Р Е Ш Е Н И Е
№ /18.08.2016 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На двадесет и осми юли две хиляди и шестнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 445 по описа за 2015 г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на Застрахователна компания „Уника“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.
„Юнак“№11-13 срещу Ю.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск
с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм) за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сумата от 20793.05 лв. /двадесет хиляди седмстотин
деветдесет и три лева и пет стотинки/, представляваща изплатени застрахователни
обезщетения на правоимащи лица за причинени
неимуществени и имуществени вреди при ПТП настъпило на 07.06.2008г. в гр.Варна,
на кръстовището на ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Одесос“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на
07.06.2008г. ответника, като водач на л.а. „БМВ“ с ДКН В2312СС нарушил основни
разпоредби на ЗДвП – чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 и чл.21, с което предизвикал
ПТП в гр.Варна, кръстовището на ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Одесос“, при което
били нанесени неимуществени вреди на Д.В.П., с ЕГН ********** и материални щети
на л.а. „Хюндай Соната“ с ДКН ***, собственост на А. И. А., след което напуснал
местопроизшествието. За процесното ПТП бил съставен
Протокол за оглед на произшествие № 1095414/07.06.2008г. Твърди се още, че след
произшествието ответника отказал да даде кръв за извършване на алкохолна проба,
с което виновно се отклонил от осъществяване на проверка по установения от
закона ред за употреба на алкохол или друго упойващо вещество.
В качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, с което ответника виновно причинил
ПТП, ищцовото дружество изплатило застрахователни
обезщетения на пострадалите Д.В.П. в размер на 9595.50 лв., за причинените му
неимуществени вреди и на А. И. А. в размер на 11197.55 лв. за причинените му
имуществени вреди. С изплащането на застрахователните обезщетения ищцовото дружество встъпило в правата на увредените лица
срещу ответника.
С влязло в сила решение
№1792/14.12.2012г. по в.т.д.№ 2507/2012г. по описа на ВОС ищцовото
дружество било осъдено да заплати на А. И. А. сумата от 4955.09 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от процесното
ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
11.02.2011г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 1626.04 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
10.06.2008г. до 10.02.2011г. Решението било постановено при участието на
ответника в производството като трето лице-помагач на ЗК „Уника“
АД.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковите претенции по основание
и размер. Оспорва да е отказвал виновно да бъде извършено химическо изследване
на кръвта за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, тъй като
обективно не бил в състояние да се подложи на медицински манипулации. Ответника
оспорва и описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявеното от ищеца регресно право, касателно
лихвата. Поддържа, че исковата претенция включвала и заплатени от
застрахователя съдебни разноски и такси по принудително изпълнение, които не
следвало да се възлагат на застрахования. Ответника посочва, че размера на
изплатеното на Д.В.П. обезщетение е определен без да му е дадена възможност да
изрази становище или възражение, като същия бил прекомерен и несъобразен с
наличието на съпричиняване.
В хода на проведените открити съдебнни заседания ищецът поддържа така предявения иск,
ответникът го оспорва като моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приобщените
по делото писмени доказателства:
Протокол за ПТП № 1095414/07.06.2008г.;
Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.06.2008г.; наказателно
постановление № 7364/09 от 12.06.2009г.; Платежно нареждане за кредитен превод
от 08.04.2011г.; Платежно нареждане за кредитен превод от 07.04.2011г. и от
08.04.2011г.; Протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго
силно упойващо средство № 7377/07.06.2008г.; Протокол за определяне на обективно
състояние от 15.03.2011г.; Медицинско удостоверение № 568/08; Заключение; Схема
на ПТП по ДП № 217/07.06.2008г.; Снимков материал – 5 л.; Епикриза
ИЗ № 30306,на Д. П.; Епикриза ИЗ № 919; Опис и оценка
на щетите на МПС от 10.06.2008г. се
установява следното: между ищцовото дружество
и П. Т. К., в качеството му на собственик на лек автомобил марка „БМВ“, рег.№ ***,
с № на рама *** към 07.06.2008г. имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На 07.06.2008г. в около 04.30 часа
в гр.Варна, на кръстовището на ул.“Шипка“ с ул. „Хан Аспарух“ е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „БМВ“, рег.№ ***, с № на рама *** управляван от
ответникът Ю.Д. и лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег.№ ***,
собственост на А. А., управляван от К. Н. – лишен от право да управлява МПС с
отнето СУМПС. В резултат на настъпилото ПТП и на двата автомобила имало
нанесени щети, на Д. и Н. била причинена фрактура на дясна ръка. В автомобила,
управляван от Д. са пътували Н. М. и К. К., в лекият автомобил (таксиметров)
„Хюндай“, модел „Соната“, с рег.№ *** са пътували Д.П. с причинена фрактура на
дясна ръка. Местопроизшествието е посетено от донзател
и е образувано досъдебно произовдство с № 217/2008г.
по описа на СПП Варна.
Съдът на основание чл.183 от ГПК няма да
коментира представеното по делото копие от Застрахователна полица №
05-5-0175012 от 30.05.2008г., тъй като съда с протоколно определение от
13.07.2015г. е изискал от ищеца да представи в срок до следващото съдебно
заседание полицата в оригинал, което ищецът не е сторил.
На 10.06.2008г. А. А. е завел в ищщовото дружество щета № 08410610001 за причинените му
имуществени вреди от ПТП-о от 07.06.2008г. на собственият му лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Соната“, с рег.№ ***.
На 07.06.2008г. в 05.30 часа Д. е посетил
клиника по ортопедия, следвало е да му бъде взета кръвна проба за изследване на
количеството на алкохол в кръвта му, но последният отказал да даде кръв. В
резултат на процесното ПТП Д. се е увредил като е
получил фрактура на 3-ти и 4-ти пръст, поставен му е гипс.
На 12.06.2008г. Д.П. е посетил МБАЛ
„Св.Анна“ АД гр.Варна, като лекар в отделение съдебна медицина е установил че
той има многофрагментарно счупване на дясна раменна
кост и кръвонасядане по лявата подбедрица.
Тези травматични увреждания биха могли да се получат в резултат на процесното ПТП от 07.06.2008г. Счупването на раменната кост
е довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник за не по
малко от 2,5-3 месеца при условия, че не настъпят усложнения. На 07.06.2008г. П.
е постъпил за оперативно лечение в МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД, изписан е на 11.06.2008г.
след извършени 2 операции и поставен
гипс за 4 месеца. На 20.10.2008г. П. е постъпил за лечение в МБАЛ „Св.Марина“ -
гр.Варна, с намалена сетивност и ограничено движение на 1 и 5 пръст на дясна
ръка след операция на 07.07.2008г. и на 08.07.2008г.
и поставен гипс за 4 месеца. След махане на гипса се установило увреждане на
лъчевия нерв на дясната ръка. След проведена физиотерапия е изписан на
31.10.2008г., като е препоръчано да се проведе следващ курс по физиотерапия.
На 15.03.2011г. комисия определена от
застрахователя Уника АД е съставила протокол за
определяне на обективното състояние на Д.П. по щета № 08410610001 за получени
увреждания на 07.06.2008г.при ПТП
фрактура на дясна раменна кост и констатирано увреждане на десния лъчев
нерв, изразяващо се в намалена сетивност и ограничено движение на 1 и 5 пръсти.
Застрахователната комисия е решила, че получените увреждания имат връзка със
злополуката, като е определен общ процент на загубена работоспособност 17.20 %.
На 30.03.2011г. между пострадалото лице П. и ищецът е сключена спогодба относно
обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди нанесени на П. в
резултата на ПТП-то от 07.06.2008г. Страните са се споразумели П. да получи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, а за имуществени
вреди в размер на 1595,50 лева., като П. е декларирал, че след изплащане на
тези сума няма никакви претенции към ищеца във връзка с процесното
ПТП. С платежни нареждания от 07.04.2011г. и от 08.04.2011г. ищецът е заплатил
на П. по щета № 08410610001 обезщетение за имуществени вреди в размер на
1595,50 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева.
От гр.д.
№ 2291/2011 г. по описа на ВРС, гр.д. № 2507/2012 г. по описа на ВОС и НОХД №
5244/2008 г. по описа на ВОС се установява, че на 01.10.2008г. Д. е
привлечен като обвиняем по ДП с № 217/2008г. по описа на СПП Варна, затова, че
на 07.06.2008г. в гр.Варна при управление на лек автомобил марка „БМВ“, рег.№ ***,
нарушил правилата за движение – чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП вследствие на което причинил средна телесна повреда на повече от едно
лица: К. Ж. Н. (счупване на дясна лакътна кост) и на Д.В.П.
(многофрагментарно счупване на дясна раменна кост) –
престъпление по чл.343, ал.3, б.“А“ вр. с чл.343,
ал.1, б.“Б“ от НК. На 29.10.2008г. Районна Прокуратура гр.Варна е внесла срещу Д.
обвинителен акт за престъплението по чл.343, ал.3, б.“А“ вр.
с чл.343, ал.1, б.“Б“ от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност
по ДП с № 217/2008г. по описа на СПП Варна. По така внесеният обвинителен акт е
образувано нохд 5244/2008 по описа на ВРС, което е
прекратено на основание чл.1, ал.1 от Закона за амнистията обн.
в ДВ. бр.26 от 07.04.2009г. вр. с чл.24, ал.1, т.2 от НК. Поради това за процесното произшествие на Д. е
било издадено НП от 12.06.2009г. за установено административно нарушение,
получено от него на 29.06.2009г..
След отказ на ЗК „Уника“
АД да изплати обезщетение на А. за претърпените от него имуществени вреди в резултат
на настъпилото ПТП последният е завел гр.д.2291/2011г. на ВРС, по което е
постановено Решение от 10.07.2012г., като е отхвърлен предявеният от А. иск
срещу ЗК „Уника“ АД за заплащане на сума в размер на
10195 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП на 07.06.2008г. в гр. Варна. По делото като трето лице помагач на
страната на ЗК“Уника“ АД е участвал Д.. Решението е
обжалвано от А. пред ВОС, който с Решение №1792/14.12.2012г. по вгрд 2507/2012 на ВОС е отменил решението на РС Варна
частично и е осъдил ищцовото дружество да заплати на А.
сума в размер на 4955,09 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП на 07.06.2008г., ведно със законна лихва от
предявяване на иска 11.02.2011г. до окончателно изплащане на сумата, както и
сума в размер на 1 626,04 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 10.06.2008г. – завеждане на щетата до 10.02.2011г., както и сторените
от А. съдебно деловодни разноски в размер на 829,87 лева.. Решението на ВОС е
обжалвано, но недопуснато до касационнна проверка с
Определение №108/26.02.2014г. постановено по т.д.2729/2013г. на ВКС.
Видно от: Запорно
съобщение с вх.№ 27621/20.03.2014г.; Копие на изпълнителен лист от
14.03.2014г.; Договор за спогодба от 30.03.2011г., Платежно нареждане за
кредитен превод от 25.03.2014г. се установява, че на 14.03.2014г. ВРС е издал
изпълнителен лист на А. след влизане в сила на Определение №108/26.02.2014г.
постановено по т.д.2729/2013г. на ВКС, с който е осъдил ищцовото
дружество да заплати на А. сума в размер на 4955,09 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 07.06.2008г., ведно
със законна лихва от предявяване на иска 11.02.2011г. до окончателно изплащане
на сумата, както и сума в размер на 1 626,04 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 10.06.2008г. – завеждане на щетата до 10.02.2011г,
както и сторените от А. съдебно деловодни разноски в размер на 829,87 лева. На
20.03.2014г. ищцовото дружество е получило запорно съобщение от ЧСИ Н. Д. по образувано от А.
