Р Е
Ш Е Н
И Е
N 260102
гр.Р., 14.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.НСКИЯТ
ОКРЪЖЕН
СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЕЛКОВА
при секретаря Тодорка Недева и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гражданско
дело N425
по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск за реално
изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.240 от с.з.
Ищецът Д.А.А. твърди, че ответникът бил негов длъжник по договор за
заем и имал непогасено задължение в общ размер на 24 200 щатски долара с
краен срок на връщане до 01.03.2018 г. съгласно договор за заем от 28.02.2014
г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №**, т.I, дело № 74 от 28.02.2014г. на нотариус А.А., с район на действие РРС- рег.№ ***на НК, вписан в
Служба по вписванията- вх.рег.№ **** от 04.03.2014 г., акт №86, т.1, дело № ****/****г.
С договора от 28.02.2014 г. предоговорили отношенията си по предходен договор
за заем от **.05.****г., обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека№185, т.II,
рег.№4278, дело №363 от ****г. на
същия нотариус, вписан в СВ-Р. -вх.рег.№ 6631 от **.05.****г.,
акт № 145, т.V, дело № ****/****г.,
съгласно който предял на ответника сумата от 24 640 лв., както следва:
предоговорили дължимата първоначална главница като се уговорили, че към момента
на подписване на договора от 28.02.2014 г. ответникът му дължал 24 200 ЩД
и уговорили нов краен срок за връщане на заетата сума- 01.03.2018 г.
Хронологично отношенията им по заемния договор се развили по следния начин:
през пролетта на ****г. ответникът по помолил да му даде в заем сумата от
24 600 ЩД като обяснил, че имал нужда от средства за разплащане на
задължения, както и да осигурял заличаването на ипотека, учредена върху имота
на родителите му. За да гарантира връщането на сумата поел ангажимент за
учредяване на договорна ипотека върху същия имот и заявил, че имал възможност
да върне сумата в срок от една година. Разполагал със средства, имал
впечатление, че ответникът бил сериозен човек, добър специалист и нямал повод
да се съмнява в неговата почтеност, затова се съгласил да му даде в заем
сумата. Договорили конкретни условия по договора за заем: съгласихме се, че ще
му предаде 24 640 ЩД, а той следвало да върне сумата на две вноски до **.11.****г.
- ** 320 ЩД, а останалите - до **.05.2009 г.
Уговорили също задължението да бъде обезпечено с ипотека върху недвижим имот,
която да е първа по ред с оглед на което следвало да се заличи друга ипотека
върху същия имот, учредена за обезпечаване на дълг на трето лице Б.А.М..
Споразумели се сумата да бъде предоставена на два пъти при конкретни условия-
първоначално 14 000 ЩД, което да се отразяло в ипотечния акт, а при
сбъдване на уговореното условие за заличаване на предходната ипотека върху
имота, да му предаде останалата част от сумата срещу разписка. При тези условия
сключили договора за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №185/**.05****г. Съгласно уговореното предал на ответника
сумата от 14 000 ЩД- първата част от договорената сума. Ответникът
изпълнил поетото задължение за заличаване на предходната ипотека. След сбъдване
на условието изпълнил останалата част от поетото задължение като предал на
ответника сумата от 10 640 ЩД, което той удостоверил с издаването на
разписка с нотариална заверка- рег.№ 544/09.06.****г. на нотариус А.А.. Така предал изцяло уговорената заемна сума в общ размер
на 24 640 ЩД, която ответникът следвало да му върне в уговорения срок.
Ответникът върнал само 440 ЩД от цялата заета сума. Когато просрочил уговорения
падеж на първата вноска, приел с доверие обяснението му, че още нямал готовност
да се издължи поради временни затруднения. Не го притеснявал с претенции за
връщане до кроя на уговорения срок. Имал доверие в него и бил спокоен, защото
задължението било обезпечено с ипотека върху недвижим имот. След изтичане на уговорения
срок, ответникът не върнал заетата сума, обяснявал, че имал финансови
затруднения, уверявал го, че ще му се издължи. Проявил разбиране и се съгласил
да удължат срока на връщане на сумата, намалявайки я с върнатата сума от 440
ЩД. На 28.02.2014 г. преуредили отношенията си
като уговорили нов срок за връщане на сумата- 01.03.2018 г. като се
съгласили, че размерът й е 24 200 ЩД. Договорът за заем бил обективиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №**/01.03.2014 г. на нотариус
А.А.. До момента ответникът не върнал никаква част от
дължимата от него сума. След изтичане на срока за връщане многократно търсил
ответника с искане да се издължи, но той винаги се извинявал под различни
предлози, искал допълнителни отсрочки без да показва действия и намерения за
връщане на сумата. Продължителното неизпълнение злепоставяло негоите интереси,
което пораждало и правният интерес от иска. Претендира съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на
24 400 ЩД, представляваща неизплатена главница по договор за заем, ведно
със законната лихва до окончателното плащане, както и да му се присъдят
направените разноски.
