№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 14. 04. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 372 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на ТД Митница Варна , против решение
№ 73/ 3.12.2021 г. по НАХД № 145/2021 г. по описа на ДРС, с което е
отменено издаденото от с.д. директор на Териториална
дирекция Северна морска в Агенция „Митници“ НП № 34/ 20.05.2021 г. и ТД
Митница Варна е осъдена да заплати на „Нова Търговска компания 2004“
АД разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 950 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон, се
иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото
на делото за потвърждаване на обжалваното НП, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание, касационната жалба се
поддържа от упълномощения юрисконсулт Ш..
Ответникът „Нова Търговска компания 2004“ АД, чрез упълномощения адвокат М. Т. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП е наложена на настоящият ответник на основание чл. 234, ал.2, т. 1 вр.
с ал.1, т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 12 738,
01 лв. за следното нарушение : затова, че
на 11.11.2020 г. в митническа декларация за поставяне под режим „допускане за
свободно обръщение“ MRN № 20BG002002039663RO/11.11.2020 г. дружеството е декларирало стока „палмова
мазнина МР 36-39 in СА20“ , в количество от 5250 картонени
кутии х 20 кг , бруто тегло 109 462,50 кг. , нето тегло 105 000 кг.,
с код по ТАРИК ********** , ставка на митото в размер на 9,00 % , заплатени
публични държавни вземания в размер на 13 647,86 лв. мито и 33 384,78 лв. ДДС , общо 47 032,64 лв. , вместо с код
по ТАРИК **********, ставка на митото в размер на 16 % и дължими публични държавни вземания в размер на
24 262,87 лв. мито и 35 507,78 лв. ДДС , общо 59 770,65 лв. , в следствие
на което избегнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на
10 615,01 лв. мито и 2 123,00
лв. ДДС - общо 12 738, 01 лв.
За да отмени обжалваното НП , районният
съд е приел наличието на допуснати съществени процесуални
нарушения – АУАН бил съставен в нарушение на специалното правило на чл. 40,
ал.2 от ЗАНН , в резултат на което наказаното впоследствие дружество било лишено
от правото си да представи към този момент възражения и доказателства.
По
приложението на материалния закон въззивният съд е приел следното :
-въззивникът
бил провел успешно оспорване на заключението на МЛЕ , поради компрометиране на
резултатите от пробовземането и недоказването от страна на АНО дали утвърдената
през 2020 г. вътрешно лабораторна методология била съответна на американския
метод за измерване на консистенцията на мазнини AOCS Сс 16-60 и дали въобще
този метод е утвърден като официален ;
-обжалваното
НП се явявало недоказано по отношение твърдението на митницата за вида на
стоката по процесната митническа декларация, тъй като извършеното изследване на
ЦМЛ било за стока по друга регистрирана година и половина по-рано декларация – приема
се в тази връзка, че цитираното в НП Решение
на СЕС по дело № С-571/2012 г. не било
приложимо, тъй като давало тълкуване на отменената правна норма на чл. 78 от
стария Митнически кодекс, а новият Митнически кодекс не съдържал аналогична на
нея разпоредба ;
-Обяснителните
бележки към Хармонизираната система нямали според практиката на съда на ЕС
задължителна правна сила, поради което упоменатото в тях „текстуриране“ на
което се позовал АНО , представлявало
произволно и разширително тълкуване на позиция 1517 от КН от което
следвало, че извода на митническите
органи за невярно деклариране на
процесните стоки, а от там и за извършена от въззивника митническа измама бил
недоказан и неправилен.
Касационният
съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато
от въззивния съд съществено нарушение на
процесуалните правила.
Всички
свои правни изводи, както по приложението на процесуалния закон, така и по
приложението на материалния закон, въззивният съд е извел без да събере нужните
доказателства за да установи релевантните за делото факти, с което е допуснал
нарушение на вмененото му от нормите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 107, ал.1
и ал.2 от НПК задължение за служебно събиране на доказателства с цел разкриване
на обективната истина. Резултатът от този подход се състои в грешното прилагане на закона към неизяснени по делото факти.
Абсолютно
едностранчиво и без да провери чрез събиране на надлежните доказателства становището на другата страна , районният съд е
приел за достоверна тезата на наказаното дружество, че на 25.01.2021 г. пред
началника на МП се явил упълномощен с нотариално заверено пълномощно представител на „Нова търговска компания 2004“
АД , който бил отпратен за втори път с обяснението, че с това пълномощно не
може да получи АУАН, тъй като следвало да се яви лично управителя. Видно е от съдържанието на НП, че по този въпрос е било проведено допълнително разследване от
митническите органи , за което е изготвена докладна записка рег. инд. 32-78453/9.03.2021
г. , според която само и единствено на 25.01.2021 г. в МП се
явил без изрично пълномощно служител на „Юнитранс“
/представляващ фирмата вносител/, който заявил че ще уведоми вносителя за дадените му разяснения относно необходимостта от лично явяване на управителя
или от представяне на изрично пълномощно,
след което същият не се явил втори път,
поради което АУАН е съставен на
основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Съобразно тези обстоятелства, очевидно е че пред ДРС са били спорни именно тези факти въз
основа на които се приема, че АУАН е неправилно
съставен в отсъствие на нарушителя.
Разпитаният служител на ТД Митница Варна – свидетелят А.В.И. ясно е заявил , че не е запознат с фактите свързани с представянето на въпросното
пълномощно, при което е следвало въззивният съд да изясни същите като събере
доказателства за тези посочени в горецитираната докладна записка, включително
като извърши очна ставка между разпитаният по искане на дружеството свидетел Н. Д. и митническия служител на когото първият твърди, че бил представил приетото като
писмено доказателство нотариално заверено на 25.01.2021 г. в гр.
София пълномощно. Така, като не е събрал доказателства за
отстояваната от наказващият орган теза, ДРС е ограничил правата на тази страна , което в случая представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като установяването на факти различни от приетите
от съда би довело до обратния извод за липсата
на нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН,
съответно липсата на основание за отмяна на НП.
Изцяло на
предположения и липсата на фактически констатации почиват направените от въззивния съд изводи
относно възможността взетата проба да претърпи след три месеца сериозни
изменения в своите характеристики и структура, поради това че продуктът подлежал
на бърза развала, за установяването на което не били нужни специални познания. В
това отношение, ДРС не е изпълнил процесуалното си задължение да установи
фактите по съхранение на пробата, а само се е задоволил да посочи, че нямало
данни къде и как били съхранявани изследваните проби. Процесуално нарушение в
тази насока не би съществувало, ако
събирането на доказателства за тези
релевантни факти обективно не е било възможно, но причини за такъв извод не са налице при положение, че там където следва да бъдат търсени
необходимите данни, а именно в ЦМЛ , ДРС не е извършил проверка. Едва след
установяване на фактите по съхранение на пробите би следвало да се правят изводи относно възможността за развала,
за което противно на приетото от въззивния съд са нужни специални знания –
необходимо е било назначаването на експертиза за изясняването на този въпрос, каквото
процесуално действие съдът не е извършил допускайки по този начин непълнота на доказателствата.
Лишен от фактически констатации е и извода на районния съд за
компрометиране на резултатите от изследването на пробите – не е посочено какво точно нарушение при вземането на изследваните
проби съдът установява въз основа на цитираните в мотивите му показания на
разпитания свидетел Д.. С оглед последното,
касационният съд намира, че по този
начин въззивният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила
по смисъла на чл.348, ал.3, т. 2, пр. І от НПК – липса на мотиви.
Необоснован
и в съществено нарушение на процесуалните правила е извода на въззивния
съд за недоказаност на обстоятелствата относно използвания метод за изследване
на взетите проби при положение, че след като съдът приема за недостатъчно представеното в тази връзка становище на директора на дирекция „ЦМЛ“ , той проявява същевременно
абсолютна процесуална пасивност, като не
предприема каквито и да било процесуални действия за да установи същите
обстоятелства. Доколкото в случая липсва нормативно изискване за метода на
изследване, то правилността на използвания такъв следва да бъде определяна от
научните опитни правила, за установяването на които е следвало да бъде
назначена съответната експертиза, липсата на каквато отново сочи на непълнота на доказателствата, представляваща в случая израз на допуснато от въззивния съд съществено
процесуално нарушение.
Неправилен
е следващият направен от ДРС извод за недоказаност на НП по отношение твърдението
на митницата за вида на стоката, тъй като извършеното от ЦМЛ изследване касаело стока по друга декларация. Погрешно в това
отношение е разбирането на съда за неприложимост на цитираното в НП решение
на СЕС по дело № С-57/2012 г. при положение, че в случая липсва спор относно
идентичността на стоката по процесните декларации
от 28.09.2020 г.
и 11.11.2020 г. – това е така,
защото както тълкуваната с това решение отменена норма на чл. 78 от Регламент № 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992
г. , така и действащата норма на чл. 190, пар.1 от Регламент № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза, имат
предвид проверка и контрол на стока от една митническа декларация, но въпреки това
с
решението на СЕС е дадено тълкуване за валидност по отношение на последваща
декларация на проба взета от идентична стока
по предходна митническа декларация , т.
е. противно на приетото от въззивния съд за броя на митническите декларации, двете норми имат аналогично съдържание в контекста на направеното от СЕС тълкуване.
Що се касае
до приложението на материалния закон,
ДРС неправилно приема, че тарифното класиране на стоката било извършено от
митническите органи само и единствено въз основа на Обяснителните бележки към
Хармонизираната система – позовавайки се на цитираната в мотивите си практика на СЕС, според която Обяснителните
бележки действително нямат задължителна правна сила, съдът без да събира
доказателства за релевантните факти е направил правни изводи по приложението на
закона неправилно смесвайки понятията за
тълкувателна и правоприлагаща правни норми – след като целта
на Обяснителните бележки към Хармонизираната система е да подпомогне тълкуването на правоприлагащата правна
норма относно обхвата на различните тарифни позиции, то погрешен
е извода , че тълкуването на последната в контекста на първата представлявало разширително и произволно тълкуване на
правилата за тарифно класиране на стоките.
В случая съвършено неправилно въззивния съд е направил изводи по приложението
на материалния закон без да направи необходимо съответстващите на тях
фактически констатации – в мотивите на въззивното решение няма такива за това
налице ли е или отсъства посоченото от митническите органи „текстуриране“ на стоката
и в резултат на това притежава ли тя или не характеристиките на „палмов шортънинг“, а тези
факти са в основата на спора за тарифното
класиране по спорните позиции 1511 и 1517. В този смисъл и доколкото съгласно приложимата норма на чл. 220 от АПК касационният съд проверява
прилагането на материалния закон само въз основа на фактите установени от
първоинстанционния съд, то при липсващите в случая такива , тази проверка е невъзможна.
Последното
също представлява израз на допуснато от ДРС съществено нарушение на
процесуалните правила, налагащо отмяна на въззивното решение, включително в частта му за разноските и връщане
съгласно чл. 222, ал.2, т.1 от АПК на делото за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд, който при новото разглеждане следва да извърши пропуснатите
процесуални действия по служебно събиране на относимите доказателства,
установяване въз основа на тях на релевантните факти и едва след това да се
произнесе по приложението на закона, като реши въпроса за направените в тази касационна
инстанция разноски по реда на чл. 226,
ал.3 от АПК.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 73/3.12.2021 г. по НАХД № 20213120200145/2021
г. по описа на ДРС и ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: