№ 21728
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110100736 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по подадени от П. В. Л., чрез адв. Б. Й., осъдителни искове
срещу Столична община за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и
страдания, както и сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми от предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането, вследствие на противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в необезопасяване на растителността на територията на Столична
община.
С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.10.2024
г., осъдителният иск срещу Столична община за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху от предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, е върнат и производството по него е прекратено.
В исковата молба, уточнена с молба от 07.02.2024 г., се твърди, че на 12.09.2023 г.
около 22 часа, на адрес в *************** ищецът П. В. Л. се качил в л.а. ******, като
веднага след качването върху лекия автомобил паднало дърво, което огънало тавана и тои
ударил главата на ищеца. Сочи, че претърпял силна болка и стрес. Обадил се на 112 и след
около 20 минути пристигнали служители от Столична дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ и преместили падналото върху колата дърво. На следващия ден
1
ищецът имал много силно главоболие и посетил личния си лекар, която констатирала, че има
сътресение на мозъка и му препоръчала 14 дни да лежи в дома си. След като случката
ищецът често изпитвал главоболие, страхувал се да се качи в МПС, бил тревожен и изпадал
в депресия. Твърди, че служителите на Столична община са осъществили противоправно
бездеиствие, изразяващо се в липса на освидетелстване и картотекиране на дървото, паднало
върху автомобила, които управлявал и не са взели мерки за подобряване на състоянието на
дървото. Иска се уважаване на предявения и присъждане на претендираните суми за
обезщетение на и неимуществени вреди. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Столична
община чрез юрисконсулт А. К.. Ответникът оспорва исковете по основание и по размер.
Счита, че от представените доказателства не се установяват елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане. Възразява, че не става ясно какво е дървото паднало
върху автомобила, управляван от ищеца и че то му е причинило претендираните
увреждания. Твърди, че със заповед на кмета на Столична община са определени
длъжностните лица, които да отговарят за поддържане и опазване на зелената система на
Столична община, а преди събитието описано в исковата молба не е установена дървесна
растителност на адреса на инцидента, която да е отразена като опасна или с предвидени
манипулации за премахване, резитба или кастренене. Отделно в Столична община няма
постъпили сигнали относмиси за посочения адрес. Твърди, че Столична община редовно и
съгласно нормативната уредба е извършвала вменените и деиности по поддържане на
зелените площи и дървесната растителност. Твърди, че претърпените вреди от ищеца са
недоказани. Сочи, че диагнозата ******** не може да бъде поставена от личен лекар, а от
лекар специалист. Сочи, че представените писмени доказателства не установяват
релевантните към спора факти. Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание проведено на 29.10.2024 г. ищецът не се е явил и не е
бил представляван.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, който поддържа отговора на
исковата молба, възразява срещу доказаността на претенциията и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство Удостоверение от 26.09.2023 г., издадено от
Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“,
издадено в полза на С. Н. Т., се установява, че на 12.09.2023 г. специализиран екип е оказал
техническа помощ при отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил ****** с рег. №
******** на адрес ***************.
По делото е прието като писмено доказателство пълномощно с нотариална заверка на
2
подписа, издадено от С. Н. Т., с което оправомощава П. В. Л. да закупува от нейно име и за
нейна сметка всякакъв вид МПС, да ги регистрира и пререгистрира, да я представлява пред
контролни органи по повод стопанисването и управлението на МПС, да се разпорежда с
нейните МПС, да договоря сам със себе си, да се я представлява пред контролните органи по
повод бракуването на МПС, да я представлява пред контролните органи във връзка с такси,
актове, глоби и наказателни постановления, да я представлявала пред застрахователни
компании, както и да извършва правни и фактически действия във връзка с предоставените
права
Приет като доказателство е писмен документ Болничен лист за временна
нетрудоспособност, издаден от д-р К. Н.а, с който е поставена диагноза на ищеца П. В. Л. и
му е издаден болничен за периода от 13.09.2023 г. до 26.09.2023 г. Прието като доказателство
е Експертно решение от 01.06.2022 г., в което П. В. Л. е преосвидетелстван със 75%
намалена трудоспособност за три години.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.
Уважаването на осъдителния иск е обусловено от установяването при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът отговаря за конкретното противоправно
бездеиствие на негови служители по контрол на опасната растителност в гр. София, че
вследствие на паднало дърво върху автомобил, в който се е намирал ищеца, на ищеца са
причинени неимуществени вреди и какви точно, причинно-следствената връзка между
поведението на ответника и причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер
на неимуществените вреди.
Страните не спорят, че Столична община, представлявана от Кмета възлага на свои
служители да осъществяват контрол по безопасността на зелената растителност на
територията и.
По делото се установи настъпването на инцидент, а именно падане на дърво върху
лек автомобил ****** с рег. № ******** на 12.09.2023 г. По никакъв начин обаче не се
установява, че към момента на падането на дървото в автомобила е имало човек, още по-
малко, че това е бил именно ищецът П. В. Л., както и че са му нанесени телесни увреждания,
по повод и вследствие на които е претърпял болки и страдания. По делото нито са наведени
твърдения, нито е доказано на какво основание и по какъв повод ищецът е ползвал точно
този автомобил на третото за спора лице С. Н. Т.. Обстоятелството, че ищецът разполага с
общо пълномощно да се разпорежда с автомобили, собственост на С. Н. Т., както и да я
представлява пред контролните органи по различни правоотношения, не предполага, че
същият е оправомощен да ползва и управлява автомобилите й. Дори от предоставените
генерални права с пълномощното да може да бъде направен такъв индуктивен извод, т.е. да
се приеме, че ищецът е имал право да управлява и ползва именно лек автомобил ****** с
рег. № ********, това по никакъв начин не предполага и не доказва, че към момента на
3
настъпване на инцидента е бил в автомобила. Доказателства в тази посока не са събрани.
Видно от приетия болничен лист на ищеца е поставена диагноза ************.
Действително по делото е прието писмено доказателство – болничен лист, което е източник
на данни за претърпяно от ищеца увреждане. По никакъв начин обаче не е изяснено как и
при какви обстоятелства е настъпило увреждане, вследствие на което на ищеца е поставена
диагноза ********. Не е посочено и доказано и вследствие на какви амнестични данни е
поставена тази диагноза, нито дали същата е поставена от компетентно медицинско лице с
оглед възражението на ответника, че само невролог може да я постави. Липсва амбулаторен
лист за извършен преглед, назначена терапия и т.н.
Приетите като доказателства писмени документи действително създават индиции за
настъпване на увреждане по описания начин, но същите са само носители на косвени данни
за инцидента. Те не създават неоспорима верига от косвени доказателства, че се е
осъществило твърдяното противоправното поведение от страна на служителите на Столична
община, засягащо ищеца, а именно – поради бездействие по обезопасяване на дървесната
растителност е паднало дърво върху капака на автомобила, докато ищецът е бил в него,
капакът на автомобила се е огънал и го е наранил. Константна е практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроси относно косвените доказателства.
В решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е прието
следното: Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно
доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато
за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава
вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване
може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те
установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и
онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено
свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник
било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига
определени видове доказателственисредства (веществени, писмени, гласни, признания на
страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с
други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 от ГПК от
1951 г.(отм.) и съответно - чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007 г. Пълно доказване може да се
осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено
установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява
без съмнение главният факт. Подобно разрешение е възприето и в решение № 31/9.03.2012
г. по гр. дело № 502/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, а именно: Доказването е процес по
установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя
4
правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият
носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно,
т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното
твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени,
когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи
логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива
факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система
от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В подобен
смисъл е и приетото в решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС. Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са
достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, съдът следва да извършва по
свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл.
12 и чл. 235 от ГПК – решение № 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о.,
ГК. Според настоящия състав хронологичната последователност на документите – дата на
издаденото удостоверение за паднало дърво и издадения болничен лист с диагноза ********
сама по себе си не е годна да установи по безспорен начин главния факт – настъпило
увреждане на ищеца по описания в исковата молба начин и подлежащите на доказване
правопораждащи факти.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска.
В случая се претендира юрисконсултско въазнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от
процесуалния представител на ответника, както и липсата на фактическа и правна сложност
на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, съдът определи в
размер на 100 лв.
Освободеното от държавни такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК лице,
какъвто е ищецът, не дължи държавна такса, независимо от отхвърляне на иска – арг. от
противното при тълкуване на чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Л., ЕГН **********, с адрес в ********** срещу
5
Столична община, представлявана от Кмета В. Т., с адрес ************ иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането, претърпени вследствие на
противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в бездействие и
необезопасяване на растителността на територията на Столична обшина и допуснат
инцидент, при който на 12.09.2023 г. в *************** върху автомобил****** с рег. № рег.
№ ******** е паднало дърво, докато П. В. Л. е бил вътре и са му нанесени телесни
увреждания, в резултат на които е претърпял болки и страдания.
ОСЪЖДА П. В. Л., ЕГН **********, с адрес в ********** да заплати на Столична
община, представлявана от Кмета В. Т., с адрес ************ сумата от 100 лв. –
юрисконсулстко възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6