Р Е
Ш Е Н
И Е № 260297
15.12.2020 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на четиринадесети декември
през две
хиляди и двадесета година
в
състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 653 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Евро Финанс Колект“ ЕООД против М.И.П.,***,
иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът посочва, че подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил в законоустановения срок.
Посочва се в исковата молба, че „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
била предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и
поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни системи на
територията на Република България, както и за предоставяне на далекосъобщителни
услуги чрез тях и други услуги на своите абонати. На 30.03.2015г. между „БТК“ и
ответницата бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги №
951107457130032015-33374420, с който били предоставени мобилни услуги за номер *********
с абонаментен план „VIVACOM Net Call XL“ и допълнителна услуга „+BG Europe L“.
Срокът на договора бил 24 месеца и същият влизал в сила в деня на подписването
му. По заявка на абоната по договора услугите били включени в обща сметка по
абонатен номер 14823229001. Посочва се още в исковата молба, че на 08.11.2016г.
била издадена Фактура № ********** за отчетен период 08.10.2016г. – 07.11.2016г., която включвала стойността на
ползваните телекомуникационни услуги в размер на 14.99 лева, от която до
момента не били заплатени 2.15 лева. На 09.12.2016г. била издадена Фактура №
********** за отчетен период 08.11.2016г. – 09.12.2016г., която включвала стойността
на ползваните телекомуникационни услуги в размер на 7.50 лева, която до
настоящия момент не била заплатена. Ответницата длъжала и лихва за забава в
размер на 105.07 лева, от които 0.76 лева по фактура № **********/08.11.2016г.
за отчетен период от 08.10.2016г. до 07.11.2016г. и 2.58 лева по фактура №
**********/09.12.2016г. за отчетен период от 08.11.2016г. до 07.12.2016г.
Поради неплащане на задълженията от страна на ответницата, на 16.10.2018г.
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключила договор за прехвърляне на
вземания със „С.Г.Груп“ ООД, по силата на който дружеството цесионер придобило
вземанията по всички, посочени по-горе фактури. „С.Г.Груп“ ООД в качеството на
пълномощник на „БТК“ ЕАД изпратило уведомление до ответницата на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД. На 26.08.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърлило всички свои
вземания, придобити по посочения договор, на „Евро Финанс Колект“ ЕООД.
„С.Г.Груп“ ООД в качеството на цедент по Договора за прехвърляне на вземания,
сключен на 26.08.2019г., изпратило уведомление по пощата до ответницата на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Законът не указвал формата и момента на
съобщаване. Длъжникът можел да противопостави своето възражение, че няма
надлежно уведомяване, само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си
на стария кредитор. Поради посоченото, дружеството цесионер било активно
легитимирано да предяви настоящия установителен иск. В уточняваща молба ищецът
посочва, че с исковата молба предявява иск за установяване на вземането за
главница само относно първите две фактури по време от тези, посочени в
заявлението по чл.410 от ГПК, а именно - № **********/08.11.2016г. и № **********/09.12.2016г.
Макар искът по чл.422 от ГПК да бил предявен за по-малък размер на главницата –
9.65 лева, бил допустим, тъй като едно и също вземане било предмет на двете
производства. Претендираното с иска по чл.422 от ГПК вземане се включвало във
вземането, признато с издадената заповед за изпълнение. С молба, вх. №
6910/15.05.2020г. ищецът оттегля предявения иск за лихва за забава в размер на
3.34 лева, поради което производството по делото в тази му част е прекратено с
влязло в сила определение от 19.10.2020г. Предвид изложеното, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 9.65 лева, представляваща неплатена главница по
Договор за телекомуникационни услуги от 30.03.2015г., сключен между ответницата
и „БТК“ ЕАД, възоснова на който са издадени фактури № **********/08.11.2016г. и
№ **********/09.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не подава отговор
на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответницата
не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно
основателен, да се уважи.
На ищеца следва да се присъдят направените
по настоящото дело и
по заповедното производство
разноски, общо в размер на 650 лева, от които 325 лева, представляващи разноски по
настоящото дело и 325 лева, направени разноски по Ч.гр.д. № 3656/2019г. по
описа на Районен съд-Хасково.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.И.П., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „Евро Финанс Колект“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, бул.“Мария
Луиза“ № 46, ет.4, сумата от 9.65
лева, представляваща неплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги
от 30.03.2015г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, възоснова на който са
издадени фактури № **********/08.11.2016г. и № **********/09.12.2016г, което
вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 26.08.2019г. на „Евро Финанс
Колект“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.11.2019 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 1797/28.11.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 3656/2019г.
по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Евро
Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 46, ет.4, сумата в размер на 650 лева, от
която 325 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 325 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 3656/2019г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ : /п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Е.С.