изпълнително дело 20148070400096, като в него е посочено общото задължение по изп.дело в размер на 11 182,38 лева, от които 4955,09
главница, законна лихва към момента на издаване на съобщението 14.03.2014г. в
размер на 1569,58 лева, неолихвяема сума в размер нас
3 667,91 лева и такси по изпълнителното дело в размер на 989,80 лева. С
преводно нареждане от 25.03.2014г. ищцовото дружество
е превело на ЧСИ Н. Д. по образуваното изпълнително дело
20148070400096 сума в размер на 11197,55 лева.
Видно от изготвената по делото автотехническа експертиза от в.л. Й.М., която съда
кредитира се установява, че на 07.06.2008г. в гр.Варна на кръстовището на
ул.“Хан Аспарух“ и ул.“Одесос“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“,
рег.№ ***, с № на рама *** управляван от Ю.Д.,***“ в посока „Морска гара“ със скорост от около 90 км./ч. и лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег.№ ***, собственост на А. А.,
управляван от К. Н.. ПТП-о е настъпило при загуба на странична устойчивост при
десен завой след излизане на лек автомобил марка „БМВ“, рег.№ *** от подлеза на
улицата и навлизането му в насрещната лента за движение. В следствие на ПТП-о
са нанесени значителни имуществени щети и по двата автомобила и неимуществени
на Д.П.. Налице е причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и вредите настъпили за П. и А..
Видно от заключението на вещото лице д-р В.С.
по изготвената СМЕ се установява, че на 07.06.2008г. към 04.15 часа в гр.Варна Д.П.
е пострадал като пътник седящ на задна дясна седалка в таксиметров автомобил
при ПТП. В резултат, на което е получил многофрагментарно
счупване на дясна раменна кост в средна трета и кръсвонасядане
по лявата подбедрица. Получените увреждания биха
могли да настъпят в резултат на ПТП-о. Счупването на раменната кост на П. се
определя като трайно затрудняване движението на десен горен крайник за не-по
малко от 2,5-3 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Кръвонасядането по предната повърхност на лявата подбедрица е причинило на пострадалия чувство на болка и
страдания. По делото няма доказателства за загуба на съзнание от П., както и
данни за усложнения в оздравителния процес на П..
Видно от заключенията по изготвените ССчЕ от вещо лице Д.Й., които съда кредитира се установява,
че на 08.04.2011г. чрез „СЖ Експресбанк“ ищцовото дружество е превело на Д.П. сума в размер на
1595,50 лева, на 11.04.2011г. е превел сума в размер на 8000 лева, на
26.03.2014г. чрез ЧСИ Н. Д. е превел на А. сума в размер на 10 080,58
лева, от която 4955,09 главница – обезщетение за нанесени имуществени вреди
вследствие на настъпило ПТП на 07.06.2008г., законна лихва в размер на 1569,58
лева от предявяване на иска 11.02.2011г. до окончателното плащане на сумата, обезщетение
за забава върху главницата в размер на 1626,04 лева за периода 10.06.2008г. –
10.02.2011г., съдебно деловодни разноски за 2 инстанции в размер на 829,87
лева, адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1100 лева,
разноски по изпълнителното дело на ЧСИ Н. Д. общо в размер на 1101,79 лева.
Видно от заключенията по изготвените по
делото СГЕ от вещи лица М.В. и Б.Б., които съда
кредитира се установява, че подписа в графа „Освидетелстван“ изпълнен в
Протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго силно
упойващо средство № 7377/07.06.2008г. е изпълнен от ответника Д., както и
ръкописният текст „Отказвам да дам кръв за алкохолна проба“.
От разпита на св.Д.П. се установява, че
за процесното ПТП той бил получил обезщетение от ищцовото дружество. Процесното
ПТП- се случило в малките часове на 07.06.2008 г., той празнувал рожден ден и
се прибирал с такси в гр. Варна. В таксито стоял на задната дясна седалка,
таксито правило десен завой от ул. „Хан Аспарух” към ул. „Шипка”, когато св.П.
видял автомобил в тяхното платно. Удара бил челен. Веднага усетил, че ръката му
била счупена. Изчакал органите на реда и спешната помощ, заедно със всички
участници в ПТП-о, след което всички отишли в болница „Света Анна” гр.Варна.
