Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1458/2020
г. по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "ЕН ЕР ДЖИ
3" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна срещу заповед №
РД-389 от 15.05.2019 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с
която на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1,
т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл. 56 от Наредбата за
изискванията за третиране на излезли от употреба гуми (НИТИУГ), на дружеството
е определено да заплати продуктова такса в размер на 14 180,70 лв.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка,
изведена в обжалваната заповед. Твърди се, че докладът е базиран на невярно
представени и/или невярно възпроизведени
първични и вторични счетоводни данни, което е довело до неверни
констатации в доклада и неправилно определен размер на дължимата продуктова
такса. Твърди се също, че докладът в декларативната си част е неверен –
неправилно е посочен тонажа ма пуснатите на пазара гуми, на оползотворените
излезли от употреба гуми и на рециклираната част от тях. Сочи се, че
констатациите в доклада не могат да им бъдат противопоставяни, доколкото не е
извършена справка в счетоводството на дружеството. С оглед гореизложеното и
като се вземе предвид, че в заповедта на Министъра се съдържат мотиви за
неизпълнение от „Гумирек „ЕАД на именно целите на ч. 8, ал .1 съгласно
сроковете по пар. 2, ал. 1, т. 6 от ПРЗ на НИТИУГ, се отправя искане до съда да
отмени процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът - Министърът на околната среда и
водите, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт П., изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
разноски. Депозирани са подробни писмени бележки.
Административен съд – Варна, намира че
жалбата е процесуално допустима по следните съображения:
С протокол от 29.06.2020 г. на Върховен
административен съд, шесто отделение, на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК е прекратил производството, образувано пред него и е изпратил делото по
подсъдност на Административен съд – Варна.
Със заповед № РД-279 от 15.05.2018 г.
Министърът на околната среда и водите, на основание чл. 59, ал. 2
във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и
56 от Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми
(НИТИУГ) на "ЕН ЕР ДЖИ 3" ЕООД, членуващо в организация по
оползотворяване на излезли от употреба гуми „Гумирек“ ЕАД, е определено да
заплати продуктова такса в размер на 14 180,70 лв., поради това, че не е
доказано изпълнението на задълженията му за оползотворяване на излезли от
употреба гуми и на целите по чл. 8, ал. 1 съгласно сроковете по пар. 2, ал. 1,
т. 6 от ПРЗ на НИТИУГ.
В заповедта е посочено, че в съответствие с
чл. 40, ал. 1 от НИТИУГ, организацията по оползотворяване на излезли от
употреба гуми "Гумирек" ЕАД е представила пред Министъра на околната
среда и водите доклад за фактически констатации, изготвен от регистриран
одитор. Въз основа на цитирания доклад е прието, че "ЕН ЕР ДЖИ 3"
ЕООД не е заплатила уговореното възнаграждение за периода на договора 2018 г.
за количеството гуми, пуснато на пазара, поради което организацията не е
изпълнила от нейно име целите по съгласно сроковете по пар. 2, ал. 1, т. 6 от
ПРЗ на НИТИУГ. В заповедта е налице позоваване и на доклада по чл. 55 от
НИТИУГ, представен от Комисията за проверка на докладите по чл. 40, ал. 1 от
НИТИУГ, определена със заповед № РД-234 от 29.03.2019 г. на министъра на
околната среда и водите и приложените към него документи. Прието е, че "ЕН
ЕР ДЖИ 3" ЕООД следва да заплати продуктова такса в размер на 14 180,70
лв., посочена в одиторския доклад, на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1,
т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл. 56 от Наредбата за
изискванията за третиране на излезли от употреба гуми (НИТИУГ). Така посочените
в заповедта мотиви и съдържащите се по административната преписка доклад с
фактически констатации за 2018 г., представен от "Гумирек" ЕАД и
доклад на Комисията за проверка на докладите по чл. 55 от НИТИУГ, сочат на
съблюдаване на процедурата по Раздел IV "Производство за издаване на
актове по чл. 59, ал. 3 и 4 ЗУО" на НИТИУГ.
Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗУО в случаите по ал. 1, т.
2 - 6 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които
заплащат продуктова такса. Сочената от административния орган разпоредба на чл.
59, ал. 1, т. 4 ЗУО, регламентира две хипотези, а именно лицата по чл. 14, ал.
2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване да не са ѝ заплатили
уговореното възнаграждение и/или да не са ѝ предоставили информация
относно количествата продукти, пуснати на пазара. Според чл. 56 от НИТИУГ Министърът на околната среда и водите до 15 май на текущата
година определя със заповед лицата, пускащи на пазара гуми, индивидуално
изпълняващи задълженията си, организациите по оползотворяване на ИУГ или
лицата, членуващи в организациите по оползотворяване, които заплащат продуктова
такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 - 5 ЗУО, както и нейния размер.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми, лицата,
които пускат гуми на пазара, прилагат мерки за постигането на не по-малко от 65 на сто от количеството (в тонове)
гуми, пуснати от тях на пазара на Република България през текущата година,
трябва да бъдат оползотворени. Разпоредбата на § 2 от ПРЗ на НИТИУГ предвижда,
че целта по ал. 1 се
изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година. След като и
този краен срок не е спазен, то жалбоподателят не е изпълнил целта по чл. 8 от
НИТИУГ, в каквато връзка административният орган също е изложил мотиви.
Според чл. 59, ал. 2
ЗУО в хипотезите по ал. 1, т. 2 – 6, министърът на околната среда и водите
е оправомощен да определи със заповед лицата, които заплащат продуктова такса.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО от своя страна регламентира две
хипотези, а именно лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по
оползотворяване да не са ѝ заплатили уговореното възнаграждение и/или да
не са ѝ предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на
пазара. В случая, видно от съдържанието на процесната заповед, не се твърди
неизпълнение на задължението за предоставяне на информация, а за незаплащането
уговореното възнаграждение. При изложената фактическа обстановка за
жалбоподателя е възникнало задължението да заплати размера на продуктовата
такса, посочена в т. 7.2 на изготвения доклад от независим оценител.
В случая отговорността се
реализира не за неизпълнение на договорно задължение, а за неизпълнение на
нормативно регламентирани задължения, съгласно мотивите на настоящото решение.
Незаплащането на размера на
уговореното възнаграждение в срок препятства изпълнението на програмата по чл.
53, ал. 1 ЗУО на организацията по оползотворяване на отработени масла и
постигането на целта по чл. 8, НИТИУГ, която се изпълнява ежегодно до 31
декември на съответната отчетна година.
От т. 10 на доклада с
фактически констатации /стр. 37/ се установява, че жалбоподателят не е заплатил
и възнагражденията към „Гумирек“ ЕАД. Същото е определено в размер на 5148,90 лв.
По делото е представено платежно нареждане от 08.07.2019 г. за сумата от
5161,86 лв., от което е видно, че като наредител е посочено трето дружество
„Гуми Нира Транс“ ЕООД. Представено е също и писмо до „Гумирек“ ЕАД, с което
поясняват, че сумата е погрешно наредена от сметка на третото дружество, като
молят със сумата да бъдат погасени задължения на „ЕН ЕР ДЖИ 3“ ЕООД. Видно от
датата на платежното нареждане 08.07.2019 г., същото е изготвено след датата на
доклада /28.03.2019 г./, както и след датата на издаване на процесната заповед
/15.05.2019 г./, т.е. след изтичане на законоустановения срок за изпълнение на
задълженията си.
По отношение на твърденията, наведени в жалбата по отношение
на това, че докладът е базиран на невярно представени или невярно
възпроизведени първични и вторични счетоводни данни, което е довело до неверни
констатации, настоящият съдебен състав приема, че твърденията на жалбоподателя
остават недоказани в съдебното производство, предвид неговата процесуална
пасивност. С Разпореждане №6937/06.07.2020 г., съдът е указал на жалбоподателя,
че носи доказателствена тежест за установяване на фактите обстоятелствата, сочени
в жалбата. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
28.10.2020 г., съдът е дал отново възможност на жалбоподателя да уточни с кои
фактически констатации от изготвения доклад не е съгласен и да ангажира
доказателства във връзка с оспорването. В
случая, жалбоподателят след двукратно дадената му възможност не извърши никакви
процесуални действия, от които да възникне индиция за
желание да установи с допустими процесуални способи твърденията си в жалбата. С
оглед на изложеното съдът намира, че оспорването на доклада, направено с
жалбата остава недоказано.
По повод възражението в жалбата, че констатациите в
доклада не могат да бъдат противопоставени на дружеството, тъй като не е
направена справка в счетоводството му, съдът намира същото за неоснователно.
Съдът, счита че съгласно чл. 40, ал. 1 от НИТИУГ организацията по оползотворяване на
излезли от употреба гуми и лицата, които пускат на пазара гуми, изпълняващи
индивидуално задълженията си, до 31 март на текущата година доказват
постигането на целите по чл. 8, ал. 1 и изпълнението на задълженията по чл. 15
ЗУО, като изготвят и представят на министъра на околната среда и водите отчети
съответно по чл. 45 или 50, както и доклад
с фактически констатации. В чл. 43 от Наредбата е посочен обхватът на
проверката, с оглед изготвяне на доклада. Никъде в Раздел II Процедура по доказване изпълнението на цели на индивидуални системи на
ИУГ от НИТИУГ законодателят не е предвидил, че при изготвяне на доклада
независимият оценител следва да извърши насрещна проверка в счетоводствата на
членовете на организацията.
По отношение на останалите твърдения в жалбата, съдът
намира, че те са с облигационен характер и не могат да бъдат предмет на спор
пред настоящата съдебна инстанция, следва да се разгледат по общ ред пред
граждански съд. С оглед, на което останалите възражения не следва да бъдат
обсъждани.
Предвид изложеното се
приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 59, ал. 2
ЗУО, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите
реквизити. При издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, спазено е приложимото материално
право и целта на закона, поради което оспорването по жалбата следва да бъде
отхвърлено.
В този смисъл е решение №9643 от 13.07.2018 г.,
постановено по адм. д. № 11518/2016 г. на ВАС, потвърдено с решение №15729 от
17.12.2018 г. по адм. д. № 10311/2018 г. на петчленен състав на ВАС, Решение №
6968/09.05.2019г. по адм. дело №8160/2018г., по описа на ВАС, потвърдено с
Решение № 16986/12.12.2019 г., постановено по адм. дело №11049/2019 г. по описа
на ВАС.
По изложените в тези мотиви
съображения подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Жалбоподателят не е поискал
присъждане на разноски.
На основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "ЕН ЕР ДЖИ 3" ЕООД
следва да бъде осъден да заплати на МОСВ сумата 200 (двеста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЕН
ЕР ДЖИ 3" ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна срещу
Заповед № РД-389 от 15.05.2019 г. на Министъра на околната среда и водите.
ОСЪЖДА "ЕН ЕР ДЖИ
3" ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ------------,
представлявано от Н.Г.Г. да заплати на Министерство на околната среда и водите
- гр. София, ------------, сумата 200 (двеста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: