Р Е Ш Е
Н И Е
№ 46/28.3.2023 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На
петнадесети март 2023 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Кр. Юрукова-Стоянова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 319 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Л.Е.М. против Отказ с рег.№ 1679р-28900 от 28.10.2022г. за издаване на
разрешения за дейности с ОБВВПИ на началник РУ-Ямбол при ОД на МВР –Ямбол.
С Определение № 482/15.12.2022г. по
делото, процесната жалба и жалба с вх. № 167900-7740/22.11.2022г., с която Л.Е.М.
оспорва процесния
отказ и пред по-горе стоящия административен орган -
директора на ОД на МВР –Ямбол, на осн. чл. 129, ал.1 от АПК са съединени в едно общо
производство подведомствено на съда, доколкото по последната не е налице произнасяне
и не е налице изключението по ал.2 на същия текст.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ като постановен при съществени
процесуални нарушения в хода на реализираното административно производство и в
противоречие с материалния закон. Сочи се, че оспорващия е имал разрешение
за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие - пистолет „*“, кал. 9х19мм, № * и е поискал удължаване на
срока на процесното разрешително. Като основание за
издаване на разрешението оспорващия сочи обстоятелството, че в настоящия момент
работи в Агенция пътна инфраструктура - София, пътува из цялата страна по извършване
на проверки свързани със съставянето на актове за установяване на
административни нарушения, като с оглед отдалечеността на различните населени
места му се налага да пътува нощно време сам и оръжието му е необходимо за защита. Иска се съдът да отмени
оспорения отказ като незаконосъобразен и преписката да бъде върната със съответните указания
на административния орган със задължение за ново произнасяне по подаденото
заявление.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован изпраща процесуален представител адв.
М. Г., която поддържа жалбата и направеното искане със съответните законови последици.
За ответникът по делото, своевременно и
редовно призован, се явява юрисконсулт А. редовно упълномощена, която оспорва
жалбата. Сочи, че обжалвания отказ е законосъобразен,
издаден при наличие на материалноправните
предпоставки за това и при спазени процесуални правила. Сочи, че адм. орган не е констатирал реални
заплахи за живота на заявителя и липсва основателна причина за уважаване на
направеното от последния искане. Пледира за отхвърляне на жалбата, като прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със
заявление с вх. № 167900-6629 от 10.10.2022 г., жалбоподателят е
е поискал от началника на РУ-Ямбол при ОД на МВР – Ямбол издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие пистолет *,
кал. 9х19мм, № *, като е посочил, че оръжието е придобил като физическо
лице за самоохрана и му е необходимо поради
естеството на работата и самозащита. Към заявлението си М. e приложил всички изискуеми документи, а именно:
декларация на основание чл. 76, ал.
4, т. 2 от ЗОБВВПИ от 05.10.2022 г., от която е видно, че огнестрелното оръжие и
боеприпасите се съхраняват при условията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ;
медицинска бележка от 18.10.2022 г., от която се установява, че жалбоподателят
не се води на диспансерно наблюдение и е психично здрав; справка за съдимост с
рег. № 2357/05.10.2022 г., от която е видно, че
Л.Е.М. не е осъждан; удостоверение № 3467 от 01.10.2022г., от което се установява,
че процесното огнестрелно оръжие е технически
изправно и е годно за употреба; разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие № 0573556/03.11.2017г. валидно до 02.11.2022 г. и удостоверение рег. № SIP-13004/13.10.2022 г. от НСС, от което е
видно, че срещу жалбоподателя няма повдигнати обвинения по неприключили
наказателни производства.
Видно от приложените към
делото докладни записки №№ 1679р-28749 от 27.10.2022 г. и 1679р-28480 от
25.10.2022 г., при извършената проверка по повод подаденото от М. заявление за
издаване на процесното разрешение било констатирано,
че няма данни той да е извършил противообществени прояви и срещу него да са
образувани досъдебни производства за престъпления от общ характер, не е
настаняван в здравно заведение за задължително лечение, няма налагани
ограничителни мерки по ЗЗДН през последните три години, както и че съхранява
огнестрелното оръжие и боеприпасите в метална каса, със секретно заключване,
закрепена неподвижно, за което е съставен констативен протокол рег. № 1679р-27893 от 18.10.2022 г.
В докладна записка №
16709р-28899/28.10.2022 г. е изразено становище, че на Л.М. не следва да се издава разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на
основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на
разрешението. Относно посочения мотив за
самоотбрана в подаденото заявление, в
докладната записка изрично е посочено, че е извършена проверка в
информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са установени
молби или сигнали постъпили от М., касаещи застрашаването на живота му, а той
самия не представя такива доказателства.
На 28.10.2022г. Началникът на
РУ - Ямбол при ОД на МВР – Ямбол издал
Отказ с рег. № 1679р- 28900, с който на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, e отказал издаването на разрешение за съхранение, носене
и употреба на късо огнестрелно оръжие - пистолет
*,
кал. 9х19мм, № *
на жалбоподателя Л.Е.М., поради липса на основателна причина, обосноваваща издаването на разрешението.
По делото е приета цялата
административна преписка по издаване на оспорения адм.
акт, както и представените от жалбоподателя служебна бележка и длъжностна
характеристика, от които е видно, че същия заема длъжността „Главен инспектор“,
Отдел „Служебен контрол“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в
Агенция „Пътна инфраструктура“ и при изпълнение на служебните си задължения се
налага често да пътува из страната.
Отказът е връчен на М. на
07.11.2022 г., а на 17.11.2021 г. чрез пощенски оператор същият е депозирал процесните жалби до административния орган.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като неоснователна по
следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Отказ с рег.№ 1679р-28900 от 28.10.2022г. за издаване на
разрешения за дейности с ОБВВПИ на началник РУ-Ямбол при ОД на МВР –Ямбол, с
който на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването
на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие
- пистолет *, кал. 9х19мм,
№ * на жалбоподателя Л.Е.М., поради липса на
основателна причина, обосноваваща издаването на разрешението.
