№ 2769
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря А. Щ. Т.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110215193 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** срещу
Наказателно постановление (НП) № 21-4332-019675/29.09.2021г. издадено от
началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 и чл. 175,
ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания, както следва „глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и „глоба в размер от 50,00 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месеца за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Подадена е жалба лично от лицето, в която е посочено, че не е съгласна с
обжалвания акт, в частност с изложената в него фактическа обстановка.
Твърди, че на процесната дата и час е управлявала автомобила, спазвайки
всички правила за движение, но другият автомобил я е изпреварил от лявата
страна с висока скорост и се е престроил пред нея. Посочва, че е успяла да
1
спре навреме и двата автомобила са се докоснали съвсем леко. Водачът на
другия автомобил бил много афектиран, но след като се успокоил с помощта
на спътницата си, двамата с жалбоподателката не констатирали щети по
автомобилите и се разбрали да си тръгват. Отделно от това се позовава на
допуснати в АУАН процесуални нарушения – липса на точно описание на
първото от посочените нарушения и неправилна квалификация на второто
такова. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
В съдебното заседание, редовно призован жалбоподателката В. СЛ. ИВ.,
редовно уведомена, не се явява. Преди заседанието е постъпило писмено
становище от процесуалния и представител адв. Д.М., която поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа искането за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.08.2021г. жалбоподателката В. СЛ. ИВ. управлявала в гр. София по
бул. „.......“ с посока от надлез „Н.“ към кв. О. лек автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“ с рег. № ..... На кръстовището с ул. „Х.С.“, преди светофара била
изпреварена от лявата страна от лек автомобил марка „Ш.“, модел „О-“ с рег.
№ ХХХХХХ, управляван от св. В.Т., който се престроил пред нея на
светещия червено светофар. В тази ситуация жалбоподателката не осигурила
такова разстояние от движещия се пред нея автомобил, че да може да се
избегне удар при намаляване на скоростта и станала причина за ПТП между
двата автомобила.
Възникнал конфликт между жалбоподателката и мъж, който слязъл от
другия автомобил. След кратък спор, тя си тръгнала с убеждението, че по
автомобилите няма материални щети и няма пострадали лица. След
напускането и, водачът на другия автомобил – св. В.Т. констатирала щети по
него, изместила го, за да не пречи на движението и уведомила органите на
реда. При пристигането им, същата попълнила декларация, съставени били
скица и протокол за ПТП, както и докладна от органите на реда, постили на
място ПТП. На 14.09.2021г. декларация попълнил и другия участник –
2
жалбоподателката В.И..
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и въз основа на посочените
писмени доказателства – св. С.Д. съставил АУАН серия АА бл. № 220239 от
14.09.2021г. В същия като свидетели били посочени – В. Б. Т. – свидетел на
нарушението, която не е подписала акта, а в графата за нейния подпис е
посочено, че същата е дала декларация и св. Е.З.П. – присъствал само на
съставяне на АУАН. Същият бил връчен на жалбоподателката на същата дата
– 14.09.2021г. и подписан от нея без възражения. Такива постъпили в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 29.09.2021г било издадено наказателно
постановление (НП) № 21-4332-019675/29.09.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания,
както следва „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП и „глоба в размер от 50,00 лева, както и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите С.Д. и В.Т., декларация от последната,
скица за ПТП, докладна, справка – картон за водача В.И., заповед № 8121К-
13318/23.10.2019г., заповед № 81213-515/14.05.2018г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват
показанията на свид. В.Т.. Същата е била участник в настъпилото ПТП като
от страна на жалбоподтелката не е направено усилия да опровергае този факт.
Свидетелката потвърждава, че на процесната дата, час и място, управлявайки
лек автомобил марка „Ш.“, модел „О-“ с рег. № ХХХХХХ, е изпреварила,
престроявайки се пред него на светещия червено светофар лек автомобил
марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № ХХХХХХХ, управляван от жалбоподателката
3
В. СЛ. ИВ., която не е успяла да спре и е реализирала ПТП, удряйки я отзад.
