Протокол по дело №13/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 85
Дата: 9 март 2022 г.
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20225440200013
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 85
гр. Смолян, 09.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
Съдебни***

заседатели:
при участието на секретаря *
и прокурора*
Сложи за разглеждане докладваното от * Наказателно дело от общ характер
№ 20225440200013 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
На второ четене в 13.35 ч. се явиха:
*, редовно и своевременно призована, се представлява от районния
прокурор Т.Н..
Подсъдимият А.Е., редовно и своевременно призован, се явява
лично и с адв. Ч.П., редовно упълномощен защитник.
Подсъдимият Б.У., редовно и своевременно призован, се явява
лично и с адв. Г.К., редовно упълномощен защитник.
Пострадалият С.С., редовно и своевременно призован, се явява
лично и с повереника си адв. М., редовно упълномощен.
От повереника на пострадалия адв. Б., упълномощен в хода на ДП, е
постъпила е молба с вх. № 1144/08.03.2022 г. на РС- Смолян, с която е
предявен граждански иск и се иска пострадалият бъде конституиран като
частен обвинител.
Прокурор Н.: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
Адв.П.: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
1
делото и провеждане на разпоредително заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимите, както следва:
***.
На основание чл. 272, ал.4 от НПК председателят на състава провери
връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247в от НПК и констатира, че
същите са връчени в срок - на подсъдимия Б.У. на 21.01.2022 г., на
подсъдимият А.Е. на 22.01.2022 г. на Районна прокуратура гр.Смолян-на
17.01.2022 г., на пострадалия С.С. на 18.01.2022 г.
Подсъдимият Е.: Получил съм преди повече от седмица съдебните
книжа: обвинителния акт, разпореждането от 13.01.2022 г. на РС- Смолян,
както и съобщението по чл.247в от НПК. Ясни са ми правата в
производството по делото.
Подсъдимият У.: Получил съм преди повече от седмица съдебните
книжа: обвинителния акт, разпореждането от 13.01.2022 г. на РС- Смолян,
както и съобщението по чл.247в от НПК. Ясни са ми правата в
производството по делото.
Пострадалият С.: Получил съм преди повече от седмица съдебните
книжа. Знам за какво е делото.
На основание чл.274 и чл.275 от НПК съдът РАЗЯСНИ на страните
процесуалните им права, а на подсъдимите и тези по чл.55 от НПК.
Прокурор Н.: Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
Адв.П.: Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
Подсъдимият Е.: Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
Адв. К.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря. Ясни са ни правата.
Подсъдимият У.: Нямам искания за отводи. Ясни са ни правата.
Адв. М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
Пострадалият С.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора
и секретаря.
Съдът даде възможност на страните да изразят становища по
постъпилата молба за приемане за разглеждане на предявения граждански
иск и конституирането на пострадалото лице С.С. като частен обвинител в
2
процеса.
Адв. М.: Поддържаме молбата. В писмен вид сме изявили желание за
конституиране на моя доверител в качеството и на частен обвинител, и на
граждански ищец.
Прокурор: Моля да уважите предявената молбата за конституиране
на С.С. като частен обвинител, т. к. същата е подадена в предвидения срок,
съобразно НПК, и от лице, което има качеството на пострадал за престъпното
деяние, за което е образувано делото. Относно конституирането като
граждански ищец, считам, че основанията, които обосновават тази молба не
попадат сред тези по чл.102 от НПК, а именно тези, които ще бъдат предмет
на установяване на настоящото дело. Същите ще доведат до затрудняване
разглеждане на настоящия процес и евентуално неговото отлагане, поради
което моля да не я допускате до разглеждане.
Адв.П.: От мое име и името на моя подзащитен А.Е. моля да се
съгласите с изложеното становище от представителя на държавното
обвинение, като ще си позволя да изложа пред Вас, че не би следвало
пострадалият да бъде конституиран в този наказателен процес като
граждански ищец, поради това че съществува реална опасност разглеждането
на този граждански иск, в рамките на един, който ще стане смесен
наказателен процес, ще го затрудни, предвид обстоятелствата, които бяха
посочени от представителката на държавното обвинение, а и е възможно да
стане причина за извършване на отделни експертизи, свързани с болките и
страданията, които той е преживял. По отношение на тази част на молбата, с
която се претендира на основание чл.76 от НПК участието му с повереник
като частен обвинител, мисля че няма никаква пречка, съгласно закона,
пострадалият да вземе участие. Не на последно място отново във връзка с
гражданския иск ще си позволя да посоча, че независимо от изхода на този
наказателен процес, той запазва правото си да предяви своите претенции пред
граждански съд по реда на чл.45 и следващи ЗЗД, непозволено увреждане,
където е въведено общото правило „neminem laedere“ (не вреди другиму).