Обжалваният отказ е издаден от
материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити посочени в разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК,
включително фактическите и правните основания за издаването му. Относно спазване на административнопроизводствените
правила и съответствието на отказа с материалния закон и неговата цел, съдът
съобрази следното:
Условията и реда за издаване на
разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях, е уреден в Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ), като разпоредбата на чл. 58 от същия посочва хипотезите, при които такова
разрешение не се издава. В т. 10 от ал. 1 на същия текст изрично е предвидено,
че разрешение не се издава, когато няма основателна причина – самоотбрана,
ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна
сбирка, която по несъмнен начин обоснована издаването на разрешение. Наличието
на основателна причина следва да се заяви и докаже от лицето, което иска
издаването на разрешението. В този смисъл съдът не приема довода в жалбата, че
отказа е постановен при неизяснена фактическа обстановка, тъй като административният орган
след като е извършил проверка в информационните си масиви за наличието на данни за заплаха за живота, здравето и/или
имуществото на жалбоподателя и не е установил такива, е следвало на осн. чл. 83,
ал.2 от ЗОБВВПИ да уведоми последния за непълнота на заявлението му и отново да
му даде възможност да представи доказателства за наличие на основателна причина
за издаване на исканото разрешение.
Обстоятелствата, които по силата
на чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ се проверяват служебно от
административния орган са тези по чл. 58, ал. 1, т. 3 от същия закон, а именно уведомления
по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и дали срещу
съответния заявител има обвинение за умишлено престъпление от общ характер.
Всички останали обстоятелства, на които основава заявлението си, включително и
заплахата за живота и/или имуществото - неговите или на неговите близки, следва
да докаже заявителят.
В настоящия случай, видно от заявлението,
въз основа на което е започнало производството пред административния орган,
жалбоподателя М. е посочил, че оръжието
му е необходимо за самозащита поради
естеството на работата му, но доказателства в тази насока обаче не е
представил. Административният орган е направил справка в информационните масиви
на МВР за наличието на молби или сигнали, касаещи застрашаване на живота,
здравето, семейството и имуществото на М., при което се установило, че такива
не са постъпвали и именно това е мотивирало административния орган да постанови
отказ. В тази връзка изцяло неоснователен е довода в жалбата, че съгласно константната съдебна практика, за да е налице
доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла
на чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване
и опасността да е реална към датата на подаване на заявлението, а е достатъчно опасността да съществува потенциално, с оглед
на степента на застрашеност на охраняваните обекти и
обществени отношения. Актуалната съдебна практика в случая е точно в
обратната насока на твърдяното в
жалбата.
Изложеното налага извода, че нито в
административното производство, нито в съдебното такова жалбоподателя, въпреки
предоставената му възможност с протоколно определение от открито съдебно
заседание проведено на 01.02.2023г., е
ангажирал доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че
действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение.
За пълнота следва да се посочи също, че
заплаха от действия застрашаващи живота
и здравето по принцип съществува за всеки един гражданин и едно разширително тълкуване на необходимостта от огнестрелно
оръжие, свързано с предотвратяването на едно бъдещо несигурно събитие, би довело
до издаване на разрешение на всяко едно лице, което пък от своя страна би
обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на
основателност на искането за издаване на разрешение.
Съдът счита също, че не е
налице порок на обжалвания административен акт водещ до неговата отмяна като
незаконосъобразен, доколкото в случая се касае за заявление за подновяване на
вече издадено разрешение, поради изтичане на срока му за валидност, а не за
първоначалното му издаване. Съгласно чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок
преди изтичането на срока по чл.84, ал.2 ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на
разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на
МВР, придружено от цитираните документи. И в този случай
съответното физическо лице, което иска подновяване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи
конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че
неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са
персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана
посредством огнестрелно оръжие, т.е. нормативната
уредба не предвижда различни условия, на които следва да отговаря лицето в
случаите, когато вече му е било издадено разрешение за предходен период, тъй
като процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за
дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено
искане, включително и за подновяването по реда на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ.
Издадено веднъж разрешително за носене,
съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие
за граждански цели не означава, че автоматично трябва да му бъде удължаван
срока на валидност, защото издаващият го
орган е длъжен да прецени наличието на изискуемите от закона предпоставки към момента
на разглеждане на подаденото заявление. В този смисъл е и константната съдебна
практика обективирана в Решение № 288 от 13.01.2022
г. на ВАС по адм. д. № 10039/2021 г., VII о.; Решение
№ 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021
г., VII о.; Решение № 14239 от 13.11.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 7599/2021 г., VII о.; Решение № 13235 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2021 г., VII о.; Решение № 11167 от
4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., VII о.;
Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. №
3800/2021 г., VII о.; Решение № 4457 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2021 г., VII о. и други.
С оглед изложеното съдът счита, че
оспореният отказ на началника на РУ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол с рег. № 1679р-28900/28.10.2022г. да издаде на Л.Е.М. разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие е законосъобразен административен акт. Жалбата
против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на делото своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на разноски
е основателно. Оспорващият следва
да бъде осъден да заплати на ответника
направените в производството разноски в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение, който размер е определен на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Л.Е.М. против Отказ
с рег.№ 1679р-28900/28.10.2022г. на Началник РУ-Ямбол при ОДМВР –Ямбол да се издаде разрешение за съхранение, носене
и употреба на късо огнестрелно оръжие.
ОСЪЖДА Л.Е.М., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР -Ямбол
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на
РБ в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете