Решение по дело №1269/2015 на Административен съд - Варна

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………

 

гр. Варна, 22.07.2015 г.

 

   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр.Варна, ХХIХ състав в публично заседание на тридесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

 СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря  Г.Б. като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1269 по описа за 2014 г. на Административен съд – гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на Глава ХІХ /чл.156 и сл./ от ДОПК.

 

 

 

 

Образувано е по жалба, предявена от Д.А.С., в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ "Д.С. 2000", ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Русе, кв. ******, ул. ****** №19, вх.2, ет.2, ап.5, против Ревизионен акт /РА/ № *********/01.10.2013 г., издаден от орган по  приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден в обжалваната част с Решение № 780/18.12.2013 г. на и.д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна. С оспорения акт в тежест на жалбоподателя са установени задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в общ размер на 4646, 98 лева за данъчен период 2008 г. и 2009 г.

В жалбата се навеждат доводи за нищожност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска обявяване на нищожността му, в условията на алтернативност неговата отмяна, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Жалбоподателят оспорва определените му публични задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2008 и 2009 г. в общ размер на 3264,86 лева главница и лихви в общ размер на 1382,12 лева. Изложени са съображения за нищожност на оспорения административен акт. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Цялото производство е протекло с изпращане на електронни съобщения на електронна поща, която не е нейна и не е декларирала, че е за кореспонденция с НАП. Не е заявявала по партидата на едноличния търговец в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, електронна поща за кореспонденция.

В издаденото уведомление за определяне на основата за облагане по реда на чл.124 от ДОПК не са посочени мотиви за това и кои са конкретните факти и обстоятелства, които са послужили за мотивирането на органите по приходите. Счита, че не са налице предпоставките по чл.122 от ДОПК. Органите по приходите са определили, че е достигнала с търговската си дейност оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към неясна дата на 2008 г. /веднъж се посочва началото, а друг път края на месеца/. Не са ясни мотивите и констатациите на органите по приходите за възникналото основание за регистрация по ЗДДС. Счита, че определените и задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ са недължими. Констатациите се основават на косвени доказателства, не са събрани доказателства за реалност на доставките, като се дава превес на тезата на едната страна, а се пренебрегва тезата на другата страна.

 

Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява  становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

Относно  допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от и.д. Директор на Дирекция "ОДОП " - гр. Варна, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

Относно фактите:

С Решение № 4603/23.04.2015 г. по адм. дело № 10031/2014 г. на ВАС е отменено Решение № 1485/20.06.2014 г. по адм. дело № 241/2014 г. на Адм. съд – Варна, с което е обявена нищожността на РА № *********/01.10.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 780/18.12.2013  на и.д. Директор на Дирекция „ОДОП” - Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Със Заповед за възлагане на ревизия № 1300899/07.03.2013г. издадена от началник сектор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна е започнало ревизионното производство срещу ЕТ „Д.С. 2000”. Изменена е със ЗВР №1302415/14.06.2013 г. на началник сектор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна и ЗВР № 1302888/12.07.2013 г. издадено от е.с.х., в условията на заместване, съобразно Заповед № ДО-27/10.07.2013 г. Ревизията е следвало да завърши до 15.08.2013 г. Ревизионният доклад № 1302888 е издаден на 29.08.2013г., в срока по чл.117,ал.1 от ДОПК, от лицата , извършили ревизията - Д.Б.К. и М.С.С.-И.. Оспореният Ревизионен акт № *********/01.10.2013г., е издаден от С.П. и Д.К., на осн.чл.119, ал.2 ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./. Същият е обжалван по административен ред, като с Решение № 780/18.12.2013г. на Директора на Дирекция ” ОДОП”, е потвърден изцяло.   

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1302888 от 29.08.2013 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК,  издаден и оспореният РА.   

Този резултат е обжалван от  жалбоподателя, като с Решение № 780 от 18.12.2013 г., Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.  

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № ЗЦУ-525/05.12.2013 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, Заповед № 1597/01.11.2012 г. на директор на ТД на НАП – Варна , издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 на ЗНАП,  Заповед за определяне на компетентен орган № К ЗЦУ 534/04.05.2010 г. издадена от изпълнителен директор на НАП, както и заповедите за възлагане на ревизии.  В този смисъл е решение по адм.д. № 10031/2014 г. на ВАС, с което производството е отменено първоинстанционното решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане.

