РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 11.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІV
състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА
адм. дело № 108 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
С. Т.Ц., чрез
адвокат-пълномощник е оспорил решение № 2153-17-5/17.01.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане
№ 2140-17-517/18.11.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С това разпореждане
на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст считано от 27.08.2019 г. на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Оспорващият твърди, че изводите на административния
орган по отношение
размера на действителния стаж са необосновани. На следващо място счита, че неправилно
не е зачел за действителен осигурителен стаж периодите, през първия от които е отбил
редовна наборна военна служба,
а през втория е получавал обезщетение за безработица. Изтъква правни доводи, че
без тези фактическа грешка и нарушение на материалния закон, то би се
постановил извод за възникнало правото на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Оспорващият иска от съда да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по
приложението на закона.
Ответникът
по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна и иска от съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното
решение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана на 04.02.2020 г., в 14-дневен срок
от получаване на решението – л.2 от преписката, т.е. при спазване срока по
чл.117, ал.2, т.1 КСО, от лице с правен интерес-адресат на неблагоприятния акт,
поради което съдебното оспорване е процесуално допустимо.
Производството
по издаване на оспореното решение е започнало
със заявление на оспорващия с вх. № 2113-17-1486 от 27.08.2019 г.(/л. 4-7 от преписката)
до директора на ТП на НОИ – Русе
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са
били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж – трудова книжка и удостоверение
121, издадено от ПОД 75890-София.
С писмо от 03.10.2019 г., пенсионен орган е поискал
допълнително представяне на документи – удостоверение за положен труд в УПЗ(Учебно-производствен
завод) към висшето учебно заведение в Русе в периода 01.02.1980 г. -16.10.1981
г. и други документи за трудов стаж, като в случай, че такива липсват – да се
представи писмена декларация – л.19 от преписката. Указанията били изпълнени и
жалбоподателят представя удостоверение и саморъчна декларация.
Въз основа на документите в т.ч. удостоверение УП13 от
сектор „Осигурителен архив“ в ТП на НОИ-Търговище, бил изготвен опис на
осигурителния му стаж, в който е отразен (зачетен) осигурителен стаж от ІІІ-та
категория 13 години, 10 мес. и 10 дни и от ІI-ра категория 1 година, 3 месеца и 14
дни или общ стаж превърнат към ІІІ-та категория
– 15 години, 5 месеца и 20 дни.
С разпореждане № 2140-17-517 от 18.11.2019 г. (л. 20 от преписката), ръководителят
на "ПО" при териториалното е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ
на оспорващия. който към датата на заявлението е навършил възраст 68 години, 1
месец и 13 дни, с което е изпълнено едно
от изискванията за отпускане на пенсия. В разпореждането са изложени мотиви, че
жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за
отпускане на този вид пенсия, тъй като не притежава необходимия му по тези
разпоредби осигурителен стаж. Изтъкнати са съображения за неприложимост на
нормата на чл. 9а, ал. 2 от КСО за заплащане на недостигащ стаж, той като
недостигащият в случая осигурителен стаж е повече от 5 години – 23 г., 2 мес.,
10 дни.
Отказът е аргументиран и по отношение
на неприложимостта на чл. 68, ал. 3 от КСО с обстоятелството, че от зачетения
осигурителен стаж на жалбоподателя с превръщане към ІІІ категория – 15 години,
5 месеца и 20 дни, за действителен стаж следва да се признаят само 12 години, 09
месеца и 10 дни. За определянето на действителния стаж пенсионният орган се е
позовал на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО като изрично е посочил трите
хипотези от нормата относно осигурително правоотношение – работа по трудов договор,
служебно правоотношение, друга работа със задължително осигуряване за
инвалидност, старост и смърт и самоосигуряване.
Ц. е обжалвал така издаденото
разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Русе. В жалба се изтъква довод за
липса на мотиви за това как е изчислен действителния осигурителен стаж. Излагат
се и правни съображения по тълкуване на разпоредбите на КСО относно определяне
на осигурителен стаж, като изрично се акцентира върху редовната наборна служба.
С Решение № 2153-17-5/17.01.2020 г. ръководителят
на териториалното поделение отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането,
възприемайки изцяло доводите на пенсионния орган относно съдържанието на
определението „действителен стаж“. Едва в това решение е отразено, че времето
на редовна военна служба и на получаване на обезщетение за безработица в общ
размер от 2 год., 4 мес., 14 дни, не е действителен стаж и не служи за
придобиване право на пенсия по чл.68, ал.3 КСО.
Изброени са периодите на работа по трудово правоотношение, визирани в описа
на осигурителен стаж, като времето на положения труд от II-ра категория като „водопроводчик“ не
е превърнато към III-та
категория труд. Така мотивиран, горестоящият орган е приел жалбата за
неоснователна.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният в настоящото производство акт
е издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма
и съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на
такива.
По отношение съответствието на оспорения акт с
материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл.
68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст, която
жалбоподателят е надхвърлил.
Между
страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода от 21.09.1970 г. до 15.07.1972 г.
оспорващият е отбил
задължителната
наборна военна служба в БНА. Спорен
е въпросът
е дали тази служба следва да бъде зачетена за действителен осигурителен стаж
или не следва да бъде зачетена. Административният орган е приел, че не следва
да се зачита. Съдът,
като съобразява трайната и непротиворечива съвременна съдебна практика по този
въпрос, счита извода за противоречащ на закона.
Допълнителната
разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО,
която дефинира понятието "действителен стаж" като действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр.
107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 год.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит
през времето от 21.09.1970 г. до 15.07.1972 г., поради
което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се
преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Според чл.
81 изр. 1 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (утвърден с
ПМС № 3 от 15.01.1958 г. обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г, отменен ДВ бр. 21
от 17.03.2000 г.) в редакцията му към 1970-1972 г., т.е. в Д.в. бр.102/1967 г., за
трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна
служба или трудова повинност. Наборната служба е задължителна и действителна
служба във въоръжените сили, съгласно чл. 9 от Закона за всеобщата военна
служба в Народна република България (обн., Изв.,
бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.).
Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били
препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се
зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999
г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно
сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия.
В този
смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд, Шесто
отделение - - Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г.;
Решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение № 4930 от
26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по
адм. д. № 7470/2016 г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018
г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 6845
от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по
адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019
г.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.; Решение № 15601
от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г.,
В конкретния
случай безспорно е
установено, че оспорващият е отбил наборната си военна служба през
периода 21.09.1970 г.- 15.07.1972 г.Този
период е следвало да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж по чл.
68, ал. 3 от КСО на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 81, изр. 1
от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.) и чл. 9 от Закона за
всеобщата военна служба в Народна република България, (обн.,
Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.).
Като не е
сторил това, административният орган е нарушил материалния закон в тази му част, а това представлява
основание за незаконосъобразност на акта.
Жалбоподателят сочи и липса на мотиви в обжалваното
решение при определяне размера на действителния стаж, като се позовава на
неправилното му изчисляване в случай, че не се признават само 2 год., 4 мес. и
14 дни. Действително, от записаното в обжалваното решение може да се заключи,
че не са изложени съображения защо в случая общият осигурителен стаж, от който
се приспадат периодите на наборна военна служба и получаване на обезщетение за
безработица, е изчислен при неприлагане нормата на чл.104, ал.2 КСО за
превръщане на стажа от труд по-висока категория (в случая безспорно е признато
обстоятелството за труд от II-ра
категория по т.26 ПКТП).
Това допълнително се отразява върху преценката за отсъствие на кумулативната
предпоставка за отпускане на пенсия за стаж и възраст в условията на чл.68,
ал.3 КСО – размер на действителен стаж и сочи отсъствие на правно основание.
Предвид
изложеното, оспореното
решение акт се явява постановено в нарушение
на материалния закон и
на изискване по чл.59,
ал.2, т.4 АПК, поради което то следва да бъде отменено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. На основание чл.
173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуване на закона, дадени с настоящото решение. "
С оглед изхода на делото искането на
оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, като своевременно
направено е основателно, Доказаният размер на разноските е 350 лв. договорено и
платено в брой възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна
защита и съдействие (л. 4
от делото).
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-17-5 от 17.01.2020 г. на
Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Русе и
потвърденото с него разпореждане № 2140-17-517 от 18.11.2019 г. на
Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при териториалното поделение.
ВРЪЩА
административната преписка на административния орган за ново произнасяне по
същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на това решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Русе да заплати
на С.Т.Ц. ***,
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 350 лв. (триста
и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: