№ 4365
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212760 по описа за 2021
година
За да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. Ц., ЕГН **********, адрес гр. София,
ул. Ген. Инзов № 21 против Наказателно постановление № 42-
0002170/17.08.2021 г., издадено от Директор на РД"АА" - гр. София, с което
на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 87, т. 3 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложена глоба в размер на 2000, 00 (две хиляди)
лева.
В жалбата се релевира, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, тъй като не е осъществявал обществен превоз, както и празен
курс, а е отивал да зареди гориво. Сочи също, че към момента на проверката е
бил с нови лични документи и това е забавило подновяването на картата за
квалификация на водач.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се явява и поддържа жалбата, като сочи, че към момента на
получаване на НП е бил с изрядни документи, моли съда да отмени НП.
1
Прилага и писмени бележки, в които отново оспорва да е осъществявал
превоз по време на проверката, алтернативно моли съда да приложи чл. 28 от
ЗАНН, тъй като няма констатирани други нарушения.
Въззиваемата стана, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В съпроводително писмо наказващият орган – Директор на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – София, релевира
възражение за прекомерност по отношение размера на евентуално
претендирани разноски на насрещната страна и формално сочи, че НП е
съобразено с материалните и процесуални производства по ЗАНН при
издаването му, като се прави искане за неговото потвърждаване.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.07.2021 г. служител от Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" – София, а именно Ю. С. Б. – инспектор в РД"АА" – София,
извършил проверка на товарен автомобил от категория N 3 с рег. № ***,
чийто водач бил жалбоподателят. Проверката била в гр. София, около 18.10ч.
на бул. Ломско шосе“ на около 200 метра от кръстовището с ул. Бели Дунав с
посока на движение кв. Обеля. При проверката жалбоподателят представил
копие на ЛО № ********* на фирмата превозвач с валидност до 21.02.2027г.,
както и карта за квалификация на водач № ****, със срок на валидност до
26.06.2021г. като камиона бил без товар.
За установеното Б. приел, че е налице нарушение на ЗАвтП и
съставил акт за установяване на административно нарушение Серия А-2020
№ 292285/28.07.2021 г. срещу жалбоподателяя, в присъствието на последния,
както и на свидетел Илиян Валериев Манолов, което е удостоверено с
техните подписи. Квалифицирал нарушението по чл. 87, т.3 от Наредба №
33/1999г. на МТ.
На същата дата АУАН бил връчен на жалбоподателя – лично и срещу
подпис, който го подписал без възражения.
В срока чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите по акта.
Въз основа на така съставения АУАН Директор на РД"АА" - София,
2
при идентична фактическа обстановка издал атакуваното наказателно
постановление № 42-0002170/17.08.2021 г., с което на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на
жалбоподателя глоба в размер на 2000, 00 (две хиляди) лева за извършено
нарушение по чл. 87, т.3 от Наредба № 33/1999г. на МТ.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жалбоподателя на 24.08.2021 г., като в законоустановения срок била
депозирана жалба, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът с оглед липсата на възражения по процедурата и искания на
жалбоподателя, намери че за изясняване на фактическата обстановка не е
необходимо да се изслушват свидетели, доколкото не се оспорва
фактическата обстановка.
Съдът кредитира изцяло приложените към
административнонаказателната преписка и в хода на съдебното производство
писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК - акт, копие на
карта за квалификация на водач с валидност 26.06.2021г., копие на документ
за самоличност и СУМПС, удостоверение за психологична годност с
валидност до 23.06.2022г., удостоверение за професионална компетентност да
извършване на превоз на товари,длъжностна характеристика, Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020г.на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, Заповед № 589 от 31.01.2020г. на изпълнителния
директор на ИА“АА“, НП № 42-0002771 от 17.08.2021г. и касов бон,
удостоверяващ плащане на глоба в размер на 20 лева, АУАН, доколкото
същите са еднопосочни, непротиворечиви и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Не се оспорват и от
жалбоподателя, поради и което съдът не намира необходимост да ги
анализира детайлно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
3
контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – Заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителен директор
на ИА "Автомобилна администрация", Заповед № РД – 08 – 30/24.02.2020 г.
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
длъжностна характеристика.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването АУАН и НП - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи за очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, с което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълна степен, а това мотивира извод, че
всички възражения в очертаната насока са несъстоятелни.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на
твърдените нарушения. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в изискуемия 6 - месечен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
4
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
28.07.2021 г. около 18:10 часа в гр. София, бул. Ломско шосе на около 200
метра от кръстовището с ул. Бели Дунав, жалбоподателят Й., в качеството си
на водач на товарен автомобил от категория N3, извършва обществен превоз
на товари /в момента на проверката без товар/, като не притежава карта за
квалификация на водача и е представил такава с изтекъл срок на валидност.
Така очертаната неправомерна деятелност изпълва признаците на
административни нарушения по чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г.,
доколкото водачът не притежава изискуем документ.
От своя страна административнонаказващият орган правилно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1 , т. 1 ЗАвтП, която
предвижда отговорност при извършване на обществен превоз от водач на
МПС без документи, изискуеми от регламент на европейските институции,
ЗАвтП или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Видно от §
2 от ПЗР на Наредба № 33/03.11.1999 г. същата е издадена на основание чл. 7,
ал. 2, чл. 16 и чл. 21 ЗАвтП т.е. несъмнено се касае за подзаконов нормативен
акт по прилагането на посочения закон. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен
коректно.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпената от жалбоподателя
теза за неправилно субсумиране на установите фактически положения под
възприетите от наказващия орган материалноправни разпоредби, доколкото е
5
притежавал към момента на проверката удостоверение за психологична
годност и бил преминал начално обучение, имайки предвид, че същите не
могат да заместят картата за квалификация на водача, която се изисква
съгласно разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33, и съответно при
положение, че притежаваната от жалбоподателя карта за квалификация е
била с изтекъл срок на валидност, то това се приравнява на липса на такава.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината - пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието
и е съзнавал неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е
искал и пряко е целял тяхното осъществяване. Т.е иначе казано
жалбоподателят е съзнавал, че към момента на управление на товарния
автомобил не е имал изрядни документи, съответно макар и да не е имало
товар в автомобила, то след като не са били налице съответните обозначения,
че не извършва в момента обществен превоз, то не е следвало да привежда в
движение същия, като въпреки това е управлявал автомобила без валидна
карта за квалификация.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“, в
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, съдът намира, че съгласно чл. 93, ал. 1,
т. 1 ЗАвтП предвидената от законодателя санкция е в абсолютно определен
размер, поради което не съществува юридическа възможност за нейното
редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че липсват основания за
третиране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Б.И. преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, същата
винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
6
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на престъпление
/административно нарушение, б.м./ от съответния вид ”. В случая не би могло
да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посочените нарушения са формални, на просто извършване и за
довършването им не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната
дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да
редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с
нарушенията от същия вид.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42- 0002170/17.08.2021
г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София /РД АА- София/, с което на жалбоподателят С. А. Ц.,
ЕГН ********** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България /Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ/ като правилно и
законосъобразно.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8