№ 36177
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110120566 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на Т. Т. Т., обективирано в Заповед № 00046/17.03.2023г. на ръководителя на
„Браузуейв“ АД, както и за осъждане на „Браузуейв“ АД да заплати на Т. Т. Т. сумата от 63
065.10 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението
за периода от 18.03.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор от 11.06.2021г., по силата на което заемал
длъжността „Директор, организация“ в ответното дружество и което било прекратено,
считано от 18.03.2023г. със Заповед № 00046/17.03.2023г., връчена му на тази дата, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ- поради намаляване обема на работа. Ищецът поддържа, че
в случая не бил намалял обемът на работа нито в предприятеието на ответника като цяло,
нито за изпълняаваната от него длъжност, поради което, а и доколкото на негово място бил
назначен друг служител- М.М., който само формално заемал друга длъжност, но фактически
изпълнявал трудовите функции на ищеца отпреди уволнението му, счита прекратяването на
трудовото правоотношение за незаконосъобразно. Твърди, че размерът на последното му
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението- това за м.
февруари 2023г., възлиза на сумата от общо 10 510.85 лева, включваща основно
възнаграждение в размер на 7055.73 лева, допълнително възнаграждение за клас
„прослуженпо време“ и бонус в размер на 2777.77 лева, поради което претендира
обезщетение за оставането си без работа поради уволнението в общ размер на 63 065.10 лева
за периода от 18.03.2023г. до 18.09.2023г., законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че ищецът е
уволнен поради обективно намаляване на обема на работата в предприетието, намерило
отражение и върху трудовите функции на заеманата от него длъжност „Директор,
организация“. Изяснява в тази връзка, че в периода 2021-2022г. се наблюдавал значителен
спад в приходите на предприятеието, че през м. октомври 2022г. основните инвеститори в
компанията, осигурявлаи финансирането й, напуснали същата, както и че били прекратени
отношенията на дружеството с част от големите му клиенти- не били подновени договорите
с част от тях, били приключени проектите с телекоми след изтичане на срока на
споразуменията с тях. С оглед на това управата на дружеството взела решение за промяна на
1
стратегията за финансиране- от търсене на инвеститори към финансиране чрез кредитиране
от банки, на социалната си политика, като били премахнати част от социалните придобивки,
които били осигурявани на служителите чрез външни фирми, за редуциране на разходите за
външни услуги, както и на персонала. Така предприетите мерки за оптимизиране на
финансовата политика на ответното дружество обективно довели до намаляване обема на
работата на ищеца в качеството му на „Директор, организация“, тъй като отпаднала
необходимостта от основната му функция по „интеракция с инвеститори“ поради
напускането през м. 10.2022г. на тогавашните инвеститори и изоставяне впоследствие на
стратегията по привличане на нови инвеститори, т. е. отпаданала нуждата от обезпечаване
на интересите на съществуващиуте и от привличане на нови инвеститори. Наред с това,
поради предприетите през м. 09 и 10.2022г. действия по прекратяване на трудовите
правоотношения и с други служители на дружеството и по съкращаване на разходите за
социални придобивки и за услуги от външни доставчици значително намалял обемът на
работа на ищеца и по това направление от длъжностната му характеристика, изразяващо се
в „интеракция със служители, вътрешни звена и външни изпълнители за набиране на
информация и постигане на ресурсно обезпечаване и устойчив растеж“. Същевременно част
от функциите на ищеца преминали към други звена или външни изпълнители. Така,
счетоводството преминало на пряко подчинение на изпълнителния директор, поради което
било иззето като компетентност от „Директор, организация“, а всички аналитични дейности
били възложени на външен изпълнител. Що се отнася до касаещите вътрешните работни
процеси методологически и оценъчни фунции на заеманата от Т. Т. преди уволнението
длъжност, ответникът изяснява, че от една страна същите по правило не включвали
значителна отговорност, не се изпълнявали активно по време на съществуване на
правоотношението, а освен това след напускането на инвеститорите през есента на 2022г.