Ответникът Е.Д.Б. счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен. Признава, че получил от ищеца
сумата от 24 640 ЩД в заем, като за обезпечение на вземането на ищеца била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот- собственост на родителите му.
Сумата действително била предадена на два пъти- на **.05.****г. получил 14 000
ЩД, а като условие на договора се задължил да погаси старо задължение към банка
и да заличи предходна ипотека. Изпълнил условието и на 09.06.****г. получил
остатъка от уговорената сума, за което била съставена разписка. Признава, че
впоследствие се наложило да предоговорят условията по заема, за което бил
съставен нов нотариален акт. Оспорва останалите твърдения, изложени в исковата
молба. Твърди, че от м. май ****г. до м. февруари 2020 г. по устна уговорка с
ищеца, всеки месец му заплащал на ръка по 500 лв., в присъствието на
медицинската сестра, която работила в стоматологичния му кабинет. Така заплатил
на ищеца 141 вноски, възлизащи на сума около 70 500 лв. или 42727.27 ЩД. С
платените на ищеца суми погасил изцяло задължението си, поради което оспорва
изложеното твърдение, че не бил платил никаква сума освен признатите 440 ЩД. Почти
всички суми били предавани на ищеца в кабинета му в присъствието на
медицинската сестра, а за някои от тях го търсил лично. За върнатите суми не
били издавани документи, тъй като имал доверие на ищеца, а и той го успокоявал,
че отразява сумите и нямало да го измами. Освен това от 2013 г. обслужвал
стоматологично ищеца и семейството му без да му били заплащане услугите, които
възлизали на 1425 лв. Погасявал задълженията и чрез пощенски записи. Заявява,
че платените от него суми били в два пъти по- висок размер, поради което изцяло
погасил задълженията си към ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На **.05.****г. в гр.Р. Д.А.А. и Е.Д.Б. сключват договор, по силата на който Д.А.
предава на Е.Б. сумата от 24 640 ЩД, която заемополучателят Е.Д.Б. се задължава да върне в срок до **.05.2009
г., на две вноски, както следва: до **.11.****г.- сумата от **320 ЩД и до **.05.2009 г.- ** 320 ЩД.
Вземането на заемодателя е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот:
апартамент Б, находящ се в гр.Р., ул.“Рига“ №**, ет.* , учредена с нотариален
акт- вх.рег.№6631/**.05.****г., акт № 145, т.V, дело № ****/08 г. на СВ-Р.. В нотариалния акт е посочено, че Е.Б. е получил изцяло сумата от 14 000 ЩД, равняваща се на
задължението на трето лице- Б.М.по договор за ипотечен кредит, сключен с Ейч Би
Би Банк Биохим, клон Р. и след заличаване на
ипотеката върху имота Д.А. се задължава да предаде на Е.Б. сумата от 10640 ЩД,
за получаването на която Б. се задължава да издаде разписка.
На 09.06.****г. Д.А.
предава на Е.Б. сумата от 10 640 ЩД, за което е издадена разписка с
нотариална заверка на подписите рег.№ ****/****г. на нотариус А.А..
Безспорно е по делото,
че Е.Б. е върнал 440 ЩД от получената сума.
С нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека- вх.рег.№ ****/04.03.2014 г., акт №86, т.1,
дело № ****/****г. на СВ-Р. страните преуреждат
заемното правоотношение като уговарят размера на дължимата сума- 24 200 ЩД
и срокът за нейното връщане- до 01.03.2018 г.
Посочените факти са
признават от страните и се установяват с приетите писмени доказателства- преписи
от нотариалните актове, в които са обективирани съществените клаузи на договора
за заем и разписка с нотариална заверка на подписите, които се ползват с регламентираната
в чл.180 от ГПК доказателствена сила., както и с извлечение от имотния регистър.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗЗД, на която ищецът е основал исковата си претенция, при
неизпълнение на договорно задължение за кредиторът възниква субективното право
да претендира реалното му изпълнение от длъжника.
За да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответника на заявеното основание, в процеса следва
да се установи кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав
на цитираната правна норма, а именно: сключен между страните по делото договор
за заем и неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума.
В чл.8 от ЗЗД е дадена
легална дефиниция за договора. Съгласно цитираната правна норма договорът е
съглашение между две лица за създаването на една правна връзка между тях, както
и за нейното преуреждане. Това означава, че за да бъде сключен договор, следва
да са налице насрещни волеизявления.
Договорът за заем е
едностранен, реален договор, регламентиран в чл.240 и сл. от ЗЗД, по отношение
на който намират приложение и общите разпоредби на закона относно изменение,
изпълнение, както и относно последиците от неизпълнението. Предвид характера на
договора като реален за сключването му е необходимо и предаването на сумата-
предмет на договора.
В процеса в
доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на сключването на договора,
на който основава претенцията си.
По делото се установи по
безспорен и категоричен начин, че на **.05.****г. страните по делото са постигнали
съгласие за сключването на договор за заем на сумата в размер на 24 640
ЩД, както и че на същата дата ответникът е получил част от уговорената сума- в
размер на 14 000 ЩД. Фактът на получаване е удостоверен в представения
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от същата дата, който в тази
си част се ползва с регламентираната в чл. 180 от ГПК доказателствена сила и е
надлежно доказателство за получаването на сумата от ответника.
Безспорно е по делото,
че ответникът е изпълнил поетото с договора задължение за заличаване на
предходна ипотека върху недвижимия имот, както и че ищецът е предал на
ответника и останалата част уговорената сума- 10640 ЩД, за което е издадена разписка с
нотариална заверка на подписите.
Тези два документа по
категоричен начин установяват факта на сключване на договор за заем между
страните на сумата в общ размер на 24640 ЩД, както и уговореният срок за нейното връщане- **.05.2009
г.
Безспорно е по делото,
че ответникът е върнал на ищеца само сума в размер на 440 ЩД,
с което е погасил частично задължението си- до размер на 24 200 ЩД.
Няма доказателства, които да установяват връщането на останалата част от
заетата сума от страна на ответника нито на падежа, нито до 28.02.2014 г.,
когато страните са преуредили
съществуващата правна връзка- конкретизирали са размера на задължението - 24200
ЩД и са уговорили нов срок за връщане- до 01.03.2018 г. Тези факти са
категорично установени с подписания от страните нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека- вх.рег.№ ****/04.03.2014 г., който се ползва с
регламентираната в чл.179 и чл.180 от ГПК доказателствена сила.
Основно задължение на
ответника в качеството му на заемополучател е да върне получената в заем сума
на падежа, за което не са релевирани доказателства. Няма доказателства, които
да установяват връщането на сумата до момента.
Твърденията на
ответника, че са изменили уговорения в договора начин на връщане на сумата,
както и че е погасил напълно задълженията си чрез плащане на равни месечни
вноски са недоказани, поради което и неоснователни. Страните по делото са
сключили договора в писмена форма, в писмена форма са конкретизирали размера на
задължението и изменили падежа на задължението, което предпоставя писмена форма
за изменение на начина на погасяване на задължението. Доказателства за анекс
към договора, сключен в изискуемата от закона форма не са релевирани. Няма
релевирани и писмени доказателства, които да установят погасяване на
задължението чрез плащане на равни месечни вноски.
Липсата на
доказателства, които да установяват погасяване на задължението на ответника,
регламентирано в чл.240 от ЗЗД дава основание съдът да приеме, че е налице
пълно неизпълнение на задължението от страна на ответника за връщане на сумата
от 24 200 ЩД.
Неизпълнението е нов
правнорелевантен факт, настъпил в договорната връзка между страните, който
поражда нови правни последици.
За ищеца в качеството му
на кредитор е възникнало субективното право да претендира реално изпълнение на
задължението, каквото е налице в настоящия случай.
Предявеният иск е
основателен и доказан по размер, поради което следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за производството са в тежест на ответника. Същият следва да заплати
на ищеца направените от него разноски в размер на 3000.60 лв.- платени държавна
такса и адв. възнаграждение съгласно удостовереното в договора за правна защита
и представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Д.А.А., ЕГН ********** *** сумата в размер на 24 200 ЩД,
представляваща невърната сума по договор за заем от **.05.****г., изменен на
28.02.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 3000 лв. разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: