Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 529 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 62 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба вх. №
3455/25.02.2019г. на С.С.Ч., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
затворническо общежитие към затвора гр. Варна, чрез пълномощника му В.Н.Х.,
ЕГН: ********** – негова майка, против Заповед № L – 347/22.01.2019г. на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София.
В жалбата се поддържат твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят намира същата за
издадена в противоречие с материалния закон и неговите цели. Твърди се още, че
в настоящия случай нито една от предвидените в ЗИНЗС хипотези за преместване не
е налице. Иска се съдът да отмени оспореният административен акт.
Ответникът по жалбата – Главният директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С , изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
оспорената заповед е законосъобразна, правилна, издадена в изпълнение на
материалния закон и всички предпоставки на чл.58 от ЗИНЗС.
Административен съд-Варна, след като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е постъпил в Затвора – Варна на
02.10.2018г. за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода в размер
на две години при първоначално постановен „Общ“ режим, открит тип. При
постъпването си е бил настанен в „приемно отделение“, като в последствие е
преведен в ЗООТ-Варна, където е и до настоящия момент.
С оспорената в
настоящото производство Заповед № L – 347/22.01.2019г.
на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, на
основание чл.58 от ЗИНЗС, т.4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София и по молба на
лишения от свобода е наредено преместване на лишения от свобода Ч. в затвора –
Ловеч за доизтърпяване на наказанието. В хода на съдебното производство са
представени и приети: Удостоверение за постоянен адрес на С.Ч. № 147/06.03.2019г.,
съгласно което последният заявен постоянен адрес ***; Заповед № Л-919/08.03.2017г.
относно разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни домове
и затворнически общежития; Заповед № Л-296/16.01.2019г. на Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която се възлага на старши
комисар Ивайло Йорданов – заместник главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да изпълнява функцията на Главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ от 21.01.2019г. до 24.01.2019г.
включително.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от
лице притежаващо активна легитимация да го оспори.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен орган, предвид представената Заповед №
Л-296/16.01.2019г.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
При издаването на оспорената заповед, като правно
основание административният орган е посочил разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС.
Съгласно тази разпоредба осъдените се разпределят в местата за лишаване от
свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до
постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.3. Със Заповед №
Л-919/08.03.2017г. е определен териториален принцип относно разпределението на
лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития.
С Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС и посочената Заповед
№ Л-919/08.03.2017г. освен, че е предвидено равномерно разпределение на
осъдените лица, е предвидено още и запазване на връзките на лишения от свобода
и неговите близки. Не е спорно по делото, че при постоянен адрес на лишения от
свобода Ч. ***, предвид т.4.6. от Заповед № Л-919/08.03.2017г., изтърпяването
на наказанието следва да е в Затвора – Ловеч. Не е спорно и обстоятелството, че
Ч. до момента на постановяване на оспорения административен акт е бил настанен
в затвора – Варна. По делото е представено Удостоверение № 147/06.03.2019г. от
което се установява, че Ч. ***. Т.е. налице са нови факти от значение за
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от АПК установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото по смисъла
на посочената разпоредба следва да се разбират факти от действителността, които
имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени
факти, т.е. същите да са от значение за решаване на делото по същество.
В настоящия случай след издаването на оспорения
административен акт и до приключването разглеждането на делото, жалбоподателят
е с регистриран постоянен адрес ***. Налице е новопостъпил факт от значение за
решаване на правния спор, поради това, че именно постоянния адрес е мотивирал
административни орган да издаде оспорената в настоящото производство заповед. С
оглед доказателството удостоверяващо постоянния адрес на лишения от свобода,
посоченото в заповедта правно основание – т.4.6. от Заповед № Л-919/08.03.2017г.
е неприложимо. Съобразно т. 4.4. от същата заповед, лишените от свобода от
Област Варна биват настанявани за изтърпяване на наказанието в Затвора – Варна
и затворническо общежитие „Разделна“.
Освен това следва да се отбележи, че при издаване на
заповедта административния орган е посочил и наличието на молба за преместване
на лишения от свобода. Такава по делото не е представена, не е представена и с
административната преписка. С оглед липсата на доказателства в тази насока,
съдът приема, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по
чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за преместване на оспорващия в друг затвор, по негово
желание, както е посочено в оспорената заповед.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията на чл.146, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона относно гарантиране в максимална степен
правото на лишения от свобода да осъществява контакт със своите близки. С оглед
изхода на спора и предвид липсата на искания за присъждане на разноски по
делото, съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № L – 347/22.01.2019г. на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: