Разпореждане по дело №356/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 102 от 29.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 127/2011 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на „М.” О. гр.Д., че не съществува вземането на „А. – *, в Л.” О. Г., за сумата в размер на 24 000 лева по фактура № 1078/11.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 484.80 лева, представляваща разноски по делото и 1 800 лева – адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед № 1/ 03.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 8/2011 г. по описа на МРС. С решението си съдът е осъдил „А. – *, в Л.” О. Г. да заплати на „М.” О. гр.Д. сумата в размер на 2 940 лева, представляваща деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „А. – * – в Л.” О. Г., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Твърди, че атакуваното решение е непраÔилно – незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага съображения за дължимост на исковата сума от 24 000 лева. Счита, че направените от ответника възражения за некачествено доставено и монтирано оборудване не е подкрепено с доказателства, установяващи неговия размер. В този смисъл съдът допуснал процесуално нарушение, приемайки за вярно твърдението на ответника за недостатъци, без същите да бъдат конкретизирани и оценени. Моли съда да отмени атакуваното решение на Момчилградския районен съд и да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на „А. – * – в Л.” О. Г., за сумата в размер на 24 000 лева. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия „М.” О. гр.Д., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се иска въззивният съд да потвърди като правилно решението на Момчилградския районен съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 500 лева.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е предявен иск от „А. – * – в Л.” О. Г. против „М.” О. гр.Д., с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в полза на „А. – * – в Л.” О. Г. против „М.” О. гр.Д. за сумата в размер на 24 000 лева по фактура № 1078/11.11.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, която сума е предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1/03.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 8/2011 г. на Районен съд – Момчилград.

От приложеното като доказателство ч.гр.д.№ 8/2011 г. на Районен съд – Момчилград се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „А. – * – в Л.” О. Г. е издадена заповед № 1/03.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „М.” О. гр.Д. за сумата в размер на 24 000 лева по фактура № 1078/11.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 484.80 лева, представляваща разноски по делото и 1 800 лева – адвокатско възнаграждение.

От цитираното ч.гр.д.№ 8/2011 г. на Момчилградския районен съд се установява също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът „М.” О. гр.Д. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до „А. – * -в Л.” О. Г., получено на 08.02.2011 г., районният съд е указал на дружеството, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, „А. – * – в Л.” О. Г. е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането в размер на 24 000 лева по фактура № 1078/11.11.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1/03.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 8/ 2011 г. на Районен съд – Момчилград.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Установено е по делото, че между страните по делото е бил сключен Договор № 365 – С – ДМ/03, по силата на който ответното дружество „М.” О. гр.Д., в качеството му на възложител, възлага на ищеца – „А. – *” О. Г., последният в качеството му на изпълнител, да извърши доставка и монтаж на оборудване за обект: „Предприятие за месодобив и месопреработка, до 5 т/ден” в землище В., о. Д., о. К. на „М.” О., по части: „Хладилна”, „Отопление и вентилация” и „Електро”, съгласно писмена оферта на „Айсберг – 92” О. Г. - № 1441-С-АБ/03 и Спецификации на оборудване, представляващи приложения, неразделна част от договора. С анекс № 2 от 20.12.2005 г. към договор № 365 – С – ДМ/03, страните са договорили изпълнителят „Айсберг – 92” О. Г. да извърши доставка и монтаж на допълнително оборудване по части „Хладилна”, „Отоплание”, „Вентилация” и „Електро”, съгласно протокол за извършени работи и оферта на „Айсберг – 92” О. Г. № 2365 – АБ/05. Съгласно сключения на 20.12.2005 г. анекс № 2 към договор № 365 – С – ДМ/03, страните са договорили, че доставката и монтаж с допълнително оборудване възлиза общо на 687 824.92 лева, от която: част „Хладилна” – 352 607 лева, част „Вентилация” – 129 395.40 лева, част „Отопление” – 26 101.55 лева и част „Електро” – 179 720.97 лева.

С Протокол за приключване доставките и монтажа на инсталациите по части: „Хладилна”, „Електро, КИП и А”, „ОВК” от 20.02.2006 г., страните по делото са удостоверили, че хладилната, електро и ОВК инсталации на обект „Предприятие за месодобив и месопреработка”, С., община Джебел, са завършени и пуснати в редовна експлоатация, съгласно Договор № 365 – С – ДМ/03 между „М.” О. гр. Д. и „А. – *” О. Г., включително допълнителните дейности, съгласно споразумение. Установява се също така, че протоколът е подписан със следната забележка: 1. сушилни камери 2 броя са неизползваеми по предназначение. Съоръженията не са завършени; 2. има течове от въздуховодите при валеж и 3. в зала за декашониране липсва всмукателна инсталация. В протокола е посочено, че окончателното приемане на съоръженията ще се извърши след отстраняване на забележките.

Видно от Протокол за разплащателно салдо по договор № 365 – С – ДМ/03, подписан на 28.04.2006 г. от законните представители на „М.” О. и „А. – *” О., стойността по Договор № 365 – С – ДМ/03 и Анекс № 2 към договора /без включен ДДС/ е 687 824.92 лева, изплатените суми от възложителя на изпълнителя /без включен ДДС/ са 564 543 лева, а остатъка за плащане е общо в размер на 147 938.30 лева с включен ДДС, от която главница в размер на 123 281.92 лева и ДДС в размер на 24 656.38 лева. С протокола е дадена гаранция за качествено изпълнение за 12 месеца в размер на 5% от общата стойност и е посочено, че стойността на незавършените съоръжения ще се включи след приключването им.

На 11.11.2010 г. ищецът е съставил фактура № 1078 за доставка и монтаж на допълнително оборудване съгласно Анекс № 2 към Договор № 365 – с – ДМ/03 на стойност 20 000 лева без ДДС или общо на стойност 24 000 лева с включен ДДС, като получател по фактурата е „М.” О. гр.Д.. Видно от товарителница на спедиторска фирма „Speedy”, фактура № 1078/11.11.2010 г. е била доставена и получена от представител на ответното дружество. Във връзка с така съставената фактура, по делото са представени – Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС от 09.12.20110 г., справка – декларация за данък върху добавената стойност, дневник на продажбите за данъчен период – месец ноември 2010 г., от които се установява, че фактура № 1078/11.11.2010 г. е включена в дневника за продажбите на ищеца, както и че същият е обявил в НАП сумата по фактурата като приход, като е декларирал, че дължи ДДС-то по фактурата.

По делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която в своето заключение сочи, че в производствения цех за месодобив и месопреработка на „М.” О. гр.Д. са монтирани 2 бр. сушилни камери с технологични №№ 23’ и 23’’, които по проект би следвало да са оборудвани съгласно т.8 от техническа спецификация и да отговарят по изпълнение на приложената технологична схема. Съгласно заключението, реализираното изпълнение е с въздушноохлаждаем кондензатор, като в камерите не може да се постигне стабилен във времето и пространството процес на поддържане на зададена температура и влажност, както и да се реализира функцията опресняване на въздуха.

От гореизложеното се установява, че между страните по делото е бил сключен договор № 365 – С – ДМ/03 за доставка и монтаж на оборудване за предприятие за месодобив и месопреработка, като с анекс № 2 от 20.12.2005 г. към този договор, страните са договорили доставка и монтаж на допълнително оборудване, като са определили цената на оборудването на всяка една от частите „хладилна”, „вентилация”, „Отопление” и „Електро”. Установява се също, че ищецът е доставил и монтÞрал на ответника договореното оборудване.

Във връзка с горното, в представения по делото писмен отговор ответникът прави възражение за липса на пълно и качествено изпълнение на договора от страна на ищеца, като твърди, че описаните в графа „забележка” на цитирания по – горе Протокол за приключване доставките и монтажа на инсталациите от 20.02.2006 г. съоръжения, а именно – 2 броя сушилни камери, са негодни за експлоатация. Твърди също, че ищецът не е предприел никакви действия за отстраняване на визираните забележки и отремонтиране на съоръженията и тъй като било налице неизпълнение на договора от страна на ищеца, същият не е получил изцяло дължимото му плащане.

