№ 260036 / 2.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 02.10.2020г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...…….……...наказателна колегия в публично
заседание н. 02 октомври.....……..………..….……………………………….
през две хиляди и двадесета година..........…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Пепа Илиева.......….……..………………и в присъствието н. прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………….........…….АН дело 1 138 по описа
за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда н. чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0000370/ 29.07.2020г. н. Д. н. Р. „. н. Р.В.Р. xxx е наложено административно наказание – глоба в размер н. 2 000.00лв. н. основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Р.В.Р., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като развива конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата и представя писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите пълномощника н. жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата н. страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Н. жалбоподателят Р.В.Р. е съставен АУАН за това, че н. 21.07.2020г. около 12.00 ч. в гр. Монтана н. път II-81 в района н. КПП Ломско шосе гр. Лом при оказано съдействие н. органите н. ОДП н. МВР гр. Монтана при извършена проверка н. специален автомобил „М. 1922” /цистерна/ с per. № XXXX , собственост н. „Монтана АД” ЕООД, с който водачът извършва превоз н. опасни товари за собствена сметка /дизелово гориво/, видно от експедиционна бележка от 21.07.2020г. и със заверено копие н. Общността № ********* за превоз н. товари н. фирма „Монтана АД” ЕООД се констатирало следното нарушение: 1. Водачът извършва превоз н. опасни товари като при проверката е без ADR удостоверение за обучение н. водача превозващ опасни товари за съответния клас.
Проверяващите счели, че това е нарушение н. чл.43 ал.2 т.2 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. н. МТС, МВР и МОСВ.
Въз основа н. акта за установяване н. административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа н. събрани в хода н. въззивното производство доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съдът, след запознаване с приложените по делото АУАН и НП счита, че при издаването им е допуснато съществено нарушение н. процесуалните правила, опорочаващо административнонаказателното производство и водещо до съществено накърняване правото н. защита н. жалбоподателя.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателя е управлявал МПС /цистерна/ пълна с дизелово гориво. Като водач е извършвал превоз н. опасен товар за собствена сметка и е следвало да притежава и исканото ADR удостоверение за обучение н. водача превозващ опасни товари за съответния клас.
Съгласно чл.14 от Закона за автомобилните превози превоз н. опасни товари н. територията н. Република България се извършва при спазване изискванията н. Европейската спогодба за международен превоз н. опасни товари по шосе и н. Наредба за условията и реда за извършване н. превоз н. опасни товари. В чл. 1b от Европейската спогодба за международен превоз н. опасни товари по шосе е посочено, че за целите н. тази спогодба под „опасни товари” се разбира вещества и предмети, които съгласно приложения А и В, са забранени за международен превоз или пък този превоз е разрешен при известни условия.
Съгласно чл.43 ал.1, т.1 и т. 2 от Наредба № 40/14.01.2004г. освен документите, които се изискват по силата н. други нормативни актове, при превозите н. опасни товари в транспортната единица следва да се намират и при поискване от контролните органи да се предоставят превозни документи по раздел 5.4.1, глава 5. 4, част 5 н. Приложение A от A. за всички опасни товари и свързаната с него информация, а когато е приложимо - и опаковъчното удостоверение за контейнер по раздел 5.4.2, глава 5. 4, част 5 н. Приложение A от A. /по т. 1/ и писмени инструкции по Приложение № 1А /по т. 2/. Според чл.43 ал.2 т. 2 от Наредбата, освен документите по чл.43 ал.1, когато това се изисква по силата н. ADR, при превозите н. опасни товари в транспортната единица трябва да се намира и при поискване от контролните органи да се предостави и ADR свидетелство н. водач, превозващ опасни товари, за съответния клас. В случая безспорно се установява, че водачът н. провереното превозно средство не е представил и не е разполагал с искания документ. Ето защо, правилно поведението н. водача, спрямо когото е относима посочената разпоредба н. Наредба № 40/14.01.2004г, е било квалифицирано като нарушение н. чл.43 ал. 2, т. 2 от същата, което е основание за реализирането н. административнонаказателната отговорност.
Неправилно обаче е наложено наказание по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП във връзка с твърдяното нарушение н. чл.43 ал.2 т.2 от Наредба № 40/ 14.01.2004 г. н. МТС. Наложеното наказание по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП не съответства н. правната квалификация н. нарушението, поради което е налице противоречие и съществено нарушение н. чл.57 ал.1 т.6 и т.7 от ЗАНН. Следвало е административнонаказващият орган да ангажира отговорност н. жалбаподателя за нарушение н. чл.43 ал.2 т.2 от Наредба № 40/14.01.2004 г. н. МТС по чл.103 ал.2 т.8 от ЗАвтП.
В процесния случай, е налице съществено разминаване в предоставената правна квалификация в АУАН, НП и санкционтата норма по силата н. която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното по - горе нарушение, опорочаващо административнонаказателното производство, то обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено в своята цялост.
Предвид изхода н. делото и н. основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189 ал.3 от НПК административнонаказващият оргжан следва да бъде осъден да заплати н. жалбоподателя направените по водене н. делото разноски в размер н. 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и н. основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000370/ 29.07.2020г. н. Д. н. Р. „., с което н. Р.В.Р. xxx е наложено административно наказание – глоба в размер н. 2 000.00лв. н. основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р. „А. а.”-В. да ЗАПЛАТИ н. Р.В.Р. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx сума в размер н. 300.00 лева /триста лева/ направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: