата претенция от 1 500 лв на 11 484 лв.
Изложено е в исковата молба,че при
учредяване на ответната земеделска кооперация през 1993 г. освен встъпителна
вноска ищецът внесъл и дялова вноска
като правоимащ от бившето ТКЗС-с.Д..Внесъл лични дялове за трудов стаж в размер
на 29 385 неденоминирани лв.Като наследник на Д. К.Д. и пълномощник на
останалите наследници внесъл дела му от имуществото на ТКЗС в размер на
52 972 неденоминирани лв.Размерът на наследствения дял на ищеца бил
17 657,33 неденом.лв.Като наследник на К.Д. Г.и пълномощник на останалите
наследници внесъл дела му от бившето ТКЗС в размер на 109 826 неденом.лв,от
които наследственият дял на ищеца бил 6 101,33 неденом.лв.Като наследник
на С.Г.Г.,която от своя страна е наследник на Г.В.Ж.,внесъл дяловете на втория
от имуществото на ТКЗС в общ размер на 173 124 неденом.лв,от които
наследственият дял на ищеца бил 1 923,33 неденом.лв.С решение на ОС на
ответната ПТК от 25.04.2015 г. членството на ищеца в кооперацията било
прекратено.С прекратяване на членството и с приемане от ОС на кооперацията на
годишния финансов отчет за годината,през която е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение,ищецът имал право на паричната равностойност на
дяловата си вноска,която включвала освен неговата внесена в лично качество
дялова вноска и внесените от ищеца негови наследствени дялове от дяловите
вноски на изброените негови наследодатели,починали преди учредяване на
ответната ПТК.До момента на предявяване на иска дяловата вноска не му била
изплатена.
В писмен отговор ответникът ПТК „У.“-с.Д.
оспорва иска като неоснователен и настоява за отхвърлянето му.Излага свои
изчисления за размера на дяловата вноска на ищеца-лична и като наследствен дял,като
сочи окончателна парична равностойност на дяловата му вноска в размер на 749 деноминирани
лв.
Не е спорно по делото,че ищецът К.Д.К. е
наследник по закон на следните лица:Д. К.Д. /баща на ищеца/,починал през 1977
г. /удостоверение за наследници изх.№АО-12-126/08.05.2018 г.,издадено от
кметство-с.Д.-на лист 14 от делото на ДРС/;К.Д. Г./дядо на ищеца по бащина
линия/,починал през 1964 г. /удостоверение за наследници
изх.№АО-12-127/09.05.2018 г.,издадено от кметство-с.Д.-на лист 15 от делото на
ДРС/;С.Г.Г. /баба на ищеца по бащина линия/,починала през 1980 г.,която от своя
страна е наследница по закон /дъщеря/ на Г.В.Ж.,починал през 1957 г.
/удостоверение за наследници изх.№АО-07-76/19.02.1992 г. на лист 18 от делото
на ДРС/.Не е спорно между страните също така,че ищецът е внесъл при учредяване
на ответната ПТК „У.“-с.Д. през 1993 г. като дялова вноска в кооперацията както
лично свой дял от имуществото на бившето ТКЗС-с.Д.,така и дяловете от
имуществото на бившето ТКЗС на своите наследодатели Д. К.Д.,К.Д. Г.и Г.В.Ж.-тримата
починали преди учредяване на ответната кооперация /в тази насока удостоверения
за дял №428,165 и 402,издадени от ТКЗС /в ликвидация/-с.Д.-на листи 20-22 от
делото на ДРС/.Безспорно е установено по делото,че ищецът е бил член-кооператор
в ответната кооперация от учредяването й през 1993 г. до датата на прекратяване
на членственото му правоотношение с решение на ОС на ПТК,взето на 25.04.2015 г.
