№ 85
гр. А., 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Я.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. А., чрез адв.
С.К., против заповед за задържане на лице рег. № 237 зз-95/20.07.2022 г., издадена от З.Ц.-
мл.полицейски инспектор при РУ- А.. Със заповедта жалбоподателят е задържан за срок до
24 часа на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 270, ал.1 НК. Счита, че задържането е
незаконосъобразно, развивайки подробни съображения в тази връзка, правейки искане за
отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски.
Ответникът – издателят на атакуваната заповед, се явява лично в съдебно заседание,
поддържа заповедта и оспорва жалбата.
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 19.07.22г. около 23.10 ч. мл.експерт З.Ц. и мл.експерт В.В. в с.С. във вр. с
изпълнение на план за СПО УРИ 237р-7417/14.07.22г. по описа на РУ А. по линия на
противодействие на битовата престъпност подали светлинен сигнал и сигнал за спиране със
„стоп“ палка по образец за МВР на л.а.***, модел „***“ с рег.№ ***. Автомобилът намалил
скоростта, отбил в дясно и при изравняване с полицейски служители ускорил скоростта и
продължил движението си по земния път, като водачът на л.а. бил разпознат от
полицейските служители като Я.Д.И. от с.С., за който полицейските служители разполагали
с данни, че бил лишен от право да управлява МПС. Автомобилът бил последван на
безопасна дистанция, като след около 150-200м. по земния път л.а. попаднал върху насип от
големи стоманено-бетонни късове, аварирал и спрял. Водачът на л.а., разпознат от
служителите, който бил сам в автомобила избягал в неизвестна посока. Описаната
фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства на
свид.В.В., както и от дадените обяснения от органа, издал процесната заповед, които съдът
1
кредитира като достоверни, непротиворечиви и категорично очертаващи гореописаната
фактическа обстановка в изложения смисъл.
По гореописания случай от 19.07.22г. по реда на чл. 356, ал.3 НПК било образувано
БП рег.№ 237-ЗМ-161/22г. по описа на РУ А. /копие от което е приложено по настоящото
дело/ за извършено престъпление по чл. 270, ал.1 НК.
С цел изясняване на обстоятелствата и на осн.чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР органът издал
атакуваната заповед за задържане на лице рег. № 237 зз-95/20.07.2022 г., по силата на която
жалбоподателят бил задържан, считано от 10,30ч. до 12.00ч. на 20.07.22г.
В административната преписка се съдържат протокол за личен обиск на лицето
(л.16), декларация, че не желае да ползва адвокатска защита (л.17) и 2 бр. докл.записки,
касаещи описания по-горе случай от 19.07.22г. (л. 8-9 от делото), също установяващи
изложената фактическа обстановка.
При тези факти съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима- подадена е в срок и от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна поради следното. Правната рамка, защитаваща правото на свобода е
установена в чл. 5 от ЕКЗПЧОС, при което винаги следва да се преценява необходимостта
от задържането на лицето в името на обществения интерес, който следва да бъде
предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода и при спазване на принципа за
пропорционалност /чл. 6 АПК/. Съгласно чл. 5, пар.1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде
лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от
закона. В чл. 5, пар.1, б. "b" от ЕКЗПЧОС е посочено, че това са случаите на законен арест
или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел
осигуряване на изпълнение на задължение, предписано от закона.
Оспорената заповед е издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при което задържането
е за срок не по-дълъг от 24 часа, представляващо ПАМ по см. на чл. 22 ЗАНН, което има за
цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.
Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в
изискуемата писмена форма и съдържа законово определените реквизити по чл. 74, ал. 2, т.
1 – т. 6 ЗМВР (вкл. посочване на правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, както и фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като "има
данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК". Според трайната съдебна
практика е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания за издаване на акта, да се
съдържат в друг документ, част от административната преписка, предхождащ и/или
съпътстващ издаването на акта /така ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС и ТР № 1/2006 г. на ОС на
ВАС/, в случая това са докладните записки, приложени по делото. Задържаното лице е
уведомено за правата си по чл. 72-74 ЗМВР /л.15 от делото/. Съдът намира, че при издаване
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
2
По приложението на материалния закон съдът намира следното. За прилагане на
нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е
извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на
престъплението. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от
понятието "достатъчно данни" по см.на чл. 207, ал. 1 НПК, като при налагането на ПАМ
"задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо наличните данни да са
достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. В
случая са били налице данни по см. на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР – образувано е било на
20.07.22г. БП рег.№ 237-ЗМ-161/22г. по описа на РУ А. за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК,
извършено на 19.07.22г. За прилагане на процесната ПАМ не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна
квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно
деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на
чл. 72 ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със
соченото нарушение не са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване. В случая данни, обосноваващи предположение, че
адресатът на атакуваната заповед е извършител на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК
безспорно се съдържат както в ДП, така и в докладните записки /л. 8-9 от делото/. В този
смисъл е практиката на ВАС- Р. № 8372 от 5.06.2019 г. по адм. д. № 12237/2018, Р. № 11010
от 15.07.2019 г. по адм. д. № 6562/2018 г., Р. № 8136 от 31.05.2019 г. по адм. д. № 1313/2019
г., Р.№ 16776 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 3391/2018 г., Р. № 15949 от 25.11.2019 г. по
адм. дело № 5378/2019 г., Р. № 14059 от 22.10.2019 г. по адм. дело № 5533/2019 г. и др.
Прилагането на ПАМ е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на
органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. Законодателят е
предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което
има наличие на данни за извършено престъпление. Налагането на ПАМ "задържане за срок
от 24 часа" в случая е оправдано, с оглед наличните данни за възможност лицето да е
извършило престъпление. Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване
на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите
процесуални действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти
на случая. Поради това съдът намира, че не е налице непропорционалност на приложената
ПАМ. Не е допуснато нарушение на чл. 5, § 1 от ЕКЗПЧОС, защото задържането е
законосъобразно, т.к. е спазен редът, предписан от националния закон. Не е нарушен
принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган
по см. на чл. 6, ал.2 АПК. В случая "задържането“ за срок от 24 часа е оправдано, т.к.
3
полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения
интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. С оглед на
изложеното жалбата е неоснователна и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. А., чрез адв.
С.К., против заповед за задържане на лице рег. № 237 зз-95/20.07.2022 г., издадена от З.Ц.-
мл.полицейски инспектор при РУ- А..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на
страните пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4