№ 244
гр. Шумен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20233600500233 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №171 от 10.03.2023г. по гр.д.№1831/2022г. Районен съд - гр.Шумен е
признал за установено в отношенията между страните, че В. Н. Х. с ЕГН ********** дължи
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД“ с ЕИК .... (с предходно наименование „Теленор България“
ЕАД), сумата 386,47 лева, представляваща сбор от потребни и неплатени мобилни услуги
през периода от 15.02.2019 г. до 15.07.2019 г. по три Договора от 22.06.2018 г., 08.10.2018 г.
и от 10.03.2019 г., чрез мобилен телефонен номер ++359*********, + +359********* и номер
++359*********, сключени при ОУ на „Теленор България“ ЕАД, по издадени фактури: №
**********/15.03.2019 г. № **********/15.04.2019 г. № ********** г. и № ********** г.,
сумата 565,44 лева - неплатени лизингови вноски начислени заедно с месечни сметки,
съгласно Погасителния план, по : Договор за лизинг от 22.06.2018 г. за предоставено
мобилно устройство марка Alkatel, модел U5Black; Договор за лизинг от 08.10.2018 г. за
предоставено мобилно устройство марка APPLE, модел PHONE SE 32GB Spase Grey и
Договор за лизинг от 10.03.2019г. за предоставено мобилно устройство марка Alkatel, модел
U5Black, за които по образувано ЧГД № 1110/2022 г., по описа на РС Шумен, срещу
ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 528/30.05.2022 г., по
описа на ШРС, като е отхвърлил иска с правно основание по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за дължимост на сума общо в размер на
629,71 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, за която по
образувано ЧГД № 1110/2022 г., по описа на РС Шумен, и са присъдени деловодни разноски
1
на ищцовата страна.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който, обжалва решението
на районния съд в частта с която е отхвърлен предявеният му иск за сумата от 629,71 лева -
неустойка, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени в тази
му част и постанови друго, с което претенцията да бъде уважена.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск
по реда на чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане, предмет
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се
пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№1110/2022 г., а
предявяването на установителния иск е законова последица от подаденото в срока по чл.414
от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта
за изпълнение парично вземане, или /както е в процесния казус/ с връчването на заповедта
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на
исковата молба, в която е посочено, че във връзка с облигационни отношения между
страните ответника дължи на ищеца сумата от 1581,62 лева. Между страните били сключени
следните договори - 1/Договор от 22.06.2018 г. за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* и Договор от същата дата за лизинг на устройство „ALCATEL U5 Black “;
2/Договор от 08.10.2018 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* и Договор
от същата дата за лизинг на устройство „APPLE iPhone SE 32GB Space Grey“;
3/Допълнително споразумение от 07.08.2018 г. към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********; 4/Договор от 10.03.2019 г. за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* и Договор от същата дата за лизинг на устройство
„SAMSUNG Galaxy J4 Plus Dual Black“. Поради неизпълнение на задълженията на
потребителя по договорите същите били прекратени едностранно от ищеца на 09.07.2019 г.,
на основание чл.19б от Общите условия. Дължимата от ответника сума била в размер на
1581.62 лв. формирана по следния начин: - 128,85 лв. - вноски по договор за лизинг от
22.6.2018 г. за „ ALCATEL U5 Black “ дължими за период 15.02.2019 г. - 14.07.2019 г.; -
206,82 лв. - вноски по договор за лизинг от 08.10.2018 г. за „APPLE iPhone SE 32GB Space
Grey“ дължими за период 15.02.2019 г. - 14/07/2019 г.; -229,77 лв. - вноски по договор за
лизинг от 10.3.2019 г. за „SAMSUNG Galaxy J4 Plus Dual Black“ дължими за период
15.02.2019 г. – 14.07.2019 г.; -317,89 лева - за абонаментна такса и потребление дължими по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 10.03.2019 г., от които
80,97 лева - за период 15.02.2019 г. – 14.05.2019 г.; 236,92 лв. - неустойка за предсрочно
2
прекратяване, от които сума в размер на 67,47 лв., представляваща три месечни такси, и
сума в размер на 169,45 лв. з а SAMSUNG Galaxy J4 Plus Dual Black, представляваща
разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг; -299,87 лева - за абонаментна такса и потребление дължими
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.10.2018 г., от които:
74,97 лева - за период 15.02.2019 г. – 14.05.2019 г.; 224,9 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 8.10.2018 г., от които сума в размер на 62,46 лв., представляваща три месечни такси, и
сума в размер на 162,44 лв. за „APPLE iPhone SE 32GB Space Grey“, представляваща разлика
между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг; -88,39 лева - за абонаментна такса и потребление по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 22.06.2018 , от които: 32,97 лева - за период
15/02/2019 г.- 14/05/2019 г.; 55,42 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 22.6.2018 г., от които
сума в размер на 27,48 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 27,94 лв. з
а ALCATEL U5 Black, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг; -310,03 лева -
абонаментна такса и потребление по допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 7.8.2018 г., от които: 118,61 лева - за мобилни
услуги; 78,95 лв. - за допълнителни услуги по допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 7.8.2018 г за „Плати с Теленор от
Google Play Store” и за услуга „Плати с Теленор от Apple”; 112,47 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 07.08.2018 г., представляваща три месечни
такси. За потребените услуги ищецът издал следните фактури: Фактура №
**********/15.03.2019 г. с начислени общо 175.96 лв. /с ДДС/, за отчетен период
15.02.2019/14.03.2019 г.; Фактура № **********/15.04.2019 с начислени общо 384.87 лв. /с
ДДС/, за отчетен период 15.03.2019 - 14.04.2019 г.; Фактура № **********/15.05.2019 г., с
начислени общо 484.91 лв. /с ДДС/, за отчетен период 15.04.2019 - 14.05.2019 г., както и
Фактура № **********/15.07.2019 г., с начислени общо 1581.62 лв. /с ДДС/, за отчетен
период 15.6.2019 - 14.7.2019 г. Въз основа на Заявление по реда на чл. 410 ГПК, било
образувано ЧГД № 1110/2022 г., по описа на РС Шумен и срещу ответника била издадена
Заповед № 528/30.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение в размер на 1581.62 лева,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателно
плащане. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване
на уведомление на постоянен и настоящ адрес. Длъжникът няма регистриран трудов договор
в НАП и заповедта не е могла да бъде връчена по месторабота, поради което за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са били в
облигационни отношения по силата на сключените между “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и
3
ответника В. Н. Х.. Изложената от ищцовата страна фактическа обстановка, описана по-
горе, по отношение на сключените между страните договори се установява от представените
в заповедното производство договори за мобилни услуги и договори за лизинг. За
задълженията на ответника, произтичащи от всички договори са издавани фактури, в които
са включвани лизингови вноски, разговори, месечни такси и други начисления, както
следва: Фактура № **********/15.03.2019 г., с която, за отчетен период от 15.02.2019 г. –
14.03.2019 г., са начислени 32.31 лв. /без ДДС/, от които: такси – 26.12 лв. и вноска лизинг –
9.99 лв., със срок за плащане – 30.03.2019 г.; Фактура № **********/15.04.2019 г., с която, за
отчетен период от 15.03.2019 г. – 14.04.2019 г., са начислени 32.31 лв. /без ДДС/, от които:
такси – 26.12 лв. и вноска лизинг – 9.99 лв., със срок за плащане – 30.03.2019 г.; Фактура №
********** г., с която, за отчетен период от 15.02.2019 г. – 14.03.2019 г., са начислени 32.31
лв. /без ДДС/, от които: такси – 26.12 лв. и вноска лизинг – 9.99 лв., със срок за плащане –
30.03.2019 г.; Фактура № ********** г., с която, за отчетен период от 15.06.2019 г. –
14.07.2019 г., са начислени 1581.62 лв. с ДДС, от които: задължения от предходен период –
476.68 лв.; вноска лизинг – 475.23 лв. и 629.71 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на
договори за услуги.