В хода на ревизията е установено, че:

Д.А.С. с ЕГН ********** е собственик на СТ „Д.С. – 2000“ с ЕИК по БУЛСТАТ ******, регистрирано на територията на НАП – Варна, офис Русе. Седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ****** № 19, вх.2, ет.2. ЕТ „Д.С. 2000“ е вписано в търговския регистър на Русенски окръжен съд по фирмено дело № 795/2000 г. Д.А.С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в България. Няма участие в търговски дружества, кооперации и юридически лица. Свързани лица с ревизираното лице са нейния съпруг – Е.И.С.. През ревизирания период ЕТ „Д.С. – 2000“ е осъществявала дейност по търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки. Ревизираното лице е осъществявало дейността си в обект, находящ се в с. Червена вода, ул. Ал. ********* № 19. Не е регистрирано за целите на ЗДДС лице.

В хода на ревизионното производство при извършена проверка в информационната система на НАП е констатирано, че за ревизирания период, на името на жалбоподателя са издадени фактури и кредитни известия, неотразени в неговото счетоводство /по дебит на сч. с/ка 304 стоки/ от доставчици „Биомеда-2000“ ЕООД с ЕИК *********, от „Брандекс-България“ ЕООД с ЕИК *********, „Либра“ ЕАД с ЕИК *********, „Стинг" АД с ЕИК *********., „Пегас-Г“ ООД с ЕИК *********, „Хигия” ЕАД с ЕИК *********, „Софарма трейдинг" АД с ЕИК ********* и „Триада маркет енд дистрибюшън“ АД с ЕИК *********, описани подробно по периоди и доставчици на стр. 11-46 от РД. На основание чл. 37, ал. 3 от ДОПК на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № ВхК- 6246/10.05.201 Зг. /стр. 1816/. В отговор е входирано и писмено обяснение изх. № 2/20.05.2013г. от Д.С. /лист 1812/, с което е декларирано, че покупката и приемането на стоките са осъществени единствено от Д.А.С.; в сметка 401 са заведени само доставчиците на външни услуги; финансирането на дейността се извършва със собствени средства. С оглед установяване извършването на доставки, предмет на процесиите фактури, на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК от посочените по-горе дружества, търгуващи с лекарствени продукти на едро и декларирали продажба на такива към едноличния търговец, са изискани заверени преписи на фактурите, издадени на ЕТ „Д.С. 2000”. След анализ на представените документи от ревизираното лице и от заявилите се като негови доставчици дружества - „Либра“ ЕАД, „Биомеда-2000“ ЕООД, „Стинг" АД, „Пегас-Г ООД, „Брандекс-България“ ЕООД, „Триада маркет енд дистрибюшън“ АД и „Хигия" ЕАД е прието, че щом като всички проверявани лица потвърждават, че декларираните от тях фактури и кредитни известия в дневниците за продажби са издадени от тях и същите са с получател ЕТ „Д.С.-2000" с ЕИК ******, то това е действително така. Начисленият ДДС по фактурите е намерил отражение в декларираните резултати със съответните СД за ДДС по ЗДДС по данъчни периоди на дружествата. Прихода от съответните доставки е намерил отражение при формиране на финансовия резултат на дружествата и формиране на данъчната основа за определяне на корпоративен данък. В резултат с РА е счетено, че са събрани доказателства за приемането и предаването на стоките между ревизираното лице и търговците на едро. Установено е, че в счетоводството на ревизираното лице по сч. с/ка 304 „Стоки“ не са намерили отражение подробно изброени фактури в РД и съответно впоследствие не е отчетен приход от продажбата на същите стоки за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Прието е, че неотчетеният приход от продажбата на тези стоки е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, предвид което на лицето е връчено Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК изх. № 9593/25.07.201 Зг. /лист 1738/, с което същото е уведомено, че основата за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.200.7r. до 31 12.2009 г. ще бъде определена по специалния ред на чл.122 от ДОПК.

Ревизираното лице е представило декларации по чл.124, ал.З от ДОПК за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., които са взети предвид при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ за съответната година. На основание чл.122, ал.2 от ДОПК, органът по приходите е констатирал недекларирани приходи, описани подробно по месеци в Таблица на стр.45 от РД. При съобразяване на същите и на декларирания оборот по касовия апарат е установено, че през 2007 г. за ЕТ „Д.С.-2000“ са налице обстоятелства по чл.39, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДФЛ /в ред. за 2007 г./, т.е. за 2007г. ревизираното лице подлежи на облагане с окончателен годишен /патентен/ данък.

За 2008г. ревизиращият екип е установил, че лицето е достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС през м.февруари 2008г. При съобразяване разпоредбите на чл.61и , ал.2 от ЗМДТ, чл.40, ал.1 от ЗДДФЛ органа по приходите е установил внесените патентни данъци в Община Русе за 2008 г., и 2009 г.

На основание чл.122, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.124 от ДОПК на ЕТ „Д.С. - 2000“ за 2008г. е определена данъчна основа за облагане в размер на 14189,54 лв., като са взети предвид неотчетени приходи в размер на 58973,41 лв. и съответстващите им разходи в размер на 40933,86 лв. Установено е годишно задължение по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 2128,43 лв., като е приспаднат внесен данък в размер на 76 лв. по реда на чл.40, ал.1 от ЗДДФЛ, т.е. дължима сума в р-р на 2052,43 лв.

На основание чл.122, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.124 от ДОПК на ЕТ „Д.С. - 2000“ за 2009г. е определена данъчна основа за облагане в размер на 8589,54 лв., като са взети предвид неотчетени приходи в размер на 58001,34 лв. и съответстващите им разходи в размер на 48153,88 лв. Установено е годишно задължение по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 1288,43 лв.

Прието е че няма спор, че предмет на доставка са лекарствени продукти и санитарни материали, както и че ЕТ „Д.И. - 2000" експлоатира обект - аптека, находяща се в с.Червена вода, ул. „****** *********“ №19 /нетна търговска площ 12кв.м,- лист 72/.

Съгласно обяснението, дадено от ревизираното лице /лист 1812/, покупката и приемането на стоките се осъществява единствено от Д.А.С..

Процеса на доставка на фактурираните стоки се потвърждава и от писмените обяснения на доставчиците /виж листи 134, 1697, 1019, 1008, 960, 941/. В резултат на извършените насрещни проверки при доставчиците е констатирано, че всички те посочват, че стоката се предава само с фактура, в която тя е описана по артикули, партиди и срок на годност. Фактурите се подписват от Д.С. - длъжностно лице в аптеката.

  Съгласно писменото обяснение /лист 959/ на изпълнителния директор на „Стинг" АД, обичайната практика на доставка на „Стинг“ АД е следната: клиентът прави заявка по телефона, като в момента на заявката се генерира фактурата. По нея се набира и експедира стоката до обекта на клиента с транспорт на „Стинг” АД. Не се съставят други документи. Транспортът се извършва със собствени на дружеството МПС или за негова сметка. Уточнено е, че не-може да посочи имената на лицето, приело стоката, тъй като тя се приема от длъжностното лице, което се намира в аптеката в момента на доставката /може да е различно от собственика или управителя/. Отбелязано е, че обикновено получателят подписва фактурата, но много рядко посочва своите имена. Видно от приложената справка, доставките са без отложено плащане /датата и падежа на фактурите съвпадат/ което означава, че те са платени в момента на доставката. Единствените документи, издадени при предаването на стоката са фискалните бонове, тъй като плащането е в брой. В отговор на ИПДПОЗЛ № 6414/13.05.201 Зг. с адресат „Стинг" АД са предоставени писмени обяснения и справка на издадените фактури и начисления данък върху добавената стойност за периода 01.01.2007 г.- 31.12.2009 г. Видно от писменото обяснение, въз основа на съставените пътни листи не може да се установи търговския обект, до който е извършвана доставка, нито конкретно МПС, за това същите не са представени. Представена е справка за служителя, извършил доставката по конкретна фактура и данни за датата и часа на напускане на стоката от склада на доставчика.