Адв.К.: Поддържам мнението на адв. П.. Относно молбата за
конституиране като частен обвинител, считам, че е подадена своевременно и
няма процесуална пречка пострадалият да бъде конституиран като частен
обвинител. Що се касае до молбата за съвместно разглеждане в
наказателното производство на предявен граждански иск за неимуществени
3
вреди, резултат от престъплението, за което са обвинени, както моят
подзащитен, така и другият подсъдим по делото, мнението ми е като това на
представителя на прокуратурата и моя колега П., затова няма да го
преповтарям. Считам, че има и още едно основание да не се допуска за
съвместно разглеждане предявеният граждански иск. Предявена е сума от 120
хил. лв. с лихви, но за мен така написан, този граждански иск не е
конкретизиран и затруднява защитата, поне мен. Виждате, че обвинението е
за повече от една телесни повреди, като е посочена една обща сума, а аз
лично считам, че ако трябва да отговаря на изискванията, трябва да бъде
посочена конкретна сума за всяко от телесните увреждания, които са описани
в диспозитива. Затова ще Ви моля да оставите тази молба без уважение, а да
уважите само молбата за конституиране като частен обвинител.
По повод молбата на пострадалия С.С. да бъде конституиран като
частен обвинител и граждански ищец по делото съдът съобрази следното:
С.С. действително е посочен в обвинителния акт като пострадал-
лице, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от
престъплението по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК. Съдът, като съобрази това
обстоятелство, намира, че молбата е предявена своевременно, в
разпоредително заседание, преди да започне разглеждането на въпросите по
чл. 248 от НПК. Няма пречка той да бъде конституиран като частен
обвинител, но съдът намира, че не са налице основания за конституирането
му като граждански ищец, поради това че при приемане за съвместно
разглеждане на предявения от него граждански иск за сумата от 120 хил. лв.
срещу двамата подсъдими, която се иска да му бъде изплатена солидарно от
тях за претърпени болки и страдания, унижение и т.н., ще се затрудни
разглеждането на съществения за настоящото наказателно производство
въпрос относно престъплението и неговото авторство.
В този смисъл съдът счита, че следва да остави без уважение
искането на С.С. да бъде конституиран като граждански ищец по делото. Той
следва да бъде конституиран като частен обвинител, като му се разяснят
съответните права, които има в производството по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на * С. за конституирането му
като граждански ищец по делото и приемането за съвместно разглеждане в
4
настоящото наказателно производство на граждански иск срещу двамата
подсъдими за сумата от 120 хил. лв. –обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението, за което срещу двамата подсъдими
е повдигнато обвинение по чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
КОНСТИТУИРА СЛ. СТ. С. като частен обвинител по делото, като
му РАЗЯСНЯВА процесуалните права по чл. 79 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което се оставя без уважение искането за
конституиране на С.С. като граждански ищец и приемане за разглеждане на
гражданския иск, не подлежи на обжалване.
Адв. М.: Разяснил съм на доверителя ми всички процесуални права
на С.С.. Наясно е с тях.
Частният обвинител С.: Ясни са ми правата, които имам като частен
обвинител.
Председателят на състава РАЗЯСНИ на явилите се лица
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3
НПК; както и възможността да се проведе производството по някоя
диференцираните процедури, вкл., че само за единия от подсъдимите може да
се проведе производство по реда на глава 29 НПК.
Съдът изслушва становищата на прокурора и лицата по чл. 247в, ал.1
и ал.2 НПК по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание
съгласно чл.248, ал.1 от НПК:
Прокурор Н.: Считам, че настоящото дело е материално и
териториално подсъдно на Районен съд- Смолян. Не е налице основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са налице
визираните в т. 5 на чл.248, ал.1 от НПК основания. Считам, че в хода на ДП
няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правата на обвиняемите или на пострадалия. Намирам, че не са
налице основания за промяна на мерките за неотклонение спрямо
обвиняемите. Към момента нямам искане за събиране на нови доказателства.
Към момента не са налице основанията за разглеждане на делото по някоя от
особените процедури по НПК, поради което Ви моля да насрочите делото за
разглеждане по общия ред в открито съдебно заседание.
Адв. М.: Обсъждайки въпросите по разпоредителното заседание
изказвам становище, че са спазени правилата на местна и родова подсъдност,
т. е. съгласно повдигнатото обвинение настоящият съдебен състав е
5
компетентен да разгледа това наказателно производство. Не са налице
основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Считам,
че не са допуснати на досъдебна фаза на наказателното производство
отстраними съществени процесуални нарушения, които да са ограничили,
която и да е от страните в рамките на редовното наказателно производство.
На този етап няма налични процесуални основания за разглеждане на делото
в режима на особените правила и диференцираните процедури, тъй като
такова искане няма. По отношение на т.5 за процесуална икономия няма да
вземам становище по всяка една от буквите. Не е налице нито една от тези
хипотези. По отношение на мерките към настоящия момент не са налице
процесуални основания за тяхната промяна. На този етап нямам искане за
събиране на нови доказателства. Следва делото да бъде насрочено за
разглеждане по общия ред или евентуално по друг ред, ако защитниците на
подсъдимите направят различни искания.
Адв.П.: По т.1 на разпоредбата на чл.248, ал. 1 дали делото е
подсъдно на съда, присъединявам се изцяло към казаното от
представителката на държавното обвинение и повереника на частния
обвинител, като ще добавя, че съобразно разпоредбите на чл. 35 и чл.411а от
НПК делото е подсъдно на този съд. Има ли основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Не са налице някои от
предпоставките или предположенията на разпоредбите на чл. 25 и чл.26 от
НПК, така че считам, че такива основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство към настоящия момент в разпоредителното
заседание, няма по делото, а няма и постъпили допълнително. По отношение
на т.3, допуснато ли е на ДП отстранимо нарушение, считам, че такова е
налице. На 06.12.2021 г. тогава обвиняемият *. и аз като негов защитник
бяхме пред разследващ полицай в *, където пристъпихме към процесуално-
следственото действие- предявяване на материалите на ДП, което, както и
правилно е записано в протокола, е траело в рамките на два часа и половина-
три, не съм сигурен, но може да се провери в протокола. Съобразявайки се с
някои от решенията от съдебната практика, които няма да цитирам, ще Ви
кажа, че това процесуално- следствено действие винаги ВКС е считал, като
нещо отделно и различно от даването на обяснения и затова и ние към онзи
момент не сме давали обяснение, т. к. негово право е съгласно разпоредбата
на чл. 55, ал.1 от НПК да дава обяснение, да не дава обяснения или да дава
6
обяснение, когато намери за добре в рамките на хода на наказателния процес
изобщо. Имам предвид както в досъдебното производство, така и в
съдебното. Разбира се не е редно да се шиканира с тези права, т. е. да се
злоупотребява. След като ние преминахме през въпросното процесуално-
следствено действие, разбрахме, че на следващия ден другият подсъдим,
тогава обвиняем, също е присъствал на такова процесуално-следствено
действие, при което обаче той е решил да упражни правото си да дава
обяснение. С тези обяснения обаче ние не сме били запознати. Аз считам, че
след като е имало допълнително процесуално-следствено действие, което е
било свързано с искания евентуално не само за изнасяне на факти и
обстоятелства, които имат значение към предмета на делото, но е и възможно
да са направени някои искания като доказателства. Трябва да се има предвид
и че по време на ДП, двамата са били обвиняеми и никой не е изключил
възможността между тях в хода на едно производство да възникнат
противоречиви интереси. Така че ние не знаем какво към онзи момент е казал
тогава обвиняемият У., поради което считам, че е нарушено право на защита
на А.Е., т. к. не му е била осигурена възможността да се запознае с някои
нови факти и обстоятелства, възникнали в хода на ДП. Затова считам, че
когато се обсъжда този въпрос, трябва да имаме предвид разпоредбата на чл.
249, ал.4, т.1 от НПК, чието систематично място е прекратяване на съдебното
производство от съда и към която разпоредба препраща тази разпоредба,
която току-що Ви цитирам. Така че допуснатото нарушение е съществено, но
е отстранимо и както и разяснявайки на страните и на участниците в това
производство, тези възражения се правят сега в разпоредителното заседание,
като по- нататък те не могат и не следва да бъдат правени. Такова е
решението на законодателя. Трябва да го приемем такова, каквото е. Така че
считам, че съдебното производство следва да бъде прекратено на това
основание и делото върнато на прокуратурата и на органите на ДП, които да
осигурят на подзащитния ми А.Е. правилно и законосъобразно участие в ДП,
което, независимо от това че от години вече се води като подготвителна фаза
на съдебното производство, не би следвало да бъде оставяно някак си само на
себе си, което влече след себе си някакъв вид на безотговорност, което е
недопустимо. Поради тази причина по тази т.3, това е моето становище. По
отношение на т.4 няма такива основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. По т.5, както каза един от колегите, които говориха, на
7
всички зададени предположения, отговарям с не. По взетите мерки за
процесуална принуда няма необходимост за някакви изменения. Точка 7 също
е особено важна точка. Към настоящия момент нямам искания за събиране на
нови доказателства, но подчертавам това към настоящия момент, защото ако
тръгне хода на съдебното следствие, тогава биха могли да възникнат много
интересни неща, свързани с предмета на доказване по делото. По т.8, ако не
възприемете изложеното от мен по т.3, то ще следва да насрочите делото с
призоваване на всички лица, които следва да бъдат призовани, съобразно
изложеното становище от представителя на прокуратурата, че делото ще се
гледа по общия ред.
Адв. К.: Считам, че делото е подсъдно на съда, който го разглежда в
момента. Считам, че няма основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство към настоящия етап. Поддържам изцяло
становището на колегата Ч.П., че в хода на ДП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на
защита на неговия клиент. Считам, че доказателствата категорично сочат
това. От материалите по делото е видно, че на адв. П. и неговият клиент
производството е било предявено на 06.12.2021г., а ден по-късно при
предявяване материалите на моя клиент У., след запознаване с всички
материали по делото, същият е изявил желание да даде обяснения и е дал
такива, т. е. извършено е ново процесуално- следствено действие, а именно
разпит на обвиняем, и съобразно разпоредбата на чл. 230, ал.2 от НПК, който
все още действа, след извършване на допълнителни действия по
разследването, каквото е въпросният разпит, разследващият орган следва, тя е
императивна норма, задължително да предяви разследването.Това не е
направено, а впоследствие делото след изготвяне на постановление по мое
искане и техен отказ, е бил изготвен в доста по-късна фаза, в рамките на
закона и срока, обвинителен акт и делото е било внесено в съда. Считам, че в
конкретния случай категорично за този обвиняем, към настоящия момент
подсъдим, е нарушена както разпоредбата на чл. 227 от НПК, така и
разпоредбата на чл.230 ал.2. Считам, че нарушението е съществено и
категорично нарушава правата му. Както е посочено в съдебната практика на
ВКС, чл. 227, ал.3 гарантира участието на всеки обвиняем в хода на ДП, наред
с разпита му. В конкретния случай тези права категорично са нарушени на
подзащитния на колегата П.. Безспорно това нарушение е отстранимо.
8
Същото може да бъде отстранено, като се върне делото на РП- Смолян,
респективно на разследващия следовател, и отново да бъдат предявени тези
материали така, както изисква чл. 230 от НПК. Що се касае до това налице ли
са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, аз
считам, че към настоящият момент няма такива основания. По т.5 се
присъединявам към казаното от колегите. Считам, че не следва да бъдат
изменени мерките за процесуална принуда, те следва да останат същите към
настоящия момент. Към настоящият момент нямам искане за събиране на
нови доказателства и моля, ако делото не бъде върнато на *, то да бъде
насрочено за разглеждане по общия ред с призоваване на всички свидетели и
вещи лица.
Прокурор Н.: Кои процесуални нарушения са съществени са
посочени в чл.249, ал.4 от НПК, като е видно, че непредявяването на
материалите от разследването вече не е сред тези основания, каквато е и
новата съдебна практика на ВКС. Освен това материалите по разследването са
били предявени в този ред: на пострадалия и на двамата обвиняеми. При
предявяване на материалите на обвиняемия У., същият е пожелал да даде
обяснения, каквато възможност му е дадена и е съставен протокол за разпит
на обвиняемия. В тези обяснения същият не е посочил никакви факти и
обстоятелства, които да налагат, да изискват извършването на допълнителни
процесуално-следствени действия за проверка на изнесените от него факти. И
с оглед на това, че делото е висящо вече близо три години, има привлечени
обвиняеми и са взети мерки за неотклонение спрямо тях, не е основателно да
продължава на ДП, не е в интерес на обвиняемите и на самия пострадал. С
непредявяването на този протокол за разпит не е допуснато никакво
ограничаване на правата на обвиняемия и пострадалия. Същите са имали
възможност да се запознаят с материалите по делото, преди днешно съдебно
заседание, като предстои делото да се разгледа в неговата централна фаза, а
именно съдебната, където могат да се развият всички правила в НПК, като се
развие и пълноценно процесът на доказване, поради което считам, че
соченото нарушение на първо място не е нарушение, на второ място не е
съществено, поради което Ви моля да оставите възраженията на двамата
защитници без уважение и насрочите делото за разглеждане.
Адв. М.: Не е необходимо особено многословие в конкретния казус.
Законодателят е ясен. Солидарен съм със становището на представителя
9
държавното обвинение. Член 249, ал.4 е изброил и е дефинирал понятието
съществено процесуално нарушение. Твърдяното формално допуснато
нарушение не попада в законовата хипотеза и категория, така че не са налице
основания за забавяне на наказателното производство, защото очевидно това
е целеното искане. Достатъчно дълго време е траело ДП, така че ще Ви
помоля да оставите това искане без уважение.
Адв. К.: Въобще не мога да се съглася със становището на прокурора.
Цитирайки разпоредбата на чл. 249, ал.4, просто се пропуска, че в т.1 е
посочено, освен, че той трябва да знае в какво се обвинява и да даде
обяснение, да не бъде лишен от това право, има точка и запетая и се сочи „да
участва в производство“. Както посочих, съдебната практика е категорична по
този въпрос. Член 227, ал.3 НПК дава възможност, както се сочи и в теорията
и в практиката, точно с това непредявяване на материалите е налице такова
допуснато съществено процесуално нарушение, визирано в чл. 249, ал.4.
Нарушено е неговото право по закон да участва в наказателен процес в
неговата досъдебна фаза. В никакъв случай не мога да се съглася, че не е
нарушен законът. Както посочих чл. 230 от НПК императивно сочи, че когато
се извършат нови процесуални действия, в което няма никакъв спор, се
извършва ново предявяване. Предполагам, че няма никакъв спор, че нито
обвиняемите към онзи момент, нито тяхната защита са се опитвали да бавят
и шиканират процеса. Няма как това да стане. Делото е от преди три години,
но вижте кога са повдигнати обвиненията. В един момент решават органите
по разследването, че делото трябва да приключи бързо, категорично в разрез
със нормите, които цитирах. Виждам, че както от прокурора, така и от
колегата, не се оспорва това, че са нарушени разпоредбите на тези текстове.
Тук спорът е дали тези нарушения са съществени, водещи до нарушаване на
правото на някои от страните. За мен категорично да, защото както посочих с
непредявяването на тези нови процесуално-следствени действия категорично
се нарушава правото на защита на един от подсъдимите. Представителят на
прокуратурата сочи, че в този разпит, ново процесуално-следствено действие,
обвиняемият тогава УУ. не бил посочил факти, които са от значение за
разкриване на обективната истина по делото. Това е негово становище. Моето
е различно, но така или иначе НПК е категоричен: извършат ли се такива
действия, следва ново предявяване, затова ще Ви моля да уважите искането
от колегата, както това е и мое искане.
10
Адв. П.: Във връзка с всичко казано до тук, ще си позволя на всички
участници в производството да прочета разпоредбата на чл. 248, ал.4 от НПК,
че „В разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства.“ В момента това, което направи
представителката на държавното обвинение, ми се струва, че направи оценка
на протокола за разпит на тогавашния обвиняем У.. Това според мен е
недопустимо.
Прокурор Н.: Относно изявлението на защитника К., че от
държавното обвинение е изразено признание, че непредявяването на този
протокол за разпит на обвиняемия У. представлява нарушение, но същото не
е съществено- не, напротив, точно обратното казах. Не е нито нарушение,
няма как да бъде съществено.
Съдът се оттегля на съвещание за 10 мин.
Заседанието продължава в присъствието на страните след проведено
съвещание на съдебния състав.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и материалите
по делото, намира следното:
Делото е образувано по внесен на основание чл. 247, ал.1 от НПК
обвинителен акт срещу подсъдимите * и * за извършено престъпление по чл.
129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК при форма на съучастие,
съизвършителство.
Делото е подсъдно на СмРС и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство, за прекратяване на
съдебното производство и за отвод на съдебния състав.
На ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите.
