МОТИВИ
ПО НОХД №605/2020 г. ПО ОПИСА НА ГРС
Срещу подсъдимия К.М.К. роден на *** *** общ.Севлиево, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, неработещ, с ЕГН **********,
е предявено обвинение за извършено
престъпление по по чл.343 в ал.1 от НК.
Същият е предаден на съд, затова че на 26.01.2020 г. в гр. Габрово по
ул."Свищовска" управлявал МПС
- лек автомобил "БМВ 530Д" с рег.№ ЕВ 2564 ВК в срока на
изтърпяване на наказание "лишаване от право да управлява МПС",
наложено му с наказателно постановление № 17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло
в сила на 28.12.2017 г., след като е наказан за същото деяние по
административен ред с наказателно постановление № 17-0341-000723/10.10.2017 г.
Подсъдимият
заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира предявеното срещу
него обвинение. Не дава обяснение по
фактическата обстановка на инкриминираното деяние и не признава вината си.
Чрез комплексна
преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият К.М.К. ***. Същият е
придобил право да управлява МПС, категория "В" през 2005 г.
СУМПС на
подсъдимия К. било отнето на 10.02.2016 г. със съставянето на АУАН
№88453/10.02.2016 г. за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, за което била
издадена заповед за прилагане на принудителни административни мерки №16-0892-000033/11.02.2016
г.
С Наказателно постановление
№17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., издадено от
Началник сектор към ОД на МВР Габрово, подсъдимият е бил наказан по
административен ред за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП като му е било наложено
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца.
Изтърпяването на така наложеното наказание започнало на 12.08.2018 г.
С наказателно постановление
№17-0341-000723/10.10.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г. и издадено от Началник сектор към ОД на МВР Габрово,
подсъдимият К. е наказан по административен ред, за това че управлявал МПС,
след като е лишен от това право по административен ред, на основание чл.177
ал.1 т.1 от ЗДП.
На 26.01.2020 г., подсъдимият К.
управлявал лекия си автомобил "БМВ 530Д" с рег.№ЕВ2564ВК по ул.
"Свищовска" в гр. Габрово. Около 02,50 часа бил спрян за проверка от
автопатрулен екип на РУ Габрово, в състава на който бил свидетелят Х.Б.. След
поискано съдействие, на място пристигнал и свидетелят Д.И. - полицай в сектор
ПП при ОД на МВР Габрово. Полицейските служители установили самоличността на
подсъдимия . При проверката К. не представил СУМПС и контролен талон. При
направена справка било установено, че свидетелството му за правоуправление е
отнето. На подсъдимия бил съставен АУАН №109188/26.01.2020 г., който той
подписал без възражения.
Гореизложената фактическа обстановка
се установи по несъмнен и категоричен начин въз основа на гласните
доказателства по делото - показанията на свидетелите Х.З.Б. и Д.И.И., М.Л.М. и Р.С.Е.
/на последните двама приобщени чрез прочитане на основание чл.281 ал.5 във вр.
с ал.1 т.5 от НПК/, писмените доказателства, имащи значение за решаване на
делото - копие на АУАН №109188/26.01.2020 г., справка картон на водача - л.8
д., експертни решения - л.15,16 д., удостоверение за раждане - л.17 д., НП
№16-0892-000092/31.03.2016 г. - л.30 д, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №16-0892-000033 от 11.02.2016 г., НП
№16-0341-000465/20.06.2016 г., НП №17-0341-000664 от 28.08.2017 г. НП
№17-0341-000723 от 10.10.2017 г.
Установената фактическа обстановка
се оспорва от подсъдимия и неговия защитник. Адвокат Б. твърди, че обвинението
е неясно, тъй като не е конкретизиран часа на връчване на двете НП и не е
доказана последователността на влизането им в сила. Твърди се, че по тази
причина подсъдимият не е бил наясно, че управлява МПС в срока на наложеното му
наказание, поради което счита обвинението за недоказано, както от обективна,
така и от субективна страна. Алтернативно пледира за приложение на чл.9 ал.2 от НК, предвид липса на обществена опасност на деянието, чл.13 от НК - крайна
необходимост и чл.55 ал.1 т.2 б.Б - замяна на наказанието "лишаване от
свобода" с "пробация".
Изложената защитна теза не беше
възприета от съда. Това че по отношение на подсъдимия има две НП, влезли в сила
на една и съща дата, по никакъв начин не може да обоснове несъставомерност на
деянието. Очевидно е, че двете НП са влезли в сила на една и съща дата, тъй
като именно тогава К. е бил намерен и те са му били връчени. За
съставомерността на деянието е от значение, че има влязло в сила НП, с което е
наложено лишаване от правоуправление, за което подсъдимият е знаел и въпреки
това, в срока на лишаването от правоуправление отново е предприел управление на
МПС. К. е бил наясно, че е с отнето СУМПС като видно от приложената справка от
сектор ПП от 2016 г. до инкриминираната дата същото не му е връщано, тъй като е
изтърпявал предходно наказание лишаване от правоуправление. Твърдението, че не
е насяно с това наказание, поради едновременното влизане в сила на двете НП е
несъстоятелно. Налице е административно наказание по НП №17-0341-000723/2017
г., с което К. е наказан по административен ред за управление на МПС, след като
е лишен от това право, следва НП №17-0341-000664/28.08.2017 г., с което на К. е
наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
месеца, в който срок той е осъществил инкриминираното деяние
Според съда, не са налице
предпоставките на чл.9 ал.2 от НК. Дали деянието е престъпление или макар да е
формално съставомерно, но неразкривайки висока степен на обществена опасност е
малозначително, във визираните от закона форми се определя от степента му на
обществена опасност. Правнозначимите факти, анализирани във взаимовръзка с
данните за личността на извършителя, сочещи на демонстрирана престъпна
упоритост при реализиране на неправомерната дейност и на предхождащи
престъпното деяние множество осъждания и административни наказания, не
аргументират малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В контекста на
изложеното, късния час на извършване на деянието и подбудите за извършването му
не обуславят промяна в очертаната позиция. Инкриминираното деяние демонстрира типичната за този вид прояви
обществена опасност и обосновава използуване на санкционните средства на
наказателното право, поради което и то следва да бъде определено като
престъпно.
Съдът не възприе и тезата за
приложение на чл.13 ал.1 от НК. Доводът, която беше представен, произтича от
опасението на подсъдимия, че неговата съжителка, свидетелката Р.Е. може да осъществи заканата
си да повреди автомобила. Тази теза е неприемлива, тъй като не покрива
критериите за изключване на обществената опасност поради крайна необходимост.
Освен защита на имотни блага, разпоредбата изисква деецът да не е могъл да
избегне по друг начин опасността, както и причинените от деянието вреди да са
по-малко значими от предотвратените. Видно е, че законът изисква известен
баланс между предотвратените и причинените вреди. В случая такъв баланс липсва.
Когато регламентира крайната необходимост като основание за изключване обществената
опасност на едно деяние, законодателят има предвид действително значими
интереси и блага, каквато значимост в конкретния случай не се установява. Не
може да се приеме и че става въпрос и за непосредствена опасност, тъй като
свидетелката Е., в хода на възникнал семеен скандал, е отправила някаква
словесна закана, без никаква индиция, че действително има намерение да я
осъществи.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:
Обвинението срещу
подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин. Установени са
съставомерните елементи и механизма на извършване на деянието. Налице са както
обективните, така и субективните признаци от състава на престъплението, за
което същият е предаден на съд.
Предвид горното,
съдът прие, че след като на 26.01.2020 г. в гр. Габрово по
ул."Свищовска" управлявал МПС
- лек автомобил "БМВ 530Д" с рег. № ЕВ 2564 ВК в срока на
изтърпяване на наказание "лишаване от право да управлява МПС",
наложено му с наказателно постановление № 17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло
в сила на 28.12.2017 г., след като е наказан за същото деяние по
административен ред с наказателно постановление № 17-0341-000723/10.10.2017
г.,действайки при форма на вина пряк умисъл, подсъдимият осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343в ал.1 от НК, в
извършването на което съдът го призна за виновен.
По отношение на
наказанието:
Всички обстоятелства, изложени от защитата, които
съдът не възприе като довод за отпадане на наказателната отговорност на
подсъдимия, бяха ценени като смекчаващи вината обстоятелства. Това са ниската
степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, обусловена от
среднощния час на извършването на деянието, в който рискът от застрашаване на
пешеходци или други участници в движението е снижен, емоционалното състояние на
подсъдимия /установи се, че предхождащо е възникнал конфликт между К. и
свидетелката Е., който в много голяма степен е допринесъл за решението на
подсъдимия да предприеме управлението на автомобила/, постъпилите данни за
трудовата ангажираност на подсъдимия, което съдът възприема като намерение за
законосъобразен начин на живот, добрите характеристични данни, свързани с
полаганите грижи за семейството му.
Преценявайки
горепосочените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на
които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко с оглед конкретното престъпно деяние. Предвид изложеното и при приложение
на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК съдът замени предвиденото наказание "лишаване
от свобода" с "пробация" като определи следните пробационни
мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца;
На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи наказание глоба. Горното съдът съобрази със степента на
обществена опасност на деянието, семейното и имотно състояние на подсъдимия.
Като взе предвид данните за допуснатите от
подсъдимия нарушения по ЗДП, видно от приложената справка картон на водача, на основание чл.343г от НК
съдът лиши подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от една година.
По делото не са правени разноски,
поради което такива не бяха присъждани.
Съдът счете, че с
така наложеното наказание ще бъдат осъществени най-ефективно целите по чл.36 от НК.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: