№ 488
гр. Пловдив, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20225300900697 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.
Р. Г. А. ЕГН ********** от ** чрез адвокат Д. Д., служебен адрес: **,
твърди, че на 30.01.2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ** с отбивка
„Кауфланд“, при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“,
с рег. № **, водачът В. Т. не пропуснал движещия се по пешеходна пътека Г.
Ф. А. и настъпил удар. Твърди също, че вследствие от удара, на Г. А. му били
нанесени множество средни и тежки телесни повреди. Бил приет в УМБАЛ
„Св. Г.“ ЕАД - Пловдив, където били извършени множество операции, при
условията на неотложна спешна помощ. Поставена била диагноза счупване на
горния край на раменната кост закрито, двустранна пневмония, сепсис,
резистентен септичен шок, многоорганна недостатъчност (церебрална,
дихателна, циркулаторна, бъбречна). Въпреки опитите пострадалият да бъде
стабилизиран, състоянието му се влошило до степен поставяне под апаратно
дишане, поради дихателна неспособност. Проведено било комплексно
интензивно лечение, което протичало при изключително агресивни
манипулации и интервенции. Лекарите направили всичко по силите си, но на
22.04.2020 г. пострадалият изпаднал в състояние на асистолия (спиране на
сърдечната дейност), извършен бил електрошок в пълен обем, но въпреки
опитите да бъде спасен животът му, починал. В болничното заведение Г. А.
пролежал от 03.02.2020 г. до датата на смъртта му 22.04.2020 г.
Ищецът твърди, че е ** на починалия Г. А., както и че изключително
тежко приел смъртта на единствения си жив родител. Двамата имали много
силна емоционална и духовна връзка, която ги свързвала като едно цяло. Те
били не само ** и **, а и приятели и подкрепа един на друг. В резултат на
1
емоционалния шок от внезапната загуба на ** си, ищецът дълго време не
искал да комуникира с никого, изпаднал в тежко душевно и емоционално
състояние. Отношенията между ** и ** били основани върху обичта и
грижата, взаимопомощта и закрилата, които съпътствали целия им живот.
Твърди също, че веднага след настъпилото ПТП изпаднал в психически шок,
защото загубата на ** му била внезапна и травмираща. Твърди, че търпи
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от
загубата на най-близкия за него човек. Между двамата съществувала особена
връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се
подкрепяли. Всички тези негативни преживявания нарушили обичайния
начин на живот на ищеца.
Излага твърдения още, че по отношение на виновния водач В. Т. било
образувано НОХД № 542/22 г. на ПОС, по което с влязла в сила Присъда №
53/02.09.2022 г., той е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. Ф. А., настъпила на 22.04.2020 г., като деянието било
извършено на пешеходна пътека.
Твърди още, че управляваният от виновния водач автомобил има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, пред което била отправена претенция за заплащане
на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от описаното по-горе пътнотранспортно
произшествие. Дружеството изплатило на 27.10.2022 г. сума в размер на 100
000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, в качеството му на наследник на Г. Ф. А.. Счита, че
така изплатената сума не отговаря на преживените от него болки и страдания,
като претендира пълно обезщетение в размер на общо 200 000 лева, от които
застрахователят вече е изплатил 100 000 лева.
На основание изложеното, претендира да се осъди ответното дружество
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да му заплати следните
суми:
100 000 лв. (сто хиляди лева), която сума представлява разликата до
пълния размер от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща пълния
размер на претендирано обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болки и страдания,
вследствие на смъртта на ** му Г. Ф. А. в резултат на ПТП, настъпило на
30.01.2020 г., ведно законната лихва върху тази главница, за периода от
подаване на искането до „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - 17.12.2021 г.
до окончателното й изплащане;
3 571,30 лева (три хиляди петстотин седемдесет и един лева и тридесет
стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за болнично лечение и погребение на Г. А., ведно със законната
лихва върху тази главница за периода от подаване на искането до „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД - 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане;
2
сумата 8750,01 лв. (осем хиляди седемстотин и петдесет лева и една
стотинка), представляващи законна лихва върху заплатената
извънсъдебно от застрахователя сума в размер на 100 000 лева за
периода от подаване на искането до „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД -
17.12.2021 г. до 27.10.2022 г. - датата на заплащане на ищеца на
посочената сума,
както и направените по делото разноски и заплатен адвокатски
хонорар.
Ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
с адрес: град София, бул. Витоша № 89Б, оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
отношение собственика на описаното МПС, образуваната застрахователна
преписка и извършеното плащане в размер на 100 000 лева, представляващо
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на **
му.
Твърди наличие на съпричиняване на настъпилия резултат с
поведението на пешеходеца, който бил изскочил на пътното платно внезапно
и тичайки, като не е положил необходимото внимание и бдителност; не се е
съобразил с интензивността на трафика, паркираните ППС, който
ограничавали видимостта на шофьора. На отделно основание претендира
съпричиняване, свързано със здравословното състояние на пешеходеца. Счита
предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди за прекомерен.
Оспорва и иска за имуществени вреди като твърди, че не се установява какви
точно лекарства са закупени и връзката им с травмите на пострадалия.
Оспорва исковете за присъждане на мораторна лихва, както по
отношение на периода, така и по отношение на размера.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
За безспорни между страните в настоящото производство са определени
фактите относно настъпване на посоченото ПТП и участниците в него;
образуваната преписка щета; размера и основанието на изплатеното на ищеца
обезщетение, както и че ищецът е ** на починалия.
Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда № 53/02.09.2022
г., постановена по НОХД № 542/22 г. на ПОС, В. Т. е признат за виновен, че
на 30.01.2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ** с отбивка „Кауфланд“,
при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № **,
когато достигнал до кръстовището, не пропуснал движещия се по пешеходна
пътека Г. Ф. А. и настъпил удар, като с това по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. Ф. А., настъпила на 22.04.2020 г., като деянието било
извършено на пешеходна пътека.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от
ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП,
3
противоправността на деянието, извършено от водача В. Х. Т. и неговата
вина.
Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с
приложеното досъдебно производство, както и от заключението на
изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния
механизъм на пътнотранспортното произшествие:
Водачът В. Х. Т. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло” по
платното за движение на улица „Македония“ в посока от север на юг. През
това време пешеходецът Г. Ф. А. е бил на западния тротоар. Когато лекият
автомобил „Фолксваген Поло” е бил на около или над 24 – 25 м, пешеходецът
Г. Ф. А. предприел пресичане на платното за движение в посока от запад на
изток, отдясно на ляво пред автомобила. Водачът на лекият автомобил
„Фолксваген Поло” е реагирал след около 1 секунда, като екстрено е
задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,2 секунди е
настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната
част на л.а. „Фолксваген Поло”. След удара лекият автомобил се е установил
на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходецът Г. Ф. А. е паднал на
платното за движение пред автомобила.
Експертът е посочил, че основна причина за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка е, че водачът на лекият автомобил „Фолксваген
Поло” - В. Х. Т., не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходеца Г. Ф. А..
Експертът е посочил също, че ако се приеме, че пешеходецът Г. Ф. А. е
можел и е следвало да се съобрази с приближаващия се автомобил, то
причина за произшествието е и навлизането на пешеходеца в коридора на
автомобила.
Съдът намира, че по делото доказателства пешеходецът да е навлезнал
рязко, внезапно или тичайки на пешеходната пътека, не са събрани, поради
което не може да се направи извод, че пешеходецът е допринесъл с каквото и
да е със своето поведение за настъпване на удара от техническа гледна точка.
Експертът е посочил също, че скоростта на пешеходеца при удара е
била около 2,02 м/с = 7,27 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Поло” непосредствено
преди задействане на спирачната му система и в момента на удара е била
около 41 км/ч.
Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на
автомобила в конкретната пътноклиматична обстановка със скорост 41 км/ч е
била 22,71 м.
4
В анализираната пътна ситуация, от момента в който пешеходецът Г. Ф.
А. е навлязъл на платното за движение, водачът на лекият автомобил, при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън
опасната зона на автомобила.
Изследваното произшествие е настъпило на 30.01.2020 г. около 20.20
часа в населено място - гр. Пловдив между лек автомобил „Фолксваген
Поло”, управляван от водача В. Х. Т., по платното за движение на ** в посока
от север на юг и пешеходеца Г. Ф. А. в момент, когато последният е бил на
платното за движение пред автомобила.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от
пътя в зоната на кръстовище на пешеходна пътека, при движение през нощта,
при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове и
улично осветление.
Платното за движение в мястото на произшествието е имало настилка
от асфалт, която по време на произшествието е била суха.
Върху платното за движение в мястото на произшествието има
намерени следи.
По време на произшествието в автомобила е пътувал само водачът му.
Изводите на експертизата, в тази й част, не бяха оспорени от страните.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото
произшествие на 30.01.2020 г. пострадалият Г. Ф. А. е изпаднал в
травматичен шок и не е бил в съзнание като бил настанен по спешност в
УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД гр. Пловдив с множество травми, причинени от
удара - контузия на главата и тялото, счупване на черепа в основата на лявата
слепоочна област, счупване на лявата раменна кост в областта на
хирургичната шийка, счупване на лявата ключица, счупване на костите на
лявата подбедрица в горната част. Пострадалият починал на 22.04.2020 г.
Съгласно експертизата, причина за смъртта е сепсис, за което сочи наличието
на септични тромби в белите дробове, септичната слезка, септичните
изменения на бъбреците. Настъпилата белодробна инфекция е усложнение на
продължителния период на обездвижване и апаратна вентилация поради
понесената тежка гръдна травма в следствие на претърпения инцидент на
30.01.2020г., в който пострадалия А. е участвал в качеството си на пешеходец,
5
блъснат от лек автомобил.
Експертът е посочил категорично, че нито едно от заболяванията, от
които е страдал починалия, преди процесното ПТП, както и неговата възраст,
не са допринесли за развитието на заболяването и настъпилата смърт.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2023 г., е изслушан
свидетел на ищеца Н.П.М., който няма родство с ищеца. Съгласно
показанията му, ищецът Р. А., ** на починалия, няма друго свое семейство и
живеел с родителите си в **. Майка му починала и ** му останал единствения
му близък човек. Двамата живеели в отделни апартаменти, но в близост един
до друг, за да може да се грижи за него. Според свидетеля, ** и ** имали
изключително силна връзка, като **та бил пример за подражание за Р..
Когато научил за смъртта на ** си, ищецът приел това много тежко, бил
съкрушен, отслабнал и не бил на себе си психически.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество,
пред което била отправена претенция за заплащане на претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от описаното по-горе пътнотранспортно произшествие. Няма спор,
че дружеството изплатило на 27.10.2022 г. сума в размер на 100 000 (сто
хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, в качеството му на наследник на Г. Ф. А..
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е
материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно
основание чл. 432 от КЗ.
Съдът намира за недоказани възраженията за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от поведението на починалия, направени от
ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
6
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Ответното дружество твърди наличието на съпричиняване на
настъпване на вредоносния резултат от поведението на починалия, който
предприел внезапно навлизане на пешеходната пътека, както и предвид
предхождащи произшествието му заболявания. Доказателства за такова
поведение на починалия не се събраха. Обстоятелството, че той се е движел с
„бърза“ за възрастта си скорост, само по себе си не е достатъчно, за да се
направи извод, че това е допринесло за настъпване на удара. Това е така,
защото безспорно са установени два факта, а именно, че не е имало каквото и
да е препятствие за водача на автомобила да възприеме пешеходеца, както и
че водачът на автомобила се е движел със скорост от 42 км/ч, която макар и
разрешена по смисъла на закона, не е съобразена с наближаването на
пешеходна пътека и напълно възможното й пресичане от пешеходци, като с
това е довела до невъзможност да се избегне удара. Ето защо, съдът намира,
че при възможността да възприеме пешеходеца и неговото движение, както и
наближаването на пешеходна пътека, водачът е следвало да съобрази
скоростта си, така че да предотврати удар при навлизане на пешеходец на
пешеходната пътека, действие, което той не е предприел.
Не се установи по делото и каквато и да е връзка между заболяванията
на починалия преди ПТП и последиците от него. Напротив, категоричен е
извода на експерта, че смъртта е резултат единствено и само на травмите
причинени от ПТП.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице каквито и да е
доказателства, които да подкрепят направените от ответното дружество
възражения за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно главно доказване, а е дори само предполагаем. Приносът на
пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение, какъвто е настоящия случай, но и да бъде доказан
по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Такива доказателства в рамките на настоящото
производство не се събраха, поради което съдът намира посоченото
възражение за неоснователно и недоказано.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
7
лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищеца психически травми, както и интензитета на
причинените му болки и страдания и тяхната продължителност.
Починалият е бил единственият преживял от семейството на ищеца. Той
е бил не просто ** на ищеца, между тях е имало много силна и постоянна
връзка и взаимна опора. Смъртта на **та е била за ищеца внезапно и
неочаквано събитие, което напълно е нарушило нормалния му жизнен цикъл,
а посоченото е породило остра стресова реакция, която е резултат на
посоченото изключително, внезапно и неприятно събитие. Тази остра
стресова реакция е продължила дни, като описаните психологически
преживявания, са довели до нарушена адаптация и промени във всички сфери
на функциониране на психиката му. Това е довело до емоционални симптоми
на тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора,
ограничени контакти. Настъпилото събитие – загуба на родител е довела до
необратима социална загуба, носеща траен отпечатък върху личностовото и
социалното функциониране на ищеца.
Посоченият извод в пълна степен се налага от показанията на
изслушания по делото свидетел, които съдът като безпристрастни и
непротиворечиви на останалите по делото доказателства, кредитира изцяло.
Съдът приема, че вследствие смъртта на Г. А. е променен необратимо и
изключително неблагоприятно живота на неговия единствен **. Установява
се по несъмнен начин, че двамата са били изключително близки. Смъртта на
Г. внезапно и изключително неблагоприятно е променила живота на ищеца.
Той се затворил себе си, преживял е множество и различни отрицателни
емоции, ограничил е социалното си общуване, в ежедневието му дълго време
са липсвали положителни емоции.
Съдът взема предвид, че към момента на увреждането, ищеца е
пълнолетен и зрял човек. Макар свидетелят да сочи, че и към момента той е в
„променено състояние“, не са събрани други доказателства, които да
установяват по-тежък или по-дълъг период на възстановяване от обичайния
при такава загуба.
При така установените психически травми, промяна в начина на живот
и страдания на ищеца, съдът следва да определи „справедливо обезщетение“.
Нищо не би могло да замести загубата на починалия, необратимата
липса на **. Няма парична сума, която да може да се определи като
справедлив финансов или друг еквивалент на тази загуба. Като взе предвид
всички подробно изложени мотиви относно възрастта на ищеца, личните му
отношения с починалия, степента на преживените психически травми и стрес,
както и задължението на съда да се съобрази с икономическата конюнктура,
8
както и с установената към момента съдебна практика по сходни случаи,
съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди – болки и страдания, преживени от смъртта на
починалия, в размер на 200 000 лева. Няма спор между страните, че ответното
застрахователно дружество е изплатило доброволно сумата 100 000 лева
преди започване на настоящото производство. Ето защо, на ищеца следва да
се присъди допълнително обезщетение в размер на претендираните от ищеца
100 000 лв.
Ищецът претендира заплащане на сумата 3571.30 лв., обезщетение за
причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за
болнично лечение и погребение на Г. А.. По делото са приети като
доказателства фактури № ********** от 23.04.2020 г за сумата 120 лв.;
Фактура № 570 от 22.04 - 104.3 лв.; Фактура № 556 от 29.02.2020 г. - 54
лв.; Фактура № 567 от 31.03.2020 г. - 100 лв.; Фактура № 552 от 20.02.2020
г. - 77.30 лв.; Фактура № ********** от 05.02.2020 г. - 2660 лв.; Фактура №
********** от 23.04.2020 г. - 9 лв.; Фактура № 50 от 23.04.2020 г. 398 - лв.,
както и копия от касови бележки към тях.
Ответното дружество е оспорило този иск като е посочило, че не
съдържат достатъчна индивидуализация.
Съдът намира, че така приетите доказателства установяват по несъмнен
начин, че същите обективират разходи за лекарства, санитарни материали,
както и че са заплатени от пострадалия. Разходите са направени по време,
което напълно съвпада с престоя на пострадалия в болница след приемането
му за лечение и според съда са непосредствено свързани с лечението и
погребението му. Ето защо, този иск следва да се уважи в пълния му предявен
размер.
Ищецът претендира заплащане на сумата 8750,01 лв. (осем хиляди
седемстотин и петдесет лева и една стотинка), представляващи законната
лихва върху заплатената извънсъдебно от застрахователя сума в размер на
100 000 лева за периода от подаване на искането до „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД - 17.12.2021 г. до 27.10.2022 г. - датата на заплащане на
ищеца на посочената сума.
По този иск, както и по отношение претенциите на ищеца за
присъждане на законна лихва върху посочените по-горе главници, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане,
задължението на застрахователя да обезщети възниква или считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
9
датите е най-ранна. В конкретния случай ищецът е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя на 17.12.2021 г., като от
тази дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва
върху дължимото обезщетение.
Ответникът е заплатил доброволно обезщетение за нанесени на ищеца
неимуществени вреди – душевни болки и страдания от загубата на ** му -
сумата 100 000 лв. на 27.10.2022 г. Ето защо, искът за заплащане на законна
лихва върху извънсъдебно платена главница в размер на 100 000 лева, е
основателен за периода 17.12.2021 г. до 27.10.2022 г.
Съдът служебно извърши изчисление за дължимия размер за така
конкретизирания период и главница чрез онлайн калкулатор като общо
дължимата законна лихва е в размер от 8750.01 лева, в какъвто е и исковата
претенция. Ето защо, този иск също следва да се уважи изцяло.
Посочените по-горе главници, представляващи обезщетения за
причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди, следва да се
присъдят ведно със законна лихва върху тях от 17.12.2021 г. до окончателното
из изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 8800 лева., съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира направеното възражение от ответника за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, за неоснователно.
Същото е напълно съобразено, както с правната и фактическа сложност на
спора, така и с минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно правния интерес.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената
част от исковете в размер на 4492.85 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес:
град София, бул. Витоша № 89Б, да заплати на Р. Г. А. ЕГН ********** от **
съдебен адрес: **, чрез адвокат Д. Д., в качеството му на ** на Г. Ф. А.,
починал на 22.04.2020 г. в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 30.01.2020 г. в гр. Пловдив, на кръстовище на улица
„Македония“ с отбивка „Кауфланд“, причинено виновно от водача на лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ** - В. Х. Т., за което
против него е постановена влязла в сила присъда № 53/02.09.2022 г. по НОХД
10
№ 542/22 г. на ПОС, и за който водач е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключено с посоченото дружество, както следва:
- сумата 100 000 лв. (сто хиляди лева), която представлява разликата
между извънсъдебно изплатено обезщетение на 27.10.2022 г. от 100000 /сто
хиляди лева/ лв. до пълен дължим размер от 200 000 (двеста хиляди) лева,
представляваща пълен размер на дължимо обезщетение за претърпените от Р.
Г. А. неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му психически и
емоционални болки и страдания, вследствие на смъртта на ** му Г. Ф. А.,
настъпила в резултат на описаното ПТП на 30.01.2020 г., ведно законната
лихва върху тази главница, за периода от подаване на искането за изплащане
на обезщетение до „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД на 17.12.2021 г. до
окончателното й изплащане;
- сумата 3 571,30 лева (три хиляди петстотин седемдесет и един лева
и тридесет стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за болнично лечение и погребение на Г. Ф. А., ведно със законната
лихва върху тази главница за периода от подаване на искането за изплащане
на обезщетение до „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД на 17.12.2021 г. до
окончателното й изплащане;
- сумата 8750,01 лв. (осем хиляди седемстотин и петдесет лева и
една стотинка), представляващи законна лихва върху заплатената
извънсъдебно от застрахователното дружество сума в размер на 100 000 лева
за периода от подаване на искането за изплащане на обезщетение до „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД на 17.12.2021 г. до 27.10.2022 г. - датата на
извънсъдебно изплащане на посочената сума, както и направените по делото
разноски в размер на 8800 лева – изплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес:
град София, бул. Витоша № 89Б, да заплати по сметка на Окръжен съд
Пловдив, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата 4492.85 лв. държавна такса
съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11