Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 14040 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение № 135239 от 06.06.2019г.,  постановено по гр.д. № 26233/2017г. по описа на СРС, 156 състав, е признато за установено по отношение на ответниците В.Е.Т., ЕГН ********** и Х.Е.Т., ЕГН **********, че дължат разделно поравно на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 422,ал. 1 ГПК във вр. с . чл. 415 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 200 ЗЗД и вр. чл. 110 ЗС сумата от 189.44 лв. представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот: апартамент № 13, находящ се във вх. В, ет. 4, в гр. София, бул. „******, аб. № 194975 за периода 01.12.2013г. до 30.04.2016г. видно със законната лихва от 10.01.2017г. /датата на подаване на заявлението за издавен на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, както и сумата от 7.99 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.01.2017г. по ч. гр. д. № 1188/2017г. по описа на СРС, 156 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените искове от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу ответниците В.Е.Т., ЕГН ********** и Х.Е.Т., ЕГН ********** за признаване за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат разделно и поравно на ищеца сумата над 189.44 лв. до пълния предявен размер от 200.82 лв., представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, апартамент № 13, находящ се във вх.В, ет. 4, в гр. София, бул. „******, аб. № 194975 за периода 01.12.2013г. до 30.04.2016г., както и сумата от 31.76 лв. , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 31.01.2014г. до 03.01.2017г., както и сумата от 1.61 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2014г. до 03.01.2017г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 13.01.2014г.по ч. гр. д. № 1188/2017г. по описа на СРС 156 състав. С посоченото решение ответниците В.Е.Т., ЕГН ********** и Х.Е.Т., ЕГН ********** да осъдени на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплатят разделно и поравно на ищеца сумата от 848.87 лв. представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционно и за заповедно производство. Ищецът  „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В.Е.Т., ЕГН ********** сумата от 45.34 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Х.Е.Т., ЕГН ********** сумата от 45.34 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Горепосоченото решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице помагач „Х.и р.“ ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените исковете срещу двамата ответници В.Е.Т., ЕГН ********** и Х.Е.Т., ЕГН ********** при условията на разделност и по равно за сумата над 189.44 лв. до пълния предявен размер от 200.82лв.  ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, както и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия  в размер на 31.76 лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“  ЕАД.  Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Оспорва часттта, в която част от исковата са отхвърлени като погасени по давност. В нея се твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил, че сумите по обща фактура, публикувана на 15.08.2014г. за което има издаден констативен протокол. Твърди, че в раздел VII от ОУ  - „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, в това число и ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.  Сочи, че от този текст може да се направи изводът, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е  най- късно до края на текущия месец, следващ на месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата В.Е.Т. и Х.Е.Т. не вземат становище по депозираната въззивна жалба.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Х.и Р.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД  от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците В.Е.Т., ЕГН ********** и Х.Е.Т., ЕГН **********.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение разгледано по същество е правилно. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представените по делото писмени доказателства е установено несъмнено, е ответниците  В.Е.Т. и Х.Е.Т. са съсобственици при равни права на процесния имот - апартамент № 13, находящ се в гр. София, бул „Александър Стамболийски“ № 127, вх. В, аб. № 194974. Това обстоятелство се установява въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото -  Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост на 10.11.2004г., според който двамата са съсобственици при равни права; списък на етажните собственици, неразделна част от проведено на 17.10.2007г. Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, Молба декларация до ищцовото дружество за откриване на партида на процесиня имот, актове за определяне на кубатура, формуляри за отчет и констативни пртоколи за отчет. В изброените и приложени към първоинстанционното производство документи ответниците са е декларирали, че е собственик на имота и титуляр на клиентска партида с № 194975 - посочените документи по своето правно естество са частни свидетелстващи и доколкото са подписани от наследодателят на ответниците и истинността им нито е била оспорена, нито е била надлежно опровергана в настоящото производство, то следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила – чл. 180 ГПК; същите обективират извънсъдебно признание, че е ответниците са съсобственици при равни права на жилището, което при осъществената по реда на чл. 175 ГПК преценка с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че отговаря на истината. Ето защо при липсата както на твърдения, така и на данни, че ответниците В.Е.Т. и Х.Е.Т. са се  разпоредили с правото на собственост или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, за което ищецът е бил уведомен /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответниците/, настоящият съдебен състав приема, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

 Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца вземания. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че през исковия период  в имота са били демонтирани отоплителните уреди. Вещото лице е установило, че делът на ответниците за топлинна енергия, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, а при начисляване на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е бил спазен чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Установено е по данни от третото лице помагач, че за процесния имот е имало две открити и отм. 07.2016г. партида с аб. № 1974974 се обединява с партида № 194975, като същата е закрита от м. 07.2016г.  Технологичните разходи били отчислявани ежемесечно от ищеца, като общият топломер в абонатната станция бил преминал през периодични метрологични проверки, което се установява от приложените към делото констативни протоколи. Следователно въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология.  

При преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна в частта относно дължима сума като главница за доставена и незаплатена топлинна енергия. По отношение на дължимия размер на претендираните вземания въззивният съд приема следното, че е доказано въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде кредитирано /при преценката му по реда на чл. 202 ГПК/, че за периода от м. 12.2013г. до м. 04.2016 год. стойността на потребената топлинната енергия за целия имот е в размер на 189.44 лв. както правилно е приел и първоинстанционния съд. Исковата претенция е за 208.81 лв. С оглед на изложеното същата се явява неоснователна за разликата над 189.44лв. и до този размер следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане /арг. чл. 422, ал. 1 ГПК/. Поради съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния, то решението следва да бъде отменено потвърдено в тази обжалвана част.

Следващият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали ответниците са в забава по отношение на задълженията си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от СРС  изводи.

В разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както е приел и първоинстанционният съд.

 

С оглед на изложеното при установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, както и на обема на отговорността на ответника първоинстанционният съд е приел, законосъбразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед на изложеното въззивната жалба следва да бъди оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.

С оглед изхода на делото не се дължат разноски на жалбоподателя. Въззиваемата страна не е представила доказателство за сторени разноски във въвзззивното производство, с оглед на което такива не следва да й се присъждат.

 

  На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

  Предвид изложените съображения, съдът

 

                                                  Р    Е    Ш    И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135239 от 06.06.2019г.,  постановено по гр.д. № 26233/2017г. по описа на СРС, 156 състав в обжалваната част.

 Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Х.и р.“ ЕООД гр. Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/