№ 46
гр. , 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100004
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „********************“ ЕАД,
ЕИК: ************* чрез пълномощника юрк. Ц.П. против С. О. Г., с която се иска от съда
да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
„********************“ ЕАД: сумата от 1765.45 лв. - главница по договор за
потребителски кредит №**********/18.12.2015г. между „**************“ ЕАД и С. О. Г.,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца „********************“
ЕАД; сумата от 631.07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 18.06.2016г. до
20.06.2017г.; сумата от 1680.41 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.06.2016 г. до
24.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.10.2021г. /датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното заплащане на дължимата сума.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на 18.12.2015г. между „**************“ ЕАД като Кредитодател и
С. О. Г. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №**********,
съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя
потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължил при условията и сроковете
на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване
на кредита. Твърди се, че на 17.12.2020г. е подписано Приложение №1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020г., сключен между
„**************“ ЕАД и „********************“ ЕАД, по силата на което вземането на
„**************“ ЕАД е прехвърлено в собственост на „********************“ ЕАД,
1
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
за която цесия на длъжника е изпратено уведомително писмо, като писмото се е върнало с
отразяване, че пратката не е потърсена от адресата. Сочи се, че Кредитополучателят не е
възстановил получената сума по Договора за кредит, поради което за
„********************“ ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, поради което е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 658/2021г. по
описа на РС-Пирдоп, в рамките на което е издадена Заповед за изпълнение за дължимите
суми и на 08.12.2021г. на заявителя е връчено съобщение с указания от съда, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което е подадена настоящата
искова молба.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника С. О. Г., който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че ищецът
„********************“ ЕАД не притежаван необходимата материална и процесуална
легитимация, тъй като не е носител на материалното право. Това си становище ответникът
основава на твърдение за нищожност на процесния договор за цесия, доколкото цената,
дължима за прехвърлянето на вземанията не е посочена в договора, не е и определяема и
поради факта, че цената е съществен елемент от договора, липсата й прави договора
недействителен по арг. чл.26, ал.2 ЗЗД. Сочи се, че нищожността настъпва по право и всеки
може да се позове на нея. Сочи се още, че в настоящия случай приложенията, които са
неразделна част от договора, не са представени. Ответникът счита и, че процесният договор
за цесия не може да му бъде противопоставен, тъй като не е уведомен за цесията. Сочи се, че
за да породи действие спрямо ответника, уведомяването за извършената цесия следва да е
било направено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Освен
това, ответникът счита, че процесното вземане се явява частично погасено по давност за
сумата от 631.07 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 18.06.2016г. до
20.06.2017г., както и за сумата от 421.30 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от
19.06.2016г. до 25.10.2018г., тъй като за тези вземания се е прилагала кратката 3-годишна
давност. Поради това се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебното заседание по разглеждане на делото, ищецът „********************“
ЕАД не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от ищеца, подадена чрез юрк.
Ц.П., в която е заявено, че поддържат исковата молба по съображенията, изложени в нея и
оспорват изцяло подадения от процесуалния представител на ответника отговор на искова
молба, като се сочи, че възраженията и оспорванията са неоснователни. В молбата е заявено
и становище по съществото на делото. Счита се, че безспорно е доказано възникването на
заемното правоотношение, чиято разновидност е договорът за кредит. Сочи се, че е валидно
сключен и договорът за цесия, като съдът следва да отчете уведомяването за цесията,
извършено в рамките на съдебното производство, както и практиката, според която
съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав по сключване на
договора на цесия. Сочи се, че липсата на цена в договора за цесия е следствие от факта, че
тази цена е търговска тайна, а представянето само на извадка от Приложението към
2
Договора за цесия е достатъчно, тъй като съдържа цялата необходима информация за
процесното вземане, а данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за
защита на личните данни. Моли се съдът да уважи предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове.
Ответникът С. О. Г. не се явява в съдебното заседание по делото и не се представлява.
Депозирана е писмена молба от упълномощения негов представител адв.К.С. от САК, в
която се сочи, че поддържат подадения отговор на исковата молба. Иска се от съда да
отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани по изложените в
отговора и в молбата съображения.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
на***а следното от фактическа страна:
Ищецът „********************“ ЕАД е подал на 25.10.2021 г. пред Районен съд-Б.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника С.
О. Г. за дължими суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
**********/18.12.2015г., сключен между „**************“ ЕАД и С.Г., вземанията по
който са прехвърлен впоследствие на „********************“ ЕАД по силата на
Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020г.