В днешното разпоредително заседание защитникът на подсъдимия
А.Е. навежда доводи за допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на ДП, изразяващи се в това, че не са му
предявени всички материали по разследването, а именно, че не е запознат с
протокол за разпит на обвиняемия Б.У. от 07.12.2021 г., който са закрепени
негови обяснения. Защитникът развива съображения, че по този начин е
нарушено правото му на защита. Защитникът на подсъдимия Б.У. се
11
солидализира с това становище.
Съдът намира, че в случая съществено нарушение на процесуалните
правила, нарушаващо правото на защита на обвиняемия А.Е., не е допуснато с
това, че след като другият обвиняем е дал обяснение в отделен протокол, той
не е бил предявен като част от разследването на Е.. Видно от материалите по
ДП, материалите по разследването са предявени с протокол на 06.12.2021 г. на
обвиняемия А.Е.. На следващия ден те са били предявени на обвиняемия Б.У..
Защитникът му адв. К. е посочил в протокола за предявяване на разследване,
че клиентът му иска да даде обяснения и иска да ги изложи в протокол за
разпит на обвиняемия.
Действително, съгласно чл. 55 от НПК обвиняемият, съответно
подсъдимият, може във всеки един момент в наказателното производство да
дава обяснения, като даването на обяснения по обвинението представлява
отделно процесуално- следствено действие. Неправилно от страна на
защитниците на подсъдимите обаче се сочи, че при извършване на
допълнителни действия по разследването, каквото представлява разпитът на
обвиняемия У. от 07.12.2021 г., е необходимо повторно предявяване на
разследването. Следва в случая да се съобрази характерът на процесуално-
следственото действие, тъй като е напълно възможно хипотеза, в която при
ново предявяване на разследването на обвиняемият А.Е., той също да
направи искане да даде обяснение и това да наложи ново предявяване на
разследването, този път на другия обвиняем- Б.У.. В този смисъл съдът счита,
че с непредявяването на протокола за разпит на обвиняемия Б.У. на
обвиняемия А.Е. не е допуснато съществено процесуално нарушение на ДП,
налагащо връщане на делото във фазата на разследването. Както
пострадалият, така и подсъдимите са били призовани за разпоредително
заседание преди повече от месец. Материалите по делото са били на тяхно
разположение в деловодството на съда и те са могли да се запознаят с тях.
Затова съдът намира, че правото на защита на подсъдимия А.Е. не е било
нарушено на ДП.
Няма основания делото да се гледа при закрити врата, нито да се
привлича резервен съдия или съдебни заседатели. Не се налага извършването
на съдебни следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо
лице, преводач, или тълковник.
В хода на досъдебното производство спрямо подсъдимите Б.У. и А.Е.
12
е била взета мярка за неотклонение „Подписка” и към настоящия момент
съдът не намира основания и причини за тяхното изменение. Налице са
основания за разглеждане на делото по общия ред с оглед становищата на
двамата подсъдими, прокурора и частния обвинител, че не са налице
основания за провеждане на производството по диференцираните процедури.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
1.Делото е подсъдно на Районен съд, гр. Смолян.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3. В хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите и пострадалото лице, като съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитниците на двамата подсъдими
делото да бъде върнато на прокурора във фазата на досъдебното производство
със задължителни указания за предявяване на протокола за разпит на
обвиняемия Б.У. на подсъдимия А.Е..
4. Не са налице основания разглеждане на делото по реда на
особените правила.
5. Не се налага разглеждане на делото при закрити врата, привличане
на резервен съдия или резервен съдебен заседател. Не се налага и назначаване
на друг защитник, вещо лице, тълковник или преводач, както и извършването
на действия по разследването по делегация.
6.Потвърждава наложените мерки за неотклонение “Подписка”, взети
на досъдебното производство спрямо подсъдимия А.Е. и спрямо подсъдимия
Б.У..
7.Няма искания и не се налага събиране на нови доказателства на този
етап от производството.
НАСРОЧВА разглеждането на делото за 10.05.2022 г., от 09.00 ч., за
която дата и час РП- Смолян, подсъдимите Б.У. и *, защитниците адв. П. и
адв. К., пострадалият С.С. и повереникът му адв. М. се считат уведомени в
днешно съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите и вещите лица, посочени в списъка
към обвинителния акт на РП- Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК подлежи на
13
обжалване в седемодневен срок пред Окръжен съд гр.Смолян по реда на глава
XXII от НПК.

Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 14.30ч.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14