/протокол на ОС на листи 25-31 от делото на ДРС/.Годишен финансов отчет за 2015
г.,през която е прекратено членството на ищеца,е приет с решение на ОС на
ответната кооперация,взето на редовно отчетно събрание на 23.04.2016 г.,съгласно
т.5 от р.V на заключението на вещото лице Д.Д. по допуснатата от въззивния съд първоначална
съдебно-счетоводна експертиза /на листи 70-93 от делото на ДОС/.Налице са
всички предпоставки на разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗК за съществуване към
датата на предявяване на иска 13.09.2018 г. и към настоящия момент на изискуемо
вземане на ищеца К.Д.К. от ответната кооперация за дялово участие.Според
разпоредбата на чл.14 ал.1 изр.2 от ЗК правопораждащият юридически факт за
възникване на вземането е този на приемане на годишния счетоводен отчет от ОС
на член-кооператорите за годината,през която е прекратено членството на ищеца в
кооперацията /определение №517/04.08.2010 г. по т.д.№195/2010 г. на ІІ т.о.,ТК
на ВКС/.Налице са и другите предпоставки по чл.14 ал.1 изр.1 и 2 от ЗК за
възникване на вземането:ищецът да е бивш член-кооператор,т.е. членството му да
е прекратено,и същият да няма непогасени свои задължения към кооперацията.Не се
твърди ищецът К. да е имал някакви задължения към ответната кооперация,които да
не е погасил.
Според разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗК
бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови,допълнителни
и целеви вноски,актуализирани по установения нормативен ред,на припадащия се
дивидент,както и на заемите,предоставени на кооперацията по реда на чл.31
ал.6,вкл. припадащите се лихви.Съдът намира,че досежно определяне актуалния
размер на дяловата вноска на ищеца следва да се обоснове със заключенията на
вещото лице Д.Д. по допуснатите от въззивния съд първоначална и допълнителна
съдебно-счетоводни експертизи,тъй като същите са изготвени със сигурност при
пълно и цялостно отразяване на данните от имуществените книги на ответната
кооперация,които са представени и приети по делото от ДОС в оригинал,доколкото
първоинстанционният съд не е приобщил същите към доказателствения материал
въпреки изричното искане на ищцовата страна.
Нормативните документи,предвиждащи
определен ред за актуализация на вноските в кооперацията,са ПМС №433/19.11.1997
г. за приемане на Методика за ревалоризация на активите и пасивите на
предприятията към 31.12.1997 г. вкл.,Закона за деноминацията на лева,както и
изискванията на Закона за счетоводството и новите счетоводни стандарти с
влизането им в сила от 01.01.2002 г. /съгласно ПМС №37/13.02.2002 г. за
изменение на ПМС №65/1998 г. за приемане на Национални счетоводни стандарти и Национален
сметкоплан,според което изменение от предметния обхват на ПМС №65/1998 г.
отпада регламентацията на Националния сметкоплан,респ. се прилагат новите счетоводни
стандарти съгласно приложението към ПМС №65/25.03.1998 г.-чл.1/,според които
всяко предприятие е длъжно да извърши преоценка на ДМА.Същите се отчитат по
справедлива стойност,а не по балансова,което предполага да се изследва
извършвана ли е такава преоценка в конкретното предприятие и как това се е
отразило или следва да се отрази на дяловата вноска на отделния кооператор.
В заключението си по първоначалната ССЕ
/на листи 70-93 от делото на ДОС/ вещото лице Д.Д. сочи,че на 15.03.2003 г. е
приет от ОС на ответната ПТК Устав на кооперацията /с протокол №1/15.03.2003 г./.Съгласно
приложения на листи 117-126 от делото на ДРС Устав на ПТК „У.“-с.Д. с
разпоредбата на чл.12 ал.7 е регламентирано,че бившите член-кооператори или
техните наследници имат право на внесените дялове,допълнителни и целеви
вноски,актуализирани по съответния нормативен ред,а според чл.12 ал.8 от Устава
средствата от вътрешните парични фондове на кооперацията и преоценъчните
резерви са неразпределяеми /неделими/ и не се вземат предвид при актуализация
на дяловите вноски,внесени от бившия член-кооператор.Според вещото лице
неразпределяемите /неделими/ фондове на ответната кооперация по смисъла на
чл.57,58 и 59 от Устава са фонд „Резервен“ /средствата от фонда се използват за
покриване на реализирани загуби при неблагоприятни стопански години/,фонд
„Инвестиционен“ /средствата от него се използват за инвестиции/ и фонд
„Социален“ /средствата от него се изразходват съгласно годишната социална
програма,утвърдена от ОС/.Предвид горната регламентация чистата стойност на
капитала на кооперацията,на база на която следва да се определи размерът на
дължимата дялова вноска на ищеца К.,следва да бъде намалена със средствата от
посочените неделими фондове,които са неразпределяеми съгласно Устава на
кооперацията.В този смисъл вариантите,изчислени от вещото лице при включване на
неделимите фондове,не следва да се вземат предвид от съда,тъй като не
съответстват на разпоредбите на Устава.В този смисъл не са меродавни като
несъответстващи на Устава на кооперацията и не следва да се възприемат от съда вариантите
в заключението по първоначалната ССЕ за размер на дяловата вноска от
11 420,55 лв /таблица 13 на стр.91 от делото на ДОС/ и за размер на
дяловата вноска от 13 401,60 лв /таблица 14 на стр.91-92 от делото на
ДОС/.Правилно в чистата стойност на капитала на кооперацията е включен от
вещото лице и размерът на преотстъпения корпоративен данък върху печалбата /чл.61а
от Закона за корпоративното подоходно облагане-отм.ДВ,бр.105/2006 г./ с изтекъл
срок на давност за периода преди 2009 г.Този данък е преотстъпван за придобиване
на активи,като при изтичане на срока на преотстъпване,ако не са закупени
активи,същият се внася от кооперацията.В случая активи не са придобити с него,но
и данъкът не е внесен,респ. е изтекъл към декември 2015 г. давностният срок за
негово събиране от кооперацията,поради което същият се зачита от вещото лице
като част от чистата стойност на капитала на кооперацията,въз основа на която е
извършена актуализацията на дяловата вноска на ищеца.
Поставя се въпросът кой от останалите предложени
от вещото лице варианти,при които размерът на дяловата вноска е определен при
намаление на чистата стойност на капитала с неделимите фондове,определени от ОС
на кооперацията,следва да бъде зачетен.
Не е оспорено заключението по
първоначалната ССЕ в частта на установения размер на първоначалната дялова
вноска на ищеца К.Д.К. при учредяване на кооперацията през 1993 г. в
неденоминирани лева,включваща негов личен дял и такъв на негови наследодатели
от имуществото на бившето ТКЗС-с.Д..Вещото лице е извършило изчисленията,като
от общата стойност на внесените от ищеца дялове са изключени позициите „овце и
едър рогат добитък“.За тези позиции ответната ПТК в отговора на исковата молба също
сочи,че следва да се изключат от стойността на дяловете,тъй като в частта за
животни дяловете фактически не са били внесени в кооперацията,като този факт не
е оспорен от ищеца.Животните на бившето ТКЗС са били продадени и раздадени на
желаещи да отглеждат такива от Ликвидационния съвет на ТКЗС.Желаещите да
отглеждат животни са ги получили от ЛС срещу талони,а останалите са получили
парични суми от продажбата им.Тези факти не са оспорени от ищеца.
От удостоверенията за полагащи се дялове
на правоимащите от имуществото на ТКЗС /в ликвидация/-с.Д. вещото лице е
констатирало,че ищецът К.Д.К. е имал личен дял от ТКЗС в размер на 27 334
неденоминирани лева.Като наследник на правоимащите негови наследодатели Д. К.Д.,К.Д.
Г.,С.Г.Г. и Г.В.Ж. ищецът има от имуществото на ТКЗС дялове на стойност
25 024,77 лв.Общо личните и наследените дялове на ищеца от бившето ТКЗС са
в размер на 52 358,77 неденоминирани лв.От тази сума следва да се
приспаднат дяловете,внесени от ищеца в база „Овчаровски плаж“,при което
окончателният размер на внесената в ответната кооперация първоначална дялова
вноска на ищеца е 50 049,69 неденоминирани лв.
Ответната ПТК е актуализирала дяловите
вноски съгласно ПМС №433/19.11.1997 г. със среден коефициент
12,05751084489,вследствие на което първоначалната дялова вноска на ищеца К. Д.К.