нуждата от тях отпаднала, тъй като управлението било поето от лице- специалист с
дългогодиешен опит в IT- сферата, разработило техническата основа на цялото продуктово
портфолио на ответното дружество. По изложените съображения ответникът счита, че
обективни и независещи от волята му икономически фактори са довели до необходимостта
от промяна на бизнес стратегията и вътрешната му организация, което, от своя страна,
обусловило обективно и трайно намаляване обема на работа на ищеца, при което отпаднала
нуждата от най- значимите негови задачи и функции. Подчертава в тази връзка, че сам
ищецът в свой доклад от 19.10.2022г., изпратен чрез вътрешно- фирмената палтформа,
признава влошеното финансово състояние на дружеството, както и нуждата разходите да
бъдат значително свити, а персоналът- намален с 20 %.
Във връзка с довода на ищеца в тази насока ответникът изяснява, че служителят М.М.
е с юридическо образование и е назначен в предприятието на длъжност с преобладаващо
юридически задължения, поради което поддържа, че между трудовите функции на
посочения служител и тези на уволнения не е налице дори и сходство.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за оставане без работа, поддържайки,
че последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение възлиза на 7055.00
лева, а изплащаните считано от м. октомври 2022г. допълнителни суми представляват
бонуси, като каквито фигурират и във фишовете за работна заплата, и са начислявани по
решение на работодателя във връзка с лични нужди на ищеца и поради участието му в
Съвета на директорите на ответника. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи намаляване на обема на
2
работа, което да е съотносимо (да има пряко отношение) към трудовата функция на ищеца,
включена в заеманата от него длъжност.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
през исковия период.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните
обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „Директор, организация“ в ответното дружество, че
правоотношението е прекратено по силата на процесната заповед, считано от 18.03.2023г.,
че последното уговорено между страните основно трудово възнаграждение на Т. Т. е
възлизало на сумата от 7055.73 лева, а на допълнителното за клас „прослужено време“- на
сумата от 635.02 лева.
Представените от ищеца и ответника документи следва да бъдат допуснати за
събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят спорни и включени в
предмета на делото въпроси.
На ответника следва да бъде указано, че в случай че желае като писмено доказателство
по делото да бъде приобщено сключено между страните допълнително споразумение от
14.12.2021г., следва да представи същото в срок до първото по делото открито съдебно
заседание, доколкото, противно на посоченото в исковата молба, такова споразумение не е
приложено към нея.
Ответникът следва да бъде задължен на основание чл. 190 ГПК да представи по делото
сключеното между страните допълнително споразумение към процесния трудов договор от
31.03.2022г., както и документа, обективиращ вътрешнофирмената система за
възнаграждение, към която препраща длъжностната характеристика на ищеца. В останалата
му част доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, доколкото останалите сочени от него документи са представени с отговора на
исковата молба.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно
заседание за установяване на твърденията му, касаещи реорганизацията в предприятието,
намаляване обема на работа в същото, както и конкретно на ищеца.
По исканията на ответника за допускане извършването на съдебно- счетоводна и
съдебно- компютърна експертизи съдът ще се произнесе в първото по делото открито
съдебно заседание след изслушване на страните по реда на чл. 145 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ответника, че в случай че желае като писмено доказателство по делото да
бъде приобщено сключено между страните допълнително споразумение от 14.12.2021г.,
следва да представи същото в срок до първото по делото открито съдебно заседание,
доколкото, противно на посоченото в исковата молба, такова споразумение не е приложено
към нея.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да представи по делото сключеното между страните
допълнително споразумение към процесния трудов договор от 31.03.2022г., както и
документа, обективиращ вътрешнофирмената система за възнаграждение, към която
препраща длъжностната характеристика на ищеца, като му УКАЗВА, че непредставянето на
намиращ се у него документ ще бъде преценявано съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК,
съгласно която с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК в
останалата му част.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на твърденията му, касаещи реорганизацията в предприятието, намаляване
обема на работа в същото, както и конкретно на ищеца.
УКАЗВА на страните, че по исканията на ответника за допускане извършването на
съдебно- счетоводна и съдебно- компютърна експертизи съдът ще се произнесе в първото по
делото открито съдебно заседание след изслушване на страните по реда на чл. 145 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през исковия
период.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2023г. от
11:30 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4