Р Е Ш Е Н И Е № ............
гр. София, ….06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІІ-В
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря ЮлияА.,
като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 3408 по описа за
2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 72-275, постановено на 23.09.2014 г. по гр. дело № 924/2010 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), ІI-ро ГО, 72-ри състав, на основание чл. 207, ал. 1 , т.
2, вр. чл. 208, т. 2 КТ, вр. чл. 212 ГПК, вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД В.А.Ц. е
осъдена да заплати на „М.“ ЕАД сумата от 7341,61 лв., представляваща
обезщетение за вреди от липси, установени на 30.04.2009 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.01.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
1195,32 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 30.04.2009
г. до 08.01.2011 г. Със същия съдебен акт предявеният иск за заплащане на
обезщетение за вреди от липси е частично отхвърлен за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер от 14983,23 лв. Отхвърлени са в цялост и
кумулативно съединените искови претенции за заплащане на обезщетение за вреди
от липси на стоки, установени с инвентаризация по Заповед № 91/30.07.2009 г., в
размер на 3900,79 лв., както и за заплащане на мораторна лихва в размер на
196,23 лв. върху така претендираното обезщетение за периода от 30.07.2009 г. до
08.01.2010 г.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника – Е.И.С. и Р.Е.В..
Ответникът по делото В.А.Ц. е обжалвала постановения съдебен акт като
неправилен, в частта с която предявените срещу нея осъдителни искове са
частично уважени, поради допуснати нарушения на приложимите материален и
процесуален закон. Според въззивницата, по делото не били ангажирани
доказателства, установяващи обстоятелството, че тя следвало да носи отговорност
за причинените липси. Твърди, че съгласно длъжностната ѝ характеристика,
на нея в качеството ѝ на управител, не било възложено пазенето на
имущество, както и че заемала единствената длъжност в процесния магазин, която
нямала достъп до фискалните устройства и касите. Посочва се наличието на
несъответствие в датите на заповедта, с която било възложено извършването на
инвентаризация на 30.04.2009 г., и обяснителна записка, удостоверяваща
процесната липса, която обаче била от дата 07.04.2009 г. Изложени са твърдения,
че за периода от 01.12.2008 г. до 30.04.2009 г. на инкасо не били предадени
оборотите на трима служители от конкретни дати, но това обстоятелство не довело
до допълнителна проверка от страна на ищеца. Посочва се, че 24-часовият режим
на работа в магазина не бил съобразен от работодателя при извършването на
инвентаризацията, както и при изготвянето по делото на съдебно-счетоводната
експертиза. Според въззивницата, тази специфика на работния график водела до
невъзможност да се спазват инструкциите относно извършването на инвентаризации,
както и относно предаването на реализирания оборот в магазина, неговото
осчетоводяване и контрола в търговския обект. Изложени са твърдения, че в нито
един момент управителят не разполагал с обективна възможност да засече касите
или наличните в магазина стоки. Според жалбоподателя, обстоятелството, че
извършената на 30.07.2009 г. инвентаризация не установила липси на парични
средства, доказвало, че липсващите такива, установени с инвентаризацията от
30.04.2009 г., вече били налични, съответно – че липса въобще не била съществувала.
В жалбата се твърди още наличието на съществени процесуални нарушения,
допуснати от районния съд и изразяващи се в незачитане на констатациите на вещото
лице по изготвената ССчЕ, доколкото се установявало от същата, че в дните, в
които реализираните от определени служители обороти не били предадени на
инкасо, ответницата не била на работа и не тя предавала оборота тогава. Твърди
се още, че ищецът не бил представил относими за експертизата документи, както и
че част от констатациите на същата били неправилни и необосновани. Излага се
доводът, че липсвало разминаване между общата вносна бележка за инкасо, сумите,
предадени в отделните пликове, и постъпилите в банката суми, тъй като оборотите
на конкретни служители въобще не били предадени на инкасо, поради което –
според въззивницата – общата стойност на непредадените пликове не
представлявала липса. Въз основа на тези аргументи е отправено искане за отмяна
на решението в обжалваната част и за отхвърляне в цялост на предявените искове.
Въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, в частта, с която
предявените от ищеца искове са частично уважени, е подадена и от третото
лице-помагач – Е.И.С.. Същата твърди, че фактическите и правни изводи на районния
съд за наличие на липси в размер на 14683,23 лв. противоречали на всички
събрани по делото доказателства. Според изложеното в жалбата, установените
вътрешни правила на работа не били съобразени с денонощния режим на работа в
магазина, който водел до невъзможност за осъществяване на контрол върху
оборота. Посочва се, че липсвали данни за движението на отчетите и на инкасото
в деня на инвентаризацията, както и че комисията, извършила същата, не била
установила липси в този ден, а обосновала наличието на такива с други
документи. Твърди се още, че инвентаризацията не била извършена съгласно
установените изисквания, както и че процесното разминаване в паричните средства
не представлявало липса, а текуща разлика. Посочва се, че сравнителната
ведомост, установяваща съответната липса, не представлявала годно
доказателство, както и че в заключението по изслушаната ССчЕ не били съобразени
спецификите на дейността на работа на процесния търговски обект. Изложени са
доводи и за липса на виновно поведение от страна на ответницата, довело до
причиняването на липси. Твърди се още, че третото лице-помагач С. нямало
каквито и да е вменени отговорности на МОЛ, видно от длъжностната ѝ характеристика.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне в
цялост на исковите претенции.
От въззиваемата страна в производството – „М.“ ЕАД – не е постъпил отговор
в срок на подадените жалби. Становище по въззивните жалби не е постъпило и от третото
лице-помагач Р.В..
Първоинстанционното решение не е обжалвано, съответно – е влязло в сила, в
частта, с която предявените искове са частично отхвърлени.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството е
образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално легитимирани страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същите са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е
ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така
установените си задължения, този въззивен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната си част – и допустимо, а относно
релевираните в подадените жалби доводи за неправилност намира следното:
От фактическа
страна:
Съгласно
представено удостоверение за сключване на граждански брак, ответницата В.А.А.,
считано от 05.03.2011 г., носи фамилията Ц..
По силата на
сключено на 20.02.2008 г. допълнително споразумение към Трудов договор №
3946/05.12.2005 г. В.А.А.е назначена на длъжност „Управител Мтел магазин“ в
Мтел магазин Витоша, считано от 21.02.2008 г. при работно време от осем часа в
условията на петдневна работна седмица. В споразумението е посочено, че на
служителя е връчен екземпляр от длъжностната му характеристика. Съгласно
приложена по делото длъжностна характеристика за длъжността „Управител на Мтел
магазин“, в задълженията на управителя се включва подготовката на ежедневните
отчети за продажби, наличности и счетоводни отчети. Като отговорност на
управителя е посочено задължението „да отговаря за всички активи в Мтел
магазина“.
Съгласно
приложена по делото Процедура за извършване на инвентаризация на Мтел магазини,
при инвентаризация на парична наличност, същата се извършва в присъствието на
МОЛ, който заедно с комисията подписва инвентаризационен опис.
По делото е
приложен (на л. 29 от първоинстанционното дело) лист № 120 от касова книга за
30.04.2009 г. с вписани наличности и обороти от каси, съответно – предадена на
инкасо сума и наличен остатък, последният в размер на 39325,16 лв., за
посочения ден (30.04.2009 г.). Листът от касовата книга е попълнен с ръкописен текст, като е посочено,
че е изготвен от В.А.и носи подпис на същата.
Със Заповед №
46/30.04.2009 г. на Г.С.на „М.“, ЕАД, е наредено да бъде извършена
инвентаризация на наличните парични средства на Мтел магазин „Витоша 82“ на
30.04.2009 г., след приключване на работния ден с клиенти, от комисия в състав,
включващ ответницата В.А.А..
Представен е
инвентаризационен опис на парични средства към 30.04.2009 г. в Мтел магазин
Витоша 82, съгласно заповед за извършване на инвентаризация. В него е посочена
наличността на паричните средства в брой и тези в ценни пратки в общ размер на
24 948,02 лв. Описът е подписан от членовете на комисията, извършила
инвентаризацията, включително от ответницата като МОЛ. Съгласно сравнителна
ведомост относно инвентаризацията на паричните средства в процесния магазин към
30.04.2009 г., разликата между паричните средства по инвентаризацията и
счетоводните данни възлиза на -14683,23 лв. (липса). Ведомостта е изготвена от
отг. счетоводител М.Х., член на комисията, извършила инвентаризацията, и не е
подписана от ответницата. Изготвилият ведомостта счетоводител е съставил
обяснителна записка във връзка с констатациите от инвентаризацията и
установената разлика.
В обяснение на В.А.А.,
във връзка с констатираната липса, същата сочи периоди, обхванати от
инвентаризацията, в които не е била на работа (една седмица, считано от
07.12.2008 г.; 30-31.12.2008 г.; 12.01.2009 г.). В обяснението са изложени подробни
твърдения за начина на работа, контрол, отчетност и инкасиране на паричните
средства в процесния търговски обект.
Не е спорно
между страните и се установява от изслушаната по делото ССчЕ, че при извършени
на 30.11.2008 г. и на 30.07.2009 г. инвентаризации в процесния магазин не са
установени липси на парични средства.
В хода на
първоинстанционното производство е изготвена ССчЕ, съгласно заключението на
която няма различие между инкасираните от процесния магазин суми от 07.12.2008
г., 30.12.2008 г. и 12.01.2009 г., и постъпилите суми по сметка на ищцовото
дружество в „Банка ДСК“ ЕАД, като в същите са включени оборотите от касиерите С.Д.(относно
07.12.2008 г.), И.К.(относно 30.12.2008 г.) и Д.В.(относно 12.01.2009 г.). Вещото
лице е посочило, че в резултат на инвентаризацията, извършена на 30.04.2009 г.,
е установена липса на парични средства в размер от 14683,23 лв.
Съгласно
обяснения на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, различието между
реализирания оборот по касовата книга и предаденото на съответната дата инкасо
се дължи на оставените в касата на управителя на магазина и неинкасирани
парични средства в брой, за което вещото лице е изследвало счетоводните данни и
приложените към делото доказателства. Експертът посочва още, че няма данни за
обстоятелството пликът на кой касиер е предаден от управителя с общата вносна
бележка в ценната пратка за инкасиране.
В хода на
въззивното производство е приета тройна ССчЕ, заключението по която не е
оспорено от страните. Съгласно същото, са налице несъответствия между отчетения
оборот на касиерите в магазина за дати 07.12.2008 г., 30.12.2008 г. и
12.01.2009 г., и инкасираните суми за същите дати. Експертите посочват, че
поради липса на данни за водена отчетност на касиерските пликове като отделни
единици при предаването им в общото инкасо, не може да се отговори на въпроса
пликовете на кои служители са предадени в общото инкасо на магазина от
съответните дати. Не било възможно да се установи съща така дали броят на
включените в общото инкасо пликове съгласно книгата за предаване на инкасо от
съответните дати е идентичен с броя пликове, постъпили в банката. Вещите лица
са констатирали още, че са налице несъответствия в общата стойност на
постъпленията по банковата сметка на ищеца от инкасото на съответните дати и
отчетеният от служителите оборот в магазина за същите дати.
От правна
страна:
Софийски районен
съд, ІI-ро ГО, 72-ри състав, е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т.
2, вр. чл. 208, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на липси и на мораторна лихва върху така претендираното
обезщетение. За основателността на искова претенция с правно основание чл. 207,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 208, т. 2 КТ е необходимо да се установи наличието на
следните материални предпоставки: 1/
осъществяването от страна на работник или служител на отчетнически
функции чрез поемане на задължение от негова страна по трудово правоотношение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности; 2/
противоправно неизпълнение на посочените трудови задължения, изразяващо се в
несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника; 3/
причиняване на липса, недостиг или неотчетност на поверените материални
ценности с неустановен произход; 4/ причинно-следствена връзка между
противоправното неизпълнение на отчетническите функции и настъпилите липси; 5/
виновно поведение на отчетника, като така изискуемата вина се предполага до
установяване на противното от страна на ответника, а именно, че процесната
липса не се дължи на неотчетност, съответно – не е с неустановен произход.
Отговорността
на т. н. отчетници е регламентирана в чл. 207, ал. 1 КТ. Те отговарят или
ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения, съгласно чл. 207, ал. 1,
т. 1 КТ, или в пълен размер на
причинената вреда – при липси, съгласно чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ. Тези работници или служители представляват материално отговорни
лица /МОЛ/, на които по трудова функция е
възложено задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или
материални ценности. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ, работникът, на когото е възложено като трудово задължение да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности,
отговаря спрямо работодателя за липса, когато е получил такива, но не е
представил документи за изразходването на съответните ценности. Липсата
представлява недостиг в касата (когато става въпрос за парични ценности) или в
склада, цеха и пр. (когато става въпрос за материални ценности), който е с
неустановен произход, т. е. когато няма данни относно причините за възникването
му. При констатирането на такъв недостиг е въведена презумпцията, че липсата е
причинена от отчетника, поради специфичната му трудова функция, включваща по
определение задължението да пази и отчита поверените му парични или материални
ценности, както и предвид неизяснения произход на липсата. За да избегне
ангажиране на имуществената си отговорност
при констатирана липса, МОЛ следва да докаже, че не е причинило щетата или че
не я е причинило виновно.
Предвид
изложеното, по иск с правно основание чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите
от работника или служителя в качеството на отчетник, както и наличието на липса
и нейния размер, а в доказателствена тежест на отчетника е
да опровергае презумпцията, че липсата е причинена от него и по
негова вина, както и да установи разходването на предоставените му средства и
материални ценности по предназначение.
Настоящият
съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране
отговорността на ответницата по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Неоснователно е
възражението на ответницата В.Ц., че не притежавала качеството МОЛ спрямо паричните
средства, налични в процесния търговски обект. Съгласно представения по делото
екземпляр от длъжностна характеристика за длъжността „управител на Мтел
магазин“, същият е длъжен да подготвя ежедневните отчети за продажби, наличности
и счетоводни отчети, както и да отговаря за всички активи в магазина. Предвид
формулировката на текста, видно е, че по недвусмислен, ясен и конкретен начин в
трудовите задължения на управителя е предвидено изготвянето на счетоводните
отчети в магазина, което по определение включва боравенето с парични средства,
съответно – носенето на отговорност за същите. Нещо повече – изрично е
предвидено в длъжностната характеристика и задължението на управителя да отговоря
„за всички активи“ в магазина, т. е. да носи материална, имуществена
отговорност за тях. Фактът, че така представеният по делото екземпляр не носи
подпис на ответницата, не рефлектира върху валидното възникване на вменените
ѝ отчетнически функции. От една страна, в подписаното от В.Ц. допълнителното
споразумение към трудов договор, по силата на което същата заема длъжността
„управител“, изрично е отбелязано, че на служителя е връчен екземпляр от
длъжностната му характеристика. От друга страна, съдебната практика приема, че
за доказване качеството „отчетник“ не е необходимо изричното му вписване в
длъжностната характеристика, като е достатъчно длъжността, която служителят заема по
трудов договор, да съдържа като присъщи задължения действия, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя, т.
е. фактически служителят да осъществява отчетническа дейност (в този смисъл са
решения по гр. дело № 586/2011 г., четвърто г. о. на ВКС, и по гр. дело №
324/2009 г., трето г. о. на ВКС), а безспорно е по делото, както предвид
събраните доказателства, така и с оглед изрични изявления на ответницата в тази
връзка, че в изпълнение на трудовите си функции същата е събирала и отчитала
парични средства.