В писменото обяснение на икономическия директор на „Софарма трейдинг" АД /лист 134/ е посочено, че мястото на изпълнение на доставките е в собствения му склад. Доставките на стоките на стоките до клиента се извършва с МПС, собственост на „Софарма трейдинг" АД. Опис на товарителниците са приложени към справката от искането. Плащанията на фактурите в приложения опис са извършени по касов път. При преглед на документите, изискани с ИПДПОЗЛ изх.№ 6424/13.05.201 Зг. /лист 134/ е видно, че са изпратени справка за издадените фактури, кредитни известия, товарителници за доставените фактури и извлечение за осчетоводените по кредита на счетоводна сметка 411 "Клиенти" фактури от „Софарма трейдинг" АД към ЕТ „Д.С. 2000" по години.

В отговор на връчено ИПДПОЗЛ изх.№ 6408/13,05.201 Зг. на „Либра" ЕАД зам. главен счетоводител на дружеството декларира /лист 1008/, че всички фактури и кредитни известия, издадени на клиент ЕТ „Д.С.-2000" са отразени в счетоводството на „Либра" АД и са включени в отчетните регистри на дружеството за съответния данъчен период. При преглед на документите в хода на административния контрол е канстатирано, че са приложени хронология на сметка клиенти, аналитична ЕТ „Д.С.-2000" за периода 01.01.2007г.-31.12.2009 г. с информация за кореспондираща сметка и детайлна справка с издадени фактури и кредитни известия.

В отговор на връчено ИПДПОЗЛ изх.№ 6416/14.05.2013г. на „Триада маркет енд дистрибюшън" АД главният счетоводител на дружеството декларира /лист 941/, че 13бр. фактури и кредитни известия са издадени на ЕТ „Д.С. 2000". „Триада маркет енд дистрибюшън" АД разполага със собствен транспорт за доставка на стоките до клиента. Доставката до клиента е обект на разносна търговия. При преглед на приложените фактури се установи, че фактурите не са подписани от получател.

В отговор на ИПДПОЗЛ изх.№ 6407/13.05.201 Зг., управителят на „Брандекс България" ЕООД е декларирал /стр.1019/, че през 2009г. на ЕТ “Д.С.- 2000" са издадени фактури №13586/07.07.2009 г.,№13835/29.07.2009г.,№14149/27.08.2009г.,№14836/23.10.2009г. и №15752/17.12.2009г. Приложена е хронология на сметки, уточнено е, че издадените фактури са платени в брой. Доставките към клиентите се осъществяват чрез служители, назначени на трудови договори. Посочено е, че за периода на проверката служител в региона е лицето Т.Б.Т..

От описаните в РД като издадени от „Брандекс-България” ЕООД е констатирано, че са налични фотокопия на същите. От представените копия на фактурите е видно, че същите съдържат положен подпис на получател, който видимо е идентичен с подписа на ревизираното лице. Фактурите съдържат текст за плащане "в брой" и съответната дата, съвпадаща с датата на издаване на фактурата. В обяснението е посочено, че транспортът е за сметка на доставчика.

В отговор на ИПДПОЗЛ изх.№ 6420/13.05.201 Зг. /стр.909/ „Хигия" ЕАД представя заверени копия на изисканите фактури. При преглед на фактурите се констатира, че всички издадени фактури съдържат подпис от страна на доставчика, като подписа е съответно или за лице съставило фактурата, или за лице експедирало стоката или за предал. За получател има подпис на около 90% от фактурите, който видимо е идентичен с този на жалбоподателката.

В отговор на ИПДПОЗЛ изх.№ 6406/13.05.201 Зг. главния счетоводител на „Биомеда 2000" ЕООД е декларирал /стр.1697/, че дилърите приемат заявката по телефон, експедиторите приготвят заявката, шофьор закарва стоката на клиента; когато клиентът плаща в брой, му се издава фактура с касова бележка. Шофьорът получава парите, които отчита в касата на фирмата. Всички шофьори от складова база Русе са носили стоката до въпросната фирма. От справката е видно, че плащането е извършвано в брой. В хода на административния контрол се установи, че „Биомеда 2000“ ООД е представило фотокопия на издадените, но неосчетоводени от ревизираното лице фактури. Видно от същите те съдържат положен подпис на получател, който видимо е идентичен с подписа на ревизираното лице.