От гледна точка на съдържанието им, показанията на свидетелката
съответстват и на останалите събрани по делото доказателства. Следва да
бъде дадено доверие на всички, приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства с изключение на представения (и посочен в докладна
записка със същия номер) протокол за ПТП, доколкото очевидно същият
касае различен от настоящия случай.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
Поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на
АУАН следва изцяло да бъде отменено НП.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта
4
в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е
присъствал при установяване на нарушенията. Независимо от
обстоятелството, че в акта е вписано името на очевидеца на деянието св. Т.,
същата не е присъствала при съставянето на акта в сградата на ОПП СДВР и
не се е подписала на акта. Следователно актът е съставен в присъствието само
на един свидетел, което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3
ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при
установяване на нарушението. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от
ЗАНН, доколкото значителна част от приложените документи, доказващи
нарушението, нямат официален характер /декларациите от св. Т. и
жалбоподателката/. В тези два документа се съдържат основните
информационни източници, установяващи фактическата обстановка и преди
всичко поведението на жалбоподателката и механизма на деянието, поради
което не би могло да се приеме, че актът е съставен въз основа на официални
документи. Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието
на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето
на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено
процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй
като е опорочило цялото производство.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи още
следното по отношение на конкретните вменени на жалбоподателя
нарушения.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП вменява на водачите на пътни
превозни средства задължението да се движат на такова разстояние от
движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат да избегнат
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Доколкото при
намаляването на скоростта и спирането на автомобила, управляван от свид.
Т., дори да се приеме, че последният се е престроил и е спрял рязко,
жалбоподателката не е могла да спре, без да избегне удара, следва
еднозначният извод, че същата не се е движила на такова разстояние, което да
му позволи последното. С оглед посоченото, описаното нарушение е
съставомерно от обективна страна, а доводите в обратна насока са
неоснователни. От субективна страна същото е осъществено виновно, при
непредпазлива форма на вината - небрежност, доколкото като правоспособен
5
водач на МПС В.И. е имала задължението да съблюдава правилата за
движение по пътищата, в частност задължението, регламентирано от нормата
на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Освен това тя е бил длъжен и е могъл да предвиди
общественоопасните последици от неизпълнението на това си задължение,
което обаче не е направила, в резултат от което се е достигнало до
реализиране на процесното ПТП.
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон и при ангажиране на отговорността на водача за второто
нарушение. За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ ЗДвП, следва да са били кумулативно налице следните обстоятелства:
1. да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само
имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 4. нарушителят да е напускал
местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР
на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълни дадените
указания. От субективна страна е необходимо нарушителят към момента на
извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от
обективна страна, тоест да е напуснал местопроизшествието със съзнанието,
че има спор относно обстоятелствата, свързани с ПТП.
В случая от една страна – не се установява да са били причинени каквито
и да било вреди от ПТП, вкл. имуществени такива. От друга страна не се
доказа и наличието на субективно отношение от страна на жалбоподателката
И., доколкото между нея и свид. Т. не е имало несъгласие относно
обстоятелствата, свързани с ПТП. Аргумент за последното е съгласието на
жалбоподателката да бъде съставен и подписан двустранен протокол за ПТП.
Предвид посоченото и с оглед липсата на субективния елемент „вина“ в
поведението на жалбоподателя, по този пункт НП се явява незаконосъобразно
и на това основание, също следва да бъде отменено.
Поради изложеното, както и поради посочените по-горе процесуални
нарушения, съдът намира, че неправилно е ангажирана и отговорността на
водача на процесния автомобил и наказателното постановление следва да
бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 ЗАНН.
От процесуалния представител на жалбоподателя не е отправено искане
за присъждане на разноски за адвокатска защита, поради което и съдът не
6
дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМEНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-
019675/29.09.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на жалбоподателя В. СЛ. ИВ., ЕГН: ********** на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания,
както следва „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от
ЗДвП и „глоба в размер от 50,00 лева, както и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7