Образуваното пред РС-Б. дело е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд-
Пирдоп (по настоящ адрес на длъжника), където е образувано ч.гр.д. №658/2021г. по описа
на РС-Пирдоп, в рамките на което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 402/08.11.2021г. против длъжника и настоящ ответник за главница в
размер на 1765.45 лв., възнаградителна лихва в размер на 631.07 лв. за периода от
18.06.2016г. до 20.06.2017г. и обезщетение за забава в размер на 1680.41 лв. за периода от
19.06.2016г. до 27.10.2021г. и законна лихва за времето от 27.10.2021г. до изплащане на
вземането, които суми се явяват и процесните такива. Заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника С. О. Г., който е подал възражение по чл.414 ГПК в
законоустановения срок, твърдейки че не дължи задълженията по издадената заповед за
изпълнение. Предвид подаденото възражение, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на заявителя е
било указано да предяви установителен иск относно вземанията си и същият го е сторил в
законоустановния едномесечен срок.
По делото е представен и приет Договор за потребителски кредит № **********,
сключен между „**************“ АД (кредитор) и С. О. Г. (кредитополучател), по силата
на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски
кредит в размер и при условия, посочени в същия договор. В приложение №1 към договора
за потребителски кредит са посочени условията по кредита: кредитен продукт “Credissimo
плюс”; общ размер на предоставения кредит – 1765.45 лв.; срок на кредита- 18 месеца;
размер на погасителните вноски- 133.14 лв.; лихвен процент по кредита- 41.23 %; ГПР по
кредита - 50.00%; общ размер на всички плащания – 2396.52 лв. От приложения
погасителен план е видно, че първата погасителна вноска по кредита е с падеж 20.01.2016г.,
а последната – с падеж 20.06.2017г., като във вноските е включена и възнаградителната
3
лихва. Условията на кредита са отразени и в подписания Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити. Представени са по делото и
приложимите към процесния Договор за кредит Общи условия. В раздел X, т.2 от Общите
условия е посочено, че при забавяне на плащането по погасителна вноска,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска.
В чл.5 от Договора за кредит е посочено, че сумата по одобрения кредит се усвоява по
посочения в заявлението на кредитополучателя начин. Заявлението за отпускане на кредита
обаче не е представено, а начинът за усвояване на кредита не е посочен в приложението към
договора за кредит. Не е представен документ за усвояването на сумата по кредита. Бе
поискано от страна на ищеца допускане на Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ във
връзка с усвояването и размера на кредита, каквато обаче не бе допусната, с оглед
заявлението на ответника в подадената преди съдебното заседание молба, че той не спори за
фактите, за които се иска допускането на ССчЕ и затова се противопоставя на допускането
й.
По делото е приет Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
17.12.2020г., сключен между „**************“ ЕАД и „**********“ ЕООД (Продавачи) от
една страна и „********************“ ЕАД (Купувач), по силата на който е договорено
продавачите да прехвърлят на купувача свои вземания, посочени в чл.2.1, а именно:
вземания, произхождащи от договори за кредит по смисъла на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит и Закона за задълженията
и договорите, като вземанията се индивидуализират в Приложение №1 към договора. В
Договора има и уговорена покупна цена, която обаче е заличена в представеното по делото
копие. Представена е и извадка от Приложение №1 от 17.12.2020г. към Договора за
продажба и прехвърляне на вземания, като под №406 е описано процесното вземане:
вземане по Договор № ********** от 18.12.2015г., с кредитополучател С. О. Г. и отпусната
главница 1765.45 лв. Според приложението, към датата на сключването му, вземането срещу
ответника е възлизало на 3887.89 лв., от които: 1765.45 лв. главница, 631.07 лв. договорна
лихва и 1491.37 лв. лихва за забава. Данните за останалите вземания са заличени в
приложението, но са представени първата и последната му страници, от които е видно, че
приложението е подписано и че е част именно от цитирания договор. Към Договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020г. е приложено и „Потвърждение“ от
„**************“ ЕАД за извършената цесия.
От ищцовата страна е представено също и пълномощно, с което законните
представители на „**************“ ЕАД са упълномощили „********************“ ЕАД
да уведоми от името на „**************“ ЕАД всички длъжници по всички вземания,
които дружеството е цедирало (прехвърлило), съгласно Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия), сключен на 17.12.2020г. между „**************“ ЕАД като Продавач
и „********************“ ЕАД като Купувач.
Представено е към исковата молба уведомително писмо изх. № УПЦ-П-
4
КРС/********** за извършено прехвърляне на вземания от „********************“ ЕАД,
адресирано до С. О. Г., с което последният бива уведомен за сключения на 17.12.2020г.
между „**************“ ЕАД и „********************“ ЕАД Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). Видно от разписката към известието за доставяне, с което
е изпратено за връчване уведомителното писмо на постоянния адрес на лицето в гр.Б.,
пратката се е върнала като „непотърсена“.
При така установеното от фактическа страна, съдът на***а за установено от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр.
чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ - за претендираните главница и
възнаградителна лихва и по чл. 422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД – за претендираното обезщетение за
забава.
Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника са
процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че между ответника С.
О. Г. в качеството му на кредитополучател и „**************“ ЕАД като кредитодател са
съществували договорни отношения по договор за потребителски кредит №
**********/18.12.2015г. Договорът е подписан и от двете страни по него и е породил
облигационна връзка между тях.
Съдът приема, че не се спори относно факта, че уговорената сума по кредита е била
отпусната, доколкото исканото от ищеца за събиране в процеса в тази връзка доказателство-
Съдебно-счетоводна експертиза, бе оспорено от процесуалния представител на ответника
със заявлението, че страната-ответник не спори за фактите, за които е поискана
експертизата. В този смисъл, съдът приема, че по силата на Договора за кредит на С. О. Г. е
отпуснат потребителски кредит в размер на 1765.45 лв. със срок на издължаване 18 месеца,
т.е. до 20.06.2017г.
Не се доказва от страна на ответника и не се твърди да са заплащани суми по
процесния договор за кредит. Падежът на последната погасителна вноска е бил 20.06.2017г.,
следователно крайният падеж на договора е настъпил много преди подаване на заявлението
по чл.410 ГПК и претенцията в заповедното производство е заявена поради настъпила
изискуемост на цялата сума по кредита.
С оглед на горното, доказано е, че за ответника е възникнало задължение за връщане
на отпуснатия му кредит. Следва да се обсъдят обаче възраженията на процесуалния му
представител, първото от които е, че ищецът „********************“ ЕАД не притежава
необходимата материална и процесуална легитимация за завеждане на иска.
5
Съдът не на***а за основателно горното възражение. Процесуалната легитимация на
ищеца произтича от факта на самото твърдение, че той е титуляр на претендираните
вземания. Материалната му легитимация пък е обвързана с доказване от негова страна, че
вземането му е било прехвърлено посредством валиден договор за цесия. Представеният по
делото договор за цесия е именно такъв. Не са налице основания той да бъде квалифициран
като „нищожен“, най-малко поради посочената от процесуалния представител на ответника
причина- липса на посочване на цена в договора. Правилно ищецът е посочил, че се касае за
търговска тайна, която няма причина да разкрива и поради това копието на договора е със
заличена цена. Видно е, че в договора има отразени страни, предмет, а също и цена, данните
за която обаче са заличени. Невярно е твърдението, че не са представени приложенията към
договора за цесия. Представено е „потвърждение“ за цесията, което се явява приложение,
както и извадка от Приложението, в което са индивидуализирани прехвърлените вземания.
Други доводи за нищожност на договора за цесия, които да бъдат обсъдени, не са наведени.
Твърди се още от ответника, че процесният договор за цесия не може да бъде
противопоставен на ответника, тъй като той не е уведомен за него.
В действителност чл.99, ал.4 ЗЗД предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Съдебната практика обаче е категорична, че уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 пр.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК /. В настоящия случай към исковата молба е
приложено уведомление от стария кредитор /цедента/ за извършената цесия, изготвено
обаче от новия кредитор/цедента/ като пълномощник. Това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на цесията
действия представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията, който не
противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно решение № 142-
7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение №597/20.07.2015 по дело
№2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./. Цитираното Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС се отнася единствено за вземания, за които е подадено
заявление по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и касае
обявяването на предсрочната изискуемост, а не уведомяването за цесията, което, както
правилно заявява ищецът, не е част от фактическия състав по прехвърляне на вземанията.
Неуведомяването на длъжника за цесията има за единствена последица
непротивопоставимост нему на претенцията, ако той е извършил междувременно плащане в
полза на стария кредитор. Случаят не е такъв, тъй като длъжникът не твърди и не доказва да
е заплащал задълженията нито на цедента, нито на цесионера.
6
Наведени са и възражения за погасяване на част от задълженията по давност, а
именно: вземането за договорна лихва в размер на 631.07 лв. за периода от 18.06.2016г. до
20.06.2017г. и част от вземането за мораторна лихва за сума в размер на 421.30 лв.,
начислена за периода 19.06.2016г.- 25.10.2018г. Така наведеното възражение е основателно,
тъй като относно главницата по кредита е приложима общата 5-годиша погасителна
давност, течаща от падежа на последната погасителна вноска по кредита- 20.06.2017г.,
поради което към датата на подаване на заявлението – 25.10.2021г., същата не е изтекла, но
относно възнаградителната лихва и мораторната лихва е приложима кратката 3-годишна
погасителна давност по чл.111, б. „в“, предл.2 ЗЗД /така Решение №130 от 15.04.2020 г. по
т.д. № 1829/2018г. на ВКС, ТК, I-во т.о./. Погасителната давност е изтекла за цялото
претендирано задължение за възнаградителна лихва /в размер на 631.07 лв. за периода от
18.06.2016г. до 20.06.2017г./ и за част от претендираното задължение за мораторна лихва /в
размер на 420.76 лв. за периода от 19.06.2016г. до 24.10.2018г./.
Кредиторът претендира сумата от 1680.41 лв. като обезщетение за забава за периода от
19.06.2016г. до 24.10.2021г. Обезщетението за забава се начислява върху главницата, а не
върху всички суми, които кредиторът е включил в задължението. В случая не е ясно как
ищецът е изчислил обезщетението за забава и върху каква сума го е начислил, но дължимото
обезщетение за забава, изчислено в размер на действащата законна лихва и след изключване
на периода от 19.06.2016г. до 24.10.2018г. /за който вземането е погасено по давност/ и
периода от 13 март до 14 юли 2020г. /когато лихви не се начисляваха като мярка, приета със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/, възлиза на сумата от
476.68 лв., която съдът на***а, че е дължима на ищеца като обезщетение за забава.
С оглед на гореизложеното, основателни са претенциите на ищеца
„********************“ ЕАД /частен правоприемник на кредитодателя/ за целия размер на
главницата по процесния договор за кредит - в размер на 1765.45 лв. и за част от
претендираното обезщетение за забава – в размер на 476.45 лв. и следва исковете за
установяване на дължимостта им да бъдат уважени, като в останалата част /за цялата
възнаградителна лихва от 631.07 лв. и за част от мораторната лихва от 1203.73 лв./
претенциите следва да бъдат отхвърлени. Върху присъдената сума за главница следва да се
заплати от длъжника и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
25.10.2021г. до момента на окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така
и в исковото производство и то с осъдителен диспозитив, както повелява Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. На основание чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК и с оглед изхода на делото и двете страни имат право на разноски,
съразмерно на уважената, респективно – на отхвърлената част от исковете.
Ответникът С. О. Г. следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати в
полза на ищеца част от сумата, посочена от ищеца в представения от него списък на
разноските, съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно: 309.64 лв., от
7
които 72.34 лв.- разноски за заповедното производство и 237.30 лв.- разноски за исковото
производство.
Ищецът „********************“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, част от сторените от него разноски в
производството, съразмерно на отхвърлената част от вземанията, а именно: 180.04 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, съществуването на вземане на „********************“ ЕАД,
ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ****************
№25, Офис сграда „Л.“, ет.2, офис №4 против С. О. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.Б., ул. „К.Б. I“ №71, ет.6, ап.21 и настоящ адрес: с.Ч., обл. С., ул. „***“ №5 за сумата от
1765.45 лв. /хиляда седемстотин шейсет и пет лева и четирийсет и пет стотинки/,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/18.12.2015г.,
сключен между „**************“ ЕАД и С. О. Г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.10.2021г. до окончателното заплащане на задължението, както и
за сумата от 476.45 лв. /четиристотин седемдесет и шест лева и четирийсет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2018г. до 24.10.2021г., които
вземания са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
17.12.2020г., сключен между „**************“ ЕАД (цедент) и „********************“
ЕАД (цесионер) и относно които вземания е издадена заповед за изпълнение №402 от
08.11.2021г. по ч.гр.д. № 658/2021г. по описа на РС-Пирдоп и ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл.422 ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за останалите
претендирани суми, а именно: за сумата от 631.07 лв. /шестстотин трийсет и един лева и
седем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.06.2016г. до
20.06.2017г. и за остатъка от претендираното обезщетение за забава в размер на 1203.73 лв.
/хиляда двеста и три лева и седемдесет и три стотинки/ над уважения размер от 476.45 лв.
до пълния предявен размер от 1680.41 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, С. О. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.Б., ул. „К.Б. I“ №71, ет.6, ап.21 и настоящ адрес: с.Ч., обл. С., ул. „***“ №5 ДА
ЗАПЛАТИ на „********************“ ЕАД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. **************** №25, Офис сграда „Л.“, ет.2, офис №4, сумата от
309.64 лв. /триста и девет лева и шейсет и четири стотинки/, от които 72.34 лв. – разноски за
заповедното производство и 237.30 лв. – разноски за исковото производство, съразмерно на
уважените искови претенции.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, „********************“ ЕАД, ЕИК:
8
*************, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. **************** №25,
Офис сграда „Л.“, ет.2, офис №4 ДА ЗАПЛАТИ на С. О. Г., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.Б., ул. „К.Б. I“ №71, ет.6, ап.21 и настоящ адрес: с.Ч., обл. С., ул. „***“ №5, сумата
от 180.04 лв. /сто и осемдесет лева и четири стотинки/ – разноски за исковото производство,
съразмерно на отхвърлените искови претенции.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
9