Предвид възраженията на ответника, на първо място следва да се посочи, че с посочения Протокол за приключване доставките и монтажа на инсталациите по части: „Хладилна”, „Електро, КИП и А”, „ОВК” от 20.02.2006 г., страните по делото изрично са удостоверили, че хладилната, електро и ОВК инсталации на обект „Предприятие за месодобив и месопреработка”, С., о. Д., са завършени и пуснати в редовна експлоатация, съгласно Договор № 365 – С – ДМ/03 между „М.” О. гр. Д. и „А. – *” О. Г., включително допълнителните дейности, съгласно споразумение. Що се касае до отразените в протокола забележки, то следва да се отбележи, че два месеца след това – на 28.04.2006 г., с Протокол за разплащателно салдо по договор № 365 – С – ДМ/03, подписан на посочената дата от законните представители на „М.” О. и „А. – *” О., след констатацията, че от общо дължимата сума в размер на 687 824.92 лева /без ДДС/ М.” О. е изплатил на „А. – 92” О. 564 543 лева /без ДДС/, ответникът е признал, като остатък за плащане, задължението си към ищеца по договор № 365 – С – ДМ/03 и анекс № 2 към него, общо в размер на 147 938.30 лева с ДДС. Съдът намира, че с така подписания от законния представител на ответника протокол и признаване изцяло на задължението му към ищеца по процесния договор и анекс, последният е приел извършената по договора и анекса работа до този момент в пълен размер. Впрочем, обстоятелството, че доставените и монтирани два броя сушилни не са негодни за експлоатация, както се сочи в писмения отговор, се установява и от обсъденото по – горе заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза. В констативно – аналитичната част на експертизата е посочено, че хладилните съоръжения, обслужващи хладилните камери отговарят на тези в техническата спецификация, с изключение на кожухотръбния водоохлаждан кондензатор, общ за двете камери, който не е монтиран. В тази връзка, в съдебно заседание вещото лице сочи, че „общо взето камерите не излизат по температурни параметри и влажност извън проектираните, но самите параметри не са стабилни в процеса на сушенето”. Що се касае до установеното от експертизата, а именно – че не е монтиран кожухотръбния водоохлаждан кондензатор, общ за двете камери, както и показанията на разпитаните по делото свидетели в тази връзка, то съдът намира, че същите не опровергават установеното по – горе приемане от страна на възложителя на извършената по договора и анекса работа до този момент в пълен размер, нито опровергават задължението за плащане на стойността по процесната фактура.

При това положение, доколкото по същество възражението на ответника по предявения иск касае единствено изпълнението, респективно – неизпълнението на договора за доставка и монтаж на договорено оборудване и анекса към него от страна на ищеца и в частност – възражение за некачествено изпълнение на доставените и монтирани два броя сушилни, посочени по – горе, и предвид установеното изпълнение на договора и анекса към него от страна на ищеца и признание на ответника на задължението му по същия и анекса към него, то съдът намира, че предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Ето защо, следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска, с правно основание чл.422 от ГПК, като бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че съществува вземане на ищеца срещу ответника в размер нÓ 24 000 лева по фактура № 1078/ 11.11.2010 г. за доставка и монтаж на допълнително оборудване съгласно анекс № 2 към договор № 365 – С – ДМ/03, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2010 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед № 1/03.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 8/2011 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

При този изход на делото на ищеца /въззивник в тази инстанция/ се следват разноски общо в размер на 3 120 лева, от които 480 лева – държавна такса за образуваното пред районния съд гражданско дело, 2 160 лева – адвокатски хонорар и 480 лева – държавна такса за въззивно обжалване. Ето защо следва да се отмени решението на районният съд и в частта, с която е осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2 940 лева, като се осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените общо по делото разноски в размер на 3 120 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 102 от 29.07.2011 г. по гр.д.№ 127/2011 г. на Момчилградския районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „А. – * – в Л.” О. със седалище и адрес на управление в Г., р. В., У.Н. П. № *. Б., ЕИК *, срещу „М.” О. със седалище и адрес на управление в гр.Д., област К., Индустриална зона № 3, ЕИК *, в размер на 24 000 лева по фактура № 1078/ 11.11.2010 г. за доставка и монтаж на допълнително оборудване съгласно анекс № 2 към договор № 365 – С – ДМ/03, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2010 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед № 1/03.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 8/2011 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА „М.” О. със седалище и адрес на управление в гр.Д., област К., Индустриална зона № *, ЕИК * да заплати на „М.” О. със седалище и адрес на управление в гр.Д., област К., Индустриална зона № 3, ЕИК *, направените по делото разноски в размер на 3 120 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.