от 50 049,69 неденоминирани лв се преизчислява на 603 474,68
неденоминирани лв или 603,47 деноминирани лв.Коефициентът 12,05751084489 е
усреднен по счетоводни данни на кооперацията,но същият не съответства на
коефициентите,които са нормативно определени с Методиката за ревалоризация на
активите и пасивите на предприятията към 31.12.1997 г. вкл.,утвърдена с ПМС
№433/19.11.1997 г.Ако се приложат нормативно установените коефициенти,актуализираната
дялова вноска на ищеца възлиза на 708 150,48 неденоминирани лв или 708,15
деноминирани лв.Според експерта Д.Д. не е ясен способът за изчисляване от кооперацията
на усреднения коефициент 12,05751084489 и,тъй като същият не съответства на
нормативно установените коефициенти,е справедливо да се приложат коефициентите
по Методиката,утвърдена с ПМС №433/19.11.1997 г.Съдът напълно споделя горното
становище на вещото лице,поради което възприема като справедлива актуализирана
първоначална стойност на дяловата вноска на ищеца в размер на 708,15
деноминирани лв.На тази база на ищеца е дължима от кооперацията към момента на
възникване на задължението за заплащане на такава дяловата вноска по варианта в
таблица 12 /на стр.90 от делото на ДОС/ актуализирана към 31.12.2015 г. вноска в
размер на 1 121,70 лв.Тази сума е изчислена,като първоначалната актуализирана
в размер на 708,15 деноминирани лв дялова вноска е актуализирана към 31.12.2015
г. въз основа на чистата стойност на капитала на кооперацията при намаление на
чистата стойност на капитала с неделимите фондове съгласно Устава на
кооперацията.Актуализацията към релевантния момент е получена като
първоначалната дялова вноска от 708,15 лв е умножена по изчисления коефициент
на 1 лв дялова вноска.Коефициентът на 1 лв
дялова вноска е получен като чистата стойност на капитала на
кооперацията за съответната календарна година е разделена на всички дялови
вноски /в случая към 31.12.2015 г. чистата стойност на капитала на кооперацията
е в размер на 586 419,82 лв,който разделен на всички дялови вноски на
стойност 370 218,47 лв дава коефициент на 1 лв дялова вноска от 1,583983;при
умножаване на дяловата вноска на ищеца от 708,15 лв по коефициент 1,583983 се
получава актуализирана дялова вноска на ищеца към 31.12.2015 г. в размер на
1 121,70 лв/.
Следва да се подчертае,че съгласно
разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗК в приложимата й към казуса редакция към
момента на възникване на вземането на ищеца /с приемане на 23.04.2016 г. на
годишния счетоводен отчет на кооперацията за 2015 г.-годината на прекратяване
на членството на ищеца в кооперацията/,а именно в редакцията от ДВ,бр.13/11.02.2003
г.,кооперацията дължи на бившия член-кооператор паричната равностойност на
внесената от него дялова вноска,актуализирана по установения нормативен
ред.Преди изменението от 2003 г. нормата на чл.14 ал.1 от ЗК е предвиждала
заплащане на бившия кооператор паричната равностойност на дела на същия в
кооперацията.Старата редакция е имала предвид имуществен дял-дял от имуществото
на кооперацията,а не актуализирана дялова вноска.Касае се за различни понятия.Имущественият
дял е припадащ се на кооператора дял от конкретното налично имущество на
кооперацията,оценено по пазарни цени,а дяловата вноска е първоначалната
имуществена вноска на кооператора при приемането му в кооперацията,чиято
парична равностойност към момента на възникване на вземането по чл.14 ал.1 от
ЗК се изчислява в актуален размер на база чистата стойност на капитала на
кооперацията като разлика между активи и пасиви.Установената чиста стойност на
капитала се разделя на всички дялови вноски на кооператорите и се получава
стойността на 1 лев дялова вноска,с която се формира актуализираната дялова
вноска на отделния кооператор /в тази насока и изложеното в констативната част
на заключението по допълнителната ССЕ на листи 220 и сл. от делото на ДОС/.Според
приложимата към момента на възникване на процесното вземане материалноправна
норма на ищеца се полага актуализираната му дялова вноска,а не имуществен дял
от имуществото на кооперацията.По тази причина и старата редакция на нормата
отпреди 2003 г. на чл.29 ал.3 от ЗК /отменена ДВ бр.13/2003 г./ също не намира
приложение в настоящата хипотеза,защото тя регламентира актуализирането на
имуществен дял на кооператора.С оглед изложеното меродавен е размерът от
1 121,70 лв на дяловата вноска на ищеца към 31.12.2015 г.,определен в
заключението по първоначалната ССЕ.
Не е приложим вариантът на изчислението в
заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /на листи 220-227
от делото на ДОС/,според който дължимата на ищеца сума възлиза на 8 507,38
лв при прилагане на усреднения коефициент на кооперацията,а според устна
корекция в съдебно заседание на 10.11.2021 г. на 9 957,99 лв при прилагане
на коефициентите по ПМС 433/1997 г.При варианта по допълнителната ССЕ не е
осъществена актуализация на първоначалната дялова вноска на ищеца към 31.12 на
всяка календарна година за периода 1994-2015 г. и в частност за релевантната
2015 г. чрез умножаване на първоначалната по размер дялова вноска по съответния
актуализиращ за всеки период коефициент на 1 лв дялова вноска,изчислен по
посочения по-горе начин,а по искане на ищеца първоначалната внесена от него в
кооперацията дялова вноска при изчисленията е заменена за периода 2002-2015 г.
с т.нар. от вещото лице „имуществен дял“-частта на ищеца от чистата стойност на
капитала към 31.12.2001 г. в размер на 5 292,43 лв /неясно защо е приета
от вещото лице стойност от 5 370,88 лв/,получена след извършената през
2001 г. в кооперацията преоценка на ДМА съгласно изискванията на Закона за
счетоводството и новите счетоводни стандарти,задължаващи предприятията да
извършат преоценка на ДМА по справедлива стойност.В случая не се касае обаче за
имуществен дял по смисъла на разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗК в редакцията
отпреди ДВ,бр.13/2003 г.Първоначалната дялова вноска е заменена при
изчисленията всъщност с актуализираната дялова вноска на ищеца към 31.12.2001
г.Няма логика всички последващи актуализации на дяловата вноска до 31.12.2015
г. да се извършват при актуализиране на дяловата вноска в размера й към
31.12.2001 г.Логиката на ищеца при искането за допускане на допълнителната ССЕ
би изисквала всяка последваща актуализация да се отнася не към първоначалната
дялова вноска,а към актуализираната дялова вноска към 31 декември на
предходната календарна година.Такъв способ за актуализиране не е
обоснован.Актуализацията трябва да се отнася към размера на първоначалната
дялова вноска на ищеца при прилагане на коефициента за стойност на 1 лв дялова
вноска,получен и съобразен с размера на чистия капитал на кооперацията към 31
декември на съответната календарна година.Така размерът на чистия капитал на
кооперацията към релевантния момент ще бъде съобразен и отчетен при
актуализацията на първоначалната дялова вноска,внесена от ищеца в кооперацията,което
отговаря на изискването на материалния закон,защото на ищеца се дължи
първоначалната дялова вноска в актуализиран размер съобразно чистата стойност
на капитала на кооперацията при съобразяване на параметрите й в приетия годишен
счетоводен доклад за годината,през която е прекратено членственото
правоотношение.При предложения от ищеца вариант по допълнителната експертиза се
налага съблюдаване на чистия капитал на кооперацията към един конкретен минал
момент-към 31.12.2001 г.,а това не е обосновано.Релевантна за актуализацията на
дяловата вноска е чистата стойност на капитала на кооперацията към 31.12.2015
г.-годината,през която е прекратено членството на ищеца в кооперацията.
С оглед изложеното съдът намира,че искът
е основателен до размер от 1 121,70 лв и до този размер следва да бъде
уважен,като в частта за горницата от 1 121,70 лв до 11 484 лв подлежи
на отхвърляне.Първоинстанционното решение е неправилно в частта,с която искът е
отхвърлен в частта за горницата от 608,23 лв до 1 121,70 лв,поради което в
тази част следва да бъде отменено,респ. искът уважен.Решението е правилно и
следва да бъде потвърдено в частта,с която искът е отхвърлен в частта за
горницата от 1 121,70 лв до 11 484 лв.Решението следва да бъде
отменено вследствие на този изход от спора частично в частта,с която ищецът К.
е осъден да заплати на ПТК разноски за първата инстанция съразмерно на
отхвърлената част от иска,като същият дължи на кооперацията разноски за първата
инстанция в редуциран размер съразмерно на сега отхвърлената част от иска.Респективно
в полза на ищеца К. следва да се присъдят допълнително разноски,сторени от него
в първата инстанция,съразмерно на допълнително уважената от въззивния съд част
от иска.
В първата инстанция ищецът К.Д.К. е
сторил разноски в размер на 1 759,36 лв,от които 459,36 лв държавна такса
за водене на делото,1050 лв възнаграждение за вещо лице и 250 лв адвокатско
възнаграждение.Ответната кооперация е сторила в първата инстанция разноски в
размер на 900 лв адвокатско възнаграждение.На тази база при уважаване на иска
до размер от 1 121,70 лв на ищеца се следват разноски за първата инстанция
в размер на 171,84 лв.При вече присъдени от районния съд разноски в размер на
93,17 лв за уважената част от иска до размер от 608,23 лв в полза на ищеца К.
следва да се присъдят от въззивния съд съразмерно на допълнително уважената
част от иска разноски за първата инстанция в размер на 78,67 лв.На ответната
кооперация се полагат за първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от
иска с оглед изхода от спора във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски
в размер на 812,09 лв,т.е. първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта на присъдените в полза на ответника разноски за горницата от 812,09 лв
до 852,33 лв.
Двете страни са претендирали присъждане в
тяхна полза на сторени от същите разноски във въззивната инстанция.Всяка от тях
има право на разноски по правилото на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК-ищецът-въззивник
съразмерно на уважената част от жалбата му,а ответникът-въззиваем съразмерно на
отхвърлената част от жалбата.Във въззивната инстанция ищецът-въззивник е сторил
разноски в размер на 1 371,08 лв /229,68 лв държавна такса+1,50 лв банкова
такса;150 лв адвокатско възнаграждение;980 лв възнаграждение за вещо лице+8 лв
банкови такси;1,90 лв държавна такса за преписи/.Ответникът-въззиваем е сторил
разноски в размер на 850,80 лв /850 лв адвокатско възнаграждение и 0,80 лв
държавна такса за препис/.На тази база въззивникът К. Д.К. има право на
разноски за въззивната инстанция в размер на 64,73 лв,а въззиваемата ПТК на
разноски в размер на 810,63 лв.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260091/23.09.2020 г. по
гр.д.№3678/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която е отхвърлен
предявеният от К.Д.К. с ЕГН ********** *** срещу ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.ка,обл.Д.
иск за осъждане на ответната кооперация да заплати на ищеца паричната
равностойност на дяловата му вноска в кооперацията,дължима поради прекратяване
на членственото му правоотношение,в частта за горницата от 608,23 лв до 1 121,70
лв,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.ка,обл.Д. с
ЕИК *** да заплати на К.Д.К. с ЕГН ********** *** на основание чл.14 ал.1 от
Закона за кооперациите допълнително сума в размер на 513,47 лв /петстотин и
тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/,т.е. общо с вече присъдената от
първоинстанционния съд сума в размер на 1 121,70 лв,представляваща парична
равностойност на дяловата му вноска в кооперацията,дължима поради прекратяване
на членственото му правоотношение с решение на ОС на ПТК от 25.04.2015 г.,ведно
със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска
13.09.2018 г.,до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.ка,обл.Д. с
ЕИК *** да заплати на К.Д.К. с ЕГН ********** *** допълнително /освен
присъдените от първоинстанционния съд/ съдебно-деловодни разноски,сторени в
първата инстанция,в размер на 78,67 лв съразмерно на допълнително уважената от
въззивния съд част от иска.
ОТМЕНЯ решение №260091/23.09.2020 г. по
гр.д.№3678/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която К.Д.К. с ЕГН **********
*** е осъден да заплати на ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.ка,обл.Д. сторени в първата
инстанция разноски в частта за горницата от 812,09 лв до 852,33 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260091/23.09.2020 г.
по гр.д.№3678/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която е отхвърлен
предявеният от К.Д.К. с ЕГН ********** *** срещу ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.ка,обл.Д.
иск на основание чл.14 ал.1 от Закона за кооперациите за осъждане на ответната
кооперация да заплати на ищеца паричната равностойност на дяловата му вноска в
кооперацията,дължима поради прекратяване на членственото му правоотношение с
решение на ОС на ПТК от 25.04.2015 г,в частта за горницата от 1 121,70 лв
до 11 484 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260091/23.09.2020 г.
по гр.д.№3678/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която К.Д.К. с ЕГН **********
*** е осъден да заплати на ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.ка,обл.Д. сторени в първата
инстанция разноски в размер на 812,09 лв.
В останалата част,с която искът е уважен
до размер от 608,23 лв и в полза на К.Д.К. са присъдени разноски за първата
инстанция в размер на 24,32 лв държавна такса,55,61 лв хонорар вещо лице и
13,24 лв адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения до този размер
иск,решението на Д.кия районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.ка,обл.Д. с
ЕИК *** да заплати на К.Д.К. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 64,73 лв.
ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на ПТК „У.“-с.Д.,общ.Д.ка,обл.Д. с ЕИК *** сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 810,63 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.