по НОХД № 210 / 2017 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и осма от НПК.
Районна прокуратура - Първомай
повдига обвинение против подсъдимия В.М.М., ЕГН **********, за това, че
на 23.05.2016 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно
превозно средство – лек автомобил „Опел Зафира” с ДК № * – без съответно
свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление: с Наказателно постановление № 16-0302-000083 /
30.03.2016 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна
дирекция на МВР - Бургас, Районно управление - Царево, влязло в сила на
07.05.2016 година – престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият
да е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК и
фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт, но намира, че са
налице предпоставките на чл. 78а от НК (предвид настъпила реабилитация), за
което предлага подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба
между минимума и средата на предвиденото в закона. Алтернативно предлага,
ако Съдът счете извършеното деяние за административно нарушение, да бъде
наложено наказание по Закона за движение по пътищата.
Подсъдимият В.М.М. признава вината
си и изразява съжаление за стореното. Възползва се от правото си да не дава
обяснения, като заявява, че няма повече какво да добави от казаното пред
полицаите.
Съдът, след като се запозна с
приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено
следното:
Подсъдимият В.М.М. е роден на ***
***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с начално
образование (завършен 7. клас), неработещ, живущ ***, с адрес **.
На същия е ангажирана наказателна
отговорност с влезли в сила съдебни актове, както следва:
1. Със Споразумение
№ 21 от 17.05.2011 година по НОХД № 57 / 2011 година на Районен съд – Първомай,
влязло в сила на 17.05.2011 година, за извършено през периода 24.04.2010 година
– 10.06.2010 година престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК му е определено наказание на лишаване
от свобода в размер на шест месеца,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, а на основание чл. 67, ал.
2 във връзка с ал. 1 на съответния полицейски инспектор по местоживеене на
осъдения е възложено полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок.
Видно от отбелязването в справката
за съдимост, лицето е реабилитирано на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК
(считано от 17.05.2014 година).
2. С Решение
№ 256 от 10.11.2016 година по АНД № 1286 / 2016 година на Районен съд – Хасково,
влязло в сила на 25.11.2016 година, за извършено на 12.10.2016 година
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е
определено административно наказание глоба
в размер на 1000 лева.
3. С Решение
№ 296 от 15.12.2016 година по АНД № 1409 / 2016 година на Районен съд – Хасково,
влязло в сила на 30.12.2016 година, за извършено на 10.11.2016 година
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е
определено административно наказание глоба
в размер на 1000 лева.
4. С Решение
№ 49 от 11.01.2017 година по АНД № 7045 / 2016 година на Районен съд – Пловдив,
влязло в сила на 27.01.2017 година, за извършено на 24.10.2016 година
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е
определено административно наказание глоба
в размер на 1000 лева.
5. С Решение
№ 49 от 09.03.2017 година по АНД № 57 / 2017 година на Районен съд – Хасково,
влязло в сила на 24.03.2017 година, за извършено в периода от 19.10.2016 година
до 20.10.2016 година престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1
от НК на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е определено административно
наказание глоба в размер на 1000
лева.
На 21.03.2016 година от полицейски
служители при РУ на МВР - Царево е спрян за проверка лек автомобил „Ситроен
Берлинго” с ДК № ****, управляван от подсъдимия, и на водача е съставен Акт за
установяване на административно нарушение бланка серия Г, № 221672, за нарушения
по чл. 139, ал. 5, по чл. 147, ал. 1, по чл. 100, ал. 1, т. 2 и по чл. 150 от
Закона за движение по пътищата, чийто текст визира, че всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а е констатирано от
органите на реда, че В.М.М. не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
Въз основа на Акта от Началника на
Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Бургас, Районно
управление - Царево е издадено Наказателно постановление № 16-0302-000083 от 30.03.2016
година, с което за установеното на 21.03.2016 година нарушение по чл. 150 от
Закона за движение по пътищата на обвиняемия е наложена глоба по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение 1 от Закона за движение
по пътищата.
Наказателното постановление е
връчено на В.М. лично на 29.04.2016 година и в съответствие с текста на чл. 64,
буква Б от ЗАНН е влязло в сила на 07.05.2016 година.
На 23.05.2016 година младши
автоконтрольор Т.В.В. и колегата му К.Б.С. – служители в РУ на МВР – Първомай,
са на смяна и в изпълнение на задълженията си около 15:40 часа на улица „Княз
Борис Първи” в град Първомай, област Пловдив, до № 106 спират за проверка лек
автомобил „Опел Зафира” с ДК № *,
управляван от подсъдимия. Установяват, че В.М.М. не притежава съответното
свидетелство за управление, констатират и неспазване на разпоредбите на чл. 137,
ал. 1, на чл. 70, ал. 3 и на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по
пътищата и съставят Акт за установяване на административно нарушение (бланка -
серия Г, № 376329) включително за нарушение по чл. 150 от Закона за движение по
пътищата. Установява се, че водачът управлява моторното превозно средство в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото нарушение
– управление без притежаване на съответно свидетелство за правоуправление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си
приложени по делото писмени доказателства:
Справка за нарушител / водач (л. 19 – л. 20 от делото), Справка за съдимост (л.
21 - л. 23 от делото), Акт за установяване на административно нарушение - бланка
серия Г, № 376329 / 23.05.2016 година (л. 8, л. 52 от досъдебното производство),
Наказателно постановление № 16-0302-000083 от 30.03.2016 година (л. 26 от досъдебното
производство), Акт за установяване на административно нарушение - бланка серия Г,
№ 221672 / 21.03.2016 година (л. 27 от досъдебното производство), Справки в АИС
на МВР (л. 33, л. 34 от досъдебното производство), Характеристична справка (л. 50
от досъдебното производство), от показанията
на свидетелите от досъдебното производство (л. 28, л. 29) и от обясненията
на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 57) – всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на
чл. 378, ал. 2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите и самопризнанието на обвиняемия като логични, обективни, взаимно
допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени
доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по
делото фактическа обстановка.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
обвиняемия В.М.М. осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на 23.05.2016 година в град Първомай, област Пловдив, управлява
моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Зафира” с ДК № * – без
съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление: с Наказателно постановление № 16-0302-000083 /
30.03.2016 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна
дирекция на МВР - Бургас, Районно управление - Царево, влязло в сила на
07.05.2016 година.
Настоящият състав отчита, че действията
на обвиняемият на инкриминираната дата осъществяват и състав на нарушение по чл.
177, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение първо от Закона за движение по
пътищата, доколкото разпоредбата на ал. 1, т. 2 от цитирания законов текст
освен санкция, съдържа и императивно правило за поведение: който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление, се наказва с глоба от 100 до 300 лева, но когато нарушението по ал.
1, т. 2 е извършено повторно, наказанието е от 300 до 1500 лева (чл. 177, ал. 4),
а по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение
по пътищата „повторно” е нарушението, извършено в едногодишния срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение.
Противоправността на деянието се
изразява в противоречието му с предписанията на определена правна норма и
съдържа в себе си определено ниво на обществена опасност, изразяващо се в
степента на увреждане или заплахата с увреждане на правнозащитени права и
интереси, а от степента на обществена опасност зависи дали деянието
представлява административно нарушение, предопределящо и по-малка репресивност
с налагане на предвиденото административно наказание, или покрива състав на
престъпление, за което субектът се санкционира по НК.
Друг формален критерий за
разграничаването на двата вида противоправни деяния е и дали съответното
действие или бездействие е отбелязано в специалната част на НК - щом е посочено
там, е квалифицирано като престъпление.
В конкретния случай
деянието на В.М.М. осъществява състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което е предвидена наказателна отговорност.
От една страна, е недопустимо
за едно и също деяние, с което се нарушава едновременно наказателна и
административна норма, деецът да носи отделно отговорност и за двете, а наказателната
отговорност поглъща административната (Тълкувателно решение № 51 / 29.12.1978
година на ОСНК на ВС). Този принцип намира процесуално разрешение в чл. 33 от ЗАНН – не се образува административнонаказателно производство, когато за
деянието е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата (ал.
1) и при констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор (ал.
2).
От друга страна, цялата
деятелност на обвиняемия на инкриминираната дата – управление на МПС в населено
място без каквато и да е правоспособност за това, фактът, че за извършване на
същите деяния на 12.10.2016 година, в периода 19.10.2016 година – 20.10.2016
година и на 10.11.2016 година в град Хасково и на 24.10.2016 година в град
Пловдив са му налагани административни наказания глоба по чл. 78а от НК – сочат по-висока степен на обществена
опасност, определяща противоправните му действия на престъпление, като за
криминализация на деянието от Съда се отчита изключително краткия период,
изминал от предишното наложено по административен ред наказание за същото
деяние.
От
обективна страна с
действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на
посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач и след като 16 дни преди това е
наказан по административен ред с влязъл в сила акт на компетентния орган за
същото деяние.
От
субективна страна
обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни
последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено
опасните му последици.
С оглед на така
установената правна квалификация на извършеното от обвиняемият В.М.М. престъпление
Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК,
тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този
законов институт.
Престъплението,
извършено от него, предвижда наказание лишаване
от свобода от една до три години или глоба от 500 до 1200 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало,
предвид настъпилата реабилитация за осъждането му по НОХД 57 / 2011 година на
Районен съд – Първомай и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в
разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Отчита се, че В.М.М.
вече се е ползвал от привилегията на този законов институт, но наличието на
материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК се преценят
към момента на извършване на деянието, а не към момента на постановяване на
съдебния акт (Решение № 27 от 19.02.2003 година на ВКС по н. д. № 654 / 2002 година),
а престъплението, предмет на делото, е извършено преди влизане в сила на
съдебните актове по АНД № 1286 / 2016 година, АНД № 1409 / 2016 година, АНД №
7045 / 2016 година и АНД № 57 / 2017 година.
За да определи размера
на глобата, Съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото
съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация, направеното самопризнание и
оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина.
Липсата на въобще
каквато и да е правоспособност за водач на моторно превозно средство от страна
на подсъдимия, а не само съответната такава за управляваното от него моторно
превозно средство и изключително краткия период, изминал от предишното му
наказание за същото деяние, наложено му по административен ред, се отчитат като
факти, определящи деянието не като административно нарушение, а като
престъпление.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства се приемат другите нарушения по Закона за движение
по пътищата, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на
подсъдимия, като нито една от глобите не е платена, както и четирикратното
ангажиране на административнонаказателна отговорност с влезли в сила съдебни
актове за същото престъпление.
Всички тези
обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице със сравнително висока,
степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е
отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.
С оглед на горното
настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба
следва да се определи между минимума и средата на посочения в нормата на
чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 2000 (две хиляди) лева.
Това наказание е
най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца,
на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
Причини
за извършване на деянието
- ниска правна култура и грубо незачитане на установения в страната правов ред
- изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства при
движение по пътищата, отворени за обществено ползване.
По гореизложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Районен съдия:
(п)
СЗ / АГ