В отговор на връчено ИПДПОЗЯ изх. № 6409/13.05,201 Зг. на „Пегас-Г" ООД са представени: хронологичен регистър от дата 01.01.2008г.-31.12.2008г. за контрагент ЕТ „Д.С.-2000" с информация за кореспондиращи сметки /501, 453/2 и 702/ и копия на издадените фактури и кредитни известия. Видно от приложените фотокопия е прието, че  подписът видимо съвпада с този на Д.С..

Прието е, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК поради данни за укрити приходи, т.е. обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

 Видно от извършените насрещни проверки на доставчиците „Либра“ ЕАД, „Биомеда-2000“ ЕООД, „Стинг" АД, „Пегас-Г“ ООД, „Брандекс-България“ ЕООД, „Триада маркет енд дистрибюшън“ АД и „Хигия ЕАД е, че за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г. има издадени от процесините доставчици фактури на ревизираното лице, които не са отразени в счетоводството му. Въпросните стоки са доставяни на клиента ЕТ „Д.С. 2000” с транспорт на доставчика, като мястото на предаване на стоките е в търговския обект на ревизираното лице. Процесиите фактури са включени за съответните данъчни периоди в СД за ДДС и дневника на продажбите от издателите им, като получател на доставките е посочен ЕТ „Д.С. 2000”.

Същевременно, процесните фактури, издадени от посочените по-горе доставчици, подробно описани в таблица в ревизионния доклад /стр.11-43 от адм. преписка/, не са отразени в хронологичния регистър на сч.сметка 304 „Стоки” на ревизираното лице /РЛ/. Следователно, закупените стоки, незаведени в счетоводството на РЛ, които не са налични към 31.12. на съответната година, съгласно инвентаризационните описи приложени към административната преписка, са продадени на трети лица, приходите от които не са отразени в счетоводството на едноличния търговец.

Във връзка с установените неотчетени приходи в счетоводството на ревизираното лице за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2009г., органът по приходите е предприел действия за определяне на данъчната основа по реда на чл.122-124 от ДОПК. Въз основа на извършения анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 т.1-16 от ДОПК, и събраните в хода на ревизията доказателства е формирана данъчната основа по чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК за облагане с данък върху дохода през отчетни 2008 г. и 2009 г. като е приложена методиката, от ревизиращия орган за изчисление на приходите чрез завишаване на покупните стойности на реализирани, недекларирани стоки със средна надценка.

В хода на ревизионното производство са представени фотокопия на фактурите, издадени от доставчиците и неотразени в счетоводството на жалбоподателя. Видно от събраните и приложени към административната преписка фактури, голяма част от тях са подписани от лице за получател, като подписа видимо съвпада с този на Д.С.. Прието е от административния орган, че наличието на този реквизит във фактурите, въпреки че не е задължителен, съгласно чл. 7 от ЗСч, се явява допълнително потвърждение, че стоките са получени от задълженото лице и в хода на ревизионното производство е констатирано, че по отношение на ревизираното лице за отчетния период е налице обстоятелство по чл.122, ал, 1, т.2 от ДОПК — наличие на укрити приходи, респективно доходи. По отношение на останалите фактури, които не носят подпис на получателя, е прието, че липсата на този реквизит не лишава фактурите от доказателствената им сила. С тези съображения, органът по приходите е определил данъчната основа по реда на чл. 122-124 от ДОПК за отчетните 2008г. и 2009г.

Съгласно чл.61з., т.1 и т.2 от ЗМДТ /ДВ, бр. 110 от 2007г. в сила от 01.01.2008г/, физическо лице, включително и ЕТ, което извършва дейности, посочени в приложение №4 /патентни дейности/ се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие, че оборотът на лицето за предходната година не превишава 50000 лв. и лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрацията за ВОП по чл.99 и чл.100, ал.2 с.з. Когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, доходите на физическите лица, включително едноличните търговци, за текущата година се облагат по общия ред на този закон по арг. на чл.39, ал.1 от ЗДДФЛ /ДВ, бр.110 от 2007г., в сила от 01,01.2008г./. Органите по приходи са приели, че за периода след 01.02.2008 г. задълженото лице е следвало да се регистрира по ЗДДС и съответно с оборотите на лицето за предходни 12 месеца помесечно от 01.01.2007г. до 31.12.2009г. са определили размера на дължимия данък за 2008г. и 2009г. съобразно разпоредбите на ЗДДФЛ, както следва:

 

 

 

 

С оглед установеното Административен съд – Варна прави следните изводи за правото:

 

 

 

 

Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Всички актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № ЗЦУ-525/05.12.2013 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, Заповед № 1597/01.11.2012 г. на директор на ТД на НАП – Варна издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 на ЗНАП,  Заповед за определяне на компетентен орган № ЗЦУ 534/04.05.2010 г. издадена от изпълнителен директор на НАП, както и заповедите за възлагане на ревизии.

Властническото волеизявление е в изискваната от закона форма.

Неоснователни са направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, тъй като нито един документ в административното не е бил връчен на жалбоподателя, а е връчван на чрез електронна поща на друго лице, което няма представителна власт относно жалбоподателя.

Действително всички документи в ревизионното производство са връчвани на електронен адрес сlub-5@elits.rousse.bg. При връчване на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЕТ „Д.С. 2000“ изх. № 9595/25.07.2013 г. са представени документи по опис от жалбоподателя с вх. № 9595-1/07.08.2014 г. /л. 1773/, като жалбоподателя не е оспорил, че писмото е подписано от Д.С.. При връчване на ИПДПОЗЛ изх. № 6246/10.05.2013 г. от жалбоподателя е представено обяснение и писмени доказателства – л. 1813-1812 от 20.5.2013 г. до ТД на НАП – Шумен. Срещу връчен ревизионен акт е подадена жалба, като и след връчване на Решение по жалба срещу ревизионен акт. От изложеното следва, че връчваните документи са получавани от жалбоподателя. Дори и да се приеме противното, наличието на такова нарушение не е предвидено като основание за съда да отмени ревизионния акт и да го върне на органите по приходите, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.1 от ДОПК административния съд, като съд по същество, със своето решение следва да се произнесе относно дължимостта на данъчните задължения. Отделно от това съгласно разпоредбата на  чл. 28, ал. 2 от ДОПК всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, а съгласно чл. 29, ал. 4 от ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. При анализа на разпоредбите се налага извод, че не е необходимо изрично съгласие на ДЗЛ за връчване на актове и съобщения, чрез електронен адрес, тъй като такова съгласие не се изисква по реда на ДОПК. От изложеното следва, че не са налице процесуални нарушения при издаване на оспорения административен акт.

 Дори и да се приеме че е нелице нередовното връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК, това не представлява съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и което да доведе самостоятелно до незаконосъобразност на ревизионния акт. Критерият за съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на административния акт следва да се преценяват в зависимост от възможността на засегнатото от акта лице да осъществи своята защита. В процесния случай, дори да се приеме, че не е следвало уведомлението да се изпраща на ревизираното лице по електронната поща, предвид на това, че няма данни по делото този адрес да е посочен за връзка с ревизиращите органи, това обстоятелство в никакъв случай не може да се приеме, че е осуетило провеждането на защитната позиция на ревизирания субект. Последният е имал възможността, както с възражението срещу ревизионния доклад, така и впоследствие при обжалване на ревизионния акт - по административен и по съдебен ред да ангажира доказателства и по този начин да реализира в пълнота правото си на защита. В този смисъл доводът на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в тази насока е неоснователен.

В Уведомление № 9593/25.07.2013 г. на основание чл.124, ал.1 от ДОПК е изложено, че в хода на ревизията е установено, че регистрирани по ЗДДС лица са издали фактури на ЕТ „Д.С. – 2000“ с предмет на доставката стоки /лекарства/, които ревизираното лице не е отразило в счетоводството си, като не ги е завело по сметка 304 – „Стоки“ за периода 2007 и 2009 г. Съответно при тяхната реализация на е отчетен приход от продажбата им, предвид малките наличности на стоки, съгласно извършени инвентаризации към 31.12.2007 г., 2008 г. и 2009 г. Неотчетения приход от продажбата на тези стоки е посочено, че е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. ще бъде определена по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Описаните факти в пълнота дават възможност на жалбоподателя да установи, на какво се основава преминаване на ревизията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което доводът, че липсват мотиви в уведомлението и с това е допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователен. 