Основният спорен въпрос между страните е валидността на соченото от ищеца
прекратяване на процесните договори, и на клаузата за неустойка в тях. На първо место
следва да се посочи, че в чл.19б б."В" от общите условия ищцовото дружество има право да
откаже сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален
договор срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно общите условия.
Съответно съгласно чл.75 от общите условия, при неспазване на което и да е задължение по
част ХІІІ, или в случай на неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
операторът има право да незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при
условията на т.19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключването на нов договор с него. Или за да се установи дължимостта на
претендираната неустойка/право на ищеца да начисли такава/, на първо място следва да се
докаже, че процесния договор е прекратен. В случая от събраните по делото доказателства
не се установява договорните правоотношения с ответника да са прекратени преди изтичане
срока на договора и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати
договора, е уведомила другата за това свое намерение. Съгласно чл.19б в/ и чл.75 от общите
условия, ищцовото дружество има право, не и задължение, при наличие на сочените
хипотези да прекрати едностранно индивидуалния договор, поради което и волеизявление за
прекратяване е необходимо да бъде отправено. Още повече, че в случая доколкото се
претендира неустойка във връзка с твърдяно неизпълнение на задължение на насрещната
страна по договора, се касае до упражнено от страната право да развали договора. Ето защо
и неоснователно се явява становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се
изисква форма за валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на
4
общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. В случая както бе посочено по-горе, не са ангажирани
доказателства ответникът да е уведомяван за прекратяване на договорните правоотношения
преди датата на завеждане на исковата молба, поради което и не следва да бъде ангажирана
отговорността му за заплащане на неустойка. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването
и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме,
че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка. Ето защо не може да се приеме, че ищеца е упражнил надлежно
правото си да прекрати процесния договор преди да изтече срокът му, т.е. не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената неустойка
по него. Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по
силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице доказателства,
обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице
предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната
неустойка.
Независимо от горното следва да се отбележи и следното: Неустоечната клауза
предвижда в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в него по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, че последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Освен това в допълнение на
неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответства на оставащия
срок на договора, както и съответна част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на
договора. Във въззивната жалба ищцовата страна сочи, че процесните суми за неустойки се
претендират поради неизпълнението от страна на ответника на задълженията за заплащане
на изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги.
Съобразно императивното изискване на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, следва да
бъде преценена валидността на клаузата от договора относно условията, при които
потребителят дължи неустойка и е определен нейния размер. Съдържанието на посочената
клауза, налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това
критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в
противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена
облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен,
но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната.
5
Тоест с договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената
неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи
на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от
страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно
значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за
неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и
обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на
ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то
вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална
недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави
още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно
съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е
пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни
споразумения.
Освен това доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на
сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се
явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП, които в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Съгласно чл.143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. И тук преценката
за неравноправност на определена клауза в потребителски договор се извършва към
момента на сключването му и не е обусловена от последващо поведение на търговеца.
Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на
потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителя да е
разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените
клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката
до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди в
атакуваната част.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №171 от 10.03.2023г. по гр.д.№1831/2022г. на Районен
съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА с която е ОТХВЪРЛЕН иска за признаване за установено, че
В. Н. Х. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД“ с ЕИК .... (с
предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) сумата от 629,71 лв., представляваща
сбора на частично начислените неустойки по Договори за мобилни услуги и лизинг от
22.06.2018 г., 08.10.2018 г. и от 10.03.2019 г., по издадени фактури: №
**********/15.03.2019 г. № **********/15.04.2019 г. № ********** г. и № ********** г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 528/30.05.2022г. по
ч.гр.д. №1110/2022г. на ШРС.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7