Решение по дело №286/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20213530100286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Търговище , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20213530100286 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.240 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са сключили на 02.04.2019
година договор за паричен заем, по силата на който е предоставил заем в размер на 1 000
лв.Твърди, че сумата е предадена на заемателя при сключването на договора, като падежа
по същия е бил на 01.02.2020 година. След настъпване на падежа по договора,
ответницата не е погасила задължението си. Поради това ищецът е поискал и в негова
полза е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 1 000
лв., представляваща неизплатена главница по този договор. Тази заповед е била възразена
от ответницата което, поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.
Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае съществуване
на вземането му към ответницата и да му присъди направените по делото разноски.
Ответницата оспори предявения иск, твърди, че не е подписвала такъв договор, не е
получила в заем сумата по него. Оспори истинността на договора за заем, с твърдението,
че подписът на заемател не е положен от нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1641/20 по описа на Районен съд- Търговище, в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 1
000 лв., представляваща неизплатена главница, по договор за заем от 02.04.2019 година,
1
ведно със законната лихва от 22.12.2020 година, сумата от 325 лв., разноски по делото.
Заповедта е издадена по реда на чл.410 от ГПК. След като и е била връчена заповедта за
изпълнение на парично задължение, ответницата е възразила, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Тези факти
обуславят правния интерес на ищеца от установяване на вземането му. Към заявлението
за издаване на заповедта е приложен договор за заем от 02.04.2019 година, от който е
видно, че ответницата Д. Н. Г. е получила от СТ. Д. СТ. заем в размер на 1 000 лв.,
посочени са сроковете и начина на погасяване на заема, посочено е че сумата предмет на
договора е предадена на заемателя, при сключването му.
По направено от страна на ответницата оспорване на истинността на договора за
заем, който е основанието на вземането на ищеца, беше открито производство по реда на
чл.193 от ГПК, в което да се провери истински ли е документа. В хода на това
производство бе назначена графологическа експертиза. Видно от приобщеното към
доказателствата по делото заключение, подписът, положен под заемател на процесния
договор не е положен от ответницата Д.Г..
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявения иск
е неоснователен. За да бъде признато със сила на присъдено нещо в настоящото
производство, съществуване на вземането, което ищецът твърди, че има към
ответницата то следва да се установи между страните съществувало ли е
правоотношение и какво в действителност е било това правоотношение. Ищецът твърди,
че с ответницата са сключили договор за паричен заем. Ищецът твърди определени
факти, които по пътя на пълното главно доказаване, следваше да удостовери в
настоящото производство, още повече, че ответницата оспори иска. Дори и страните да
са водили преговори за сключването на договор за заем, то не може да се приеме, че са
сключили такъв, доколкото подписът на приложения договор за заем за заемател не е на
ответницата. Не беше доказано по безспорен начин, че между страните съществува
валидно заемно правоотношение, по което ответницата е получила заемната сума, със
задължението да я върне в някакъв срок. Не се установи дали сумата предмет на договора
е била предадена на ответницата, доколкото оспорването на положения подпис в
договора е успешно проведено.
Като доказателство относно съществуване на заемното правоотношение между
страните беше приобщен договор за заем от 02.04.2019 година, но за същия в хода на
производството по реда на чл.193 от ГПК, безспорно се установи, че е неистински и като
такъв, следва да се изключи от доказателствата по делото. Обстоятелства, сочещи за
неоснователност на претенцията на ищеца и водещи отхвърляне на предявения иск.
Ищецът следва да понесе отговорността за сторените в производството разноски
от страна на ищцата. Ищецът следва да заплати на ищцата разноски, в размер на 450 лв.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за неистински договор за заем от 02.04.2019 г., сключен между СТ. Д.
СТ. ЕГН ********** и Д. Н. Г. ЕГН **********, по силата на който СТ. Д. СТ. е дал в заем
на Д. Н. Г., сумата от 1 000 лв., на основание чл.193 от ГПК, като го ИЗКЛЮЧВА от
доказателствата по делото.
ОТХВЪРЯ предявените от СТ. Д. СТ. ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен
адрес гр.Търговище, ул.“П.“, № *****, адв. Ц.И. АК-Търговище против Д. Н. Г. ЕГН
********** от гр.Търговище, ул.“С. п.“, № **, действаща чрез процесуалния си
представител адв. А.Н. гр.Търговище, ул.“Л.“, № ***** иск за установяване на вземане в
размер на 1 000 лв., представляваща задължение по договор за заем от 02.04.2019 година,
ведно със законната лихва от 22.12.2020 година, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 813 от 23.12.2020 г., по ч.гр.д.№ 1641/20 по описа на ТРС, на осн.
чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СТ. Д. СТ. ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес гр.Търговище,
ул.“П.“, № *****, адв. Ц.И. АК-Търговище да заплати на Д. Н. Г. ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.“С. п.“, № **, действаща чрез процесуалния си представител адв. А.Н.
гр.Търговище, ул.“Л.“, № *****, направените по делото разноски, в размер на 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
3