Неоснователни
са възраженията, релевирани в двете въззивни жалби, относно недоказаността на
процесната липса. Същата е безспорно установена по делото, както чрез
заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното производство ССчЕ,
така и от събраните по делото доказателства. Съгласно инвентаризационния опис
за извършената на 30.04.2009 г. ревизия, наличността в процесния търговски
обект на паричните средства в брой е възлизала на сумата от 24948,02 лева.
Констатациите в описа, съответно – подписите на съставилите го лица, сред които
е и ответницата, не са оспорени от страните, поради което съдът приема, че
именно посочената сума е била налична в брой към момента на извършване на
инвентаризацията. Неоснователни са твърденията, че единственото доказателство
за процесната липса, представено от ищеца, била изготвената от член на
комисията сравнителна ведомост. С нея единствено е констатирана установената разлика между
паричните средства в брой по инвентаризацията и тези по счетоводните данни,
като с цел пълнота на изложението следва да се посочи, че несъответствието между
посочената дата на съставяне на ведомостта (07.04.2009 г.) и датата на
процесната инвентаризация (30.04.2009 г.) представлява техническа грешка, видно
от съдържанието на текста.
Основно доказателство
за действителното наличие на процесната липса е приложеният по делото и
неоспорен от страните лист № 120 от касова книга за 30.04.2009 г. с вписани
наличности и обороти от каси за този ден. В същия са описани както оборотът на
отделните касиери и предадената на инкасо сума, така и наличният остатък,
последният в размер на 39325,16 лв. Тъй като листът е подписан от ответницата и
същата не е оспорила автентичността на подписа, положен от нейно име,
настоящият съдебен състав намира, че отразеното в документа представлява
неблагоприятни за ответницата обстоятелства, които същата извънсъдебно е
признала. Чрез документа се оборват твърденията на жалбоподателката, че
инвентаризацията е проведена, без да се съобразят предадените на инкасо суми, тъй
като в него е описана заварената в касата сума, оборотите на отделните
служители и предадената на инкасо сума, отразена в графа „ДСК Банка“. Общият
сбор от така обособените суми е в размер на 119841,16 лева, от която, след като
се приспадне предадената на инкасо сума към банката в размер на 80516,00 лева,
се получава сума в размер на 39325,16 лева, която следва да се приеме, че
представлява, предвид отразеното в листа, касов остатък на наличните средства за
30.04.2009 г. Именно така отразената като касова наличност сума е послужила
като база за сравнение с реалната сума на паричните средства, установена чрез
инвентаризацията, в размер на 24948,02 лева.
Съществуването на разлика между счетоводно отразената наличност и
действителната такава, възлизаща в случая на -14683,23 лева, безспорно
представлява липса, която единствено е констатирана с обсъдената по-горе
сравнителна ведомост.
Не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че поведението на В.Ц. не следва да се възприема като виновно неизпълнение на
вменените ѝ отчетнически функции. В хода на производството не се събрани
доказателства, оборващи установената законова презумпция за вина на отчетника
при наличие на паричен недостиг с неустановен произход. Действително, в хода на
делото е установено, че създадените от ищеца-работодател правила и инструкции
не са били съобразени със спецификите в обект с денонощен режим на работа. Това
обстоятелство е отчетено от първоинстанционния съд, който е приел наличие на
съпричиняване на процесните вреди в размер на 50 %, именно поради което и е
уважил разглеждания иск за половината от претендираната сума. В тази си част
решението не е обжалвано, съответно – налице е формирана сила на присъдено нещо
относно така приетото съпричиняване. Тези действия на работодателя, допринесли
за настъпването на процесните вреди, обаче не изключват вината на ответницата.
Както бе посочено, същата носи отговорност за поверените ѝ парични активи
и липси в тях в качеството ѝ на МОЛ. Установява се от събраните по делото
доказателства, включително и от обясненията на Ц. във връзка с процесните липси, че до касата на обекта са имали достъп
множество лица, че тя не е контролирала начина на отчитане на отделните касиери
и предаването в касата на натрупания оборот, съответно – не е следяла налице ли
е съответствие между касова наличност по счетоводни данни и реална такава.
Макар и в хипотеза на съпричиняване, това поведение на ответницата представлява
виновно неизпълнение на трудовите ѝ функции по подготовката на
ежедневните счетоводни отчети и вменената ѝ отговорност за всички активи
в магазина.
Обстоятелството,
че липсва разминаване между сумите, предадени на инкасо,
и постъпилите в банката такива, изтъкнато като довод в подкрепа на твърдението,
че реална липса няма, е ирелевантно за спора по делото, тъй като процесната
липса не касае сумите, предадени на инкасо, съответно – постъпили в банката, а
тези, отчетени от отделните касиери и включени като оборот в касовата книга.
Не се събраха доказателства по делото, от които да се установява, че
процесното несъответствие между касова наличност по опис и реалната такава е
резултат от поведението на трети за спора лица – отделни касиери в магазина, които
– според релевираните от Ц. твърдения – не са предали оборотите от касите си, т. е. не се доказа, че
недостигът на паричните средства е с установен произход. Категорично е
заключението на изслушаната пред въззивната инстанция тройна съдебно-счетоводна
експертиза, че не
може да се отговори на въпроса пликовете на кои служители са предадени в общото
инкасо на магазина от съответните дати, поради липса на
данни за водена отчетност на касиерските пликове като отделни единици при
предаването им в общото инкасо. Това становище е идентично и с обясненията на
вещото лице, изготвило първоначалната експертиза, дадени в открито съдебно
заседание пред районния съд. Предвид това обстоятелство не може да се приеме,
че процесното различие в паричните средства е с установен произход, което от
своя страна обосновава отговорността на ответницата като МОЛ. Следва да се
посочи, че липсата на данни по този въпрос, резултат от неводенето на отчетност
на отделните касиерски пликове, по своята същност представлява неизпълнение на
задълженията на В.Ц. в качеството ѝ на управител да отговаря за активите
в процесния търговски обект.
С цел
изчерпателност следва да се посочи, че установените от вещите лица несъответствия
между отчетения оборот на касиери в магазина и инкасираните суми за съответните
дати, както и между общата стойност на постъпленията по банковата сметка на
ищеца от инкасото и отчетения от служителите оборот в магазина за същите дати,
се дължат – видно от събраните доказателства и предвид изричните твърдения на
ответницата в този смисъл – на денонощния режим на работа на магазина и
обстоятелството, че инкасото се е предавало в различно време всеки ден. Тези
факти, обаче, не са съотносими към процесната липса, доколкото, както бе
посочено, същата касае не предаваните на инкасо суми, а постъпвалите в касата
на магазина такива и отчитането им в касовата книга.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството са
установени всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на В.Ц. в
качестовото ѝ на МОЛ по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Това налага
двете въззивни жалби да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение
– да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода
на спора по делото право на разноски има въззиваемата страна-ищец в
производството, но дружеството не е направило такова искане, поради което
разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така
постановеното въззивно решение подлежи на обжалване с касационна жалба, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд, ІІІ-В въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
72-275, постановено на 23.09.2014 г. по гр. дело № 924/2010 г. по описа на
Софийски районен съд, ІI-ро ГО, 72-ри състав, в частта, с която на основание чл. 207, ал. 1 , т. 2, вр. чл. 208,
т. 2 КТ, вр. чл. 212 ГПК, вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД В.А.Ц. е осъдена да заплати на „М.“ ЕАД сумата от 7341,61 лв., представляваща обезщетение за вреди от
липси, установени на 30.04.2009 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.01.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1195,32 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 30.04.2009 г. до 08.01.2011 г.
В останалата си част Решение № 72-275, постановено на 23.09.2014 г. по гр. дело № 924/2010 г.
по описа на Софийски районен съд, ІI-ро ГО, 72-ри състав, като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението е постановено при
участието на трети лица-помагачи на страната на ответника – Е.И.С. и Р.Е.В..
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.