№ 3448
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110158241 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1265,27 лева, представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ № 0320200801024400 за произлезли за автомобил марка „Форд Транзит
Куриер“, рег. № СВ ... КС вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие –
ПТП от 08.03.2021г., в гр. Варна, на бензиностанция “OMB”, находяща се на бул.
„Сливница“, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2022г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата в размер на 84,70 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 28.02.2022г. до 26.10.2022г.
Ищецът „Дженерали Застраховане“АД твърди, че на 08.03.2021г., в гр. Варна, на
бензиностанция “OMB”, находяща се на бул. „Сливница“ е реализирано ПТП, при
което водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, рег. № СВ ... РН, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, е причинил противоправно и
виновно щети на лек автомобил „Форд Транзит Куриер“, рег. № СВ ... КС , по
отношение на който с ищеца е сключена имуществена застраховка. За настъпилото
ПТП е съставен Протокол за ПТП. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер 1250,27 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15 лева. Връчил е
покана на ответника за възстановяването на сумата, но плащане не последвало.
Предвид това в настоящото производство ищецът претендира сумата от 1265,27 лева за
заплатено застрахователно обезщетение, както и сумата 84,70 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 28.02.2022г. до 26.10.2022г. Претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ в срока по чл.131
ГПК е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва твърдението, че процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при
него водач. Излага съображения в насока, че вина за събитието носи застрахования при
1
ищеца водач, евентуално релевира възражение за съпричиняване от страна на същия.
Оспорва твърдяния механизъм на настъпване на ПТП, както и наличието на
причинноследствена връзка между твърдяните щети по автомобила и процесното
събитие. Твърди, че платеното застрахователно обезщетение е завишено и
неотговарящо на действително претърпените вреди. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е
предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: 1 наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения в резултат на ПТП автомобил, 2 заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения
между тях договор, 3 виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в
причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и
ответника.
Не е спорно между страните, а и видно от приетата автомобилна застраховка
"Каско" обективирана в застрахователна полица № 0320200801024400 от 17.12.2020г.
се установява, че между ищеца и увреденото лице е сключен договор за имуществена
застраховка с период на валидност от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., при покрити
рискове „пълно каско”. Ето защо, съдът приема, че между ищеца и увреденото лице е
възникнало валидно застрахователно правоотношение. С доклада по делото е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ответникът
е имал качеството застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", валидна
към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на МПС марка
лек автомобил марка „Фолксваген“, рег. № СВ ... РН, както и че ищецът е заплатил
сумата от 1250,27 лв. на увреденото лице по процесната щета.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и
какви вреди са причинени от него, както и каква е действителната стойност на
причинените вреди по товарен автомобил марка „Форд Транзит Куриер“, рег. № СВ ...
КС.
За изясняване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства –
двустранен констативен протокол за ПТП от 08.03.2021г., изслушани са свидетелски
показания, както и назначена по делото съдебно-автотехническа експертиза.
В представения двустранен констативен протокол за ПТП от 08.03.2021г., /лист
9/ е отразено, че на 08.03.2021г., около 10:35 ч., гр. Варна, водачът на застрахования
при ответника л. а. „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ ... РН при извършване на маневра за
потегляне на заден ход удря в предна лява част движещия се зад него т.а. „Форд
2
Транзит Куриер“, рег. № СВ ... КС, застрахован при ищцовото дружество. В резултат
на удара за последното МПС са настъпили видими щети по преден ляв калник и броня.
Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на
чл.179, ал.1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите
на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и
обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение
подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на
произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – опис-заключение за
вреди на МПС, показанията на свидетелите - водачи на участвалите в ПТП-то
автомобили, както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза.
Така описаният в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП
кореспондира със събраните по делото гласни доказателствени средства, посредством
разпит по делегация на свид. И. – управлявал т.а. „Форд Транзит Куриер“, рег. № СВ ...
КС. При разпита си свидетелят сочи, че има спомен за настъпилото ПТП. Посочва, че
на излизане от бензиностанция „ОМВ” на бул. „Сливница”, в гр. Варна, управляваният
от него автомобил бил ударен от водачът на другия автомобил, застрахован при
ответното дружество. В допълнение излага, че другият автомобил бил паркиран на
обозначено за целта място на бензиностанцията, но тръгнал внезапно, при което
настъпило съприкосновението. Във връзка с произшествието съставили двустранен
констативен протокол. Свидетелят потвърждава в съдебно заседание, че схемата,
съдържаща се в съставения протокол съответства на начина на настъпване на
произшествието. Съдът при преценка на показанията на свидетеля И. по реда на чл.172
ГПК кредитира същите, т.к. са достоверни, последователни, житейски и правно
логични, резултат от преки възприятия, като същите намират подкрепа от събраните по
делото писмени доказателства, както и от приетата по делото САТЕ. Същите, досежно
механизма на ПТП и разположението на автомобилите намират упора и в показанията
на другия разпитан по делегация св. П., който признава, че при движението си на заден
ход не е възприел водачът на застрахования при ищеца автомобил, поради липса на
добра видимост. Същевременно показанията в частта относно управление на
увреденотоо МПС с превишена скорост почиват на предположения и не намират
подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал, поради което в тази
им част съдът не ги кредитира.
Горният извод за механизъм на настъпване на произшествието се потвърждава и
от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на съдебна-
автотехническа експертиза, съгласно което причина за настъпване на процесното ПТП
е поведението на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ ... РН, който е
предприел маневра за потегляне на заден ход без да се съобрази с разположението на
преминаващия в същия момент зад него т.а. „Форд Транзит Куриер“, рег. № СВ ... КС,
съответно е реализирал ПТП с него.
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че е нарушено
правилото на чл. 40 ЗДвП предвиждащ, че преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението (ал.1), както и че по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности (ал.2). В настоящият случай се установява, че
процесният автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ ... РН е предприел маневра за
движение на заден ход, несъобразена с разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, в който случай до
3
удар не би се стигнало. Ето защо, следва да се приеме, че вина за произшествието има
водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ ... РН, по отношение на който към
момента на ПТП е налице застрахователен договор за застраховка "Гражданска
отговорност", по който застраховател се явява ответникът. Същевременно
неоснователно е наведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване. Съдът приема, че не са установени конкретни действия на
пострадалия, с които той обективно е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия и е улеснил настъпването му, а именно – недоказани останаха доводите
за неправилното спиране/паркиране на увреденото МПС, в пряка причинна връзка с
което е настъпил и процесният удар. Напротив, видно от неоспореното заключение на
САТЕ, увреденото МПС се е движел пред л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № СВ ... РН,
като от техническа гледна точка водачът му не е имал възможността да предотврати
ПТП, тъй като водачът на застрахования при ответника л.а. е навлязъл внезапно в
неговата лента за движение.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което
третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно
трайната съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение
№ 52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена
претенция, съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в
Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска
отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението
следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността
за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя
мотивите към т. 6, б. "б" от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС /съгласно
които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта/. С оглед изложеното при определяне на
действителния размер на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ, съгласно което стойността, необходима за
възстановяване на т.а. „Форд Транзит Куриер“, рег. № СВ ... КС е в размер на 1494,42
лева. Вещото лице е посочило, че щетите по лекият автомобил се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.03.2021г. произшествие в гр.
Варна.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
4
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане. Страните не спорят,
а и от представеното преводно нареждане от 14.10.2021г. се установява, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 1250,27 лева,
към което следва да бъдат прибавени и обичайните ликвидационни разноски в размер
15 лева, чийто размер се явява обективно обоснован, без да е необходимо да се доказва
плащането им. Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на делинквента съдът намира, че в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 1265,27 лева. По така
изложените съображения предявеният иск за същата сума ва следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от предявяването му – 26.10.2023г.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен
дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по регреса
обезщетение. Видно от представеното по делото известие за доставяне, ответното
дружество е получило преписката с доказателствата на 27.01.2022г. Срокът по чл. 412
КЗ е изтекъл на 27.02.2022г., а ответникът е изпаднал в забава за плащане от
28.02.2022г. Следователно за процесния период на забавата от 28.02.2022г. до
26.10.2022г, вкл. дължимата мораторна лихва съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в
размер на 84,70 лв., поради което искът предявен за същата следва да се уважи
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството са в общ размер на 440,61
лева, представляващи заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, на основание чл. 411, ал.1 КЗ
сумата 1265,27 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ № 0320200801024400 за
произлезли за автомобил марка „Форд Транзит Куриер“, рег. № СВ ... КС вреди,
вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 08.03.2021г., в гр. Варна, на
бензиностанция “OMB”, находяща се на бул. „Сливница“, в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника л.а. „Фолксваген Пасат“,
рег. № СВ ... РН, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със
5
законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2022г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата в размер на 84,70 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 28.02.2022г. до 26.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5
ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, сумата от 440,61
лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6