Момчето, което стояло пред него в таксиметровия автомобил Н. М. счупил с глава
предното стъкло, шофьора бил с две счупени ръце.
От разпита на св.Георги К. се установява,
че той е бил в автомобила управляван от Д. по време на процесното
ПТП. В техния автомобил били двама души, а в другия четири души. Д. си счупил ръката. След ПТП-то
той посетил лечебно заведение. Първоначално дошли полицаите, започнали да
правят оглед в последствие дошла линейка. Всички участници в ПТП-о изчакали
полицаите да дойдат. Д. се уплашил много и много силно го боляла ръката. В
линейката, която пристигнала се качили всички, включително и другите пострадали
от другата кола. След пристигането им в болницата лекарят констатирал, че на Д.
му е счупена дясната ръка, той бил много стресиран от това, че искали да му
вземат кръв, като обяснил това и на лекаря. Много го боляла счупената ръка. Д.
принципно изпитвал силен страх и му ставало лошо, когато се налагало да му
вземат кръв. В процесната нощ не били употребявали
алкохол – нито той, нито Ю.Д.. Лекарят настоявал да вземе кръвна проба на Д.,
но поради страха си той отказал и не му взели кръв. Съдът не кредитира показанията на св.К. в
частта им, в която описва механизма на настъпване на процесното
ПТП и скоростта на движение на управлявания от Д. лек автомобил, тъй като в
тази им част показанията противоречат на констатираното от вещото лице в
изготвената автотехническа експертиза, на протоколите
за ПТП и на този за оглед.
От разпита на св.С.С.
– попълнил протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго
силно упойващо средство № 7377/07.06.2008г., се установява, че по отношение на
Протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго силно
упойващо средство № 7377/07.06.2008г., нямало индикации за употреба на алкохол
от Д.. Индиции за употреба на алкохол правили въз
основа на външния вид и поведението на лицето. Д. е отказал вземането на кръв,
като св.С. не помни причините
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ (отменен).
Съобразно цитираната разпоредба от КЗ и
настоящото производство, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност", заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице,
има право на регресен иск срещу застрахования, в
случай, че последния е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог. Следователно,
за да възникне регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка
"Гражданска отговорност", осъществен деликт
от застрахованото лице, причинно следствена връзка между осъществения деликт и настъпилите вреди за трети лица, плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди и отказ
на застрахованото лице от проверка за употребен алкохол.
От
събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав пораждащ регресното право на
ищеца.
Видно от Решение № 3213/10.07.2012г. по
гр.д.2291/2011г. на ВРС, Решение №1792/14.12.2012г. по вгрд
2507/2012 на ВОС, Определение №108/26.02.2014г. постановено по т.д.2729/2013г.
на ВКС по които дела ответникът е участвал като помагач на страна на ЗК „Уника“ АД и които на основание чл.223, ал.1 и ал.2 от ГПК
имат установително действие в отношенията между Д. и А.,
а установеното в мотивите им е задължително за третото лице в отношенията му с
страната на която помага – ЗК „Уника“ АД се
установява, че за лек автомобил „БМВ“, рег.№ ***, с № на рама *** управляван от
ответникът Ю.Д. по време на процесното ПТП е имало
сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ обективирана в застрахователна
полица № 05-5-0175012 от 30.05.2005г.. Това се установява по косвен ред и от
Протокол за ПТП № 1095414/07.06.2008г.. На основание чл.257, ал.2 от КЗ
(отменен) сключена застраховка ГО на Автомобилистите ползва собственикът и
всяко лице, което ползва автомобила на правно основание. По делото не са
наведени твърдения, нито има доказателства в насока, че Д. е ползвал лек автомобил „БМВ“, рег.№ *** на
07.06.2008г. противоправно, поради което съдът счита,
че сключената застраховка ГО за лек автомобил „БМВ“, рег.№ *** има действие и
по отношения на действията на Д. предизвикали процесното
ПТП станало причина за възникване на вреди.
От събраните по делото доказателства:
писмени, гласни, автотехническа експертиза, съдебно
медицинска експертиза, безспорно се установява, че Д. *** е нарушил правилата
за движение по пътищата указани в чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП, като карайки с превишена скорост 90 км./ч. при разрешена скорост 50
км./ч. изгубил управление над управлявания от него автомобил лек автомобил
„БМВ“, рег.№ *** навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно
намиращият се там лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег.№ *** в
резултат, на което причинил значителни имуществени вреди върху последния, както
и телесни увреждания у пътуващия в този автомобил Д.П.. Възникналият пътен
инцидент е причинен изцяло от противоправното
поведение на Д., а настъпилите имуществени и неимуществени вреди са изцяло в
причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Възражението наведено от процесуланият представител на
Д. направено в отговора за съпричиняване на вредите
от процесното ПТП от водача на лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Соната“, с рег.№ ***, К. Н. тъй като същия бил лишен от право да управлява МПС с отнето
СУМПС съда намира за несъстоятелно. От изготвената по делото САТЕ безспорно се
установи механизма на настъпване на процесното ПТП,
за причняването, на което Н. няма никаква вина, тъй
като той е бил в лента за движение, която е трябвало, а Д. се е блъснал челно в
неговия автомобил, изгубвайки контрол над своя. Обстоятелството, че Н. е бил
лишен от право да управлява МПС не води автоматично до извода, че е съпричинил процесните вреди.
Причинените на П. имуществени и неимуществени вреди, в размер на 8000 лв. за неимуществените и на 1595,50
лева. за имуществени вреди са определени въз основа проведена процедура по
чл.273, ал.1 от КЗ (отменен) от застрахователна експертна комисия и спогодба
между застрахователя и увреденото лице. Възраженията на Д., че той не бил
участвал в спогодбата и че размера на определеното обезщетение за вреди бил
прекомерно висок и несъобразен със съпричниняването
на ПТП-о съда не споделя. От събраните по делото доказателства се установи, че
в резултат на процесното ПТП П. е получил многофрагментно счупване на дясна раменна кост в средна
трета и кръсвонасядане по лявата подбедрица,
проведени са му 2 операции, ръката му е била в гипс 4 месеца, последвало е
намалена сетивност и ограничено движение на 1 и 5 пръст на дясна ръка в резултат
на увреждане на лъчевия нерв на дясната ръка, това е довело до нуждата от
провеждане на физиотерапии. Съдът намира, че средствата за проведеното лечение
на П. в резултат на вредите нанесени му от процесното
ПТП предизвикано от Д. са изцяло съобразени с цените на медикаментите и с
извършените му интервенции и проведени лечения. Относно определеното
обезщетение за претърпени от П. неимуществени вреди съда намира, че същото е
обективно определено и справедливо и
съответства напълно на претърпените от П. болки и страдания, обездвижване на
ръката му за 4 месеца и последвалата намелана чуствителност на 1 и 5-ти пръст на дясна ръка, особено на
1-ви пръст който изцяло осъществява хватателната
функция на ръката. Относно възражението за съпричиняване
от страна на Н. на вредите от процесното ПТП съда
по-горе изложи, че такова съпричняване в случая не е
налице. Участието на Д. при сключване на спогодбата между П. и ищцовото дружество не е задължително и не е необходимо
вземането на неговото съгласие за сключване на спогодба и за уговореното в нея.
Обезщетението за претърпени от собственикът на лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Соната“, с рег.№ *** имуществени вреди е определено в Решение
№1792/14.12.2012г. по вгрд 2507/2012 на ВОС в размер
на 4955,09 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП на 07.06.2008г., ведно със законна лихва от предявяване на иска
11.02.2011г. до окончателно изплащане на сумата, както и сума в размер на
1 626,04 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
10.06.2008г. – завеждане на щетата до 10.02.2011г., както и сторените от А.
съдебно деловодни разноски в размер на 829,87 лева.
От изготвените по делото ССчЕ и преводни нареждания се установи по безспорен начин,
че ищцовото дружество е заплатило на П. уговореното
по между им обезщетение - на 08.04.2011г. е заплатило сума в размер на 1595,50
лева – обезщетение за имуществени вреди от процесното
ПТП, на 11.04.2011г. е превел сума в размер на 8000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП. На
26.03.2014г. чрез ЧСИ Н. Д. ищецът е заплатил обезщетение на А. в размер на
10 080,58 лева, от които 4955,09 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 07.06.2008г., ведно със
законна лихва от предявяване на иска 11.02.2011г. до окончателно изплащане на
сумата в размер на 1569,58 лева, както и сума в размер на 1 626,04 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 10.06.2008г. – завеждане на
щетата до 10.02.2011г., както и сторените от А. съдебно деловодни разноски в
размер на 829,87 лева. Останалите суми заплатени на ЧСИ Н. Д. по изпълнителното
дело са в размер на 1100 лева за адвокатско възнаграждение, 1101,79 лева
разноски по изпълнителното дело.
От приобщеният по делото протокол за
медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго силно упойващо средство №
7377/07.06.2008г. и проведените 2 СГЕ се установи по безспорен начин, че Д. е
отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване за наличие на алкохол в
кръвта му. В ЗДвП е вменено задължение на водачите да управляват МПС без да са
употребили алкохол. Наличието на алкохол се установява по реда предвиден в НАРЕДБА № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства. За установяване на
обстоятелството дали водача е употребил алкохол следва да се вземе кръвна проба
за изследване или съответните контролни органи следва да го подложат на тест с техническо средство. За вземане на кръвна
проба и за тест с техническо средство е необходимо съгласието на водача, поради
това и отказа на водача за провеждане на тези изследвания е санкциониран, както
от нормата на чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП така и от чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 2 КЗ
(отм.) като основание за търсене на регресна
отговорност. За търсене на регресна отговорност е
нужен само отказа на водача да бъде изследван за наличие на алкохол, не е
необходимо да има индикации, че е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Рутинна процедура е при настъпване на ПТП водачите участници да бъдат изследвани
за наличие на алкохол в кръвта си и те са длъжни да съдействат на съответните
органи за извършване на тези изследвания. С оглед възраженията на ответната
страна, че контролните органи не са изследвали участниците в ПТП-о с техническо
средство, съда намира че контролните органи не са и длъжни винаги да използват
техническо средство. Според разпоредбата на чл.5 от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001
г. „При невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на
място от всички участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от
лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което са
транспортирани за помощ или настанени за лечение“, както е и станало в процесния случай. Съдът намира за несъстоятелен довода на
ответната страна, че причината поради която Д. е отказал да даде кръвна проба е
основателна – страха, който изпитвал при вземане на кръв. Съдът намира обстоятелство,
че Д. силно се страхувал при вземане на кръв и не се чувствал добре за
неоснователна причина да изпълни вменените му задължения да даде кръвна проба,
тъй като е често срещано човек да се страхува и да изпитва дискомфорт
при вземане на кръв. Основателна причина за отказ би била такава застрашаваща
здравето или живота на Д., такива твърдения не бяха въведени.
Относно
възраженията на ответната страна, че по силата на регресната
отговорност той дължи заплащане само на платеното обезщетение, а не дължи претендираната и платена от застрахователя лихва, че тя е
погасена по давност, че не дължи разноските платени от застрахователя, съда
намира следното: на основание чл.223, ал.2 от КЗ (отм.) застрахователят заплаща
обезщетение на увредените лица, за вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за
лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на
съобщаването по чл. 224, ал. 1 КЗ
(отм.), според чл. 267, ал.1 от КЗ (отм)
Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт; разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото
лице. Според чл.213 КЗ, ал.1 (отм.) с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Според чл. 213, ал.4 от КЗ (отм.) присъдените срещу застрахователя
лихви за забава и за съдебни разноски не се ограничават от размера на
застрахователната сума. Всички тези разпоредби водят до извода, че
застрахователят освен обезщетение за нанесени от застрахованото лице вреди,
дължи заплащане на обезщетение за забава
от получаване на съобщението за застрахователно събитие и на общо основание
чл.86 ЗЗД обезщетение за забава върху главницата от предявяване на иска, както
и заплащане на съдебни разноски по определяне на застрахователното обезщетение
по съдебен ред. Това което дължи застрахователя на увреденото лице и което го
дължи и самото увредено лице, тъй като прекия иск може да се насочи и направо
срещу него, го дължи и самия застрахован на застрахователя по реда на регресната отговорност. По реда на регресната
отговорност застрахователят има право да търси освен заплатеното обезщетени на постардалите лица, обезщетение за забава и съдебните
разноски по водените дела за определяне на дължимото обезщетение. Съдът намира,
че обезщетението за забава е станало изискуемо и ликвидно с влизане в сила на
Решение №1792/14.12.2012г. по вгрд 2507/2012 на ВОС
на 26.02.2014г., от която дата започва и тече погасителната давност затова
вземане, която на основание чл.110, б. „В“ от ЗЗД е три годишна и не е
настъпила към деня на предявяване на иска – 24.03.2015г. Съдът намира за
неоснователно искането на ищеца за осъждане на ответника да заплати направените
от него разноски по изпълнителното дело, ( в размер на 2201,79 лева) тъй като те не могат да се определят като
разумни разноски по смисъла на КЗ (отм.) и като разноски направени за
определяне на дължимото обезщетение, такава е и съдебната практика (Определение
№ 165/19.03.2011г. по т.д. № 1088/2010 на ВКС). Поради това възражението на
ответникът в тази насока е основателно, съответно иска в тази му част следва да
бъде отхвърлен.
С оглед на гореизложеното съда намира
предявеният иск за частично основателен за сума в размер на 19 676,08
лева, представляваща платеното от ищеца обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди на пострадалите от процесното ПТП
лица: П. (в размер на 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди, 1595,50
лева обезщетение за имуществени вреди) и А. (в размер на 10 080,58 лева,
от които сума в размер на 4955,09 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на настъпило ПТП на 07.06.2008г., ведно със законна лихва от
предявяване на иска 11.02.2011г. до окончателно изплащане на сумата в размер на
1569,58 лева, както и сума в размер на 1 626,04 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода 10.06.2008г. – завеждане на щетата до
10.02.2011г., както и сторените от А. съдебно деловодни разноски в размер на
829,87 лева). За горницата в размер на 1 116,97 лева до размера на целия
иск – представляващи разноски по изпълнителното дело иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК в съответствие
с направените от страните искания и представени списъци по чл.80 ГПК следва да
им бъдат присъдени разноски съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от
иска в размер на 2 578,05 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответникът направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 470 лева.
Мотивиран от горното, Провадийският
районен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА Ю.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Застрахователна
компания „Уника“ АД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Красно село, ул. „Юнак“№11-13, сума в
размер на от 19 676,08 лева (деветнадесет
хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и осем стотинки), представляваща регресното вземане, придобито по силата на закона относно
изплатеното от застрахователя обезщетение за вреди, обезщетение за забава и
съдебно деловодни разноски на Д.В. П. (в размер общо на 9 595,50 лева за претърпени имуществени
и неимуществени вреди) и на А. И. А. (в размер на 10 080,58 лева
представляващо обезщетение за имуществени вреди, обезщетение за забава и
съдебно деловодни разноски), вследствие
на ПТП, виновно причинено на 07.06.2008г. в гр. Варна от ответника при
управлението на лек автомобил „БМВ“, рег.№ ***, който след настъпването му
отказал да бъде подложен на проверка за употреба на алкохол, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 24.03.2015г. до окончателно изплащане на задължението КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 19 676,08 лева до
предявения размер от 20 0793,05 лева - на
основание 274 ал. 1 т. 1 от КЗ (отменен).
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК Ю.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на
Застрахователна компания „Уника“ АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул. „Юнак“№11-13,
сумата от 2 578,05 лева (две хиляди петстотин седемдесет и осем
лева и пет стотинки) представляващи сторените разноски от ищеца в
производството съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК „Уника“ АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул. „Юнак“№11-13 да
заплати на Ю.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 470 лева (четиристотин и седемдесет лева)
представляващи сторените разноски от ответника в производството съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………