Съдът намира така направените изводи относно основанията за приложение на особените правила на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК за обосновани и доказани. От представените по делото доказателства и констатациите в ревизионния доклад се установява, че в счетоводството  на жалбоподателя не са отразени получени доставки на стоки по издадените му фактури, не са заведени, не са отчитани продажби с тях и съответно изписани стоките по тези фактури. В съответствие с приетото за установено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, органите по приходите законосъобразно са преминали към определяне на основата за облагане по реда на особените правила на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК, като са използвали критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Следва да се има предвид, че при наличие на обстоятелства, изчерпателно посочени в разпоредбите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите могат да пристъпят към облагане по този ред, като за целите на производството определят размера на данъчната основа при използване на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При определяне на размера на данъчната основа органите по приходите са използвали критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а именно - тези по т., т. 1 - 16. Видно от констатациите в ревизионния доклад, ревизиращите органи са взели предвид вида и характера на дейността, търговското значение на мястото, където се извършва дейността, сключените от лицето договори и платени наеми, такси, данъци и др. При определяне на размера на данъчната основа за облагане с ДДС за конкретните ревизирани периоди са взети предвид документи с достоверни дати и такива, представени от ревизирания субект - фактури за доставка на стоки, документи за оборота, отчетен от продажби по касовата книга. При формиране на данъчната основа, същата е определена като разлика между покупната цена на стоките и цената, на които същите са реализирани в търговския оборот, като по този начин ревизиращите органи са приели средна надценка на стоките, с която е работил търговецът за ревизираните периоди на 2008 г. в размер на 44,07% и 2009 г. в размер на 20,49  

 

 

 

%, която не се оспорва от жалбоподателя. Направените изчисления на размера на данъчната основа, като стойностен израз на доставната цена и прибавеният размер на надценката е получен въз основа на данни от самото ревизирано лице, от където са взети покупната и продажната цени на съответните артикули, които са предлагани като асортимент от стоки. На следващо място, с оглед обстоятелството, че ревизията е извършена по особените правила на чл. 122 от ДОПК, ползването на документи, изходящи от ревизираното лице, досежно размера на извършените продажби е критерий, който не е задължителен, точно поради обстоятелството, че е било прието, че има данни за укрити доходи и приходи. Следва да се има предвид също така, че не са ангажирани и други доказателства относно размера на извършените продажби или такива, касаещи начина на определянето на основата по друг от относимите критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

По делото са приети като доказателства процесните фактури, издадени от доставчиците описани в ревизионния доклад, като същите отговарят на изискванията на чл. 7 от ЗСч и са редовни данъчни документи, които не са оспорени от страните.

На всички доставчици са връчени искания за представяне на писмени обяснения и документи описани по-горе. Писмата на съответната ТД на НАП, удостоверяващи факти въз основа на информацията, съдържаща се в данъчното досие и информационния масив, за това дали фактурите са включени в дневниците за продажбите и в справките-декларации за съответните данъчни периоди, са официални документи и се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените с тях факти. Тези писма са подкрепени от представените от дружествата-доставчици фактури, както и извлечения от съответните им счетоводни сметки, установяващи счетоводното отразяване на извършените плащания по фактурите от страна на получателя - ЕТ "Д.С. 2000“. Същите са отразени по неговата партида, като от писмените обяснения на представляващите дружествата – доставчици, се установява, че доставки са извършени. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя в процеса е да опровергае констатациите в РА, представяйки съответните доказателства. Въпреки дадените указания от съда с разпореждане от 08.05.2015 г. и определение от о.с.з. – 02.06.2015 г., надлежно съобщени на жалбоподателя, доказателства не са посочени и представени.

Включването на фактурите в дневниците за продажби и в справката декларация от доставчиците и дадените обяснения за реализираните от тях стоки съставляват неизгодни за доставчиците  факти, от които възниква задължение за начисляване и заплащане на данъци от реализирани продажби, поради което съгласно принципите на доказване те съставляват годно доказателство за удостоверените с тях факти. От друга страна, след като по делото не са оборени констатациите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, то съставеният ревизионен акт се ползва с доказателствената сила, посочена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК - фактическите му констатации се считат за верни до доказване на противното. Видно от данните по делото, от страна на ревизираното лице не са ангажирани никакви доказателства по оспорване на констатациите на ревизионния акт, издадените фактури и всички останали доказателства. Събраните в хода на ревизията фактури /имащи, и нямащи подпис за получател/ не са оспорени от ревизираното лице. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ той се издава от доставчика и в това се изразява неговата материална доказателствена сила. След като няма оспорване на събраните в хода на ревизията фактури от доставчика, то при условията на чл. 301 от ТЗ следва да бъде прието, че е налице доставка на стока по фактурите, издадени от доставчика.

Събраните по делото доказателства установяват констатациите на органа по приходите, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като са налице фактури, издадени на името на ревизирания едноличен търговец, които не са осчетоводени и не са отчетени реализираните от продажбата на стоките приходи. Жалбоподателят не е опровергал тези констатации.

С оглед на приетите по делото и неоспорени доказателства, съдът счита, че правилно са определени относимите към жалбоподателя критерии, които са послужили при определянето на данъчната основа за облагане. Определената по този начин данъчна основа ще се различава в определена степен от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е в резултат на действията, респ. бездействието на ревизираното лице. Следва да се има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Жалбоподателят не е изложил възражения, както и не е ангажирал доказателства в насока използването на други критерии по ал. 2 от чл. 122 на ДОПК, които да са относими към определянето на данъчната му основа. В случая по делото са събрани доказателства относно наличието както на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК, така и относно критериите за определяне на основата за облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, поради което съдът приема, че не са оборени с насрещно доказване ползващите се с презумптивна истинност констатации в ревизионния акт. В този смисъл е съдебната практика: решения по адм. д. №1626/2015 г., №14004/2013 г. и № 9725/2010 г. на ВАС.

На основание чл.122, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.124 от ДОПК на ЕТ „Д.С. - 2000“ за 2008 г. е определена данъчна основа за облагане в размер на 14189,54 лв., като са взети предвид неотчетени приходи в размер на 58973,41 лв. и съответстващите им разходи в размер на 40933,86 лв. Установено е годишно задължение по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 2128,43 лв., като е приспаднат внесен данък в размер на 76 лв. по реда на чл.40, ал.1 от ЗДДФЛ, т.е. определена е дължима сума в р-р на 2052,43 лв.

На основание чл.122, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.124 от ДОПК на ЕТ „Д.С. - 2000“ за 2009г. е определена данъчна основа за облагане в размер на 8589,54 лв., като са взети предвид неотчетени приходи в размер на 58001,34 лв. и съответстващите им разходи в размер на 48153, 88лв. Установено е годишно задължение по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 1288,43лв.

При така определената данъчна основа на неотчетените от жалбоподателя доставки правилно е бил определен размерът на данъкът чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, като за невнасянето му в срок правилно са начислени лихви в размера по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ на основание чл.175, ал.1 от ДОПК.

С оглед изложеното следва, че жалбата е неоснователна.

При този изход на делото основателно се явява направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът следва да присъди такива на основание чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК и съобразно материалния интерес по делото в размер на 4646, 98 лева  лв. на ответника следва да се присъдят 555,29 лева, определени по реда на чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата Д.А.С., действаща като ЕТ "Д.С. 2000", ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Русе, кв. ******, ул. ****** №19, вх.2, ет.2, ап.5, против Ревизионен акт № *********/01.10.2013 г. издаден от орган по  приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден в обжалваната част с Решение № 780/18.12.2013 г. на и.д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, с който ревизионен акт в тежест на жалбоподателя са установени задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и лихви в общ размер на 4646, 98 лева за данъчен период 2008 г. и 2009 г. от които по периоди и в размер както следва: за 2008 г. – главница 2052,43 лв. и лихви 955,04 лв.; за 2009 г. – главница 1212,43 лв. и лихви 427,08 лв.

 ОСЪЖДА Д.А.С., действаща като ЕТ "Д.С. 2000", ЕИК ****** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна при ЦУ на НАП сумата от 555,29 лева  /петстотин петдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: